№ ............
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Калина Станчева в.гр.дело № 5384 по описа
за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 139022 /02.07.2020 г. по
гр. д. № 47384 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 120-ти състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20270949/08.12.2021 г. и с решение
от 15.02.2021 г., са отхвърлени като неоснователни искове, предявени с искова
молба вх. № 2021272/14.08.2019 г. на С.А..С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** /заместен от наследника си по закон в хода на процеса Т.З.С., ЕГН **********,
с адрес: ***/ с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 12 от ЗЗД, за присъждане
на платена от ищеца на ответницата Д.С.С., ЕГН **********, а при евентуалност
на ответницата М.Т.С., ЕГН **********, и двете с адрес: ***№ 24, сума от 13 450
лв. /тринадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/ във връзка с преддоговорни
отношения за закупуване на недвижим имот, предстаставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 51809.503.3110, ведно с построените в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 51809.503.3110.1 и ДРУГ ВИД СГРАДА за обитаване с
идентификатор 51809.503.3110.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Нова Загора, находящи се на адрес в гр. Нова Загора, ул. „********което
обезщетение се равнява на платената в същия размер в тяхна полза сума от 13 450
лева в периода 24.10.2018 г. - 21.02.2019 г., като неоснователни.
Със същото решение първоинстанционният съд е
уважил предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД от ищеца С.А..С., ЕГН **********
срещу ответника М.Т.С., ЕГН **********, осъждайки последната да заплати на ищеца, чрез адв. Ш.,
сума в размер на 13 450 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/ -
представляваща заплатена от ищеца и получена без основание от ответника сума в
периода 24.10.2018 г. - 21.02.2019 г., а е отхвърлил евентуалния иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, а при евентуалност и предл. 2-ро от
ЗЗД по отношение на втория ответник Д.С.С., ЕГН ********** за сумата от 13 450
лв. във връзка с преддоговорни отношения за закупуване на недвижим имот,
предстаставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51809.503.3110, ведно с
построените в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 51809.503.3110.1
и ДРУГ ВИД СГРАДА за обитаване с идентификатор 51809.503.3110.2, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Нова Загора, находящи се
на адрес в гр. Нова Загора, ул. ********
Съобразно изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М.Т.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на
ищеца Т.З.С. сума в размер на 1 768 лева – разноски.
Срещу
така постановено решение, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу
ответника Д.С.С. искове, е депозирана въззивна жалба вх. № 5096703/17.07.2020
г. по регистъра на СРС, от Т.З.С., ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител - адв. Ш. от САК. Изложени са съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочено е, че, в първото съдебно заседание пред СРС
процесуалният представител на ответника Д.С. е направил изрично признание за
получаване от страна на доверителката му на процесната сума, като наред с това
изискал предоставяне банковата сметка, по която да бъде изплатено задължнеието,
като това било и причината делото да бъде отложено. Отделно, от свидетелските
показания на св. Р., безспорно се установявало, че извършените плащания от
страна на ищеца са правени именно в полза на ответника Д.С. /макар преводът да
е по банковата сметка на нейната дъщеря/. Поради това с категоричност заявява,
че сумата в размер на 13 450 лева е изплатена и получена именно от Д.С.,
като част от уговорената между страните продажна цена на имота в хода на
развилите се между тях преддоговорни отношения. В този смисъл намира, че
изводът на СРС, че с поведението си ответниците не са реализирали фактическия
състав по чл. 45 вр. чл. 12 от ЗЗД е неправилен. Навежда, че с поведението си Д.С.
е причинила имуществени вреди на ищеца в размер на исковата сума, тъй като не е проявила добросъвестност в отношенията,
развиващи се между страните преди встъпване в конкретни договорни такива, а именно – ищецът й е превел част от
продажната цена на процесните имоти, подготвил необходимите документи за
изповядване на сделката, а последната се укривала, като освен това продала
имота на трето за спора лице. В заключение жалбоподателят твърди, че
причинените му от Д.С. вреди възлизат на изразходените от него средства в
размер на исковата претенция. Моли въззивния съд на отмени решението в частта,
в която СРС е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД срещу Д.С., като го уважи в цялост,
а в случай на евентуалност да уважи иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу нея,
доколкото именно последната, а не нейната дъщеря – М.С., е получила парите.
Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК, като прави и
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна
Въззиваемият ответник по жалбата Д.С.С., ЕГН **********,
в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител –
адв. Светлозар З., е оспорил същата. Навел е твърдения, че решението в
оспорената част е правилно. Посочил е, че не са налице реални вреди, понесени
от ищеца. Разяснява, че от нейно име не са извършвани правно валидни действия –
било то писмено или устно. Обяснява, че действия са извършвани от страна на
другия ответник М.С., но последната не притежава мандат да представлява
надлежно С.. Събраните в хода на производството доказателства не установяват
постъпване в патримониума на Д.С. на сочената процесна сума. Категорично се
противопоставя на твърдението, че сумата, преведена по сметка на С.
впоследствие била преведена по сметка на С.. Възразява, че не е влизала в
преддоговорни отношения с ищеца, а същият не й е превеждал парични средства по
сметка. Доказателство за това е и липсата на сключен между страните
предварителен договор. Моли решението в отхвърлителната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
В срока по чл. 259 ГПК е постъпила и втора въззивна
жалба вх. № 5106490/03.08.2020 г. по
регистъра на СРС, депозирана от
ответника в първоинстанционното производство М.Т.С., ЕГН **********, чрез адв.
Светлозар З. от САК срещу решението в частта, с която първоинстанционният съд е
уважил евентуалния иск по чл. 55 ЗЗД, осъждайки М.С. да заплати на ищеца сумата
от 13 450 лева, представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника
без основание парична сума. Изложени са съображения, че в оспорената част
решението е неправилно, необосновано, а искът по чл. 55 ЗЗД срещу ответника С. – недоказан. Сочи, че ангажираните пред
първия съд доказателства не установяват процесната сума да е преведена по
сметка на ответника с основание закупуването на недвижим имот. Горното е
логически допустимо, предвид факта, че не ответникът С. е собственик на имота,
а другият ответник – Д.С.. С оглед липсата на сключен между страните
предварителен договор с предмет закупуване на процесните недвижими имоти, не
може да се говори, че е получена сума и то с основание предстояща
покупко-продажба. С оглед изложеното, отправя искане до съда да отмени
съдебното решение в оспорената с жалбата част, като отхвърли в цялост
претенциите на ищеца. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец Т.З.С., ЕГН **********, в
срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв.
Р.Ш. от САК, е оспорил жалбата. Поддържа депозираната от своя страна въззивна
жалба, а в случай, че същата не бъде уважена, да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд, така, както в постановено. Претендира разноски за
въззивната инстанция и прави възражение за прекомерност в размера на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, IV-Б
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Районният съд се е сезиран с искова молба
вх. № 2021272/14.08.2019 г., уточнена с молба вх. № 5139664/26.08.2019 г., на С.А..С., ЕГН ********** със съдебен адрес:
*** чрез адвокат Р. Ш., с която са
предявени обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност,
както следва: иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 12 от ЗЗД, за
присъждане на платена от ищеца на ответницата Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***№
24, сума от 13 450 лв. във връзка с преддоговорни отношения за закупуване на
недвижим имот, предстаставляващ П, предстаставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 51809.503.3110, ведно с построените в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 51809.503.3110.1 и ДРУГ ВИД СГРАДА за обитаване с
идентификатор 51809.503.3110.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Нова Загора, находящи се на адрес в гр. Нова Загора, ул. „********което
обезщетение се равнява на платената в същия размер в тяхна полза сума от 13 450
лева в периода 24.10.2018 г. - 21.02.2019 г., а при условията на евентуалност
иск по чл. 55, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД, за заплатена с оглед на
неосъществено основание сума в размер на 13 450 лева, респективно и иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за заплатена сума в размер на 13 450 лева без
основание. Евентуално, ако исковете срещу предпочетения ответник Д.С.С. се
отхвърлят, то да се уважи искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално по
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД срещу другия ответник М.Т.С. за сумата в размер на
13 450 лева, преминала в патримониума на последната без основание.
В исковата молба са изложени подробни
съображения за основателността на претенцията на ищеца, като петитумът на
исковата молба след уточненията от ищеца, гласи на основание чл. 12 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът Д.С. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 450 лева,
представляваща обезщетение за преддоговорна отговорност и отговорност като
бъдещ продавач спрямо купувача С.С.на процесните недвижими имоти, а в случай,
че съдът не възприеме наличието на фактическия състав на непозволено увреждане,
депозира евентуален иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу същия ответник, като
твърди, че сумата е получена от нея с оглед неосъществено основание, евентуално
– отпаднало такова. Като евентуален ответник е посочен вторият ответник М.Т.С.
– ако съдът отхвърли ищцовите претенции по отношение на предпочетения ответник С.,
да се произнесе с решение, с което да осъди ответника С. да заплати на ищеца
процесната сума на основание чл. 55 от ЗЗД, като получена от нея в периода
24.10.2018 г. - 21.02.2019 г., без наличието на фактическо основание за това,
евентуално на отпаднало такова. Претендирана е законната лихва, начислена върху
главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират
се и разноски.
Ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.
В хода на първото проведено пред СРС от общо две съдебни заседания - на 24.02.2020 г., адв. В. – процесуален представител на ответниците С. и С. признава, че М.С. е водила преговори с ищеца да продаде процесния имот на ищеца. Изрично признава факта на получаване на исковата сума от страна на ответниците, като в тази връзка иска делото да бъде отложено с цел посочване банковата сметка на новия ищец – конституиран по реда на чл. 227 ГПК – дъщерята на ищеца Т.З.С..
По делото се установява, че с преводни нареждания – 5 броя, наредени от сметката на ищеца С.С.по сметка на евентуалния ответник М.С. в периода от 28.10.2018 г. до 21.02.2019 г. /вж. л. 24-29 от първоинстанционното дело/, последната получила сума в общ размер на 13 450 лева.
Приложени по делото са наред с това още покани за плащане на дължими суми с адресати ответниците С. /получена при отказ/ и С., в които се посочва, че последните дължат на ищеца сума в размер на 13 450 лева, която сума е платена по банкова сметка *** М.С., а основанието за наредените на 5 транша суми е предстоящата покупко-продажба на недвижим имот.
Част от приобщените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства са още извлечение от кадастралния регистър на град Нова Загора, ул. „********скица на процесния поземлен имот, удостоверение за данъчна оценка на същия от 21.02.2019 г. на Община Нова Загора, както и преводни нареждания за извършените справки. Представени са още приходна квитанция за платен данък и такса смет на процесния недвижим имот в гр. Нова Загора от 08.11.2018 г., приходни квитанции, вносни бележки и касови ордери по заплатени административни услуги в община Нова Загора.
Приложени са обяви за продажба на процесния недвижим имот, публикувани в интернет на следните електронни страници: https: //www.alo.g, https: //www.bazar.bg и https: // www.olx.bg, видно от които към 14.08.2019 г. /депозиране на настоящата искова молба в съда/ най-малко една от тях вече е била представена в електронното пространство. Досежно обявата, приложена на л. 46 в кориците на първоинстанционното дело, не става ясно кога е публикувана, доколкото само е отбелязано че е актуализирана преди три дни. За сметка на това, за обявата, находяща се на л. 48 от първоинстанционното дело, е посочено, че същата е „публикувана/обновена“ на 11-ти август в 19:42 часа. Последната представена по делото обява /виж л. 49 от делото/ е добавена от телефон в 12:13 часа на 12-ти август, 2019 г.
В хода на производството са изслушани свидетелските показания на свидетеля В.Р., живеещ на семейни начала с голямата дъщеря на ищеца – А.С. А.. Свидетелят посочва, че е запознат с цялата хронология на събитията, предмет на настоящия спор. Споделя пред съда, че при посещение в град Нова Загора дочул разговор, в който ответниците предложили на ищеца да му продадат имота си, който бил в съседство с този на С.С.. Ответниците били наследници на имота и не разполагала с нужните документи за изповядване на сделката. Уговорката била имотът да се продаде при продажна цена в размер на 17 00 лева, като свидетелят бил пряк наблюдател на така постигнатата уговорка между ищеца и ответниците. Посочва края на 2018 година, като период, в който С.С.започнал да плаща, с цел да покаже, че е лоялен купувач. Уточнява, че ответникът Д.С. не притежавала своя собствена банкова сметка, *** парите само по сметката на дъщерята – М.С.. Посочва, че ищецът превел сума на обща стойност 13 450 лева на няколко пъти, като след последното „голямо плащане“ в началото на 2019 г. С. преустановил всякакъв контакт с ответниците. Обяснява, че ищецът изпитал силно безпокойство покрай неуредицата с имота, а в края на 2019 г. починал. Конкретизира, че адресът на починалия С. бил гр. Нова Загора, ул. „********, респективно адресът на процесния недвижим имот следва да е същият, но с № 45. Имотът накрая бил продаден на трето за спора лице.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно.
По правилността на решението:
Доколкото с депозираните две въззивни
жалби първоинстанционното съдебно решение подлежи на ревизия по всички искове
срещу Д.С. и част от исковете срещу М.Т.С., въззивната инстанция намира, че
следва да се произнесе по исковете в поредността на заявяването им от ищеца с
оглед диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, характерно за гражданското
съдопроизводство или в случая на първо място следва да бъде разгледан искът с
правна квалификация по чл. 45 вр. чл. 12 ЗЗД, предявен от ищеца С.С.срещу
ответника Д.С. за сумата от 13 450, представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на недобросъвестно поведение от страна на
ответника в хода на провежданите между тях преддоговорни отношения, а в случай
на отхвърляне на така заявената претенция, да
се произнесе и по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 1 ЗЗД за същата сума, дадена на ответника С.
без основание. Едва при отхвърляне и на двата осъдителни иска срещу
предпочетения ответник Д.С.С., въззивната инстанция следва да разгледа
предвения от ищеца С.С.осъдителен иск срещу евентуалния ответник М.Т.С. с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3-то ЗЗД.
Съгласно новелата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
/генералният деликт/ всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За уважаването на осъдителен иск с такава правна квалификация
по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на следните предпостакви: противоправно поведение на ответника,
вследствие на което са причинени имуществени вреди, както и наличието на пряка,
причинно-следствена връзка между горните две явления, като на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината на ответника се презумира.
Нормата на чл. 12 ЗЗД урежда специално основание за
ангажиране на извъндоговорна гражданска отговорност, която е много близка по
правната си същност до последната, а също така не е договорна. От разпоредбата
на чл. 12 ЗЗД следва, че за да се ангажира
отговорност на участваща в преговори страна, последната следва да е извършила
действие, или да е бездействала по време на преговорите или преди сключване на
договора, което да противоречи на добросъвестността. С понятието
добросъвестност, като основен принцип на договорното право, законодателят е
очертал параметрите на поведение на договарящите страни, без да са
законодателно очертани, или установени по тълкувателен път общи критерии,
релевантни към преценката доколко конкретно поведение влиза в противоречие с
изискването за честност и лоялност при водене на преговори и сключване на
договор.
От събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства съдът достигна до извода, че
действително ишецът е заплатил по сметка на ответника С. сума, съответстваща на
исковата такава, като това обстоятелство изрично е признато за безспорно между
страните, видно от протоколираното изявление на адв. В. в проведеното първо
съдебно заседание пред СРС – на 24.02.2020 г. Тук е мястото да се акцентира, че
макар технически паричните суми да са постъпвали по сметка на лицето М.Т.С.
/дъщеря/, настоящият състав на въззивната инстанция счита, че същите са платени
на Д.С.С. /майка/. В откритото съдебно заседание пред районната инстанция
ответниците са признали, че е налице плащане, а това се подкрепя и от събраните
устни доказатеслтва чрез разпита на свидетеля В.Р.. Последният твърди, че
извършеното плащане е за Д.С., като именно тя посочила плащането да се извърши
по банкова сметка ***. Въззивната инстанция кредитира с доверие изнесените
факти и обстоятелства от свидетеля Р., тъй като същите са в резултат на
придобити лични впечатления от същия.
Основание за така извършеното плащане е
предстоящото сключване на договор между страните с предмет прехвърляне на
процесния недвижим имот, находящ се в град Нова Загора, срещу изплащане на
насрещна престация - продажната цена на имота. Този извод на съда се формира на
първо място от приложените по делото
банкови нареждания, в които е вписано като основание за транслирането на
съответните суми „покупка на недижим имот“ в 4 от общо 5-те банкови превода, а
в един от тях за основание е изведено аналогичното „покупка на недвижимо
имущество“. В подкрепа на това е и представеното по делото удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, съгласно което данъчната оценка на
процесния имот е 10 899,30 лева. Последната сума за съда е индиция, че
действително е възможно продажната цена на имота да е сумата от 17 00 лева, в
който смисъл са събрани доказателства, доколкото продажната цена не може да
бъде в размер по-нисък от данъчната оценка. На следващо място, изводът на съда
се затвърждава от събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля Р., който макар лице, проявяващо евентуална
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, се явява наред с това и пряк
свидетел и наблюдател на развитието на отношенията между страните. Неговите
показания съдът намира за логични, последователни, в пълен унисон с приложените
по делото писмени доказателства, поради което и ги кредитира с доверие.
Показанията на свидетеля не се кредитират единствено в частта, в която същият сочи,
че преведената в полза на ответниците сума е в размер на 13 850 лева, предвид
изминалото време, а и с оглед близката все пак по размер до реално преведената
стойност сума /13 450 лева/, като в случая липсата на екзактност не следва да
се интерпретира като предпоставка за неубедителни и недостоверни показания на
свидетеля. В останалата си част разказът на свидетеля Р. е изключително
пунктуален и правдив, което дава вяра на съда да гради своите убеждения в
унисон с казаното от него. Така изведеното се подкрепя и от направеното в хода
на първото съдебно заседание пред районния съд признание за плащане.
Тук е мястото да се отбележи, че макар
претенцията на ищеца да е в размер, надхвърлящ сумата от 5 000 лева по смисъла
на ограничението в чл. 164, ал. 3, т. 3 ГПК, настоящият състав счита, че
ограничението в процесната хипотеза се явява неприложимо. Това е така, защото в
практиката на ВКС ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо
свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5
000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, т.е ако
страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща
воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът
може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът
на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му. /така прието в Решение №283/01.11.2016 по дело
№2117/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./ Ето защо на още по-голямо основание следва да
се приеме тезата, че и в хипотеза на преддоговорни отношения, въвеждане на
рестрикция за събирането на свидетелски показания за установяване характера на
проведените между страните преговори с оглед последващо финализиране на
окончателна сделка, не следва да бъде приложимо.
Не се спори между страните, че до
сключването на окончателна сделка така и не се е достигнало. Още повече, че по
делото са ангажирани доказателства, съобразно които и след започване на
преговорите между ищеца и ответниците /към 14.08.2019 г./, процесните обекти са
били предмет на обяви за продажба на недивжими имоти. Установява се още, че
имотът е продаден на трето за спора лице на 03.09.2019 г.
На следващо място преценката за това,
дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения /преговори/
противоречи на основното изискване по чл. 12 ЗЗД за добросъвестност,
или това поведение е в рамките на свободата на договаряне, е винаги в
зависимост от конкретни обстоятелства. В случая, въззивният съдебен състав,
след преценка на специфични за делото обстоятелства, приети за установени въз
основа на събрания по делото доказателствен материал по спора, включително:
стадия, до който са достигнали преговорите /осъществена е престация в размер на
исковата сума от ищеца по повод бъдещата сделка, а именно преведена е сумата от
13 450 лева/, високата степен на увереност, създадена от ответната страна, че
ще бъде сключен договор за покупко-продажа /дадено пълномощно в полза на ищеца С.С.,
по силата на което той да се снабдява с необходимите за продажбата на имота документи/,
обусловило и желанието на ищеца да преведе процесната сума, продължилото и след
извършената от ищеца престация в размер на исковата сума обявяване на имота за
продажба в интернет пространството, причината за прекратяване на преговорите от
страна на С., както и реализираната по-късно /през м.09.2019 г./ продажба на
третото за спора лице, извежда заключението, че поведението на ответника Д.С.
влиза в противоречие с изискването за добросъвестност. Следва да бъде
отбелязано, че процесната сума в горепосочения размер надхвърля не само
данъчната оценка на процесния имот, а също така и продажната цена на същия по
сделката, реализирана през месец септември 2019 година, което е индиция за
въззивния съд, че ищецът е платил на Д.С. почти цялата продажна цена на имота. Именно
поради това съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
преддоговорната отговорност на последната.
В този смисъл предявеният от ищеца С.С.срещу
предпочетения ответник Д.С. главен иск с правна квалификация по чл. 12 вр. чл.
45 ЗЗД следва да бъде уважен в цялост. Тъй като първоинстанционният съд е решил
спора в противоречие с гореизложеното, атакуваният съдебен акт в посочената
част и в приложение на правилото по чл. 271 ГПК следва да бъде отменен, като
вместо това искът по чл. 12 вр. чл. 45 ЗЗД срещу Д.С.С. бъде уважен за пълния
предявен размер от 13 450 лева. С исковата молба е заявена претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от входиране на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението, като с оглед
акцесорния характер на претенцията и предвид уважаване на главното вземане, с
настоящото решение следва да се присъди и законната лихва върху вземането.
Предвид извода, до който настоящият
състав на въззивната инстанция достигна, следва, че не се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, поради което и първоинстанционното съдебно решение в частите, с които
евентуалните искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1, предл. 2 ЗЗД са разгледани – съответно искът срещу
предпочетения ответник Д.С. е отхвърлен, а спрямо евентуалния ответник М.С. по
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – уважен, се явява недопустимо. В посочените части
съдебното решение на СРС е недопустимо, предвид което въззивният съд следва да
го обезсили, като остави без разглеждане предявените евентуални искове.
По разноските:
Предвид изхода от спора съдебното
решение следва да бъде ревизирано и в частта, с която районният съд е осъдил М.Т.С.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски на ищеца. Вместо това на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д.С.С. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сума в размер на общо 1 471,50 лева, представляваща
деловодни разноски, сторени пред СРС, от които 538 лева – държавна такса за първоинстанционното
производство и адвокатско възнаграждение, намалено до сумата от 933,50 лева. Адвокатският
хонорар е намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, защото възражението за
прекомерен размер в претендираните разноски за адвокатско сътрудничество,
оказано на ищеца, се явява основателно с оглед материални интерес по делото и
спецификите по последното, като възнаграждението е намалено до размер от 933,
50 лева – арг. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. Претендираните от ищеца разноски за
такса вписване на два броя обезпечителни заповеди не се дължат, тъй като същите
не съставляват разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
С оглед приетото от
въззивната инстанция, право на разноски за това производство има ищецът Т.З.С. /конституирана по реда
на чл. 227 ГПК като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец С.А..С./,
доколкото депозираната от нея въззивна жалба е основателна. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Д.С.С. следва да бъде осъдена да заплати на Т.С. следните суми: 269
лева – държавна такса за производството пред СГС и 1 000 лева – адвокатски
хонорар или общо 1 269 лева, представляващи деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Право на разноски за
въззивната съдебна инстанция има и въззивникът М.Т.С., предвид изхода на спора
и тъй като първоинстанционното решение, с което последната е осъдена да заплати
исковата сума и сторените от ищеца разноски, се прие за недопустимо.
Въззивникът М.Т.С. е заплатила 269 лева за държавна такса за производството
пред СГС, предвид което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Т.З.С. следва да бъде осъдена
да заплати на М.С. платената сума за държавна такса. В хода на въззивното производство не
са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на
М.Т.С. за оказаните й адвокатска помощ и съдействие, поради което и такива
разноски не й се дължат.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ОТМЕНЯ решение № 139022 /02.07.2020 г. по гр. д. № 47384 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 120-ти състав, поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение № 20270949/08.12.2021 г. и с решение от 15.02.2021 г., в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен с искова
молба вх. № 2021272/14.08.2019 г. на С.А..С., с правно основание чл. 45 във
връзка с чл. 12 от ЗЗД, за присъждане на платена от ищеца на ответницата Д.С.С.
сума в размер 13 450 лева във връзка с преддоговорни отношения за
закупуване на недвижим имот, предстаставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
51809.503.3110, ведно с построените в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор 51809.503.3110.1 и ДРУГ ВИД СГРАДА за обитаване с идентификатор
51809.503.3110.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Нова
Загора, находящи се на адрес в гр. Нова Загора, ул. „********което обезщетение
се равнява на платената в същия размер в тяхна полза сума от 13 450 лева в
периода 24.10.2018 г. - 21.02.2019 г., включително в частта на разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***№ 24, да заплати на Т.З.С., ЕГН **********,
с адрес: *** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК като наследник на починалия в хода
на процеса първоначален ищец С.А..С./, на основание чл. 12 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 13 450 /тринадесет хиляди четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за недобросъвестни действия от страна на Д.С.С. в
хода на преддоговорните отношения с ищеца С.А.С.във връзка със закупуване на
недвижим имот, предстаставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51809.503.3110,
ведно с построените в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
51809.503.3110.1 и ДРУГ ВИД СГРАДА за обитаване с идентификатор
51809.503.3110.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Нова
Загора, находящи се на адрес в гр. Нова Загора, ул. „********което обезщетението
се равнява на платената в същия размер в нейна полза сума в периода 24.10.2018
г. - 21.02.2019 г., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. /предявяване на
иска/ до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 139022 /02.07.2020
г. по гр. д. № 47384 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 120-ти състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20270949/08.12.2021 г. и с решение
от 15.02.2021 г., в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен
иска, предявен като евентуален с искова молба вх. № 2021272/14.08.2019 г. на С.А..С.
срещу предпочетения ответник Д.С.С. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.
2, евентуално предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищеца
сума в размер 13 450 лева, представляваща платена без основание сума във
връзка с преддоговорни отношения за закупуване на процесния, гореиндивидуализиран
недвижим имот, както и в частта, с която съдът е уважил иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен със същата искова молба
на ищеца С.А..С. срещу евентуалния ответник М.Т.С., ЕГН ********** за сумата от
13 450 лева, представляваща платена без основание сума във връзка с
преддоговорни отношения за закупуване на процесния, гореиндивидуализиран
недвижим имот, както и в частта, с която М.Т.С. е осъдена да заплати разноски
на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове, както следва: иск срещу Д.С.С. по чл.
55, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД, за заплатена с оглед на неосъществено
основание сума в размер на 13 450 лева, иск срещу Д.С.С. по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД за заплатена сума в размер на 13 450 лева без основание,
както и иск срещу М.Т.С. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сума в размер на 13 450 лева, преминала в патримониума
на последната без основание.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***№ 24, да заплати на Т.З.С., ЕГН **********,
с адрес: *** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК като наследник на починалия в хода на
процеса първоначален ищец С.А..С./ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 1 471, 50 лева, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство, както и сума в размер на 1 269
лева за сторените разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.З.С., ЕГН **********, с адрес: *** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК като
наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец С.А..С./ да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***№ 24,
сумата в размер на 269 лева, представляваща заплатена държавна такса за
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.