Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от „*********** ЕООД “ КД - гр. София против Решение № 19 от 13.02.2024 година, постановено по АНД № 1079/2023 година по описа на Районен съд – Габрово, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № Р-004388 от 30.11.2023 година, издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, упълномощен със заповед № 988/ 08.11.2023 година на Председателя на КЗП /л. 85 от АНД 1079/2023 г. на РС - Габрово/. С процесното НП на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на „************ ЕООД “ КД - гр. София в размер на 12500 лева за извършено нарушение – нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Констатирано е, че нарушението е извършено „повторно“ по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. С обжалваното в настоящото производство решение съдебният състав на РС – Габрово е изменил издаденото наказателно постановление, като за извършеното от „************* ЕООД “ КД – гр. София нарушение е намалил имуществената санкция и е наложил такава в размер на 6000 лева.

Според касационния жалбоподател първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в тази връзка моли касационната инстанция да вземе предвид изложените в жалбата срещу процесното НП съображения, както и отразените в нея данни относно доставените количества от продукти в търговски обекти на територията на страната. Поддържа се и становището за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение и неприложимост на чл. 210в от ЗЗП, тъй като забраната за прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика, наложена със заповед № 226/ 23.02.20216 г. на председателя на КЗП се отнася за съвсем различна практика и не е налице идентично действие от страна на търговеца.

Развити са и доводи, според които касационният жалбоподател счита, че РС – Габрово е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че търговското дружество прави заявки за предстоящи промоции на база реализираните количества през предходни периоди, но нито КЗП, нито РС - Габрово са направили анализ на съответствието на поръчаните и доставени количества за страната и в отделните обекти на база реализациите през предходни периоди на същите или на идентични артикули. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и искане за отмяна изцяло на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „*********** ЕООД “ КД – гр. София не се представлява.

Ответната по жалбата страна Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в което се навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба, счита съдебното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна и се претендира присъждане на разноски в полза на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред Районен съд – Габрово.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства, и същата, заедно с изведените правни изводи, се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Последният намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон и допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, по следните съображения:

След анализ на наличните доказателства първоинстанционният съд е приел установената фактическа обстановка за изцяло доказана. Извършеното нарушение e с правна квалификация чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП. Нарушението се изразява в отправена от търговеца покана към потребителите за закупуване на артикули, като не са посочени разумни основания, на базата на които за процесния период не може да се осигури необходимото количество стоки от съответния вид с оглед обема на направената реклама, нещо повече – доставени са пренебрежимо малко бройки от двата вида стока /“Узо Пломари 1л. с цена 20,99 лева и „Филе от херинга“, различни видове, охладено, 220 гр. с цена 1,99 лева/, с което търговецът реално е заблудил клиентите си, че дори при изключително усърдие ще могат да ги закупят на посочената цена. Правилен е правният извод на съда, че това безспорно представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП, чието упражняване вече е било забранено на „************** ЕООД ” КД със Заповед № 226 от 23.02.2016 година на Председателя на КЗП, оставена в сила с Решение № 9839 от 24.07.2017 година на ВАС. Съдът е изложил подробни, ясни и обосновани съображения, по които намира извършеното нарушение за идентично по вид, поради което е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя в този смисъл. Поради липса на основания, без уважение е оставил и възражението на жалбоподателя за квалифициране на деянието като маловажен случай, тъй като то действително не се отличава по никакъв начин от типичните за своя вид.

По направеното от жалбоподателя алтернативно искане да бъде намален размерът на наложената санкция, настоящият състав на Административен съд – Габрово споделя изцяло достигнатите от първоинстанционния съд правни изводи, довели до изменение на обжалваното Наказателното постановление в частта относно размера на наложената с него имуществена санкция. Въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил закона и е квалифицирал нарушението, като го е санкционирал съобразно нормата на чл. 210в във вр. с чл. 68, ал 1 от ЗЗП при условията на „повторност” по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. В тези случаи законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3000 до 70 000 лв.

Безспорно е, че нарушението е извършено на 07.07.2023 година, тоест в рамките на едногодишен период от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-0048986/ 08.07.2021 година на Директора на РД към КЗП /11.12.2022 година/, с което на дружеството-касатор е наложено наказание за същото по вид нарушение. С посочената по-горе Заповед № 226/23.02.2016 година на Председателя на КЗП, приобщена на л. 37 от АНД № 1079/2023 година, е наложена забрана на „********** ЕООД  “ КД за използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика, която въпреки че се отнася до друг вид стоки, е абсолютно идентична като действие – покана към клиентите за покупка на стоки, без да се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или осигури доставянето от друг търговец на тези стоки /в.т.ч. равностойни/ на обявената цена, за определения период от време и в разумно количество съобразно обема на направената реклама и предложената цена. Но, както правилно е отбелязал съдебният състав на въззивния съд, АНО не е приложил правилно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, съгласно която при повторно нарушение от същия вид санкцията се налага в двоен размер. С Наказателно постановление № Р-0048986/ 08.07.2021 година на Директора на РД при КЗП на „************ ЕООД ” КД е била наложена имуществена санкция от 3000 лева, респ. в разглеждания случай за повторно извършеното от търговеца нарушение същата следва да бъде наложена в двоен размер, тоест законосъобразно и правилно е определяне на имуществена санкция в размер на 6000 лева.

Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответната страна за присъждане на разноски е своевременно направено в депозирано по делото писмено становище. С оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, претенцията се явява основателна, поради което следва да бъде уважена, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 13.02.2024 година по АНД № 1079 от 2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА „*********** ЕООД ” КД с ЕИК ************* и седалище в гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.