Решение по дело №648/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,11.07.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на единадесети юни през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №648 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от С.Т.С., с ЕГН ********** ***, представлявано от пълномощника си „Сияна Консулт“ с Булстат *********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ул.“********“ №*, ет.*, оф.* против „“С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“********“ №*, представлявано от С. И. Ц.  – Управител, в която ищцата чрез пълномощника си, твърди, че предявява настоящия иск в качеството си на потребител на „Мобилтел" ЕАД, чието вземане е прехвърлено с цесия на ответника „С.Г. Груп" ООД. Твърди, че с Уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, „С.Г. Груп“ ООД уведомява ищцата, че считано от 21.12.2017г. задълженията на С.С. към „Мобилтел" ЕАД по партида с №№ *********, *********, ********* в общ размер на 425,20 лв. /с вкл. ДДС/ са прехвърлени на „С.Г. Груп" ООД. Сочи, че ответникът уведомява ищцата, че тези задължения произтичат от фактури, издадени във връзка с договори за електронни съобщителни услуги и/или договори за лизинг, сключени между С.С. и „Мобилтел“ ЕАД. Сочи, че процесната сума в размер на 425,20 лв. представлява сбора от сумите по фактури, издадени по партида с №№ *********, *********, *********.

          Ищцата твърди, че по повод претендираното от ищеца неизплатено и изискуемо парично задължение по горепосочените фактури, и към датата на настоящата молба продължава да бъде тормозена и притеснявана от "С.Г. Груп" ООД с телефонни обаждания и писма от служители на ответника за събирането на дълга, като е заплашвана, че при неплащане на сумата, "С.Г. Груп" ООД ще предприеме съдебни действия срещу нея.

Оспорва да е страна по Договор/и за мобилни услуги и /или Договор за лизинг, сключен/и с "Мобилтел" ЕАД. Оспорва да е получавала мобилни телефони и свързани с тях услуги от "Мобилтел" ЕАД.

Оспорва да има просрочени задължения към "Мобилтел" ЕАД. Оспорва дължимостта на сумата от 425,20 лв. по основание и размер.

Твърди, че тази претендирана от ответното дружество сума не е дължима, защото същата е погасена по давност. Процесното вземане е ликвидно и изискуемо, считано от 30.01.2010г.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираната към нея сума, защото същата, дори и да е дължима, касае погасен по давност период, считано от 30.01.2010г. до датата на настоящата искова молба.

Сочи, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението, винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право по отношение, на което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД е приложим в случаите когато законът не е определил друг специален давностен срок (арг. от Решение №102 от 23.07.2014г. по търг. д. №2680/2013г. на Върховен касационен съд). Твърди, че най-важната последица от изтеклата погасителна давност и възражението на длъжника в този смисъл е, че кредиторът загубва възможността принудително да осъществи вземането си по съдебен ред или чрез съдия-изпълнител (арг. от Решение №505 от 01.07.2004г. по гр. д. №97/2004г. на Върховен касационен съд, I г.о.).

Твърди, че в случая сумата, претендирана от ответника, се погасява с кратката 3-годишна давност по реда на чл.111, б.„в" от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното, начислената и претендирана от ответното дружество сума в размер на 425,20 лв. е изцяло недължима и като погасена по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че С.Т.С., с ЕГН ********** не дължи на „С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********  сумата от 425,20 лв., представляваща сбора от суми по фактури, издадени от „Мобилтел" ЕАД, прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД.

Твърди, че описаната сума се претендира неоснователно от ищеца като просрочен дълг по прекратен/и договор/и за мобилни услуги, сключени с „Мобилтел“ ЕАД и е погасена по давност.

Претендира направените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на искова молба от ответното дружество, с който се изразява становище, че  предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради което моли съда да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност, в случай, че го приеме за допустим, да постанови решение при признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК и да възложи разноските върху ищеца.

Твърди, че исковата молба е процесуално недопустима. Това е така, защото „С.Г. Груп" ООД не оспорва, че вземане в размер на 452.20лв., което е придобило спрямо С.Т.С., произтичащо от договор за далекосъобщителна услуга от "А1 БЪЛГАРИЯ" АД е погасено по давност. Напротив дружеството не е извършвало каквито и да е действия за събиране на процесното вземане. Представители на дружеството не са се свързвали с г-жа С., на последния не е пращана покана за плащане, а единствено уведомление за цесия. Не са предприемани действия за събиране на вземането чрез предявяване на иск или подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Затова за С.С. липсва правен интерес от водене на настоящото дело. Дружеството не е отправяло каквито и да било претенции спрямо нея. Изрично оспорва, че представители на ответното дружество са търсили ищеца по телефона, както твърди последната.

Сочи се, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск с предмет несъществуване на вземане спрямо ищеца е наличието на правен интерес. Такъв в случая липсва. Не се обосновава правен интерес с представеното доказателство - писмо от "А1 България" ЕАД, с което ищцата е била уведомена, че вземанията спрямо нея, били прехвърлени. Ответникът дори не е претендирал изпълнение на вземането, чието несъществуване се иска да се признае за установено. Дори да се приеме, че „С.Г. Груп" ООД е изпратило уведомление за първия договор за цесия до ищцата това не обуславя правен интерес от водене на настоящото дело. Съгласно последната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение №338 от 18.07.2018г. по ч.гр.д №209/2018г. по описа на IV ГО па ВКС: „Доколкото кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за недължимост на вземането.“ При тази фактическа обстановка единственият законосъобразен извод е за недопустимост на предявения иск, а оттам и на постановеното решение. Това е така, защото за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че не дължи сума на лице, което нито я претендира, нито разполага с притезателно право спрямо С.С..

Предвид факта, че ответникът не претендира (или е претендирал) изпълнение от ответника на вземането, се моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №648/2019г., VIII с-в на PC-гр.Пазарджик.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме така предявеният иск за допустим, моли да постанови решение при признание на иска и да осъди С.С. да плати разноските по делото. Искането отправя, доколкото дружеството не твърди, че има вземане спрямо С.С., нито оспорва твърдението, че индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет на делото, е погасено по давност. Ответникът признава, че няма вземане спрямо ищцата както и че то е погасено по давност, но прави искане за присъждане на разноските по делото, доколкото не е дало повод за завеждане на делото. Сочи, че съгласно цитираното определение №338 от 18.07.2018г. на ВКС: При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извън процесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Оспорва фактическите твърдения, че ищецът е бил търсен когато и да било от представители на ответника или пък, че тези обаждания са продължили след позоваване от негова страна на изтекла погасителна давност.

Заявява, че вземанията, които „А1 БЪЛГАРИЯ“ е прехвърлило на „С.Г. Груп" ООД в действителност са погасени по давност, но дружеството не ги е претендирало от ищцата. Това не обуславя правен интерес у ищцата за водене на настоящото дело, нито отговорност на „С.Г. Груп" ООД за разноски.

Твърди, че единственото, което е сторило ответното дружество е да изпрати уведомление за цесия до ищцата, в което уведомление, дори не претендира доброволно изпълнение на вземането си. След получаване на уведомлението, ищцата незабавно е завела дело и е поискала присъждането на разноски, което се дължи на факта, че цялото настоящо дело е образувано именно с единствената цел присъждането на разноски. Сочи, че от представените с отговора извадки от правно-информационна система „АПИС" е видно, че въпросното адвокатско съдружие се управлява от адвокат В. В. Т. , който сезира съдилищата в цялата страна с бланковите си искови молби, всеки път съдържащи твърдения за погасяването по давност и всеки път претендиращ разноски. Отправя искане разноските да се възложат върху ищцата. Твърди, че ако последната била направила възражение за изтекла погасителна давност преди завеждане на делото, ответникът не би и изпращал уведомления за цесия, нито би претендирал каквото и да е от нея. Вместо това ищцата умишлено въвлича ответника в дела с единствена цел присъждането на разноски, които да бъдат събрани от въпросното „адвокатско съдружие".

Признава изложеното от ищеца в исковата молба, че вземане на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД спрямо С.С. в размер па 452.20 лева е прехвърлено на „С.Г. Груп" ООД по силата на договор за цесия от 21.12.2017г. и моли да го отдели като безспорно, доколкото така твърди и самият ищец. Признава обстоятелството, че вземането е погасено по давност.

Предвид изричното оспорване от ищеца, че между нея и „А1 България“ съществували облигационни правоотношения моли да се приеме договор за далекосъобщителни услуги, установяващ наличието на няколко договора между ищеца и цедента.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото, тъй като предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност, в случай, че го приеме за допустим, да постанови решение при признание на иска, съгласно чл.237 ГПК и да възложи разноските върху ищеца, съгласно чл.78 ал.2 от ГПК.

Моли съда на основание чл.78 ал.2, във връзка с ал.3 ГПК да осъди С.Т.С. да заплати на „С.Г. Груп" ООД сторените разноски в размер на 360.00 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

          Представя писмени доказателства.

          В проведеното по делото съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат свои процесуални представители. Представят писмени становища.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          Към исковата си молба и в подкрепа на изложеното в нея, ищцата е представила и е прието по делото и неоспорено Уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, с което ответното дружество „С.Г. Груп“ ООД уведомява ищцата С.Т.С., че считано от 21.12.2017г. задълженията й към „Мобилтел" ЕАД по партида с №№*********, *********, *********, чиито общ размер възлиза на 425,20 лв. /с вкл. ДДС/ са прехвърлени от „Мобилтел“ ЕАД на „С.Г. Груп" ООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2017г. Посочено е, че задълженията произтичат от фактури, и/или кредитни известия, издадени във връзка с договори за електронни съобщителни услуги и/или договори за лизинг, сключени между ищцата и „Мобилтел“ ЕАД. Посочени са телефон за контакти и работно време на дружеството-ответник.

          С исковата молба ищцата оспорва да е страна по Договор/и за мобилни услуги и/или Договор за лизинг, сключен/и с "Мобилтел" ЕАД. Оспорва да е получавала мобилни телефони и свързани с тях услуги от "Мобилтел" ЕАД. Оспорва да има просрочени задължения към "Мобилтел" ЕАД. Оспорва дължимостта на сумата от 425,20 лв., както по основание, така и по размер.

          В срока за отговор на исковата молба ответникът представя договори между ищцата и „Мобилтел“ ЕАД, сключени през 2007г. и 2008г., със срок на действие - 12 месеца. Срокът по тези договори безспорно е изтекъл далеч преди сочената дата на сключване на договора за цесия от 21.12.2017г. Ответникът, въпреки оспорването на ищцата, не ангажира доказателства за продължаване действието на тези договори, респ. за наличето на валидни договорни отношения между ищцата и мобилния оператор, както и за неизпълнени задължения по такива правоотношения. Дори не посочи задълженията на ищцата по вид и размер, чиято обща сума възлиза на 425,20 лева /посочена в уведомлението/.

          В  писмения отговор на исковата молба ответникът заявява, че признава, че няма вземане спрямо ищцата.

          Второто възражение на ищцата в исковата молба е, че процесната сума не е дължима, защото е погасена по давност.

          Това й възражение не е оспорено от ответника, който изрично е заявил с отговора на исковата молба, че признава, че процесното вземане е погасено по давност.

          При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че предявеният отрицателен установителн иск е процесуално допустим. Счита, че в конкретния случай за ищцата е налице правен интерес от воденето на иск по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като за нея това е единственият път за защита. Освен това искът е насочен към легитимна страна – цесионер по договор за цесия при връчено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД.

          За извода си, съдът се позовава на приетото в Решение №35/01.09.2015г. по дело №407/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно което в съдебната практика и правната доктрина не съществува спор, че със санкционирания с чл.124 ал.1 от ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца или когато си присвоява едно право спрямо последния /както е в настоящия случай/, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124 ал.1 от ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. В конкретния случай, ищцата не разполага с друг вид иск, включително и с осъдителен.

          Съгласно приетото с Определение №288/16.06.2010г. по ч.гр.д. №108/2010г. на І г.о. на ВКС, изискването за интерес от установителен иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право, като в първия случай е положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да бъде повод било за положителен или отрицателен установителен иск – зависи която от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателния установителен иск е равнозначно да се отхвърли положителния такъв.

          По съществото си искът е и основателен и следва да се уважи. Установи се, а и не е спорно по делото, че ищцата не дължи процесната сума на ответното дружество.

          При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 51,41 лева, съгласно приложения разходен документ от 01.02.2019г.

          Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ищцата - адв.С. В.  на адвокатско възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба, в размер на 300 лева, определен на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането на същото следва да се възложи в тежест на ответника по делото.

          Съдът счита за неоснователно искането на ответника за прилагането на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, ответникът заявява, че искът е недопустим, а в условията на евентуалност - че го признава. При тези данни дори и да приемем, че ответникът е признал иска, то не е налице първата от посочените предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Именно с поведението си – с изпращането на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД /с конкретното неясно съдържание относно прехвърленото вземане и имащо характер на покана за доброволно изпълнение/, ответникът е дал повод и е станал причина за завеждането на делото от страна на ищцата.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на С.Т.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ул.“********“ №*, ет.*, оф.* против „“С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“********“ №*, представлявано от С. И. Ц.  – Управител, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.С., с ЕГН ********** не дължи на „С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********  сумата от 425,20 лв., представляваща сбора от суми по фактури, издадени от „Мобилтел" ЕАД, прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД.

          ОСЪЖДА “С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“********“ №*, представлявано от С. И. Ц.  – Управител да заплати на С.Т.С., с ЕГН ********** *** сторените от нея разноски по делото в размер на 51,41 лева.

          ОСЪЖДА “С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“********“ №*, представлявано от С. И. Ц.  – Управител да заплати на пълномощника на ищцата - адв.С. В.  В. , с ЕГН **********, адвокат в САК на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: