№ 221
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260375/28.01.2022 г. по гр.д. № 9736/2016 г. на СГС, I-4-ти състав, е
осъден М. Е. С., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление, гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, общо сумата 151 709 лв. /сто
петдесет и една хиляди седемстотин и девет лева/, представляваща изплатено от ищеца в
полза на М. К. Г., ЕГН: **********, за периода от 05.08.2011г. до 05.08.2016 г.
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника със застрахователна полица № 085070028552, валидна от 29.12.2006г.
до 28.12.2007г., за претърпени за периода от 13.03.2009г. до 30.06.2016г. от М. К. Г., ЕГН:
**********, имуществени вреди, в резултат на виновното, противоправно поведение на
ответника, който на 05.08.2007г., на второстепенен път II-99, км. 37.000, при управление в
пияно състояние на л.а. „Хамър 3“, с д.к. № ********, в посока гр. Приморско-гр. Созопол,
нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост
причинил смърт на трето лице и тежка телесна повреда, изразяваща се в коматозно
състояние в резултат на тежка черепномозъчна травма, довело до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота на М. К. Г., ЕГН: **********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение
движението на лява ръка за срок от около три-четири месеца, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дъгата на първи шиен прешлен, довело до трайно затруднение
1
движението на шията за срок от около три месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в
срединна лапаротомия, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
М. К. Г., ЕГН: **********, за което е постановена Присъда № 14/2008г. по НОХД №
292/2007г. на Бургаски ОС, влязла в сила на 12.05.2009г., от които : 86573.09 /осемдесет и
шест хиляди, петстотин седемдесет и три, 0.09/лв. за реализирани разходи за медикаменти,
консумативи и изследвания, санитарни материали, хранителни добавки и специално
оборудване, както и за изплатени възнаграждения за лекарски и др. услуги, подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към молба уточнение на исковата молба от
12.03.2018г.; 62490.00 /шестдесет и две хиляди, четиристотин и деветдесет/лв. за периода от
05.09.2011г. до 30.06.2016г., за заплатено възнаграждение за оказаните рехабилитационни
услуги /рехабилитация и масаж/ и дължими за същите месечни данъчни осигурителни
вноски на Д. В. Д. - рехабилитатор, подробно индивидуализирани в Приложение № 2 към
молба уточнение на исковата молба от 12.03.2018г; 2315.00 /две хиляди триста и
петнадесет/лв. - цена на инвалидна количка и 331.00 /триста тридесет и един/лв. - цена на
комбиниран стол за тоалет и баня, изплатени на „Глобъл Ентърпрайз“ ЕООД на 30.04.2014г.
и на 11.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 05.08.2016г. до окончателното и изплащане. С решението съдът е
отхвърлил иска за присъждане на общо на сумата 542.60 /петстотин четиредесет и два,
0.6/лв., която е разлика над присъдените общо 151709.00 /сто петдесет и една хиляди,
седемстотин и девет/лв., до общо претендиралите 152252.00 /сто петдесет и две хиляди
двеста петдесет и два/лв., от която сумата 132.58 /сто тридесет и два, 0.58/лв.,
представляваща стойност на закупените медикаменти Депакин Хроно и Ноотропил, която е
разлика над присъдените 86573.09 /осемдесет и шест хиляди, петстотин седемдесет и три,
0.09/лв., до общо претендираните 86705.67 /осемдесет и шест хиляди седемстотин и пет,
0.67/лв., като имуществени вреди по Приложение № 1 към молба уточнение на исковата от
12.03.2018г., и на сумата 410.00 /четиристотин и десет/лв. - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на имплант /плака и винтове/, изплатени на МБАЛ
„Св.София“ ЕООД на 29.04.2015г., на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, прил. 1 КЗ /отм./ и чл. 86
ЗЗД. Съдът е осъдил страните да си заплатят взаимно разноски съобразно изхода от спора.
Решението в частта, с която исковете са отхвърлени, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от М. Е. С. с оплаквания за неправилност на
същото в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца суми за обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от М. Г.. Жалбоподателят излага, че при постановяване на
решението си първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията, направени от
ответника, по-конкретно изтъква, че сумите, за които е осъден да заплати, са били погасени
по давност към датата на плащане на същите от застрахователя на пострадалата. Поддържа,
че вземанията на пострадалата за вреди, настъпили след 05.08.2012 г., са погасени по
давност. Сочи, че за част от вземанията е приложима кратката тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като същите са с периодичен характер. Твърди, че от приетите по
2
делото писмени доказателства не се установява наличието на медицинска необходимост за
приема на медикаменти, които са заплатени от застрахователя. В жалбата подробно са
обсъдени всички приети по делото медицински експертизи, като в обобщение се въвежда
оплакване за това, че съдът не е взел предвид заключенията на вещите лица в тяхната
цялост. Изложено е, че разходите, направени от пострадалата и възстановени от
застрахователя, не са в пряка причинна връзка със състоянието на същата и вредите,
претърпени от катастрофата. Моли се въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което
исковите претенции за имуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Направено е искане за присъждане на реализираните пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който са изложени доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като
провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите и събраните
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за осъждане на М. Е. С. за заплащане на присъждане
общо на сумата 152251,67 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на М. К. Г. за
периода от 05.08.2011г. до 05.08.2016г. застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица
№ 085070028552, валидна от 29.12.2006г. до 28.12.2007г., за претърпени за периода от
13.03.2009г. до 30.06.2016г. от М. К. Г. имуществени вреди, в резултат на виновното,
противоправно поведение на ответника, който на 05.08.2007г., на второстепенен път II-99,
км. 37.000, при управление в пияно състояние на л.а. „Хамър 3“, с д.к. № ********, в посока
гр. Приморско- гр.Созопол, нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
като по непредпазливост причинил смърт на трето лице и тежка телесна повреда,
изразяваща се в коматозно състояние в резултат на тежка черепномозъчна травма, довело
до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на М. К. Г., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение
движението на лява ръка за срок от около три-четири месеца, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дъгата на първи шиен прешлен, довело до трайно затруднение
движението на шията за срок от около три месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в
срединна лапаротомия, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота на М.
К. Г., за което е постановена Присъда № 14/2008г. по НОХД № 292/2007г. на Бургаски ОС,
влязла в сила на 12.05.2009г., а именно: 86705,67лв. изразяващи се в реализирани разходи за
медикаменти, консумативи и изследвания, санитарни материали, хранителни добавки и
специално оборудване, както и за изплатени възнаграждения за лекарски и др. услуги,
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към молба уточнение на исковата от
3
12.03.2018г.; 62490 лв. за периода от 05.09.2011г. до 30.06.2016г., изразяващи се в заплатено
възнаграждение за оказаните рехабилитационни услуги /рехабилитация и масаж/ и дължими
за същите месечни данъчни осигурителни вноски на Д. В. Д. - рехабилитатор, подробно
индивидуализирани в Приложение № 2 към молба уточнение на исковата от 12.03.2018г;
2315 лв. - цена на инвалидна количка и 331лв. - цена на комбиниран стол за тоалет и баня,
изплатени на „Глобъл Ентърпрайз“ ЕООД на 30.04.2014г. и на 11.12.2014г; 410 лв.
изразяващи се в стойността на имплант /плака и винтове/, изплатени на МБАЛ „Св.София“
ЕООД на 29.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С Присъда № 14/2008г. по НОХД № 292/2007г. на Бургаски ОС, влязла в сила на
12.05.2009г., е установено виновното, противоправно поведение на ответника М. Е. С.,
който на 05.08.2007г., на второстепенен път 11-99, км. 37.000, при управление в пияно
състояние на л.а. „Хамър 3“, с д.к. № ********, в посока гр.Приморско-гр.Созопол, нарушил
правилото за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил
смърт на трето лице и тежка телесна повреда, изразяваща се в коматозно състояние в
резултат на тежка черепномозъчна травма, довело до постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота на М. К. Г., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на лява ръка за срок от около
три-четири месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на първи
шиен прешлен, довело до трайно затруднение движението на шията за срок от около три
месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в срединна лапаротомия, довела до
разстройство на здравето временно опасно за живота на М. К. Г..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая съдът е обвързан и от
това, че при настъпване на процесното ПТП водачът М. Е. С. е бил под въздействие на
алкохол с концентрация в кръвта от 1.10 промила, което е и безспорно между страните.
Не е спорно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и ответника М. Е. С. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица
№ 085070028552, валидна от 29.12.2006г. до 28.12.2007г., по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица. Безспорно е също и
че по време на действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие - процесното ПТП от 05.08.2007г.
От приложените към исковата молба писмени доказателства, както и от приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е изплатило извънсъдебно в полза на М. К. Г. застрахователно
обезщетение в размер общо на 152 251,67 лева, от които 87 865,71 лева - застрахователно
обезщетение за закупените медикаменти, консумативи и оборудване, и заплатени лекарски и
други услуги. Сумата от 331 лв. и 2315 лв. са изплатени по сметка на „Глобъл Ентърпрайз“
4
ЕООД, а сумата 410 лв. - по банкова сметка на МБАЛ „Св.София“ ЕООД. В полза на Д. Д. е
изплатена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за оказаните на М. К. Г.
рехабилитационни услуги за периода от 05.09.2011г. до 05.08.2016г. сумата бруто 62480 лв.,
и нето 56851,56 лв., като част от сумата е удържана при платеца и внесена в НАП - данъци и
осигуровки в размер на 5638,32 лв. Застрахователното обезщетение е дължимо, т.к.
основанието за плащането е определено от валидното застрахователно правоотношение.
С молба от 07.02.2018 г. ответникът М. С. е представил на съда приложени копия от
влезли в сила решения между същите страни с предмет процесното ПТП. Установява се, че с
решение № 25 от 16.03.2017 г. по т.д. № 50/2016 г. по описа на ВКС е отменено решение №
1878/15.10.2014 г. по гр.д. № 928/2014 г. на САС, в частта, с която след отмяна на
първоинстанционното решение за сумата от 295 000 лева е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на М. К. Г.
обезщетение за неимуществени вреди, като за същата сума е бил уважен и обратният иск на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу М. Е. С., като вместо него е отхвърлен
предявеният от М. Г. иск за немуществени вреди от процесното ПТП. С влязло в законна
сила решение от 16.12.2011 г. по възз.гр.д. № 2777/2011 г. по описа на САС е отменено
решение № 3399/10.06.2011 г. по гр.д. № 12753/2009 г. на СГС и е осъдено ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на М. Г. сумата от 134 912,21 щ.д. представляващи
имуществени вреди - за проведеното лечение в Израел, ведно със законната лихва от
04.03.2009 г. до окончателното плащане на сумата. За същата сума е осъден и М. Е. С. да
заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по уважено регресно право на основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати и изслушани
заключенията на две комплексни съдебно-медицински експертизи, както и анекси към тях,
които въззивната инстанция намира за обективни, безпристрастно дадени и като
съответстващи на останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.
От тях се установява, че в резултат на ПТП от 05.08.2007г. М. К. Г. е получила травматични
увреждания, а именно - тежка степен на мозъчна контузия, състояща се от компоненти -
тежък общомозъчен едем; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; изхемия
/нарушено кръвооросяване/ в басейна на лявата средна мозъчна артерия; лакунарни
инфаркти в двата таламуса; исхемичен мозъчен инсулт в лява тилна област на мозъка;
хиподенсни зони в базалните ядра; остър субдурален хигром /акумулиране на ликвор под
твърдата мозъчна обвивка/ в лява челно- слепоочно-теменна област на черепа; субдурален
хигром/ акумулиране на ликвор под твърдата мозъчна обвивка/ в дясна голямомозъчна
хемисфера; счупване на предна и латерална стени на десния максиларен синус; счупване на
кондила на довната челюст вдясно. Тотален пневмоторакт вдясно /навлизане на въздух в
плевралната кухина/. Счупване на дясна лъчева кост; счупване на лакътния израстък на
дясна лакътна кост.
След изписването й от ВМА лечението й е продължило в Израел — Медицински
център Чайм Шеба, от май 2008г. до март 2009г. По време на престоя там не е настъпило
5
съществено подобрение в неврологичния статус. През периода 04.03. - 13.03.2009г. е
лекувана отново във ВМА - КАРИЛ. След лечението М. К. Г. е била изписана в
стабилизирано хронично вегетативно състояние, което се характеризира с: Пълно
неосъзнаване за себе си и околната действителност; Запазен цикъл бодрост - сън, с пълно
или частично запазване на хипоталамичните и стволови автономни функции; Липса на
постоянен, възпроизведим, целенасочен или волеви поведенчески отговор на визуални,
слухови, тактилни или болеви стимули; Липса на езиково разбиране или изразяване на реч;
Несигурно запазване функцията на черепно-мозъчните нерви.
В периода от 07.04-10.04.2015г. М. К. Г. е била приета и оперирана в МБАЛ
„Св.София“, по повод: „Фрактура на лакътната кост“. В периода от 16.07-19.07.2015г. е била
приета отново в МБАЛ „Св.София“ „поради незарастване на счупената лакетна кост“.
Постъпила е с голям оток и ъглова деформация. Извършена е повторна операция с костна
пластика. След гладко протекъл следоперативен период е изписана. Към момента
фрактурата на лакетната кост е зараснала окончателно с малка остатъчна деформация и
останали трайни ограничения в обема на движение около 10-15 градуса. Намален е обемът
на ротаторните движения.
Съгласно заключението прогнозите за пълно възстановяване на пострадалата са
песимистични. Възстановяване на съзнанието и когнитивните /познавателни/ функции е
невъзможно. Уврежданията са необратими, дефинитивни, като не се очаква подобрение.
Спрямо пострадалата е проведено и продължава да се провежда продължително
медикаментозно лечение, антибиотици, дехидратиращи, кортекостероиди,
церебропротективнии средства, витамини, венозни трансфузии на биопродукти, инфузия на
кристалоидни и колоидни разтлони, парентерално и интернално хранене, ежедневна
рехабилитация, ЛФК и лечебен масаж, специфично хранене, говорна рехабилитация с
логопед и периодични консултации от различни специалисти. Многократно са извършвани
контролни невроизобразителни изследвания — КТ, МРТ. Извършени са множество
оперативни интервенции.
С оглед причинените травми на пострадалата са били задължителни и са осигурени
/закупени от застрахователя оперативните консумативи /метални остеосинтези/, както и
медицински пособия за обслужване - инвалидна количка, стол за тоалет и баня, на
30.04.2014г., 11.12.2014г. и 29.04.2015г.
Рехабилитационните процедури - рехабилитация и масажи за периода 05.09.2011 г. до
30.06.2016г. при пострадалата М. К. Г. са били абсолютно задължителни и необходими за
предотвратяване развитие на контрактури на крайниците, намаляване на спастицитета в тях
и поддържане на наличната двигателност. Пострадалата е провеждала и провежда
рехабилитация по съответна схема, амбулаторно.
Съгласно заключението според правилата на добрата медицинска практика
рехабилитационните процедури започват веднага след овладяване на спешното състояние с
оглед предотвратяване на усложнения. Постепенно, съобразно състоянието на пациента,
обемът на извършваните процедури се увеличава. При необходимост се извършва речева
6
рехабилитация. В случая рехабилитационните процедури са започнали веднага след
овладяване на спешното състояние - пасивна рехабилитация. Извършват се от квалифициран
работник, първоначално двукратно, а по късно един път дневно, като процесът може да се
подпомага от близките. След изписване на пациентите от лечебното заведение
продължаването на рехабилитационното лечение се извършва по свободно договаряни цени.
Средната цена на рехабилитационни услуги - лечебна физкултура, мануален масаж, при
състояния с подобна тежест като на М. К. Г., е около 40-50 лв. дневно. Договаряното с
рехабилитатора Д. Д. възнаграждение за еднократна рехабилитационна услуга и масаж е по-
ниско от последното - обичайно такова за подобен вид услуги, оказвани на болни в това
състояние.
Видно от заключението за периода от 2009г. до 2017г. рехабилитационно лечение
съгласно НРД се извършва по една клинична пътека годишно, с по един, а в две от годините
- 3 пъти годишно, с престой дни - 7 дни, за една от годините - един ден, а за една - 10 дни.
Според заключението назначената и проведена психо-медицинска рехабилитация е
била необходима, като част от комплексната терапия и съставлява опит за подобряване на
мозъчни функции на пострадалата.
Съгласно заключението в Приложение № 1 към уточнителната молба на исковата
такава са изброени медикаменти и други продукти и медицински приспособления,
необходими за грижи и превенция на състоянието на пострадалата. То е изисквало
ежедневно полагане на специални грижи и мерки за превенция и профилактика на рисковете
от дълготрайно обездвижване, включващи използване на специално легло, антидекубитален
дюшек и възглавница, рехабилитационни процедури, апаратура за поддържане на въздух в
стаята, използване на инхалатор за профилактика на застойна пневмония, електрическо
болнично легло, многофункционална количка със съответни допълнителни приспособления,
колани „Динакрос“, помощен стол, стол за хигиенни нужди, ортези, стабилизатори.
Изисквало е и специални грижи за поддържане на добра хигиена на кожата, лигавиците,
устната кухина, гениталии, с цел превенция на инфекции и усложнения, изисквало е и
прибори за хранене и поддържане на устната хигиена, закупувани периодично. Изисквало е
и изисква ежедневни и постоянни грижи за адекватно поддържане на жизнените й
показатели - трахеостомни канюли, уретрални катетри и др. Изисквало е и превенция за
развитие на декубитални язви, застойна пневмония, развитие на контрактури и атрофия на
мускулите, на венозна тромбоза и белодробен тромбоемболизъм. Изисквало е и грижи и
мерки за превенция на рисковете от дълготрайно обездвижване — стимулиране на имунната
система чрез медикаменти и хранителни добавки - Изопринозин и др. В Приложение № 1 е
изброено и закупено оборудване, необходимо за подготовка на специализирана стая, в която
да протича възстановяването на пациент в състоянието на пострадалата: електрическо
болнично легло, антидекубитален дюшек, овлажнител и йонизатор на въздуха,
бактерицидна лампа, инхалатор за домашна употреба, инхалатор ултразвуков, инхалатор
Aircompakt, ултразвуков инхалатор Gima. С оглед ресоциализацията на М. К. Г. е закупена и
използвата мултифункционална количка, странични опори за количка, колан за скута на
7
количката, масичка за количка, колан „Динакрос“, стабилизатор за глезен, наглезенка,
съпорт за глезен, ортеза за долен крайник, масажор.
Съгласно заключението от 29.01.2019 г. и анекса към него за процесния период на М.
К. Г. са назначавани огромен брой медикаменти и хранителни добавки, включително
закупувани такива от нейни родители и близки, описани в Приложение № 1 към исковата
молба. Освен правилно назначените медикаменти и добавки, употребата на останалите е
безсмислена и дори противопоказана.
За част от закупените и приложени на М. К. Г. медикаменти и хранителни добавки не
са налице лекарски предписания, респ. от документите не е ясно за какъв период и в какви
дози са приемани, поради което е налице значително основание да се смятат за
неподходящи.
Прилагането на медикаменти в таблетъчна форма в случая не е желателно, т.к. М. К.
Г. има затруднения с гълтателния рефлекс. В открито съдебно заседание вещото лице доц. д-
р Р. Р. – специалист по съдебно-фармакологичната експертиза е посочило, че пострадалата
може да приема лекарства в таблетъчна форма чрез сонда или по друг начин, като вероятно
„Изопринозин“ е приеман от М. профилактично, за да не се насложи допълнителна
инфекция.
Прилагани са медикаменти, които създават зависимост - антидепресанти и
сънотворни. Предписано е и антиепилептично средство. Липсват данни от кого са
предписвани и имало ли е данни за тяхната употреба. Част от препаратите не са с
наложителен прием с оглед състоянието на пострадалата. Доц. д-р Р. е пояснил в открито
съдебно заседание, че лекарството „Зопиклон“, както и други сънотворни са приемани от
пострадалата вероятно, за да изпадне същата в естествен сън.
Закупувани са антибиотици без да е ясна диагноза и от кого са предписани.
Употребявани са множество антибиотици от една и съща фармакотерапевтична група.
Употребата на антибиотици обаче е била задължителна и вероятно животоспасяваща, т.к.
едно от честите усложнения са били застойните пневмонии поради неподвижността на
тялото за дълги периоди. Същите аргументи са валидни и по отношение употребяваните
муколитици.
Употребявани са и случайни хранителни добавки /Неуро ед, Хербалайф Лайн/, които
според група пациенти са ефикасни, а според друга - ефектът е нулев. Вещото лице Р.
пояснява, че това са хранителни добавки на базата на билки и витамини.
Състоянието й е позволявало приемане на секретолитици, но липсват документи,
указващи дозите и последователността на приемите им.
От анекса към заключението се установява, че описаните в приложения списък
материали в общи линии отговаря на нуждите за гледане на пациент с трайна трахеостомна
канюла. Броят на трахеостомните канюли е по голям от описаните в медицинската
специализирана литература стандарти и световната практика за употребата им в сходни
случаи. Броят на допълнителните материали - нелатонови катетри, филтри за затопляне и
8
овлажняване на въздуха е значително по малък. Съгласно заключението употребата на
всички материали и консумативи е индивидуален за всеки отделен случай и зависи от
клиничното състояние на пациента в отделните периоди, от качеството на консумативите и
твърде много от уменията на хората, вкл. специализиран медицински персонал, да полагат
грижи на необходимото ниво. Вещото лице доц. д-р П. К. – специалист по УНГ, разяснява,
че при закупуването на трахеостомни канюли е наложително да се закупува по-голяма
бройка и да не се чака смяната на канюлата да е наложителна, а да се осъществява
своевременно. Допълва още, че винаги е необходимо до леглото на болния да има две
резервни канюли в случай на спешност.
От обясненията на в.л. в о.с.з. се установява и, че фрактурата на лъчевата кост е
установена към момента на ПТП. Като данни в епикриза от история на заболяването №
03154/2015 г., издадена от МБАЛ „Св.София“ ЕООД, е вписано „фрактура улне син
инветерате“ – старо счупване. Тя е зараснала за 30 дни, с което е възстановена напълно. През
периода 07.04.-10.04.2015г. е извършена оперативна интервенция в МБАЛ „Св.София“
ЕООД с фиксация с LCP плака и заключващи винтове, която интервенция според вещите
лица не е била необходима. Костта е щяла да зарасне по същия начин и без операция.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Н. и Н.
Т.. От показанията на свидетеля Д. Н. се установява, че е извършвал рехабилитационни
услуги - масаж и рехабилитация на М. К. Г. още след връщането й от Израел и след
изписването и от ВМА за продължителен период от време. За част от времето не е получавал
възнаграждение. После получавал по около 20лв. на ходене. Понякога родителите нямали
възможност и му заплащали по късно. Започнал на доброволни начала. Не е имало подписан
договор. Свидетелят понякога ходел и по два пъти на ден, тъй като се е налагало да помага
и в грижите за пострадалата, доколкото същата приема храна в течна форма през
гастростома – стомаха и има канюла на гърлото – в случай, че се задави. Помагал е на
семейството за изправяне на М. в седнало положение или за изкъпването й, което е
значително затруднено.
От показанията на свидетеля Н. Т. се установява, че същият е извършвал
рехабилитационни услуги на М. К. Г. преди около 10 години в Търново.
Първоинстанционният съд е предявил на свидетеля граждански договор за извършване на
работа чрез личен труд, който се намира на л. 185 и л. 186 от делото, както и разписка, която
се намира на л. 187 по делото. Т. е потвърдил, че съдържанието на договора и на разписката
са му известни, както и че положеният подпис е негов. Свидетелства, че около година е
посещавал М., като посещенията му са били около 10-15 пъти на месец. Прилагал е
поддържаща терапия, предвид състоянието на будна кома, изразяваща се в пасивни
движение и изправяне. Имало е и други негови колеги, които са работели и са й правели
масажи и се застъпвали. Заявява, че за поддръжката на състоянието на М. се изискват много
финансови средства.
Въззивният съд намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания, тъй
като са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
9
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за това дали платените от
застрахователя суми за медикаменти и лечение са били необходими, както и дали
вземанията на пострадалата за имуществени вреди са били погасени по давност към момента
на плащането.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
При настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при действието
на КЗ (отм.), моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за
изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което
налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при
първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, сме изправени пред
хипотеза на ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска
съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението. Под
„ексцес” се разбира влошеното здравословно състояние на увредения, което не е било взето
предвид от съда при първоначалното разглеждане на спора. Видно от съдържанието на чл.
51, ал. 3 ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по-късно и макар
да е свързано с вземанията по чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД е ново самостоятелно право. /В
този смисъл е решение № 60140 от 09.02.2022 г. по т.д. № 875/2020 г., ТК, I т.о. на ВКС/.
В случая с влязло в законна сила решение от 16.12.2011 г. по възз.гр.д. № 2777/2011
г. по описа на САС е отменено решение № 3399/10.06.2011 г. по гр.д. № 12753/2009 г. на
СГС и е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на М. Г. сумата от
134 912,21 щ.д. представляващи имуществени вреди - за проведеното лечение в Израел,
ведно със законната лихва от 04.03.2009 г. до окончателното плащане на сумата. За същата
сума е осъден и М. Е. С. да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по уважен
регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ. Доколкото има произнасяне на
съда по дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на
процесното ПТП, за периода 13.05.2008 г. – 04.03.2009 г., то следва да се приеме, че
подлежат на обезщетяване и последващите имуществени вреди, настъпили след датата
04.03.2009 г. В процесния случай застрахователят е заплащал суми за медикаменти и
рехабилитация на пострадалата по издадени фактури след датата 04.03.2009 г., с оглед
увреденото й здравословно състояние при настъпилото на 05.08.2007 г. ПТП, причинено
виновно и след употреба на алкохол от ответника М. Е. С..
Видът и обемът на твърдените имуществени вреди са описани подробно в
приложение № 1 към молба уточнение към исковата молба от 12.03.2018г., а именно: същите
се изразяват в реализирани разходи за медикаменти, консумативи, изследвания, санитарни
материали, хранителни добавки и специално оборудване, изплатени възнаграждения за
лекарски и др. услуги, които вреди са подробно индивидуализирани с исковата молба по
пера - вид, размер и период на извършване от застрахователя. С това приложение № 1 са
10
работили и вещите лица при изготвяне на заключенията си по съдебно-медицинските
експертизи.
Съдът приема, че независимо заключението на вещите лица за необратимост в
състоянието на М. К. Г. и отрицателните прогнози за подобрение, доколкото е невъзможно
възстановяване на съзнанието и когнитивните /познавателни/ функции, то не следва, че на
същата не се полага изобщо поддържане на останалите й жизнени функции. Тази поддръжка
включва, както медикаментозно лечение, така и рехабилитационно такова с оглед
състоянието на „будна кома“ и съпровождащите го усложнения. Доводите на жалбоподателя
за недължимост на вземанията за медикаменти и терапии, за които липсват данни да са
предписани от лекар, са неоснователни. Това е така, защото основните групи медикаменти,
необходими за поддържане живота и здравето на пострадалата са антибиотиците и
муколитиците, тъй като главните опасности идват от неправилното вследствие на
претърпяната травма функциониране на дихателната система (пневмонии,
бронхопневмонии и др.), медикаментите с невротопно действие, поддържащи функциите на
централната нервна система, различните водно-солеви разтвори, осигуряващи хомеостазата
на вътрешната среда и някои други препарати, използвани при промяна на жизнените
параметри. Обстоятелството, че липсват данни за лекарско предписание на повечето
закупени лекарства не може да обоснове извод за липса на медицинска необходимост от
приема на същите с оглед дадените заключения от вещите лица по съдебно-медицинска
експертиза за хроничното вегетативно състояние на М. Г., в пряка причинна връзка с
настъпилото на 05.08.2007 г. ПТП.
На следващо място, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за
пострадалата не е налице необходимост от приема на хранителни и имуностимулиращи
добавки. Дори да се приеме, че последните не оказват силен лечебен ефект, то те спомагат
нормалното функциониране на организма, а безспорно е установено по делото, че
организмът на М. Г. не може да функционира нормално без изкуственото му поддържане.
Хранителните добавки обичайно не се закупуват по лекарско предписание, а по лично
усмотрение с оглед индивидуалното здравословно състояние на човек. По отношение на
закупените лекарства в таблетъчна форма предвид липсата на гълтателен рефлекс на
пострадалата следва да се има предвид становището на вещото лице доц. д-р Р. Р., а именно
– приемът им може да се осъществи чрез сонда или по друг начин, а лекарството
„Изопринозин“ е приемано с оглед профилактика и превенция на допълнителна инфекция
(л. 1430). Видно от писмените доказателства по делото действително са закупувани
различни по вид имуностимуланти, което не налага непременно едновременния им прием.
Изложените доводи в жалбата за закупуване на сънотворни лекарства, които не се
следват на пациент в хронично вегетативно състояние, каквото е на М. Г., са неоснователни.
Това е така, доколкото тези изводи не се подкрепят от становището на вещото лице доц. д-р
Р., според което лекарството „Зопиклон“, както и други сънотворни са приемани от
пострадалата вероятно, за да изпадне същата в естествен сън (л. 1431).
Въззивната инстанция намира, че разходите за консумативи и материали, описани в
11
Приложение № 1 към уточнителната молба на исковата такава, са били необходими и
отговарят на нуждите за гледане на пациент с трайна трахеостомна канюла. Броят на
описаните трахеостомни канюли е по-голям, докато броят на допълнителните материали –
нелатонови катетри, филтри за затопляне и овлажняване на въздуха е значително по-малък
от нужния. В допълнение, при съобразяване на експертното становище на доц. д-р П. К., при
наличие на трахиална или бронхиална инфекция на горните дихателни пътища смяната на
канюлите може да бъде по-честа. Обикновено се закупуват трахеостомни канюли в аванс и в
по-голям брой, като не бива да се изчаква смяната да е по неотложност. Винаги е
необходимо да има две резервни трахеостомни канюли до леглото на болния в случай на
спешност (л. 1432). Следва да се отбележи, че употребата на всички описани консумативи и
материали е индивидуална за всеки конкретен случай и зависи от клиничното състояние на
пациента в отделните периоди на страданието му, от качеството на консумативите и твърде
много от уменията на хората да полагат необходимите грижи на изискуемото ниво.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че исковата претенция в размер на
62490 лв., за периода от 05.09.2011г. до 30.06.2016г. е останала недоказана. По делото е
установено, че имуществените вреди в посочения размер се изразяват в заплатено
възнаграждение за оказаните рехабилитационни услуги /рехабилитация и масаж/ и дължими
за същите месечни данъчни осигурителни вноски, на Д. В. Д. - рехабилитатор,
индивидуализирани в Приложение № 2 към молба уточнение на исковата от 12.03.2018г. От
ангажираните писмени доказателства, заключенията по КСМЕ и ССчЕ и гласните
доказателства се установява, че същите са извършени и платени. Въз основа на КСМЕ съдът
приема, че за процесния период рехабилитация и масажи при пострадалата М. К. Г. са били
абсолютно задължителни и необходими за предотвратяване развитието на контрактури на
крайниците, намаляване на спастицитета в тях и поддържане на наличната двигателност.
Пострадалата е провеждала и провежда рехабилитация по съответна схема, амбулаторно.
На последно място, следва да се разгледа възражението за настъпила погасителна
давност по отношение на вземанията на пострадалата за периода след 05.08.2012 г. Същото
за неоснователно, доколкото в т. 4 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК
на ВКС е прието, че давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу
застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" - за заплащане на
обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата. Видно от
съдържанието на чл. 51, ал. 3 ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява
значително по-късно и макар да е свързано с вземанията по чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД е
ново самостоятелно право. За него погасителната давност започва да тече не от момента на
непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем,
т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда. Както бе
прието в настоящото изложение, разходите за поддържане на изключително влошеното
здравословно състояние на М. Г. са обезщетявани от застрахователя, като след представяне
на фактура е последвало плащане по същата. В този смисъл следва да се приеме, че всеки
един разход за медикаменти, помощни средства, консумативи и материали се явява нова
12
имуществена вреда, настъпила вследствие на процесното ПТП и след първоначалната
увреда на здравето на пострадалата. Ето защо, погасителната давност за претендираните
имуществени вреди е започнала да тече от деня на проявление на новите вреди в пълния им
обем, а не както възразява въззивника – от момента на непозволеното увреждане.
Неоснователни са и оплакванията за приложение на кратката погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД по отношение на някои от закупуваните лекарства. Доколкото в ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС е прието, че "периодичните плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, то не може да се изведе, че
задължението за заплащане на разходи за конкретни лекарства има такъв характер, тъй като
не е известен отнапред периодът, за който лекарствата ще са необходими. Освен това,
трайно установена е съдебната практика, че задълженията за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, които са предмет на делото, приложима е общата
петгодишна погасителна давност.
В обобщение, по делото безспорно е установено, че настъпилите имуществени вреди,
претърпени от М. Г., са в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, причинено от
М. Е. С., проявили са се по-късно от първоначалната увреда и подлежат на обезщетяване.
Безспорно е също, че правото на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на основание чл.
274, ал. 1, т. 1, прил. 1 КЗ /отм./ е възникнало. Установи се, че закупените от пострадалата
медикаменти, консумативи, помощни средства и материали са били необходими за
поддържането на здравето и живота й, без тях същата не би могла да оцелява. Следва да се
уважат исковите претенции за заплащане на сумата общо от 151 709 лева, представляваща
изплатено от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в полза на М. К. Г., за периода от
05.08.2011г. до 05.08.2016г. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица №
085070028552 валидна от 29.12.2006г. до 28.12.2007г.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено
като правилно.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД се следват разноски, като такива следва да бъдат присъдени в размер
на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260375/28.01.2022 г. по гр.д. № 9736/2016 г. на СГС,
I-4-ти състав, в ЧАСТТА, с която е осъден М. Е. С., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***“
№ **, ет. *, ап. **, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление, гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, общо
сумата 151 709 лв. /сто петдесет и една хиляди седемстотин и девет лева/, представляваща
изплатено от ищеца в полза на М. К. Г., ЕГН: **********, за периода от 05.08.2011г. до
05.08.2016 г. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица № 085070028552, валидна
от 29.12.2006г. до 28.12.2007г., за претърпени за периода от 13.03.2009г. до 30.06.2016г. от
М. К. Г., ЕГН: **********, имуществени вреди, в резултат на виновното, противоправно
поведение на ответника, който на 05.08.2007г., на второстепенен път II-99, км. 37.000, при
управление в пияно състояние на л.а. „Хамър 3“, с д.к. № ********, в посока гр. Приморско-
гр. Созопол, нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като по
непредпазливост причинил смърт на трето лице и тежка телесна повреда изразяваща се в
коматозно състояние в резултат на тежка черепномозъчна травма, довело до постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота на М. К. Г., ЕГН: **********, средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довело до трайно
затруднение движението на лява ръка за срок от около три-четири месеца, средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на дъгата на първи шиен прешлен, довело до трайно
затруднение движението на шията за срок от около три месеца, средна телесна повреда
изразяваща се в срединна лапаротомия, довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота на М. К. Г., ЕГН: **********, за което е постановена Присъда № 14/2008г.
по НОХД № 292/2007г. на Бургаски ОС, влязла в сила на 12.05.2009г., а именно: 86573.09
/осемдесет и шест хиляди, петстотин седемдесет и три, 0.09/лв. изразяващи се в реализирани
разходи за медикаменти, консумативи и изследвания, санитарни материали, хранителни
добавки и специално оборудване, както и за изплатени възнаграждения за лекарски и др.
услуги, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към молба уточнение на исковата
молба от 12.03.2018г.; 62490.00 /шестдесет и две хиляди, четиристотин и деветдесет/лв. за
периода от 05.09.2011г. до 30.06.2016г., изразяващи се в заплатено възнаграждение за
оказаните рехабилитационни услуги /рехабилитация и масаж/ и дължими за същите месечни
данъчни осигурителни вноски на Д. В. Д. - рехабилитатор, подробно индивидуализирани в
Приложение № 2 към молба уточнение на исковата молба от 12.03.2018г; 2315.00 /две
хиляди триста и петнадесет/лв. - цена на инвалидна количка и 331.00 /триста тридесет и
един/лв. - цена на комбиниран стол за тоалет и баня, изплатени на „Глобъл Ентърпрайз“
ЕООД на 30.04.2014г. и на 11.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска - 05.08.2016г. до окончателното и изплащане,
включително в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Е. С., ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 300 лв. /триста лева/,
14
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15