МОТИВИ:Срещу подсъдимия К.А.Ф. ***, заедно с още пет лица е
повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.269 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като в съдебно заседание пред друг
съдебен състав е направено изменение на обвинението от прокурора и е повдигнато
ново обвинение за престъпление по чл.270 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, по
което обвинение останалите пет лица са сключили споразумение с прокуратурата,
което е било одобрено от друг състав на съда.
Представителят на
прокуратурата-районен прокурор Калина Кънчева подържа обвинението така, както е изменено в съдебно
заседание по отношение на Ф. за престъпление по чл.270 ал.1 във връзка с чл.20
ал.2 от НК и пледира за наказание от 6 месеца лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване на същото, както и да бъдат отнети в полза на държавата
веществените доказателства по делото.
Подсъдимият К.Ф. се
явява в съдебно заседание, дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като
твърди, че не знае защо го обвиняват, че не е обидил никого, че е бил
арестуван. Твърди, че е легнал на земята и си е сложил ръцете под тялото,
защото било мокро, след което му били поставени белезници. Твърди, че когато са
тръгнали с товарния автомобил той е закъсал и по тази причина е бил освободен
от органите на полицията, за да изкара автомобила. Твърди, че след като е
изкарал автомобила е продължил по черния път в посока главния път към с.б.И.,
но когато наближил главния път товарния автомобил бил обстрелван, като били
спукани две гуми на същия и счупени стъкла и по тази причина той е избягал от
гърмежите. Твърди, че в реката е оставил товарния автомобил, тъй като бил със
спаднали гуми и че в последствие е бил в болница в гр.Ловеч. Твърди, че
управлявания от него автомобил не е имал документи и регистрация и по-късно го
е продал. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не е осъществил деянието от
обективна и субективна страна.
От събраните по
делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-Л.Й.М., огласените
обяснения на М., дадени пред органа на досъдебното производство, Е.О.И.,
огласените обяснения на И., дадени пред органа на досъдебното производство, Р.И.А.,
Г.П.П., Л.Н.Й., П.В.И., Д.И.Б., Л.Й.Л., П.М.Х., А.О.О., Н.А.Д., Р.М.Р., А.Й.М.,
А.М.С., Т.П.К., П.П.К., проведените по делото очни ставки, огласените чрез
прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, приетите по делото
писмени доказателства, предявените по делото веществени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят по
делото Д.И.Б. бил началник на РУ „Полиция“ гр.Л. и на 30.03.2015 година в
канцеларията му в Управлението го посетили служители на РДГ Ловеч, които го
уведомили, че в района на с.Торос и с.Пещерна са констатирали масова сеч на
дърва, извършвана от лица, живеещи в населените места от Тетевенския район. Съобщили
също, че при опитите им да ги заловят, същите оказват съпротива, правят опити
да ги прегазят и те на практика са в невъзможност да изпълнят и изпълняват
служебните си задължения. Същия ден било взето решение за провеждане на
съвместна операция за задържане на лицата и превенция по престъпленията по
горския фонд като бъдат сформирани съвместни екипи за разкриване на тези
посегателства. В екипите участвали служители на РУ „Полиция“ Л. със служебни
автомобили и служители на РДГ Ловеч, изнесен офис Л. и техни автомобили, като района
на съвместната операция бил с.Пещерна и землището на селото.
Около 17,00 часа, свидетелите
Л.Н.Й. и П.В.И.-служители на РУ „Полиция“ Л., които ползвали служебен автомобил
„Лада Нива” с рег. № ОВ 3346 АТ в с.Румянцево се срещнали с определените да
участват в операцията служители на РДГ Ловеч-свидетелите Л.Й.Л., А.О.О., П.М.Х.
и П.П.К.. Горските служители споделили на свид.Й. и на колегите му, че най-вероятно
нарушителите са лица от селата Глогово и Градежница и очакват същата вечер да
бъдат извозени вече отсечени дърва в местността „Кичера“, землището на
с.Пещерна.
Посочените
свидетели се установили в ляво до черен път в местността „Боаза“, където
останали да чакат сигнал от техни колеги, също ангажирани с провеждащата се
операция. Около 21,30 часа свид.Л. получил обаждане от жител на с.Пещерна,
който го уведомил, че от местността „Кичера“ излиза камион натоварен с дърва, минава
през брода и пътува в посока към местността „Боаза“. Свидетелите Й. и И.
потеглили към указаната посока със служебния автомобил, а непосредствено след
тях се движели и свидетелите Л., О., Х. и К. също със служебен автомобил. За
случващото се свид.Й. уведомил колегите си от другите екипи. При навлизане в
отклонението от местността „Боаза“ за с.Торос свидетелите забелязали насрещни
фарове от камион. Свидетелят Й. подал светлинен сигнал към товарния автомобил, за
да спре, при което камиона рязко свил в дясно от пътното платно, навлязъл в
пътния банкет и не само, че не спрял, но увеличил скоростта, излязъл на главния
път и поел в лентата за насрещно движение в посока към град Ябланица. На около
петстотин-шестстотин метра, товарният автомобил отбил в ляво и поел по черен
път. Полицейските служители и тези на РДГ Ловеч последвали камиона. Тъй като от
товарния автомобил започнали да падат дървета, нарязани на по един метър и
пътя, по който се движели бил изключително лош, двата служебни автомобила-този
на полицейските служители и този на горските такива изостанали. Въпреки това,
обаче по дърветата върху пътя, Й. и И. следвали посоката на движение на камиона
и пътя ги отвел до река Вит. Тъй като било невъзможно да продължат с леките
автомобили през реката свидетелите се върнали обратно.
В това време
колегата на свидетелите Й. и И., Б. ги информирал, че товарния автомобил е
забелязан в близост до кошари, които са разположени на около триста-четиристотин
метра от кръстовището в местността „Боаза“. Със служебните автомобили успели да
стигнат до посочените кошари, но тъй като не било възможно да продължат с тях, полицейските
служители и трима от горските служители-свидетелите Л.Й.Л., А.О.О. и П.П.К., продължили
пеша по дирите на камиона. Към посочените свидетели се присъединили и Г.П.П. и Т.П.К.,
също служители на РУ „Полиция“ Л.. Терена бил стръмен и нямало път. На купчина
изсипани намерили превозваните в камиона дърва. Около час и половина вървели
пеша, следвайки оставените от камиона дири, а за местонахождението си се
ориентирали с помощта на GPS. Когато наближили една ливада, в началото й
намерили товарния автомобил.
До товарния
автомобил се намирал подсъдимият К.Ф. и според показанията на свид. П., който
заедно с колегата му К., първи приближили до мястото, „правел нещо“ по
автомобила. Един от полицаите извикал „Полиция! Лягай на земята!“ и мъжът до
камиона не само, че не се подчинил, но поискал обяснение „какво искат от него“.
Свидетелят Т.П.К. опитал да хване ръката на лицето, но Ф. не си дал ръцете и
двамата паднали на земята. Подсъдимият легнал на земята и поставил ръцете под
тялото си и тогава пристигнал и свид. И., който също чул, че лицето вика и
търси обяснение за това „какво искат от него“. Макар и свид.Т.К. да обяснил на Ф.,
че ще бъде задържан, той отстъпил назад и при опита да му бъдат поставени
белезници оказал съпротива, като възпрепятствал възможността на полицейските
служители да му поставят белезниците, при което подсъдимият и полицейския
служител паднали на земята. Все пак свид.Т.К. успял да постави чифт белезници
на едната ръка на Ф., а П. на другата му ръка. Едва след известно време, когато
подсъдимият се успокоил му били поставени един брой белезници. Малко след това свидетелите
забелязали, че акумулатора на камиона липсва и резервоара е празен.
Необходими били
доста усилия, за да се намери акумулатор, както и се зареди автомобила с
гориво, но след около час и половина полицейските служители със съдействието на
горските успели да запалят камиона. Свидетелят Л. се качил на мястото на
водача, а до него качили задържаното лице. Свидетелят И., заедно с трима от горските
служители се качили в каросерията на товарния автомобил. Друг от горските
управлявал служебен автомобил, в който се качили и свидетелите Й. и П. и поели
в посока към с.б.И., като първо се движел лекия автомобил, а след него камиона.
Когато навлезли в един дол товарният автомобил закъсал по средата. Именно
тогава всички чули звук от автомобил, който се движел от другата страна на
дерето, като първоначално свид.Й. помислил, че това са техни колеги. На около
петнадесет метра от тях обаче спрял бял джип.
Междувременно същия
ден, около 16,00 часа по телефона на свид.Л.Й.М. се обадил подсъдимият К.А.Ф., когото
всички познавали с прозвището „Руфо”. Тъй като посочените две лица, а и други
техни близки и познати вече били ходили няколко пъти „за дърва“, уговорили се и
този ден да отидат в района на с.Торос, където да добият дървен материал. Разрешително
за това никой от тях не притежавал. Да вземе свид.М. от дома му обаче с лек
автомобил „Фиат” дошъл свид.Е.О.И.. В колата вече били свид.Р.И.А., свид.Р.М.Р.
и техен познат, който всички назовават като М. и поели към с.Торос. На „Боаза”
където вече ги чакали други техни познати, спрели и оставили Р.. Посочените
лица трябвало да останат там за „отцепка“, т.е. да следят „за горски и за
полиция“.
Останалите
продължили и стигнали „в една гора“ при с.Торос, в местността „Кичера” и започнали
да режат дървета с резачка, която била в колата. Когато приключили, според предварителната
им уговорка свид.Р.И.А. се обадил на подсъдимия К.А.Ф. и го уведомил, че „са
готови“, т.е. че вече трябва да докара товарния автомобил ГАЗ 66, който е
негова собственост и който управлявал, за да натоварят отсечените и нарязани
дървета. Подсъдимият К.Ф. пристигнал сам с камиона, а М. и Р., които били в
местността „Боаза“ пристигнали с лек автомобил Фолксваген Голф, натоварили
резачката и отпътували. Останалите натоварили дървата и когато всички били
готови потеглили като товарния автомобил управлявал подсъдимия К.Ф. до него
седял свид.Р.А., а отзад в каросерията се качил М.. Останалите свидетели И. и М.
ги последвали с лек автомобил Фиат. На „Боаза“ се срещнали с Ивайло, който ги
уведомил, че „горските са подгонили „Руфо” т.е. подсъдимия К.Ф. с камиона“.
Цялата група
отпътували към паркинг „Роденец“ в землището на с.б.И., където се установили в
едно от заведенията. След около половин час в заведението пристигнали свид.Р.А.
и М. и разказали, че те са успели да скочат от камиона, но К.Ф. е продължил, а
полицаите и горските служители са го последвали.
Не след дълго в същото
заведение пристигнали и братята на подсъдимия Ф.-Д.А.Ф. с л.а. Ауди и М.А.Ф. с
бял джип. Именно тогава те научили, че подсъдимият К.Ф. е хванат и след като
обсъдили ситуацията братята на К.Ф. решили, че трябва отидат и „спасят“ К..
Потеглили с джипа
на М.Ф., като с него били и Е.О.И., Д.А.Ф., Р.И.А. и Л.Й.М.. Според
предварителните сведения, които имали успели да намерят мястото, където бил
аварирал камиона. Всички слезли от джипа, като отпред вървели братята на К.Ф.-Д.Ф.
и М.Ф., а останалите след тях, като видели, че К.Ф. е на предната дясна седалка
в камиона и че освен лицето, което управлявало автомобила, в каросерията също
имало няколко човека.
Първоначално, според
показанията на свид.Й. те чули отваряне на врати и някой извикал:„Мъна“. Чували
се мъжки гласове, които крещели и тогава свид.И. твърди, че видели приближаващи
към камиона множество лица. В ръцете си всяко от лицата носело „нещо“- бухалки
и брадви. Свидетелят Й. приближил до тях и макар, че бил с полицейска униформа ги
уведомил, че е служител на полицията, тогава един от мъжете се насочил
„заплашително към него, с крясъци“ и викове. Две от лицата се качили в кабината
като единият помогнал на К.Ф. да слезе. Свидетелите Й. и И. приближили до
задържания, но останалите пет лица ги „наобиколили“ и крещели „Давайте ключа! Свалете
му белезниците“. Подсъдимият К.Ф. посочил И. и казал, че ключа от белезниците е
у него, като пристигналите лица принудили свид.И. да отключи белезниците на
подсъдимия. Свидетелят Й. успял да позвъни по телефона на началника Б. и да го
уведоми за случилото се.
Веднага щом
белезниците на подсъдимия К.Ф. били свалени, той се качил на шофьорското място
в товарния автомобил, а Л.М. и Е.И. в каросерията на камиона, а останалите три
лица се качили в джипа и потеглили в посока паркинг „Роденец“ към главния път. Полицейските
служители ги последвали пеша, по следите на автомобилите.
Уведомен за
случващото се свид.Б. разпоредил част от силите да се върнат там, от където е
влязъл джипа. Като слезли от автомобилите, в далечината чули шума от работещи
/форсирани/ двигатели на товарния автомобил и джипа. Тъй като Б. бил с
автоматично оръжие, модел „Шипка“, отишъл на около сто метра напред в поляната на
пътя, по който очаквали да се появят камиона и джипа. След около минута на
около стотина метра от гората излязъл камиона и непосредствено след него джипа.
Когато автомобилите били на около шестдесет-седемдесет метра от свидетеля, който
бил много добре осветен от тях /облечен с полицейска униформа, снабдена със
светлоотразители/, Б. произвел във въздуха еднократен кратък залп от два или
три изстрела от автоматичното оръжие. Камионът спрял и джипът, който се движел
след него също. С ясен глас Б. произнесъл: „Полиция!Загаси двигателите!Не
мърдай!“. Тогава джипът потеглил отново, минал вляво от товарния автомобил, изравнил
се с него, спрял и се чули викове от посока джипа към товарния автомобил
„Давай, гази го, какво чакаш, бе? Тръгвай!“. Тогава товарния автомобил отново
тръгнал и се движел към полицая. В този момент Б. преценил, че тъй като
товарния автомобил се намира напречно е подходящо да произведе изстрели в
гумите му с цел да бъде спрян. Въпреки изстрелите товарния автомобил не спрял, а
завъртял и потеглил в обратна посока. Почти веднага обаче към свид.Б. се
насочил джипа. Към гумите му свидетелят също отправил изстрели. Тогава джипа
също тръгнал в обратна посока, след камиона.
Разделени на две
групи, полицейските и горските служители, тръгнали по следите на автомобилите. Свидетелите
Й. и П., като стигнали до реката, по средата на същата намерили белия джип с
рег. № ОВ 2659 АТ. Вратата откъм мястото на водача била отворена, а вътре в
автомобила нямало никой. Едва след няколко дни част от лицата били установени и
задържани, а укрития товарен автомобил не бил намерен.
По делото безспорно
се установява, че всички полицейски служители, ангажирани с провеждането на
операцията са били облечени с униформи със съответните отличителни знаци. С
униформи са били и свидетелите Л.Й., П.И., Т.К. и Г.П., които са участвали в
задържането на подсъдимия К.Ф., като свид.И. по-късно е бил принуден да свали
белезниците му. Всички те са служители на РУ „Полиция“ Л. и като такива в нощта
на 31.03.2015 година са имали права и задължения, произтичащи от Закона за
министерство на вътрешните работи и свързаните с него нормативни актове. Част
от тях са закрепени в чл.61 от ЗМВР, свързан със задължението им за
предотвратяване и разкриване на престъпления. По силата на чл.64 от ЗМВР при
изпълнение на възложените им задачи тези служители са имали и имат право да
издават задължителни разпореждания до определено лице, когато това е необходимо
за изпълнение на възложената им функция. Длъжностите, които тези свидетели
заемат са част от структурата на МВР, следователно елемент от изпълнителната
власт и предвид властническите функции, свързани при предприети действия по
посочените разпоредби от ЗМВР, характеризират посочените лица като орган на
власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК.
Описаната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и преди всичко от показанията на разпитаните по делото свидетели,
очевидци на деянието на подсъдимия. Безспорно изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Г.П.П.,
Л.Н.Й., П.В.И., Д.И.Б., Л.Й.Л., П.М.Х., А.О.О., Н.А.Д., Т.П.К., П.П.К., които
са очевидци на деянието на подсъдимия, техните показания са в логическа
последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и бяха подкрепени
отчасти и от огласените обяснения на свидетелите-Е.О.И., Л.Й.М. и показанията
на Р.И.А., поради което съдът приема за обективни и кредитира показанията на
посочените свидетели.
Предвид изложеното,
безспорно се установява, че полицейските служители на практика не успели да извършат
рутинна проверка на товарния автомобил, който бил управляван от подсъдимия въпреки
подадения светлинен сигнал към товарния автомобил, за да спре, при което
камиона рязко свил в дясно от пътното платно, навлязъл в пътния банкет и не
само, че не спрял, но увеличил скоростта, излязъл на главния път и поел в
лентата за насрещно движение в посока към град Ябланица, като на около
петстотин-шестстотин метра, товарният автомобил отбил в ляво и поел по черен
път. Безспорно е че контролните органи тръгнали по същия път и по разпиляните
по пътя дърва се ориентирали за посоката на товарния автомобил, като стигнали
до река Вит, установили, че не могат да преминат с управляваните от тях
автомобили и се върнали, като тръгнали по дирите на товарния автомобил.
Безспорно е че товарният автомобил е бил управляван от подсъдимия К.Ф. и че в
него се е превозвала незаконно добита дървесина, която била стоварена от
автомобила. Безспорно е че полицейските служители и служителите по горите
намерили товарния автомобил в една ливада, че същият бил вече празен и до него
се намирал именно подсъдимият К.Ф., който и управлявал до този момент
автомобила и правел нещо по автомобила. Безспорно е че един от полицаите извикал
„Полиция! Лягай на земята!“ и подсъдимият не само, че не се подчинил, но
поискал обяснение „какво искат от него“. Безспорно се установява, че свидетелят
Т.К. опитал да хване ръката на лицето, но Ф. не си дал ръцете и двамата паднали
на земята. Безспорно е че подсъдимият легнал на земята и поставил ръцете под
тялото си и тогава пристигнал и свид. И., който също чул, че лицето вика и
търси обяснение за това „какво искат от него“. Безспорно е че макар и свид.Т.К.
да обяснил на Ф., че ще бъде задържан, той отстъпил назад и при опита да му бъдат
поставени белезници оказал съпротива, като възпрепятствал възможността на
полицейските служители да му поставят белезниците, като легнал на земята и
поставил ръцете си под гърдите, като все пак свид.Т.К. успял да постави чифт
белезници на едната ръка на Ф., а П. на другата му ръка и едва след известно
време, когато подсъдимият се успокоил му били поставени един брой белезници.
Безспорно е че подсъдимият е бил свалил акумулатора на товарния автомобил,
което наложило да бъде намерен и донесен друг акумулатор, както и
гориво-бензин, за да бъде свален товарния автомобил от мястото, където се
намирал. Безспорно е също, че подсъдимият с поставени белезници бил качен в
товарния автомобил от дясната страна, а свид.Л. управлявал автомобила, а на
каросерията на автомобила се качили свид.И. и трима горски служители. Безспорно
е че товарния автомобил закъсал и малко след това пристигнал бял джип, от който
слезли няколко лица, в ръцете си носели-бухалки и брадви и крещели „Давайте
ключа! Свалете му белезниците“, при което подсъдимият К.Ф. посочил свид.И. и
казал, че ключа от белезниците е у него, като пристигналите лица принудили
свид.И. да отключи белезниците на подсъдимия. Безспорно се установява, че веднага
щом белезниците на подсъдимия К.Ф. били свалени, той се качил на шофьорското
място в товарния автомобил, а Л.М. и Е.И. в каросерията на камиона, а
останалите три лица се качили в джипа и потеглили в посока паркинг „Роденец“
към главния път. Безспорно се установява, че въпреки действията на свид.Б.,
това че се опитал да спре товарния автомобил и белия джип, като възпроизвел
изстрели във въздуха, а след това и по гумите на двата автомобила те не спрели
и се върнали в посоката, от която дошли. Безспорно се установява, че в
последствие подсъдимият успял да избяга с товарния автомобил и съответно да
скрие същия, като твърди в съдебно заседание, че го е продал на неизвестни
лица. Безспорно е че с всички тези действия подсъдимият добре е съзнавал, че бяга
от органите на полицията, като бягството му напълно се обяснява с наличието на
незаконно добит дървен материал в товарния автомобил, който бил стоварен в
последствие. Последващото поведение на подсъдимия отказът му да му бъдат
поставени белезници, които в крайна сметка са му били поставени и действията му
след като пристигналата група лица са принудили свид.И. да му отключи
белезниците, също със съдействието на подсъдимия, който е посочил, че свид.И.
има ключове за белезниците, при което подсъдимият е потеглил с товарния
автомобил и в последствие е успял да укрие същия са все действия, с който
същият е попречил на органите на властта да изпълнят задълженията си по
реализиране на полицейската акция при наличието на данни за извършено
престъпление и задържане на подсъдимия Ф. в рамките на тази акция.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.270 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като от
обективна страна на дата на 31.03.2015 година, в землището на с.б.И.,
Ловешка област в съучастие като съизвършител с Д.А.Ф., М.А.Ф., Л.Й.М., Е.О.И. и
Р.И.А.,***, противозаконно е попречил на орган на властта-служители на РУ на
МВР гр.Л.-Л.Й., П.И., Т.К. и Г.П. да изпълнят задълженията си по реализиране на
полицейска акция при наличие на данни за престъпление и задържане на лице в
рамките на това, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият Ф. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.270 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което съдът го призна за
виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание
от 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на същото за изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи наказанието
на подсъдимия Ф. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства-от една страна упоритостта на подсъдимия при осъществяване на
деянието, а от друга чистото му съдебно минало и изминалия период от време от
извършване на престъплението до налагане на наказание за същото, поради което от
алтернативно предвидените в закона наказания лишаване от свобода или глоба наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода при смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно от 8 месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така
наложеното му наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години, за да му се
въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и
на останалите граждани.
След влизане в
законна сила на присъдата, съдът постанови веществените доказателства по
делото-1 брой тонколона, 1 брой лек автомобил „ч.” с ДК№ ОВ 26 59 АТ на
съхранение в двора на „ф.” ЕООД гр.Тетевен, 1 брой синя пластмасова чанта,
съдържаща документи за лекия автомобил /малък талон/, 1 брой панел за СД с
флашка, 1 брой флаш памет, намерена в лекия автомобил, 1 брой вълнена шапка, 1
брой банкнота от 20 лева, 1 брой ключ за лек автомобил и 1 брой мобилен телефон
„Нокия” да бъдат върнати на собственика С Г М., ЕГН ********** от с.б.И.,
Ловешка област.
С оглед на
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: