О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца, 19.03.2018г.
Районен съд - Враца, ІХ граждански
състав в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Т.
като разгледа докладваното от съдия Т. гражданско дело № 164
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Враца е
образувано по предявен иск от Т.Т.П. *** срещу ненавършилото пълнолетие дете Т.Т.Т.
със съгласието на нейната майка К.Н.П.,***, за намаление размера на присъдена
издръжка с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.
В исковата молба ищецът твърди,
че с влязло в сила съдебно решение № 92 по гр. д. № 6183/2010г. по описа на
РС-Враца е осъден да заплаща ежемесечно сума в размер 200 лв., представляваща
издръжка на дъщеря му Т.Т.Т.. Поддържа, че в следствие на претърпян на
10.10.2015г. в гр.Враца пътен инцидент е бил в обективна невъзможност да
заплаща цялата издръжка на детето си за период от една година и възможностите
му да изплаща ежемесечна издръжка в присъдения размер са намалели, поради което
моли съда да намали размера на издръжката със 70 лв. и вместо по 200 лв. да
изплаща издръжка в размер 130 лв. месечно.
С отговора на исковата молба,
потвърден със становище от 15.03.2018г., ответницата Т.Т.Т. със съгласието на
своята майка К.Н.П., оспорва компетентността на българския съд и заявява, че не
пребивава на територията на Р България, а обичайното й местопребиваване е на
територията на *************” № **, където е регистрирана на 15.12.2016 година.
Поддържа, че е записана в училище ********** и е присъствала редовно на всички
учебни занятия през учебната 2016 - 2017 година, а за учебната 2017-2018 година
е записана във втора година на първа степен, посещава редовно учебните занятия
и следва да завърши на 30.06.2018 година. Изтъква, че съгласно чл.8, параграф 1
от Регламент № 2201/2003 година на Съвета на ЕС от 27.11.2003 година относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, който е приложим с оглед
международният елемент, българският съд е компетентен по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в
България, когато съдът е сезиран. В становището от 15.03.2018г. поддържа, че в
случая следва да бъде приложен чл.3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от
18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със
задължения за издръжка. Поради това счита, че към датата на завеждане на иска,
има обичайно местопребиваване в **********, като българският съд, съгласно
цитираният Регламент, не е компетентен да разгледа настоящето производство,
поради което моли съда да го прекрати като й присъди разноски в размер на
изплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева.
В становище от 14.03.2018г.
ищецът Т.Т.П. счита за неоснователно възражението на ответницата за
неподведомственост на спора на българския съд. Твърди, че Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година е неприложим в случаите, в които
се иска изменение на размера на издръжката, тъй като тези случаи се уреждат от
Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета. Поддържа, че съгласно чл. 2 при условията
на Регламент № 44/2001, искове срещу лицата, които имат местоживеене в
държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на тази държава-членка и че разпоредбите на раздел 2 /чл. 5 - чл. 7/
от Регламент № 44/2001 уреждат специална, изборна компетентност, която е
факултативна /паралелна/ спрямо общата компетентност по чл. 2 и предоставят
правото на избор на ищеца пред кой съд да предяви иска си - пред съда по
местожителството на ответника или пред някоя от юрисдикциите, посочени в чл. 5
и чл. 6. Изтъква, че постоянният адрес на ответницата Т.Т. е в гр. Враца,
поради което искът е предявен пред Районен съд - гр. Враца, който се явява
местно компетентен, с оглед местоживеенето на получаващия издръжка.
Към исковата молба е приложено съдебно решение № 92 по
гр. д. № 6183/2010г. по описа на РС-Враца, от което се установява, че по молба
за развод бракът между ищеца в настоящото производство Т.Т.П. и неговата
съпруга К.Н.П. е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено постигнато между
страните споразумение по чл.50 от СК. С това споразумение страните са се
съгласили майката К.П. да упражнява родителските права върху ненавършилото
пълнолетие дете от брака Т.Т.Т., а бащата Т.П. да заплаща на същото месечна
издръжка в размер 200 лв. Решението е влязло в сила, като необжалваемо.
Към отговора на исковата молба са
приложени удостоверения от удостоверяващият орган община **********в **********
за регистрирани адреси от 12.02.2018г. и от училище Матер Дей, община
Волюве-Сен Пиер за редовно посещение на учебни занятия от 19.01.2018г., от
които се установява, че ответницата Т.Т.Т. и нейната майка К.Н.П. от 15.12.2016
година са регистрирани на адрес: ************” № ** и че Т.Т. е ученик първа
степен в училище ********** и е присъствала редовно на всички учебни занятия
през учебната 2016 - 2017 година, а за учебната 2017-2018 година е записана във
втора година на първа степен, посещава редовно учебните занятия и следва да
завърши на 30.06.2018 година.
По тези факти няма спор между страните.
Така изложените обстоятелства сочат наличието на
международен елемент - факта на трайното пребиваване на детето Т.Т.Т. в чужда
държава - член на ЕС, но отношенията относно компетентния съд, който да
разгледа спора, не се уреждат от цитирания от ответницата в отговора на
исковата молба Регламент (ЕО) № 2201/2003, който урежда компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, тъй като видно
от преамбюла на този регламент - §. 11, и чл. 1, §. 3, б."д",
задълженията за издръжка са изключени от обхвата и приложното му поле. Посочените
отношения не се уреждат и от цитирания от ищеца в становището му от
14.03.2018г. Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета, който
урежда компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела. Относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със
задължения за издръжка, е издаден Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от
18.12.2008 г. В § 44 от преамбюла и в чл.68, т.1 на този регламент е постановено, че същият изменя Регламент
(ЕО) № 44/2001, като заменя разпоредбите на посочения регламент във връзка със
задълженията за издръжка.
С оглед установеното по делото обичайно
местопребиваване на детето Т.Т.Т. на територията на ********** - страна-членка
на ЕО и поставеният за разрешаване по делото въпрос, свързан със задължение за
издръжка, то отношенията относно компетентния съд, който да разгледа спора, се
уреждат от цитирания Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. В
настоящият случай е приложима нормата на чл. 3 от този Регламент, определящ
като компетентен да се произнесе по предявеният от ищеца Т.П. иск съдът по
обичайното местопребиваване на ответника - детето, на което се дължи издръжка.
В този смисъл са и разясненията, дадени в постановеното по преюдициално
запитване и имащо задължителен характер Решение от 15.02.2017 г. по дело
С-499/15 на СЕО, според които чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от
27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, и член 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009
на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкуват в смисъл,
че в случай като разглеждания в главното производство съдилищата на държавата
членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се
отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до
задълженията за издръжката му, вече не са компетентни да се произнесат по
искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, ако обичайното
местопребиваване на детето се намира на територията на друга държава членка.
Компетентни да се произнесат по такова искане са съдилищата на последната
държава членка. В този смисъл е и Определение № 271 от 4.04.2017 г. на ОС -
Враца по в. ч. гр. д. № 156/2017 г. Съгласно чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009
на Съвета, приложимото материално право е правото на обичайно местопребиваване
на ответника, в случая - белгийското материално право. Следва да се има
предвид, че размерът на издръжката следва да бъде определен съгласно социалните
и материални условия на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
детето, с оглед защита на неговите интереси.
С оглед изложеното с оглед обичайното местопребиваване
на детето Т.Т.Т. на територията на **********, компетентен да се произнесе по
въпроса за изменение на задължението на бащата за издръжката му е съответният
съд на територията на тази държава членка.
Съгласно
член 10 от Регламент (ЕО) 4/2009 г., когато съд на държава-членка бъде сезиран по дело, което не
попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той сам
обявява, че не е компетентен. Поради
това, настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да разгледа исковата
молба, подадена от Т.Т.П. *** против дъщеря му Т.Т.Т., с правно основание чл.
150 от СК – за изменение размера на дължимата издръжка. На основание чл. 10 от Регламента, настоящия съд следва
служебно да прогласи, че не е компетентен да разгледа иска.
С оглед искането на ответницата за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 500 лева -
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита
и съдействие на л.67 по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд Враца не е компетентен да
разгледа и реши гр. дело № 164 по описа за 2018 г. на Районен съд Враца.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 164 по описа
за 2018г. на Районен съд Враца, като международно неподведомствено на български
съд.
ОСЪЖДА Т.Т.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка К.Н.П.,
ЕГН **********, и двете постоянно пребиваващи в **********, **********1150, ул.
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 500 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: