Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Елин Пелин, 12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева и в
присъствието на прокурор ………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 402
по описа за 2020 година на РС Елин Пелин,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ” ЕООД,
ЕИК……. с управител И. И.Д. *** против наказателно постановление № 48/09.12.2020
г. на кмета на Община Елин Пелин, с което на основание чл.53 вр. чл.27 и чл.3,
ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.8,
ал.1, т.1 от Раздел 4 на Наредба № 3 за придобиване, притежаване и развъждане
на домашни любимци и селскостопански животни на територията на Община Елин
Пелин му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на производствените
правила, поради което се моли съдът изцяло да го отмени.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказващият орган Община
Елин Пелин, редовно призовани, не изпращат представител.
Жалбоподателят „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ”
ЕООД редовно призовани за съдебно заседание се предствляват от пълномощника си
адв.Д., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено.
РП Елин Пелин редовно призовани не вземат
становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на
атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 48/09.12.2020 г. на кмета на Община Елин Пелин, същото е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № КП-132-/5//30.09.2020
г.. С наказателното постановление на жалбоподателя „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ” ЕООД на
основание чл.53 вр. чл.27 и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения
и наказания във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Раздел 4 на Наредба № 3 за
придобиване, притежаване и развъждане на домашни любимци и селскостопански
животни на територията на Община Елин Пелин е наложена глоба в размер на 1000.00 лева за извършено
нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Раздел 4 на Наредба № 3 за придобиване,
притежаване и развъждане на домашни любимци и селскостопански животни на
територията на Община Елин Пелин, за това че: „На 27.07.2020 г. работна група
към Община Елин Пелин в състав: С.Х. – инспектор „Екология“, А. П. –
„Изпълнител залавяне на животни“, в присъствието на кмета на с.Н. – А. Р.С.,
установява наличието на 7 броя кучета, свободно тичащи в двора на складова
база, находяща се в имоти с идентификатор 52012.1.105 и 52012.1.104 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Н., Община Е., собственост на „АЙ ТИ ДИ
ИНВЕСТ” ЕООД. Кучетата, обитаващи района са отглеждани и обитават постоянно
посочените имоти. Същите излизат свободно на съседнитите улици, без контрол и
надзор, като демонстрират нападателно поведение спрямо преминаващите хора и
превозни средства. Свободното отглеждане на животно като домашен любимец на
обществено място, без контрол и надзор е в нарушение на разпоредбите, посочени
в чл.8, ал.1, т.1 от Раздел 4 на Наредба № 3 за придобиване, притежаване и
развъждане на домашни любимци и селскостопански животни на територията на
Община Елин Пелин.
От представения АУАН №
КП-132-/5//30.09.2020 г. по описа на Община Елин Пелин се установява, че същия
е издаден от С.Л.Х. – актосъставител и подписан от свидетелите Н.В.С. и Ц.Й.Х.
срещу „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ” ЕООД за извършено нарушение на разпоредбите на чл.8,
ал.1, т.1 от Раздел 4 на Наредба № 3 за придобиване, притежаване и развъждане
на домашни любимци и селскостопански животни на територията на Община Елин
Пелин. АУАН е връчен на жалбоподателя на 30.10.2020 г. и подписан с възражение.
В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелите С.Л.Х., Н.В.С. и Ц.Й.Х.. От показанията на свидетелката Х.
се установява, че същата заема длъжност „Инспектор по екология“ в Община Елин
Пелин. Във връзка с получен сигнал от кмета на с.Н. за кучета, които се
разхождат безпризорни в района на складова база, находяща се на ул. …… се извършила проверка на място от
свидетелката и служител от общината, който е на длъжност „заловител на животни“
– А.П. При проверката се установило, че в посочения район има кучета, които се
разхождат без надзор и контрол от страна на стопаните им. Тези кучета били
установени и се намирали пред складовата база на улица ……. като вратите на
складовата база били отворени и кучетата влизали свободно в нея. Свидетелката
сочи, че складовата база е изцяло с ограда и има входни врати, които били
отворени и кучетата преминавали през тях, като проявявали агресивно поведение.
На място бил проведен разговор с охраната на складовата база, които заявили, че
кучетата обитават складовата база. В двора на складовата база имало поставени
няколко къщички за кучета и вериги за тях. Констатираните обстоятелства
представляват нарушение на Наредба № 3 на Община Елин Пелин, тъй като кучетата
се отглеждат в имота без да бъдат контролирани, което води до изпускането им на
обществени места и може да застрашат здравето на околните. Проверяващите
установили също, че собственик на имота е „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ” ЕООД. За
констатираното нарушение свидетелката Х. съставила процесния АУАН, свидетел по
който станали Н.С. и Ц.Х.. Свидетелите С. и Х. твърдят, че не са били на
проверката на 27.07.2020 г. в складовата база, а са само свидетели по
съставянето на АУАН.
По искане на жалбоподателя по делото е
разпитан и свидетелят Д.Г.Г., който заявява, че към 27.07.2020 г. работи като
охрана в складовата база в Н. стопанисвана от дружеството „АЙ ТИ ДИ ИНВЕСТ”
ЕООД и това е единственият имот, който дружеството притежава в с.Н.. Заявява,
че не му е известно управителят на дружеството И. Д. или друго лице да отглежда
кучета в базата, но тъй като около базата има поляни, от години по тях се
разхождат бездомни кучета. Всички тези кучета влизат в двора на складовата
база, тъй като са изхвърлени от
стопаните си и никой не се грижи за тях. Влизат през вратата или през оградата на
складовата база и се разхождат в двора. Свидетелят сочи, че много често е виждал
да идват хора със софийски автомобили, които спират на паркинга и пускат кучата, след което
си заминават. Единствено преди
пет години в базата имало едно куче, но дошли лекари, упоили го и го завели
някъде. От тогава до момента никога в складовата база не са отглеждани кучета.
Намиращата се къщичка в двора на базата е от кучето, което било отстранено още
преди пет години. Свидетелят твърди, че е присъствал по време на проверката
извършена от длъжностни лица при община Елин Пелин. Когато те посетили обекта,
в двора на базата също имало бездомни кучета, които влизали и излизали в двора.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена и въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: писмо изх. № 132–3 от 14.09.2020 г. по описа на
Община Елин Пелин, писмо до Кмета на Община Елин Пелин от 18.09.2020 г. от
управителят на „Ай ти ди Инвест“, скица № 007269 от 04.06.2015 г., писмо №
КП-132-10 от 22.01.2021 г. по описа на Община Елин Пелин, писмо вх. № КП–132–4 от 23.09.2020 г., протокол № 2
за извършване на посещение на адрес от 20.10.2020 г., протокол № 1
за извършено посещение на адрес от 13.10.2020 г., писмо рег. № КП-132–6 от 30.09.2020 г. по описа на
Община Елин Пелин, писмо № КП–132-7 от 2.11.2020 г. по описа на Община Елин
Пелин, докладна записка рег. № КП-132–8 от 04.11.2020 г. по описа на Община
Елин Пелин.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
При извършената служебна проверка на издаденото наказателно постановление, настоящият състав
намери, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при определяне на вида санкция, която трябва да бъде наложена на
дружеството-жалбоподател.
Законодателят прави разграничение
между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите
са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в
чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
административно-наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Имуществената санкция е регламентирана в специална разпоредба
в ЗАНН в самостоятелна глава и е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния
закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи, на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Поради това правилата, приложими към
глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридическите лица и едноличните търговци. По
отношение на юридическите лица и едноличните търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-наказателна
отговорност, която е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като
за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да
бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите
лица.
Предвид горното съдът намира за
основателни възраженията на дружеството жалбоподател изложени в жалбата, че
административно-наказващият орган неправилно е определил вида на санкцията. В
случая с налагането на наказанието глоба на юридическото лице е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, след като в случая се касае за
субект който не може да носи подобно по вид наказание.
По аргумент на разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН и принципа, въведен в административно-наказателния процес за
законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от
тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба или имуществена
санкция.
Отделно от това, видно от Наредба
№ 3 за придобиване, притежаване, отглеждане и развъждане на домашни любимци и
селскостопански животни на територията на Община Елин Пелин, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, в „Раздел VII -
Административнонаказателна отговорност“ от същата, не е предвидено наказание
имуществена санкция, а само наказание глоба. Поради изложеното съдът намира, че въведеното
в чл.57, ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на
наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
За основателно съдът намира и
възражението на жалбоподателя, че в случая неправилно са посочени и правните
норми, които се счита, че са нарушени. Предметът на административно-наказателното производство
се очертава от фактическите и правни обстоятелства, които са залегнали в акта
за установяване на административното нарушение и в правораздавателното
наказателно постановление. Част от тях изискват посочването на правната
квалификация, отразяваща релевираното нарушение, което се твърди, че е
извършено - чл.42, т.5, респективно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Видно от
представеното по делото и атакувано наказателно постановление, както и от
процесния АУАН е, че административн-наказващия орган е отразил в тях правна
квалификация, която вменява общи правила за правните субекти, а именно: чл.8,
ал.1: „При присъствието на животно домашен любимец на обществено място
собствениците са длъжни: т.1 да не оставят животните без надзор и да
осъществява постоянен и непрекъснат
контрол върху поведението им“. Констатираният порок съдържащ се в акта за
установяване на административното нарушение и в процесното наказателно
постановление, сочи, че е налице нарушаване на изискването за ясно и точно посочване на изискуемия
реквизит. Ето защо, при издаването на АУАН и Наказателното постановление в е допуснато
нарушение на изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН - не е
определена несъмнено и категорично законовата разпоредба, която е нарушена, по
начин който изключва възможности за тълкуване. С констатираните нарушения
административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на санкционната
процедура по индивидуализиране и очертаване на деянието от правна страна, а от
тук и несъмненост от обективната му страна. Не може определянето на
санкциониращата правна норма да се извлича по тълкувателен път от данните по
преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления.
Винаги неточното посочване и описване на значими съставни части на нарушението,
каквото е определяне на разпоредбата, която е нарушена е съществено нарушение.
Това е така, защото наказателното постановление е акт на правораздаване и
очертава фактите и обстоятелствата, формиращи състава и правната квалификация
на конкретното нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по същество
и адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
На следващо място налице е неяснота и относно
нормата, въз основа на която е наложено
административното наказание глоба, доколкото както бе посочено и по-горе, в
Наредба № 3 на Община Елин Пелин не е предвидено наказание имуществена санкция и то в наложения размер
от 1000.00 лева. Визираните в наказателното постановление норми на чл.53
вр. чл.27, чл.3, ал.2 от Закон за административните нарушения и наказания са
неотносими към определяне на вида и размера на наложеното наказание и без
каквато и да било връзка към материалноправната норма на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 3, която се сочи, че е
нарушена от жалбоподателя. Ето защо констатираното
несъответствие, несъмнено е попречило на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и за какво нарушение е
ангажираната отговорността му, за да може адекватно и правилно да организира защитата си срещу
издадения акт от административно-наказващия орган. Соченото нарушение е
съществено и води до опорочаване на издаденото наказателно постановление. Фазата, в която се намира настоящото административно-наказателно производство не позволява да бъде санирано
допуснатото нарушение при определяне на административното нарушение и при
налагане на административното наказание.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и
наказателното постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити,
което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени
по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Предвид гореизложеното, съдебният състав приема, че правото на защита
на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е нарушено
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
По разноските: На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, административно-наказващият орган – Община
Елин Пелин следва да бъде осъден да заплати на дружеството жалбоподател сумата
от 500.00 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 48/09.12.2020 г. на кмета
на Община Елин Пелин.
ОСЪЖДА Община Елин Пелин, със седалище и адрес на управление:
гр.Елин Пелин, Софийска област, пл. “Независимост“ № 1 да заплати на „АЙ ТИ ДИ
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на 500.00 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН СЪДИЯ: