Р Е Ш Е Н И
Е № 139
гр.Силистра, 08.02.2024 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена
Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на Заместник-окръжния
прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев,като разгледа докладваното от съдия Славова
КАНД №88 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №167/23.10.23г.,постановено по АНД №413/2023г.,Р.ският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №22-1075-000122/01.04.2022г. на началник Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.Р.,с което на А.П.К. ***,на основание чл.174 ал.3
пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),в условията на законоустановена
кумулация, са наложени административни наказания:„глоба“ в размер на 2 000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,за отказ да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство,както и да изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на същите субстанции,
което е нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Производството
е образувано по касационна жалба на А.П.К. ***,подадена от представител по
пълномощие адв.Х.С. ***,с искане да бъде отменено решението на районния съд,след
което не е заявено искане какво да стане с първоначално оспореното НП,но може
да се изведе такова в смисъл и за неговата отмяна.Поддържат се оплаквания за
необоснованост на съдебния акт, която (необоснованост) по аргумент от чл.348
ал.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, не е касационно основание и не подлежи на
обсъждане,вкл.в контекста на чл.220 АПК. Акцент в жалбата е поставен върху
оплакване за неправилно приложение на материалния закон, за което съгласно
чл.218 ал.2 АПК настоящият съд следи и служебно.Не са релевирани доводи за
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,но се поддържат оплаквания
за неотстранени от въззивната инстанция, твърдени пред нея, процесуални
нарушения в досъдебната фаза на административнонаказателното производство.С
писмено становище по делото вх.№157/30.01.24г. на АС-Силистра (л.30-л. 31),за
първи път се инвокира оплакване за нарушение на
съдопроизводствените правила,визиращо липса на мотиви по част от въведения
предмет в процеса пред РРС,които също не следва да бъдат обсъждани по аргумент
от чл.218 АПК и поради настъпилата преклузия съгласно чл.211 ал.1 АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН.С валидно въведените оплаквания в
касационния процес се настоява за отмяна на оспореното съдебно решение и съответно
на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на
разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по касация- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Р., не се
представлява в касационния процес и не депозира становище.
Заместник-окръжният
прокурор при ОП гр.Силистра счита,че обжалваното решение е правилно,като
постановено в съответствие с фактите по делото и закона.Дава заключение за
оставянето му в сила.
Производството е по реда на
Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН.Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното: Касационно основание,от кръга на
регламентираните с чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,което валидно е
заявено и поддържано пред настоящия състав,е за неправилно приложение на материалния закон В този контекст са
релевирани оплаквания,че при липса на предпоставките от чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07.17г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръв-та и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г., посл.изм.ДВ,бр.81/23г.) за извършване изобщо на процесната
проверка, длъжностните лица при ответния по касация административнонаказващ
орган (АНО),са я направили, което съществено накърнявало процесуалните права на
касатора.Освен това, възприетата от АНО фактическа обстановка не отговаряла на
обективната,в сегмента на посоченото място на извършване на нарушението,както и
на времето на неговото установяване,което сочело на грубо нарушение на
императивните разпоредби на чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.Последното,като не
било установено от въззивния съд, обосновавало извод за незаконосъобразност на
постановеното решение.Касационният контрол ще се извърши на терена на
поддържаните оплаквания,въз основа на фактите,установени от РС-Р., по аргумент
от чл.220 АПК и в пределите на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
От
фактическа страна РС-Р. е приел,че на 03.02.2022г. около 11:10 часа,касаторът е
управлявал лек автомобил „А.А6“, с рег.№********по ул.“П.“ в гр.Р.,когато след
подаден звуков сигнал и със стоп-палка, от полицейски служители,същият бил
спрян за проверка до бензиностанция „Й.“.Направило впечатление, че водачът
нервничи по време на проверката и е със зачервени очи, което станало причина да
бъде поканен в сградата на Сектор „ПП“ при ОД МВР Р.,за да бъде изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества. След установяване на самоличността
му полицейските служители го изпробвали с техническо средство за употреба на
алкохол,което отчело нулев резултат.При покана да даде проба на Дръг тест за употреба на наркотици,касаторът категорично
отказал.Издаден му бил талон за медицинско изследване, в който същият вписал изрично
„отказвам да дам кръвна проба“ (л.9
АНД №412/22г РРС),подписал се и получил екземпляр.В срока от чл.44 ал.1 ЗАНН
подал възражение срещу АУАН серия GA №439044/03.02.22г.,по повод на
което е извършена проверка и описаните по-горе факти са били потвърдени с
Докладни записки (л.12-л.17), изготвени от полицейските служители, извършили
процесните действия. АНО е изискал официално информация от МБАЛ“Св.Иван Рилски“
гр.Р. относно обстоятелството - явил ли се е А.П.К. на 03.02.2022г. в периода
от 11:35 часа до 12:15 часа за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози
и вписан ли е в Амбулаторния журнал на лечебното заведение,на което е получен
отрицателен отговор (л.20 АНД №412/22г. РРС)При така събраната информация,ответният
по касация АНО, е издал процесното пред РРС наказателно постановление, с което,
затова че водачът на МПС отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози,на основание чл.174 ал.3
пр.2 ЗДвП, му е наложил процесните наказания, определени от нормотвореца
в абсолютен размер и в кумулативност.
С оглед на установените факти и
обстоятелства,съдът е приел,че при издаване на
наказателното постановление на 01.04.2022г.,административнонаказващият орган, в хипотезата на чл.53
ал.2 ЗАНН,съобразявайки изключващата разпоредба на чл.189з ЗДвП и
обстоятелството,че касаторът не е дал и биологичен материал за лабораторно
изследване, е обективирал съставомерния
отказ по чл.174 ал.3 ЗДвП в пълнота и е наложил предвидените, в условията на
законоустановена кумулация, наказания.
Твърдяното от касатора за съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелство,свързано с различните места на
спирането му за полицейска проверка и на извършване на изпробването за
установяване на употреба на упойващи вещества, е без правно значение за
законосъобразността на процесния пред РРС юрисдикционен
акт. Това е така, не само защото при условията на чл.53 ал.2 ЗАНН, АНО може да
издаде НП и когато е допусната нередовност на акта,стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, но и защото няма спор,че управлението на лекия автомобил е било
по ул.“П.“,а изпробването с технически средства - в сградата на „Пътна полиция“
при МВР гр.Р., което не променя извода,че АУАН е съставен
законосъобразно,констатирайки факти,които само имат значение за неговата
редовност (предвид констатиращата, обвинителната и сезираща функции на АУАН).В
текста на чл.174 ал.3 ЗДвП,уреждащ хипотезата на „отказ за изпробване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози“,е инкорпорирана
законодателна идея,свързана с презумиране на
наличието на упойващо/наркотично вещество в организма на водача,щом същият
целенасочено отказва да бъде изпробван и по двата метода (с техническо средство
и/или кръвна проба за медицинско изследване),съгласно нормирания ред с
приложимата Наредба №1/19.07. 2017г., издадена по законовата делегация от
чл.174 ал.4 ЗДвП.
Следователно,нарушението е извършено при
управлението на МПС по посочената улица,а отказът за установяване на употребата
на упойващи вещества е обективиран по различно време
и на различни места,вкл. чрез бездействието на касатора да посети ЦСМП гр.Р.,
за даване на биологичен материал за лабораторно изследване,в обсега на
предоставените му 40 минути, съгласно записването в Талон №083776. В този
ракурс преценено, процесното нарушение не може да бъде обсъждано като „маловажно“,защото
разкрива всички признаци на типичен отказ за проверка, което съобразено с
разпоредбата на чл.189з ЗДвП,ирелевира изцяло приложимостта на чл.28 ЗАНН.Това
пояснение касационният съд дължи с оглед изискването на чл.218 ал.2 АПК за
преценка съответствието на обжалвания пред него съдебен акт с материалния закон
служебно
Спорът в административнонаказателния
процес, пренесен пред настоящия съд, е за правото и е съсредоточен върху
въпроса - колко и какви по вид нарушения е извършил касационният жалбоподателя,с
оглед множеството уредени хипотези в релевантната разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДвП.Натовареният текст,вкл. с противоположните по съдържание съюзи „и/или“ на
приложимата правна норма, е станал причина за създаването на противоречива
съдебна практика,което е наложило образуване на тълкувателно дело №1/21г. на
ВАС.Със същото е прието,че нормотворецът е имал предвид две нарушения,
осъществени посредством отказ за изследване,като едното е свързано с
установяване употребата на алкохол,а другото - на наркотични вещества или техни
аналози. Предвидените възможности за субектите на въпросните нарушения - изпробване
с техническо средство и/или даване на биологични проби за лабораторно
изследване,са предоставени на избора на проверяваното лице (може да съществува
органична пречка за изпробване с техническо средство,както и е възможно да
страда от заболяване,което не позволява вземането на кръвна проба),но когато и
по двата начина същото не бъде изследвано,е налице съставомерен
отказ. Върховният административен съд е коментирал в мотивите на ТР №13/2021г.,че
както начините за изследване,така и правната регламентация на управлението на
МПС след употреба на алкохол (същата не е изначално забранена, а само при
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила) и на наркотици (тук забраната
е пълна),вкл. последиците от деянията (инкриминирано е управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила,докато управлението на
автомобил след употреба на наркотици,без значение от степента на повлияност на водача,е винаги престъпление по чл.343б ал.3 НК),са чувствително различни, което е обосновало извод за законова уредба на
два отказа -за проверка за употреба на алкохол и за употреба на наркотици.
В писменото становище неправилно
касаторът поддържа, че всяко от изписаните изпълнителни деяния, осъществява
самостоятелен (отделен) състав на административно нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.
От неправилния прочит на закона,вкл. в ракурса на мотивите на Тълкувателно
решение №13/20.12.21г. на ВАС по т.д.№1/2021г., Първа и Втора колегии,е
последвало неоснователното твърдение,че съществувала неяснота във фактическото
обвинение - за какъв точно отказ от регламентираните с чл.174 ал.3 ЗДвП, е
санкциониран касаторът, защото в АУАН
бил посочен само „отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози“, а в НП вече
му е наложена санкция затова, че „отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване […]“ за
установяване употребата на същите субстанции.Няма такава неяснота. Наказанието
му е наложено за обективирания пълен отказ за
изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози (за алкохол е бил
изследван с техническо средство, което е отчело нулев резултат), по което не
може да има колебания,както правилно е приел Районният съд гр.Р.. Установеното
деяние е едно и, съответно на закона, за него е наложено едно наказание от
предвидените в относимата правна норма.
Неоснователно
касаторът счита, че липсата на доказателства (вероятно писмени, защото гласни има) за предпоставките
на чл.5 ал.1 Наредба №1/17г.,попълвала съдържанието на „съществен порок“ в
процедурата по установяване на нарушението.От една страна, това не е необходима
абсолютна предпоставка за извършване на релевираната проверка, щом компетентни
длъжностни лица, в кръга на службата си (възложеният им контрол по ЗДвП,
съгласно чл.165 с.з., със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на министъра на МВР на
л.32-л.33 от АНД №412/22г.), са извършили такава и, от друга страна - няма
нормативно изискване да бъдат вписвани някъде “външните признаци, поведението
или реакциите на водачите на МПС“ по разума на чл.5 ал.1 Наредба №1/ 17г.,
видно от изчерпателно посочените задължителни реквизити на АУАН (чл.42 ал.1 ЗАНН) и на Наказателното постановление (чл.57 ал.1 ЗАНН). В този смисъл законосъобразно
Р.ският районен съд е отклонил оплакването, че липсвал
и Протокол за изпробването на касатора с Дръг тест
5000, защото такова е отказано категорично.Последното ирелевира изцяло
обсъжданото оплакване,тъй като съгласно чл.5 ал.2 Наредба №1/17г., в протокол (по
образец съгласно приложение №2) се попълва резултата от теста, какъвто в случая
няма. Следователно не може да има и протокол, щом не е из-вършена проверка за
употреба на наркотични вещества с тест.
В
горния контекст преценено, неоснователно е искането на касатора за съдебни
разноски,каквито не следва да бъдат присъждани.Обобщавайки изложеното, настоящият
състав намира,че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Ето
защо следва да бъде потвърдено,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №167/23.10.2023г.,постановено по АНД №20233330 200413/2023г. по
описа на Р.ския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.