Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Тутракан, 26 .07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 154 по описа на ТнРС за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Н.С., с ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „К Холд“ ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния си
представител адв. Д.Д. от Адвокатска колегия гр. Благоевград, със съдебен
адрес:***, срещу Електронен фиш серия К № 1998143, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С този Електронен фиш (ЕФ), на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят С.
го обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.. Моли съдът да отмени ЕФ поради настъпила
погасителна давност.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр.
Силистра,редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е
писмено становище с административно наказателната преписка.
Районна прокуратура гр. Тутракан,редовно призована, не
се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите и становището на
страните, прие за установено следното:
Свидетелите Г.С.Г. и В.А.П. са служители на РУ на
МВР-Тутракан и двамата на длъжност младши автоконтрольор.На 29.03.2018г. те
изпълнявали служебните си задължения, осъществявайки контрол на скоростта на
движение на преминаващи по ул.”Трети март” в с.Зафирово моторни превозни
средства. Този контрол те извършвали с автоматизирано
техническо средство TFR1-М с № 593.
Административнонаказателното производство
е започнало със съставянето на ЕФ серия
К, № 1998143, издаден от ОД на МВР гр. Силистра за
налагане на административно наказание „глоба” за допуснато нарушение.
Последното е установено с автоматизирано техническо средство.На жалбоподателя,
за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. ЕФ е
издаден за това, че на 29.03.2018 год., в 12:29 ч., в с. Зафирово, обл.
Силистра, по ул. „Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров“, в посока гр.
Силистра – гр. Русе, при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено
място, въведена с пътен знак Д11, жалбоподателя е управлявал лек автомобил „БМВ
120 Д“, с рег. № ***, с което е извършил административно нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593. При разрешена максимална скорост на движение от 50 км/ч, е установена скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил от 68 км/ч. След приспадане
на допустима грешна на техническото средство, превишаването на разрешената
скорост е 15 км/ч.
При така установената фактическа обстановка,се
налагат следните правни изводи:
Електронният фиш е съставен на основание
фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а
именно за превишена скорост, като нарушението е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М. Участъка от
пътя, на който е заснето нарушението е с ограничение на скоростта за движение
до 50 км/ч. След проверка на
направените записи от системата е установено, че от мобилната система е
засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил, който на 29.03.2018 год.,
в 12:29 часа, се е движил в зоната на засичане от системата, със скорост от 68 км/ч.
От изготвения от системата снимков материал е установено, че въпросното МПС е лек автомобил „БМВ 120 Д“, с рег. № ***.
ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, в
качеството му на управител на юридическото лице, собственик на автомобила, като
в административно наказателната преписка липсват данни на коя дата е сторено
това.
Съдът намира твърдението на
жалбоподателя,че техническото средство,с което е било установено и заснето
административното нарушение е технически неизправно,не е преминало метрологичен
контрол и не отговаря на технически те изисквания за заснемане съгласно ЗДвП за
несъстоятелни.От една страна тези твърдения са голословни и не са подкрепени с
каквито и да било доказателства.На следващо место тези твърдения не съответстват
на закона и събраните доказателства.Видно от приложеното по преписката
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /л. 17/,издадено от Български институт
по метрология, е одобрил мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1.Използваната от свидетелите Г.и П. система е преминала
метрологичен контрол,за което е бил съставен протокол № 2-43-18 /л.20/.
Неоснователно е и твърдението за допуснато
нарушение на процесуалните правила,изразяващо в неправомерно издаване на
атакувания електронен фиш и задължение на контролните органи за съставяне на
АУАН.Електронния фиш е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.189 ал. 4 и
сл. от ЗДвП и чл.39 ал. 4 от ЗАНН. Доколкото за допуснатото нарушение от
жалбоподателя е предвидено само наказание „глоба”,напълно законосъобразно е бил
издаден електронен фиш и не е съществува задължение за контролните органи за
съставяне на АУАН,с което да започне административно-наказателното
производство.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя за липса на компетентност за издаване на ЕФ,тъй като длъжностното
лице,което го е издало, не имало съответната компетентност,поради липса на
издадена заповед на Директора на ОД на МВР-Силистра за делегиране на
правомощия. Разпоредбата на чл.189 ал. 4 от ЗДвП,посочваща необходимите
реквизити,които следва да съдържа ЕФ, не изисква посочване на издател.Такъв
липсва и в одобрения от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ.Следва да
се посочи и това,че ЕФ не се издава от конкретно длъжностно лице.
Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя
за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН,основано на схващането на
жалбоподателя,че датата на връчване на ЕФ е и дата на неговото издаване. Както
ЗАНН,така и ЗДвП не посочват,че реквизит на ЕФ е и неговата дата на
издаване.Такава липсва и в одобрения от Министъра на вътрешните работи образец
на ЕФ.Това обаче по никакъв начин не предполага приемането на датата на
връчване на ЕФ на нарушителя,да се приема за дата на издаване на същия.Очевидно
е,че това физически е невъзможно. Издаването на ЕФ винаги предхожда връчването му,тъй
като е необходимо технологично време за издаването му.Технологично първо се
извличат снимките и евентуално видеоклиповете от автоматизираното техническо
средство,установява се самоличността на нарушителя и след това се генерира ЕФ.
За връчването на ЕФ също е необходимо време и е свързано с установяване на
местонахождението на нарушителя. Ето защо не може да се приеме датата на
връчване на ЕФ за датата на неговото издаване.
Липсата на взаимосвързаност между
разпечатването на тъй наречените от жалбоподателя „веществени доказателствени
средства” и разпечатването на ЕФ,също не предполага приемането на датата на
връчване на ЕФ,за дата на неговото издаване.Такава взаимосвързаност на практика
е невъзможна.След разпечатване на снимките от автоматизираното техническо
средство,на които е заснето МПС,с което е допуснато нарушението,следва
установяване на неговия собственик.Ако такъв е ЮЛ,какъвто е и конкретния
случай,следва и установяване на неговия законен представител.
Съдът намира,че в ЕФ съвсем ясно е
посочено лицето,но което е наложено административното наказание и това е жалбоподателя
Х.Н.С.-законен представител на фирма „К ХОЛД” ЕООД. Посочения в ЕФ адрес е на
седалището на ЮЛ,собственик на автомобила, а не на неговия законен
представител.Физическото лице,чиято административнонаказателна отговорност се
ангажира с ЕФ, е индивидуализирано достатъчно ясно,чрез неговите три имена и
ЕГН и не е необходимо да се посочва и неговото местоживеене.
Несъстоятелно и голословно е твърдението
на жалбоподателя,че стационарната камера е била позиционирана да заснема
скоростта на движение на МПС,извън зоната на ограничението на скоростта на
движение.Следва да се отбележи,че въведеното ограничение е със знак Д 11,а не
със знак В 26 и допълнителен знак Е-24.В ЕФ е посочено и конкретното
место,където е регистрирано допуснатото от жалбоподателя нарушение-до ЗК „Атила
Зафиров”.От показанията на разпитаните свидетели Г. и П. е видно,че по посока
на гр.Силистра пътния знак Д 11 е поставен на около 1 000 м. от посоченото
место на осъществяван контрол,а по посока на гр.Русе е около 400 м. Съгласно
приложеното към преписката техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М,същото
има далеч по-скромни технически възможности за засичане на движение и заснемане
на съответния обект.
Съдът е поставен пред затруднение да вземе
отношение по твърдяното от жалбоподателя досежно съставянето на протокол по
чл.9 и 10 от „Наредбата” .На първо место не е ясно от коя Наредба са посочените
текстове.Недопустимо е съдът да гадае.На следващо место се твърди,че такъв „задължителен
протокол” не е съставен и объркващото „… респ. ако не съставен,не са използвали
задължителния формуляр съгласно Приложението към чл.10 ал. 1 от Наредбата.” Няма
как да се твърди ,че някакъв задължителен протокол въобще не е съставен и в
същото време че не е в задължителен формуляр.
Съдът намира за необходимо да посочи все
пак,че протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593 на дата 29.03.2018г. е
съставен и е приложеното копие от същия /л. 21/ е прието като писмено
доказателство по делото.
Несъстоятелно е и поредното твърдение на
жалбоподателя,че наличието на ограничение на максимално допустимата скорост на
движение на МПС в зоната на осъществяван контрол с автоматизираното техническо
средство TFR1-М
с № 593,е недоказано.Свидетелските показания на двамата служители на
полицията,са годно доказателствено средство.Чрез тях съдът намира за доказани
редица факти,в това число и наличието на ограничение на максималната скорост на
движение на преминаващите МПС.
Несъответстващо на обективната истина е и твърдението
на жалбоподателя,че нарушението не е безспорно идентифицирано,тъй като са
посочени две посоки на движение-към град Силистра и град Русе. В ЕФ недвусмислено
е посочено „… в посока град Силистра към град Русе …” По този начин
индивидуализирана посоката на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е ясна и не необходимо от каквото и да е допълнително
индивидуализиране.
Имайки предвид горното съдът счита, че следва да
потвърди атакувания ЕФ като законосъобразно издаден.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
серия К, № 1998143, издаден от ОД
на МВР гр. Силистра, с който на Х.Н.С.,
с ЕГН **********, ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „К
Холд“ ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. от Адвокатска
колегия гр. Благоевград, със съдебен адрес:***, на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от датата на съобщаването за
изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: