Р Е Ш Е Н
И Е
№
16.03.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 2186/2017г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с пр.осн.чл.208 от КОДЕКСА ЗАЗ.ТО /отм./ и чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И
ДОГОВОРИТЕ от М.НА П.СРЕЩУ ЗАД „ОЗК –З.„ АД.
Ищецът твърди в исковата молба, че има сключен застрахователен договор № 93 -00-219/05.10.2012г. с ответника застраховател, въз основа на проведена обществена поръчка. Касае се за имуществена застраховка на имущество на М.НА П.– сгради и оборудване, конкретно описано в Приложение № 1 и такива неописани в приложението/новопридобити, пропуснати и др./, като последните са до обща стойност от 35 205 650.37 лв. Застраховката покрива „всички рискове“, като в това се включват вреди по имуществото в резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, причинени от пожар, експлозия, мълния, буря, градушка, пороен дъжд, аварии по водопроводи, канализация и отоплителни инсталации, злоумишлени действия на трети лица и др.. Застраховката е с период на действие 1.10.2012г. до 30.09.2014г. за територията на цялата страна. Застрахователната сума е определена в общо размер от 704 113 007.40 лв., а застрахователната премия възлиза на 220 681.68 лв., заплатена от министерството на осем равни вноски, през периода на действие на застраховката.
На дата 23.08.2012г. М.НА П.е придобило правото на управление върху имот находящ се в гр.София, бул.********по решение на МС и е съставен акт за публична държавна собственост. Имотът не е включен в Приложение № 1 на застрахователния договор, тъй като не е бил включен в техническото задание на поръчката, но същият се счита застрахован по силата на чл.1,т.1.1 от договора, и чл.4.1 от техническото задание, като имущество попадащи в стойността на 5 % от общата застрахователна сума. Тази новопридобита сграда е подлежала на преустройство и ремонт, за което са сключени договори с РСРП – София. По време на изпълнение договорите за ремонт в сградата е настъпило застрахователно събитие на 08.07.2014г.. В резултат на паднала градушка с проливен дъжд, върху сградата са нанесени значителни щети .
Твърди, че застрахователя е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 27.07.2014г. и при него е образувана застрахователна щета № 0110-100-0086-2014г.. Съставен е констативен протокол от оглед на 6.10.2014г. във връзка с образуваната щета, в който са описани констатираните вреди,като : счупени стъклопакети на прозорци и врати, компрометирани оберлихти на покрив и фасади – север, запад, поликарбонатно покритие над вертикални комуникации към гараж, счупени са решетки на два броя чилъри, компрометирани са стени и тавани по стълбищни клетки, в помещения на хотелска и административна част, нарушена настилка от теракот по открити тераси, навлизане вода в помещенията и опасност за ел.инсталацията. Твърди, че на 27.07.2014г. е отправено писмо с рег.№ 93-00-219/27.07.214г. от МП до застрахователя, с искане за изплащане на обезщетение. Към писмото е приложена оферта за отстраняване на вредите и тяхната стойност, възлизаща в общ размер от 185 539.80 лв. без ДДС или 222 647.76 лв. с ДДС. Офертата е на консорциума РСРП – София, осъществяващ цялостния ремонт и преустройство на пострадалата от градушката сграда. Предвид уговорките в чл.4/т.4.3/ от застрахователния договор, при несъгласие с офертата на застрахования застрахователя в срок от 72 часа следва да предложи своя оферта, а ако не го стори е длъжен да приеме предложените от застрахованото лице. В конкретния случай застрахователя не е предложил друго решение и следователно е приел, това на застрахованото министерство. Във връзка с искания на застрахователя всички необходими документи по щетата са представени с няколко писма в периода 08.2015г. до 05.2016г., като последното писмо е № 93-00-219/18.05.2016г. Съгласно чл.4.2 от договора в еднодневен срок от последното писмо застрахователя е длъжен да изплати обезщетението. Работите по офертата са реално изпълнени и щетите отстранени от изпълнителя извършващ ремонтните работи по сградата „РСРП – София“. С последния са сключени два договора: първия е № 93-00-13/23.01.2013г. с предмет „ Проектиране и извършване на СМР по преустройство на сграда за нуждите на СРС и СРП, находяща се в гр.София, ********„, като към този договор има допълнително споразумение от 29.09.2015г. с предмет „Допълнителни СМР в това число и от градушка от м.юли 2014г.“, а втория № 93-00-459 от 11.09.2015г. с предмет „ Проектиране и извършване на основен ремонт на покриви, открити тераси, подмяна на стъклопакети по окачени фасади и полагане на топлоизолация под фасадни облицовки /еталбонд/ и др. в сградата на бул.Скобелев. При така сключените договори за СМР изпълнителя е отстранил нанесените от градушката щети и М.НА П.е заплатило на изпълнителя стойността по офертата за отстраняване на щетите, и констативен протокол за щети от 10.07.2014г. или общо сумата от 222 647.76 лв. с ДДС. Стойността влиза в общата разплатена многократно по-голяма сума между страните, което се установява от единичната съдебно - техническа експертиза. Застрахователя след първата покана от 27.07.14г. е канен многократно да заплати сумата по офертата, като са и провеждани срещи между представители на страните. Последната покана е от 26.06.2017г., а на 27.06.2017г. ответникът е заплатил на ищеца като застрахователно обезщетение сумата от 19 393.73 лв. Ищецът намира, че с последното ответникът е признал задължението си към МП, но е останал задължен за разликата до пълния размер на обезщетението или за сумата от 203 254.03 лв.
Наред с това ищецът твърди, предвид уговореното обезщетение за забава в т.14 от договора – неустойка в размер на 0.5 % от стойността на договора, и доколкото ответникът неизплащайки цялото дължимо обезщетение и в договорените срокове е в забава, то му се следва и обезщетение в размерите на уговорената неустойка. Размерът на неустойката е конкретизиран по размер и период с молба от 28.03.2018г. като се претендира неустойка в частичен размер на 26 000 лева от общо дължимата сума от 526 326.57лв., изчислена като 0.5 % на ден върху сумата от 220 681.68 лв./ застрахователната премия/, за период от 17.03.2016г. до 07.07.2017г. Претендира се и законна лихва от предявяване на исковата молба върху сумите.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 203 254.03 лв. неиздължена част от застрахователното обезщетение , неустойка в размер на 26 000 лв. частичен размер от 526 326.57лв. за периода 17.03.2016г. до 07.07.2017г. и законна лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане . Претендират и разноските по делото.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковете. Не спори, че е настъпило застрахователно събитие и са установени вреди по застрахованата вещ, но твърди, че след окомплектоване с всички документи преписката по щетата и констативен протокол и протокол от независим оценител застрахователя е определил и изплатил в пълен размер дължимото обезщетение, а именно сумата от 19 373.73 лв. С последното застрахователя е изпълнил изцяло задължението си по така сключения застрахователен договор. Оспорва всички посочени щети от ищеца да са настъпили в резултат на застрахователното събитие. Сградата е била недовършена и необитаема, като цяло в недобро състояние преди самото застрахователно събитие. От снимки направени при огледа от вещо лице на застрахователя, е констатирано , че по стени в сградата има черни петна от мухъл, които не могат да се образуват за толкова кратък период, и като цяло намира, че по-голяма част от щетите са били вече налични преди самото застрахователно събитие. Застраховката е сключена при общи условия и в чл.3,т.3 от същите е предвидено, че застрахователя не покрива строителни недостатъци от нарушени строително-технически норми и изисквания, недоброкачествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по-ранно настъпили събития, както и преки или косвени загуби, повреди и/или разноски по имуществото в резултат от фабричен или скрит дефект, собствен дефект, корозия, износеност, мухъл….“. Намира, че е обезщетил застрахования единствено за вредите настъпили в резултат на застрахователното събитие. Оспорва тези претендирани с иска разходи да са направени от ищеца в пълен размер, липсват документи от които да се установява размерът на действително нанесените щети. Договорите, които са представени касаят цялостния ремонт на сградата, която не е била в добро състояние преди самото увреждане. Констативния протокол за оглед съставен от представители на двете страни е подписан от тези представители без възражения. Дори и да се приеме, че не е изплатено от застрахователя цялото обезщетение, оспорва стойността на щетите да възлиза в размер на претендираната сума. Застрахователя има задължение да изплати обезщетение съобразно действителната стойност на увреденото имущество по пазарни цени. В конкретния случай СМР са извършени при завишени цени и не са целесъобразно извършени. Този извод се прави и въз основа на доклада на Крауфорд. Не са представени протоколи за приемане работите за отстраняване конкретно на тези щети и липсват фактури за плащане на претендираните суми за извършените работи по тези щети, то намира че ищецът няма основание да претендира исковите суми. Оспорва изцяло и претенцията за неустойка, тъй като не е изпадал забава, а и доколкото се касае за катастрофичен риск, какъвто е градушката, то в този случай застрахователя не е обвързан със сроковете по КЗ. Наред с това с допълнителна молба излага подробни съображения за нищожност уговорката за неустойка, предвид нейната прекомерност и противоречие с добрите нрави. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
От представените по делото писмени доказателства – застрахователен договор, общи условия и застрахователна полица се установява, че въз основа проведена обществена поръчка между страните е подписан застрахователен договор на 5.10.2012г. Застраховано е имуществото предоставено за управление на М.НА П.– недвижимите имоти и оборудването им, описани в Приложение 1 към договора, както и неописаните до определен процент от общата стойност. Имуществото е застраховано за всички рискове, като същите са конкретизирани в т.1.2 от договора, като между тях са й рисковете –буря, градушка,пороен дъжд, наводнение.
Сградата на бул********е предоставена за управление на М.НА П., като преди това е станала публична държавна собственост с Решение № 677 от 23.08.2012г. на Министерство на правосъдието. По делото са представени, както решението на МС, така и акт № 08050 от 24.08.2012г. за публична държавна собственост на имота. Имотът е придобит от министерството преди сключване на застрахователния договор и следва да се приеме, че попада в застрахованото имущество. Страните не спорят относно това обстоятелство.
По делото е представена цялата застрахователна преписка, образувана след уведомлението от ищеца до ответника за настъпило застрахователно събитие. Сградата находяща се на бул.Ген.М.Скобелев, предоставена за стопанисване на М.НА П.с Решение на МС пред м.август 2012г. е претърпяла вреди, в резултат на градушка и проливен дъжд, което е довело и до вътрешното й наводняване на 08.07.2012г.. Безспорно това е застрахователно събитие, посочено в договора за сключване на застраховка от 05.10.2012г. и в общите условия към застрахователната полица. Сградите на МП са били застраховани за всички рискове, отнасящи се до недвижими имоти. Не се спори, че увредената сграда не е била обитаема и без акт 16 т.е. без разрешение за ползване. Това се установява също така и от представените актове за спиране и възобновяване на строителството, акт 15 и разрешение за ползване, последните издадени около 3 години след застрахователното събитие. По това обстоятелство са категорични и приетите по делото експертизи, обсъдени по-долу, като и изслушаните свидетели. Съгласно текста на чл.Б2- Градушка от Общите условия изключен застрахователен риск е имуществото вътре в сградата, увредено в резултат на застрахователното събитие Градушка, при необитаема сграда, но не и увреждането по самата сграда- „Не се покриват вреди върху имущества оставени на открито или в сгради, които не са готови за нанасяне“, за разлика от при събитието Буря, при което „Не се покриват вреди върху сгради, които не са готови за обитаване“. Именно това тълкуване следва както от текста на общите условия, така и от факта, че ответникът е изплатил обезщетение за увреждането по сградата, макар и в по-нисък от поискания размер. Плащането на сумата от 19 373.73 лева не се оспорва и се установява от представеното по делото извлечение от банкова сметка ***.06.2017г./стр.435/.
Застрахователното събитие градушка се е случило на 08.07.2014г.. Вредите по сградата от него са констатирани в два представени протокола по делото :
1.Констативен протокол от 10.07.2014г., когато огледът е извършен от представител на министерството и на фирмата осъществяваща преустройството и ремонта на сградата за нуждите на районен съд и прокуратура. Въз основа на този протокол и е съставена офертата със стойността на средствата необходими за обезвреда и депозирана пред застрахователя, с искане за изплащане на обезщетение в този размер – или сумата от 185 539.80 лв. без ДДС.
2. Констативен протокол от 06.10.2014г. за извършен оглед от страна на определено от застрахователя вещо лице, като протокола е подписан от определената от застрахователя Й.С., изслушана и като свидетел по делото и от представител на застрахования - техническия ръководител А.А.. Министерството оспорва А.А. да е техен представител, и верността на констатациите в този протокол. От показанията на свидетелката С. се установява, че тя е била въведена в сградата от технически ръководител на обекта, който е подписал и протокола, с констатациите за щетите.
Сравнение между двата протокола показва, че същите не се различават по вида констатации относно увредените части на сградата- счупени стъкла, стъклопакети по врати и прозорци, оберлихти на покриви и фасади – северна и западна, поликарбонатен покрив/пергола/ подход гараж, счупени решетки чилъри, намокрени стени и тавани плътни и гипсокартон, на подпокривни етажи и стълбищни клетки. Намокрена ел.инсталация, разместен теракот на покривни тераси е отбелязано само в протокола на застрахователя. Предвид на общите констатации съдът намира, че няма основание да се приеме неистинност на констатациите в протокола от 6.10.2014г., още повече че същият е потвърден от изслушания по делото съставител и свидетел – Й.С.. Протокола от м.юли съдържа повече подробности относно количеството на увредените части,брой стъклопакети и др.. По делото със застрахователната преписка е представен и опис на увреденото и погинало имущество /стр.725-727/. В същия относно количествата на увредените части от сградата се препраща към протокола от 10.07.2014г.- стъклопакети - 29 броя,, врати стъкло – 4 броя, оберлихти – 11 бр., чилъри – 2 бр. и др. Свидетеля С. също при изслушването си посочва, че към представения по делото протокол от м.10.14г. на бланка на застрахователя е имало и подробен опис на щетите , вкл. и определяне на количества и брой. Предвид на това, по отношение на площта и обема на щетите съдът възприема отразените констатации в двата протокола. Намира, че оспорването направено от страна на ищеца на протокола от м.октомври 2014г. е неоснователно, тъй като е изготвен от представител на застрахователя и на практика на строителя, предвид че А.А. е посочен, като лице за контакт в представената по делото кореспонденция по е-мейл, и представено от свидетеля С. като технически ръководител на обекта. Констатациите по същия не се различават съществено от констатациите в протокола на застрахования от м.юли 2014г..
По делото със застрахователната преписка от застрахователя е представен оценителския доклад на фирмата оценител- Крауфорд, на която застрахователя е възложил оценка на щетите. Доклада е изготвен значително след събитието, само по документи, което се потвърждава и от изслушания по делото като свидетел, ръководител на фирмата оценител Х.И.. В доклада са съобразени констатациите по двата протокола, и направените снимки, но експертите на оценителя са изразили становище, че част от уврежданията по сградата са от преди градушката и последвалото наводнение. Същите са извършили оценката на база щетите остойностени по офертата на строителя работещ на обекта на ищеца, но сумите за преодоляването им са значително по-ниски, като е прието, че за част от тях не се следва обезщетение. Изрично е прието, че не се следват разходите за автовишка. Значителната е разликата в стойностите за преодоляване щетите по чилърите, като дадения размер на обезщетение от оценителя е минимален. Общия определен размер на обезщетението с доклада е 19 373.73 лв. Толкова и ответникът е изплатил на ищеца.
По делото е
изслушан и свидетелят Хр.И., който установява, че застрахователя им е възложил
изготвянето на оценката по мейл, като
оценката е извършена от служител
на фирмата по специалност строителен инженер. Оценката е извършена, въз основа
на представените им документи, като цените за обезщетяване на вредите са дадени
по сборници издавани от СЕК Стройексперт даващи средните пазарни цени в
строителството. Самите увреждания са установили главно по снимковия материал.
Според оценителите чилърите са били слабо увредени и не са били за смяна,
поради това са дали минимални цени за вредите по тях. Имали са и предишен опит
по оценка на чилъри. Следвало е при тях да се подмени само външната решетка, понякога
е достатъчни само „разресване“.
От представените по делото два договора за СМР – 23.01.2013г. и 11.09.2015г. и допълнително споразумение към първия договор, се установява, че ищецът се е договорил със изпълняващия реконструкция на сградата строител при изпълнение на възложените с договорите СМР да отстрани и нанесените щети в резултат на градушката. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото експертизи.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Б. и А. и двамата участвали при осъществяване на огледа, установяване уврежданията по сградата и изготвяне на протокола от 10.07.2014г., като представители на МП и на строителя. От показанията на свидетелите се установява, че в протокола са отразени констатациите от огледа . Свидетеля А. установява, че по първоначалния договор не им е бил възлаган ремонт на покрива, фасадите, всичко това по сградата вече е било изпълнено. В резултат на градушката са получени сериозни повреди по тях и това е наложило да се подпише и споразумението и допълнителния договор. Офертата представена на министерството, а от последното на застрахователя е изготвена от строителя, извършващ общия ремонт по сградата, въз основа на констатираните вреди при огледа. Вредите са отстранени с общо извършваните дейности по преустройство и довършване на сградите. По чилърите също са отстранявали вреди, като не помни всички дейности, но според него са ги подменили целите.
Свидетелката С. установява, че е извършвала огледа по възлагане на застрахователя и протокола от м.10.2014г. носи нейния подпис. При извършване на огледа е присъствал и техническия ръководител на обекта А.. При огледа сградата е била необитаема. Твърди, че към протокола следва да има и подробен опис на вредите по помещения и с посочени размери, описани са и количества и видове работи. Представителя на застрахования е посочил, че имат проектно-сметна документация. Свидетелката установява, че са направили пълен оглед на цялата сграда. Констатирани са разместените плочи на покрива, счупените стъклопакети, водата е течала в помещенията и в момента на огледа, като гипсокартона е бил изцяло увреден. Според свидетеля гипсокартона е бил увреден не от самата градушка, а в резултат на валежите. Доколкото сградата е била затворена, то в резултат от влагата за 4-5 месеца е възможно да се образува мухъл.
Във връзка със спора досежно размера на средствата необходими за отстраняване щетите по сградата, съответно относно размера на застрахователното обезщетение по делото са допуснати, изслушани и приети единична съдебно-техническа експертиза – основна и допълнителна и тройна съдебно – техническа експертиза, с оглед оспорване на единичната.
С единичната експертиза на в.л.Кошева се установява, че щетите по сградата нанесени от градушката са били отстранени преди да се въведе сградата в експлоатация. Вещото лице, предвид, че строителството на обекта е било спряно, прави извод, че работите са извършени след издаване на Акт от 23.04.2015г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени обекти. Строежът е въведен в експлоатация с издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1015/01.09.2017г. от ДНСК. Вещото лице е констатирало, че СМР са изцяло разплатени, като МП е заплатило на изпълнителя общо сума в размер на 13 912 952.72 лева и 426 000 лв. за проектиране. Вещото лице е констатирало, че конкретно при подмяна на увредените стъклопакети и оберлихти , което е било предмет на договора от 2015г. , въз основа на количествената сметка към договора от 11.09.2015г., стойността на средствата необходимо за тази дейност е по-висока от стойността за същото количество стъклопакети и оберлихти по офертата от м.юли 2014г. По оферта стойността е 14 939.30 лв. , а по количествено стойностна сметка е 18 589 лева. Според единичната експертиза средствата необходими за отстраняване на щетите възлизат в размер на 51 092.04 лв. без ДДС или това са 61 310.45 лв. с ДДС. Вещото лице е дало сравнителна таблица с офертата отправена от ищеца до ответника и пазарните цени, по които то е остойностило дейностите. Основната разлика идва от стойността дадена за чилърите и подмяната на стените от гипсокартон. Вещото лице не е установило документи, които да установяват какви дейности са извършени във връзка с чилърите, поради което е възприело стойността по оценителния доклад на застрахователите, а стойността на дейностите с гипсокартон по пазарни цени вещото лице е дало с около 17 000 лв. / без ДДС / по-малко от офертата. Според вещото лице констатираната влага по стени и тавани е възможно да се получи в резултат от наводнението при градушката. В офертата подмяна теракот по покрив тераси не е предвидено. Вещото лице е категорично, че предвид височината на сградата и разположението на стъклопакетите и трудно достъпните места по фасадата, то за подмяната на стъклопакетите е необходима автовишка, като е възприело стойността на ползването й, така както е дадена в офертата. Допълнителното заключение е относно чилърите, но отново със същото вещото лице не е категорично, че се е налагало тяхната цялостна подмяна. Подмяна на чилър на СРП и ремонт на чилър на СРС вещото лице е констатирало по договор едва след издаване акт обр.15 от 08.04.2016г. и за тази подмяна е съставен акт обр.19 през 2017г.
От приетата по делото тройна съдебно техническа експертиза, предвид оспорване на единичната, вещите лица са дали стойност на ремонтите СМР по част архитектурно-строителна сума в размер на 55 709.12 лв. без ДДС или сумата възлиза в размер на 66 851.64 лв. с ДДС, а за ремонтите дейности по част ОВК- чилърите са дали стойност в размер на 58 160 лв. без ДДС или 69 792 лв. с ДДС. Отново основните разлики с офертата са в размера на стойността на ремонтните дейности по чилърите и на работите с гипсокартон. Количествата и видовете СМР са приети съгласно протокола с констатации от 10.07-2014г. и офертата на строителя. Единичните цени на СМР са взети от периодичното издание Стройексперт СЕК Справочник на цените в строителството – април 2014г., а за дейностите за които там не са дадени цени са правени проучвания и оферти. Вещите лица от тройната експертиза, също са категорични, че е необходима автовишка за да се подменят стъклопакетите. Според специалиста ОВК цялостната подмяна на чилърите е станало по друг изричен договор, а по офертата само са остойностили ремонт по чилърите. Чилърите са били пуснати в експлоатация преди сградата да се преустрои за нуждите на СРС и СРП. В акт 15 на тези машини е описано само техническото им състояние, тъй като те са били извън гаранционния си срок към този момент. Като цяло тези СМР по офертата не са приемани отделно от общо извършваните СМР по сградата.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Между страните е налице сключена имуществена застраховка за защита на недвижимото имущество на ищеца от повреди в резултат случайни събития,злоумишлени действия и природни бедствия. В рамките на нейното действие е настъпило застрахователно събитие – природното бедствие - градушка, в резултата от която върху единия от застрахованите имоти на ищеца, а именно сградата на Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура находяща се на бул.Ген.М.Скобелев е била сериозно увредена. За ответникът застраховател е настъпило задължение да заплати обезщетение за да се отстранят вредите по самата сграда по силата на уговорките в договора и на осн.чл.208 от Кодекса наЗ.то/отм./, доколкото това е действащия нормативен акт към момента на възникване застрахователното правоотношение. Основния спор е за размера на дължимото възнаграждение. Ищецът намира, че му се следва цялата сума по офертата, от строителя, поел задължение да отстрани вредите, предвид изричните уговорки в чл.4.3 от договора и доколкото застрахователя в срока от 72 часа от получаване предоставената от ищеца оферта,не се е противопоставил на офертата и съответно не е предложил друга такава. Доколкото договорът е сключен въз основа на проведена обществена поръчка и съдържа клауза относно начина на определяне на обезщетението съдът намира, че страните следва да се придържат към уговореното в договора. От друга страна обаче при настъпване на застрахователно събитие застрахователя е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на действителната или възстановителна стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като размерът на обезщетението е ограничен до застрахователната стойност на имуществото, по аргумент от чл.203 от КЗ /отм./. Съдебната практика е приела, че действително претърпените вреди се обезщетяват по средни пазарни цени. Това следва и от нормата на чл.203,ал.2 от КЗ, съгласно която за действителна застрахователна стойност се смята стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Предвид на това стои въпроса офертата предложена като стойност на обезщетението на нанесените по сградата щети съответна ли е на пазарната стойност на труд и материали необходими за поправяне вредите по сградата?
От приетите експертизи, както единична така и тройна се установява завишение на цените по офертата относно отстраняване на вредите вътре в сградата по стени и тавани от гипсокартон, както и относно отстраняване вредите по чилърите, които са машини служещи за охлаждане помещенията в сградата. Предвид на това съдът намира, че размерът на обезщетението не може да възлиза на размера по офертата, тъй като същия е завишен, и част от цените са значително над пазарните.
От друга страна стойностите дадени от експертизите са значително по високи от изплатеното обезщетение от страна на ответника застраховател, съобразно оценителния доклад в рамките на застрахователната преписка. Предвид на това съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в пълен размер застрахователно обезщетение, т.е. в размер че да може имуществото да бъде възстановено от нанесените му щети.
Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи по пазарни цени и относно размера на обезщетението възприема изводите на тройната съдебно техническа експертиза , в която вещите лица са дали стойност на ремонтите СМР по част архитектурно-строителна в размер на 55 709.12 лв. без ДДС или сумата възлиза в размер на 66 851.64 лв. с ДДС, а за ремонтите дейности по част ОВК- чилърите са дали стойност в размер на 58 160 лв. без ДДС или 69 792 лв. с ДДС. Съдът възприема изводите на тази експертиза доколкото е изготвена от три вещи лица и в нея е включен и специалист ОВК . В тази експертиза вещите оценяват и дават и размера на средствата необходими за отстраняване повреди по чилърите. Вещите лица потвърждават, че липсват данни за приемане работи по ремонта на чилърите освен акт обр-19 от 2017г. и договор за подмяна с нов на чилъра на СРП, а за този на СРС е извършен само ремонт. Съдът доколкото от останалите доказателства обсъдени по-горе става ясно, че всички щети са отстранявани с общия ремонт и от средата на 2015г. след възобновяване на строителството по сградата, а последната е въведена в експлоатация през м.09.2017г., то приема, че в общата дейност на осъществявани СМР влиза и поправката по чилърите, макар и същите да са били в експлоатация от един по-ранен момент, а поправките по тях да са станали значително след събитието. Сградата не е била в експлоатация и щетите са отстранявани с общите СМР. От двете експертизи се установява необходимост от ползването на автовишка за подмяна на счупените стъклопакети, установява се и че овлажняването и мухъла по стени и тавани по всички етажи може да са в резултата от градушката и последвалото наводнение, а не от предходни събития. С оглед на това съдът приема, че стойността на обезщетение на всички вреди се формира от стойностите 66 851.64 лв. с ДДС / архитектурно – строителни ремонти/ + 69 792 лв. с ДДС / ремонти чилъри/ или общия размер на обезщетението възлиза в размер на 136 643.64 лева. Предвид на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между стойността на дължимото обезщетение от 136 643.64 лева и изплатеното такова в размер на 19 373.73 лева или следва да бъде осъден да заплати сумата от 117 269.91 лева. Искът за разликата до пълния предявен размер от 203 254.03 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Върху сумата по главницата на осн.чл.86 от ЗЗД се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът претендира и обезщетение за забава при изплащане на дължимото обезщетение в размер на договорената неустойка в чл.14 от договора, като претенцията по чл.92 от ЗЗД е предявена в частичен размер. Ответникът твърди нищожност на уговорката предвид прекомерност на неустойката и нарушаване на добрите нрави. Така както е договорена неустойката за забава в тази норма на договора същата се формира като 0.5 % на ден от стойността на договора за всеки просрочен ден. Съдът намира, че стойността на договора е 1 408 226 014 лева / общо стойност на сгради и имущество, които са застраховани/, Ищеца формира претенцията си върху платената от него застрахователна премия, която видно от застрахователната полица е в размер на 216 354.58 лева или неговото становище е, че стойността на договора е размера на застрахователната премия. При първото тълкуване на уговорката на стойност на договора дневната неустойка е 7 041 130.07 лева, а за претендирания период от 477 дни неустойката е 3 358 619 043.39 лева. Ако се приеме тълкуването на ищеца и неустойката е 0.5 % на ден върху платената застрахователна премия, то размерът на неустойката е изчислен от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза и възлиза в размер на 526 326.57 лв. за претендирания период. Съдът намира обаче, дори и ако се приеме, че под стойност на договора страните са имали в предвид едната или другата сума, то плащане на неустойка върху целия размер е изцяло без основание , тъй като имущества та предмет на застраховката са изключително много, с различни стойности. В конкретния случай имаме засягане на 1 от застрахованите сгради и обезщетението, което се следва е около ½ от стойността на договора разбрана като застрахователна премия, а реално именно то е забавено. В хипотеза на 0.5 % на ден върху сумата от 117 269.91 лв./ дължимото забавено застрахователно обезщетение/ неустойката за периода от 17.03.2016г. до 06.07.2017г. или за 477 дни неустойката възлиза в размер на 279 688.74 лева. Във всяка една от тези хипотези неустойката надхвърля повече от два пъти главницата, а законната лихва за забава, която за този период от 477 дни възлиза в размер 15 541.72 лева, е надхвърлена многократно повече. Предвид на тези изводи съдът намира възражението на ответникът за нищожност на тази договорна разпоредба за основателно. Неустойката по начина по който е договорена е неясна и поставя различно тълкуване по отношение на основата върху която се определя. Същата върху всяка една от основите, върху които би могла да се определи, многократно надхвърля размера на главницата и по този начин неустойката не изпълнява нито една от функциите, които е предназначена да осъществява – превантивна, обезщетителна и санкционна. Договарянето по този начин е в противоречие с добрите нрави и на осн.чл.26 от ЗЗД клаузата на чл.14 от договора се явява нищожна. С оглед на така изложените мотиви неустойка въз основа на нищожна клауза не се следва и претенцията за същата в така предявения частичен размер от 26 000 лева е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Върху същата се претендира законна лихва от предявяване на исковата молба на осн.чл.86 от ЗЗД, която при този изход относно тази главница също се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Всяка
от страните претендира направените разноски. Ищецът е направил разноски в
размер на 11 220 лева / ДТ, възнаграждения вещи лица и юр.възнаграждение/,
а ответникът е направил разноски в общ размер от 3 780 лева /
юр.възнаграждение, възнаграждения вещи лица и разноски за свидетели/. На ищецът
се следват разноски съобразно уважената част от исковете или 51 % от
11 220 лв., или дължимите разноски възлизат в размер на 5 722.20
лева. На ответникът се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете
или 49 % от 3 780 лева, или дължимите му се разноски възлизат в размер на
1 852.20 лева. Двете насрещни вземания за разноски следва да се прихванат
до размера на по-малкото и съответно се считат погасени в този размер.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 870
лв. на осн.чл.78 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОЗК “ОЗК -З.“ АД,ЕИК *******, гр.София, ул.*******да заплати на М.НА П.БУЛСТАТ *******,
гр.София,ул.*******сумата от 117 269.91 лева / сто и седемнадесет хиляди двеста
шестдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки / на осн.208 от Кодекса наЗ.то
/ отм./, в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 07.07.2017г.
до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за главницата за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователна.
ОСЪЖДА ОЗК “ОЗК -З.“ АД,ЕИК *******, гр.София,
ул.*******да заплати на М.НА П.гр.София, БУЛСТАТ*******, гр.София,ул.*******сумата
от 3 870 лева / три хиляди осемстотин и седемдесет лева / разноски на
осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от М.НА П.на Р БЪЛГАРИЯ БУЛСТАТ *******, гр.София,ул.*******срещу ОЗК “ОЗК -З.“ АД, ЕИК *******, гр.София, ул.*******за заплащане на сумата от 26 000 лева частичен размер от 526 326.57 лв. с пр.осн.чл.92 ЗЗД, както и претенцията за законна лихва с пр.осн.чл.86 от ЗЗД върху тази сума,като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :