№ 437
гр. Б., 19.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
и прокурора Г. Евт. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело
от общ характер № 20252120202793 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
СЪДЪТ намира, че така постигнатото между страните споразумение не противоречи на
закона и на морала, тъй като престъплението, предмет на настоящото производство е извън
обхвата на визираните в чл. 381, ал. 2 НПК императивно въведени ограничения за
приключване на делото със споразумение, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в чл. 381, ал. 5 от НПК, договореното наказание съответства на обективните
характеристики, тежестта и правна укоримост на извършеното престъпление и на вината на
подсъдимия, поради което следва да бъде одобрено, а наказателното производство по делото
да бъде прекратено.
Същевременно с Определение №842/02.04.2025 г. на РС-Б. по НЧД 914/2025 г. на РС-Б., в
сила от 18.04.2025 г. на П. И. Д. е определено и наложено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, определено за изтърпяване при първоначален
строг режим и за съвкупност от престъпления, в т.ч. три от тях с правна квалификация по
чл.296,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК. Следователно и настоящото еднородно по вид и правна
квалификация престъпление по чл.296,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК е в условия на реална
съвкупност с кумулираните осъждания НЧД 914/2025 г. на РС-Б..
Преценката на съдебното минало на подсъдимия, включващо 7 предходни присъди за
престъпления от общ характер (извън обуславящите квалификацията при повторност),
несъмнено има своята роля при оценка степента на обществена опасност и липсата на
конструктивна динамика в поведението на подсъдимия в насока към неговото устойчиво
подчиняване на закона. В случая данните от съдебното минало на Д. насочват към
демонстрация на криминогенна устойчивост. Този отегчаващ отговорността фактор е бил
съобразен чрез балансираното и поетапно завишаване размера на наказанието „лишаване от
свобода“ до 7 месеца лишаване от свобода след изтърпяване на общото най-тежко наказание
3 месеца ЛОС по кумулативната група от деяния по чл.296,ал.1 НК, обосноваваща признака
повторност на същото по вид престъпление –по чл.296, ал.4,вр.ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК. На
факта на обремененото съдебно минало сам по себе си не следва да се придава изолиран и
прекомерен акцент, без диференциране и справедливо отчитане на останалите значими за
индивидуалните характеристики и социална стойност на деянието и ситуационни стимули,
1
ръководили и направлявали поведението на подсъдимия на инкриминираните дати -01.08.24
г. и 18.09.24 г. В случая се касае за формално престъпление против правосъдието и честотата
на осъществяването му в условия на повторност сама по себе си не е способна по радикален
начин да бележи тежестта на извършеното конкретно деяние. В случая според настоящия
съд употребата на интензивни средства, а именно хвърляне на камъни по къщата и
прозорците, а също и по брата на подсъдимия, не следва да бъдат разглеждани едноаспектно
и изолирано извън обсега на насрещните агресивни прояви на св.А. Д.. Касае се не за
предварително планиран акт, или контрол на поведението с избор на начин, и средства, за
неговото извършване, нито за поетапно изграждане на модел на съществуване чрез
използване на физическа агресия в противоправните деяния и занижена хуманност у
подсъдимия. В случая съдът отчете своеобразната житейска основа , в рамките на която е
осъществено настоящото деяние и действащите ситуационни подбуди за подсъдимия.
Следва да се има предвид,че с окончателното отстраняване на подсъдимия от съвместно
обитаваното жилище с неговия брат, същият е бил лишен от дом, а с това и предвид липсата
на финансови средства за ежедневно и текущо оцеляване този подсъдим е бил изправен пред
понятни притеснения, тревога и тотална недаптивност. Подсъдимият е бил лишен от
елементарни материални условия за интегритет в социума.
При това положение и настоящото деяние, макар с основание да може да се окачестви като
упорито и системно, е изява на преди всичко целево насочената действена тенденция
подсъдимият да пренощува в границите на дворното пространство на къщата, от която е
отстранен, в унисон с моралното приличие и установен цивилизационен стандарт в
обществото.
При идентифициране поведението на П. Д. като "набези" от страна на неговия брат А.Д. ,на
отправените в тази вр. упреци, подсъдимият е реагирал емоционално, като на стресиращ
факт. Поведението на свидетеля А. Д. е предизвиквало у него напрежение и тревожност.
Това емоционално състояние, в съчетание с насрещно упражнената от неговия брат силова
агресия на 01.08.24 г. /подсъдимият бил установен от органите на полицията с окървавено
лице./ ,а също ведно и с тежкото екзистенциално положение на подсъдимия, респ.
потребността, в съгласие със социалния порядък да нощува поне в границите на двора на
своята къща, са провокирали импулсивната тенденция в поведението му на 01.08.24 г и
18.09.24г. Липсата на дом и средства за текущо, ежедневно оцеляване обосновава
закономерно и настъпващи хронични изменения на личността и ценностното светоусещане.
Естественият стимул за оцеляване, размива социалния ориентир на битието,в т.ч. измества
обвързващото значение и задържаща сила на правните и социални забрани, без да бъде
напълно извинително или извънредно смекчаващо обстоятелство. Изложеното несъмнено
елиминира част от онази морална укоримост на извършеното, която да обоснове онази
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, изискваща определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.54,ал.1 НК и в размер над предложените 7
месеца „лишаване от свобода“.
Ето защо и на основание чл. 382, ал. 7, вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, СЪДЪТ
СПОРАЗУМЕНИЕ:
ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между подсъдимия, неговия
защитник и Районна прокуратура – Б., съгласно което:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. Д. - ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН, за
това, че:
В периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.,включително, в град Б.,
2
кв.“П.“, улица „М.“ № **, в условията на повторност и при продължавано
престъпление, не изпълнил Заповед за защита № 37/ 29.04.2024 г.на Районен
съд -Б., издадена въз основа на Решение № 831/26.04.2024 г по гр. дело №
20242120101643/2024 г. на Районен съд- Б., IX граждански състав, в
производство по чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие,
влязло в сила на 15.05.2024 г, с която: е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на брат си А. И. Д., ЕГН:
**********; бил е отстранен от съвместно обитаваното с него жилище на
адрес -гр.Б., кв.“П.“ ,ул.“М.“№ ** и му е било забранено да се приближава на
по-малко от 100 метра до А. И. Д., както и до жилището му и местата му за
социални контакти , както следва:
- на **.**.**** г, в град Б., кв.“П.“ , улица „М.“ № **, при условията на
повторност, не изпълнил Заповед за защита № 37/ 29.04.2024 г.на Районен съд
-Б., издадена въз основа на Решение № 831 / 26.04.2024 г по гр. дело №
20242120101643/2024 г. на Районен съд- Б., IX граждански състав, в
производство по чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие,
влязло в сила на 15.05.2024 г, като влязъл в дворното пространство, с което
приближил на по-малко от 100 метра горепосоченото жилище, докато А. И. Д.
се е намирал в него , хвърлял камъни и блъскал по входната врата;
- на **.**.**** г, в град Б., кв.“П.“ , улица „М.“ № **, при условията на
повторност, не изпълнил Заповед за защита № 37/ 29.04.2024 г.на Районен съд
-Б., издадена въз основа на Решение № 831/26.04.2024 г по гр. дело №
20242120101643/2024 г. на Районен съд- Б., IX граждански състав, в
производство по чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие,
влязло в сила на 15.05.2024г., като влязъл в дворното пространство, с което
приближил на по-малко от 100 метра горепосоченото жилище, докато А. И. Д.
се е намирал в него, бутал го и го замерил с камък. -- престъпление по чл.
296, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
2. Деянието е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
НАЛАГА на основание чл. 296, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК на подсъдимия П. И. Д., ЕГН:
********** наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 7 /СЕДЕМ/
МЕСЕЦА.
3
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“ да се изтърпява при
първоначален СТРОГ режим.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - 1 бр. СД-диск, находящ
се на л. 19 от ДП, да остане приложено по делото, за срока на съхраняването
му в архив, след което да бъде унищожено, по реда на ПАС.
С престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което не
се налага възстановяването или обезпечаването им.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НОХД № 2793/2025
година по описа на Районен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
Секретар: _______________________
4