№ 2022 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти кас. състав , в закрито заседание на 10.01. 2022 г. ,в състав :
Председател
: Красимир
Кипров
Членове
: Евелина Попова Марияна Бахчеван
като разгледа докладваното от съдия Кипров
ч.касационно дело № 2608 /2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 229, ал.1, т.2 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3, изр.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. А.Х.Д. – упълномощен представител на Х. Г, против
определение № 740/18.11.2021 г. по НАХД
№ 20213110203308/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
искането му за присъждане на разноски по делото. С аргументи, че по въззивното
дело били представени списък с разноски и договор за правна защита и съдействие се
твърди, че при постановената отмяна на обжалваното НП, ВРС в нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН не е уважил искането за
присъждане на разноски в размер на 300 лв.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго
такова за присъждане на исканите разноски.
В срока по чл. 232 от АПК не е представен
отговор от насрещната страна Пето РУ при ОДМВР-Варна.
След
преценка на материалите по делото и изложените доводи, съдът намира следното :
Частната
жалба е процесуално допустима.
Обжалваното
определение е съобщено на Хр. Гюнтнер на 19.11.2021 год., на адв. Д. на 23.11.2021 год., а жалбата е подадена на 22.11.2021 год. , т.е. спазен е 7-дневния срок
за обжалване по чл.230 от АПК. Видно от представеното и приложено към молба с.д. 113/6.01.2022 г. пълномощно, изискано от касационния
съд с разпореждания № 15545/3.12.2021 г.
и № 16250/20.12.2021 г. , частната
жалба е подадена и подписана от надлежно упълномощен процесуален представител.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Обжалваното
определение е постановено по молба на адв. Д. с вх. № 44670/16.11.2021 г. , с която той е поискал допълване на
постановеното от ВРС решение в частта му
за разноските, като бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение.
Искането не е уважено с мотив, че адв. Д. не е бил процесуален представител по
делото на жалбоподателя Х. Г.
Фактите
са правилно установени от ВРС – на л.13-17 от въззивното дело се намират писмени бележки от адвокат И.А.В.с приложени към тях на л.18 списък на разноски в размер на
300 лв. и приложен на л.20 договор за правна защита и съдействие,
сключен също с адв. В, която не се е явила в проведените две публични съдебни
заседания. По въззивното дело няма приложено пълномощно за адв. Д., като
такова не е приложено и към молбата му с вх. № 44670/16.11.2021 г., в която е
посочено, че се подава от него в качеството му на упълномощен представител на Х.
Гюнтнер.
Към
така установените факти, ВРС неправилно е приложил закона. В молбата на адв. Д.
от 16.11.2021 г. изрично е посочено, че тя се подава не от негово
име, а в качеството му на упълномощен
представител на жалбоподателя Х. Гюнтнер, което
означава че заявената претенция за разноски се предявява от името на последната. При тези обстоятелства,
според които адв. Д. действително не е притежавал
пълномощно да представлява жалб. Гюнтнер
, въззивният съд е следвало преди да се произнесе по същество да предостави
възможност за отстраняване на нередностите по извършване на процесуалното действие без надлежна представителна власт,
т.е. съгласно тогава действащата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с
чл. 144 от АПК и чл. 101 от ГПК е следвало да предостави срок за представяне на
необходимото пълномощно. Като не е сторил това , ВРС се е произнесъл по
недопустимо искане за допълване на постановеното по делото решение №
856/11.11.2021 г. в частта му за разноските, поради което и постановеното от
него определение е процесуално недопустимо. Като такова същото следва да бъде
обезсилено и делото върнато за ново разглеждане съгласно чл. 236 във вр. с чл. 221,
ал.3 от АПК – решаване на въпроса по същество от страна на касационния съд по
реда на чл. 235, ал.1 от АПК е възможно само при отмяна поради нарушение на
материален закон, но не и при нарушение на процесуален закон. Отстраняването при новото разглеждане на допуснатите
процесуални нарушения предполага произнасяне по същество едва след саниране на
извършеното без представителна власт процесуално действие по подаване на молбата
от 16.11.2021 г. , при което значение ще има преценката дали жалб. Гюнтнер има право на
разноски за платено по делото адв. възнаграждение, а не дали същото е било
платено точно на адв. Д.. Освен това следва да бъде изпълнена и пропуснатата
при порочното произнасяне процедура по чл. 248, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 740/18.11.2021 г. постановено по
НАХД № 20213110203308/2021 г. по описа
на ВРС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това определение задължителни
указания при тълкуването и прилагането на закона.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: