О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер VІ – 3871 Година 2011, 11.10 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, шести въззивен състав
На единадесети октомври, две хиляди и
единадесета година
в закрито съдебно заседание на осн.
чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
Мартин
СТАМАТОВ
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1752 по
описа за 2011 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК,
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба от
адв. М.К. от БАК, в качеството му на
процесуален представител на А.Н.Д., ЕГН **********, С.Т.Д., ЕГН **********,***,,Света Екатерина” бл.79,
ап.12; К.Л., родена на ***г. и С.Л., роден на ***г., двамата граждани на Англия,
всичките ищци в първоинстанционното производство, против Решение №1018/11.07.2011
год., постановено от РС- Бургас по гр.д.№9144/10г. по описа на същия съд в
частта, с която исковете на гореизброените са отхвърлени като неоснователни.
С въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че същият е постановен в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че по делото са установени фактите, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, а ищците са посочили и приложимия закон
въз основа на който е претендирана посочената сума.
Излага се становище, че
съдът е извършил неправилна преценка относно приложението на материалния закон
и интерпретацията на доказателствата.
Посочва се, че съгласно
чл.20, ал.1 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр.72/2003г.), за
осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни
обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация, се определят
минимални гаранционни срокове, като
същите, според чл.20, ал.4, т.3 и 4 от Наредбата са пет години, считано
от деня на издаване на удостоверението- за хидроизолационни, топлоизолационни и
антикорозионни работи на сгради, за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи, подови и стенни покрития,
тенекеджийски, железарски, както и за вътрешни инсталации на сгради.
Навеждат се доводи, че
тази гаранционна отговорност е различна от отговорността за недостатъци,
регламентирана в разпоредбата на чл.195 от ЗЗД, тъй като отговорността на
продавача за недостатъци на продадена вещ, съществували при продажбата й, има
различен източник и приложно поле от гаранционната отговорност (затова за
реализиране на първата се прилага по- кратък срок на погасителната давност за
предявяване на иск).
Излагат се аргументи,
че двете отговорности съществуват самостоятелно и имат различен обхват. Сочи
се, че в съдебната практика (ТР
№88/1984г.,ОСГК на ВС) са разяснени различията между гаранционната отговорност
и тази за недостатъци по чл.193 от ЗЗД- гаранционното задължение възниква по
силата на договори, а гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение
(период от време, в течение на който се гарантира наличието на определени качества и свойства на вещта,
предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за
недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил изискванията за
правилното съхраняване и надлежната й употреба).
Подчертава се, че определения с чл.20, ал.1 от Наредба
№2/31.07.2003г. петгодишен срок, в който строителят отговаря за качественото
изпълнение на построената от него сграда не е изтекъл, поради което съдът
неправилно е поставил отношенията между страните по делото само на плоскостта на съществували
облигационни отношения, а не са отчетени правоотношенията
продавач-строител-купувач
Във въззивната жалба се
излага твърдение, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по
делото доказателства.
Посочва се, че
въззиваемите А. Хрисулев и М.Г. са както
собственици на терена, така и инвеститори и строители- на които е било издадено
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, и те отговарят солидарно
за недостатъците на общите части в построената от тях сграда.
Твърди се, че въззивниците-
сем.Л., макар да не са сключили предварителен договор за изработка, са закупили
апартамента директно от строителя/инвеститор и имат право да
претендират равностойността, както на
констатираните след продажбата скрити недостатъци, така и на недостатъци, които
не са съществували изобщо, но впоследствие са се проявили.
Изразява се несъгласие
с изводите на БРС, че е задължително наличието на облигационно отношение между
въззивниците К. и С.Л. и въззиваемите.
Оспорва се становището
на първоинстанционния съд, че уважаването на иска на въззивниците Диневи би
довело до неоснователно обогатяване, тъй като не се претендира обезщетение за
претърпени вреди или пропуснати ползи, а искът е свързан с бездействието на
въззиваемите-строители да изпълнят задълженията си, произтичащи от
гаранционната им отговорност.
Жалбоподателите считат, че уважаването на иска
в пълен размер би компенсирало равностойността на сумите, които те за своя
сметка са принудени да дадат, за да се отстранят щетите по общите части на
сградата.
Излагат се
аргументи във връзка с отхвърлянето на
иска по отношение на въззиваемия А.Х., като е прието, че единствено подписалите
предварителния договор от 10.02.2005г. следва да носят отговорност, а не е
отчетено, че Х. и другите двама строители- М.Г. и Иван Колев са солидарно отговорни за качеството на
общите части на сградата.
Споделя се становището на съда, че приемането на решение
за ремонт на общите части на сградата е от компетенциите на общото събрание на
етажната собственост, но се подчертава, че в случая разпоредбите на ЗЕС са
неприложими, тъй като въззивниците нямат минимален кворум от поне 33% идеални части
от общите части на сградата (по смисъла на чл.15, ал.2 от ЗЕС), а въззиваемите
разполагат с квалифицирано мнозинство за вземане на решения.
Навеждат се доводи, че
в случая се касае за гаранционна отговорност на строителите, а не за разходи по
текущи ремонти за поддръжка на общите части на сградата.
Жалбоподателите сочат,
че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимата държавна такса.
Твърди се, че
първоначално е била внесена такса, определена съобразно изискванията на чл.69,
ал.1,т.1 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 ,изр.1 и чл.73, ал.1, пр.2 от ГПК и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, но
впоследствие делото е било оставено без движение с разпореждане за довнасяне на
такса от 289,92 лева, като след увеличение на иска до 24 934,00лева,
отново е бил определен размер на таксата за довнасяне, надвишаващ цената му и
изискването на чл. 1 от горецитираната
Тарифа/.
Подчертава се, че искът
въз основа на който е образувано делото,
е осъдителен и с правно основание чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД, вр.чл.20, ал.1 от
Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти (не се касае за обективно съединяване на няколко
отделни иска).
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната
част и постановяване на решение на въззивната инстанция, с което да се уважат в пълен размер исковете на
въззивниците по отношение на двамата въззиваеми. Страната няма доказателствени
искания. Претендират се разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното
решение е връчен на жалбоподателите А.Н.Д.,
С.Т.Д., К.Л. и С.Л., чрез пълномощника им, адв.К., на 27.07.2011г.,
следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателите са
лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е от лице с представителна власт
и е допустима.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчена на
въззиваемите А.Г.Х. на 02.09.2011г., а
на М.И.Г.-на 12.09.2011г.
В дадения срок по делото не са постъпили
писмен отговор на жалбата.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира,
че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1752/2011г. в съдебно заседание за
разглеждане и решаване на 14.11.2011 г. от 10,20ч.
ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси.
ВЕДНО
С ПРИЗОВКАТА на всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: