Р Е Ш Е Н И Е
№ 159 02.12.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на втори ноември две хиляди двадесет
и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 141 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава
десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.С.Н., ЕГН -********** *** подадена чрез адвокат Д.П. ***, с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис 4 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1292-000267 от 24.07.2022г. издадена от С. М. Х. на
длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище,
с-р „ПП“-Търговище, с която на основание чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП на К.С.Н.,
ЕГН -********** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата като основание се навежда съществено
нарушение на процесуалните правила. Излагат се становище, че описаната в
оспорената заповед фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
Навежда се твърдение, че оспорващият Н. не е предоставял управлението на
автомобила на лицето Н. Хр.Т.. Моли се оспорената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат Д.П. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. В Заповедта не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. Моли се оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“-Търговище - С.
М. Х. в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Лиляна Жечева,
която счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че в оспорената Заповед
изцяло се възпроизвежда фактическата обстановка по приложения към преписката
АУАН, като и двата акта са с една и съща дата, от което се установява, че се
касае за един и същи случай и че наложената на оспорващия ПАМ е във връзка с
административното нарушение, за което е съставен акта. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена
проверка от служители към РУ-Търговище при ОД на МВР-Търговище на 24.07.2022г.,
около 16.40 ч. в общ.Търговище, по път ТGV 2174 /III-4009)/ на км. 6+300, с посока
на движение към с. Лиляк било установено, че лицето Н. Хр. Т.от гр. Козлодуй като
водач управлява лек автомобил -Н. К.с рег. номер ..., собственост на К.С.Н. с дата на
раждане -*** ***. При проверката било установено, че водачът Н. Хр. Т.на 17г.,
ЕГН**********, с дата на раждане ***г. от гр. Козлодуй не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство /неправоспособен/. За констатираното на водачът на МПС-то Н.
Хр.Т., ЕГН********** от гр.Козлодуй бил съставен АУАН № 709236 от 24.07.2022г.
за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът за констатиране на административно
нарушение /АУАН/ е съставен от младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“-Търговище- С.
М. Х. и предявен срещу подпис на Н. Хр. Т.на
24.07.2022г.
Въз основа на гореописаните
фактически констатации младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“-Търговище- С.
М. Х. е издал и оспорената Заповед №
22-1292-000267 от 24.07.2022г, с която на
собственика на лекия автомобил -Н. К.с рег.
номер ..., К.С.Н., ЕГН -********** *** на
основание чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка– прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена
на К.С.Н. на 24.07.2022г. видно от писмената разписка в същата. Жалбата на К.С.Н. срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен
съд-Търговище на 01.08.2022г.
Съгласно т.2.1 от приложената по делото
Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Търговище, назначените по
график служители на длъжност „младши автоконтрольор“
в сектор ПП при ОДМВР-Търговище- за цялата обслужвана от последната територия, са оправомощени
органи да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки ,
в т.ч. и по чл.171,т.2а от ЗДВП.
Видно от приложение
по делото Заповед № 363з-1134/01.07.2021. на Директора на ОДМВР-Търговище и Акт
за встъпване в длъжност от 02.07.2021г.
С. М. Х. заема
длъжността „младши автоконтрольор“ I в сектор
„ПП“ към отдел „ОП“ при ОДМВР-Търговище.
От приложените по
делото утвърден месечен график, за месец юли, за определяне на дежурствата на
полицейските служители от група „ОДПК и ПД“ на сектор „ПП“, отдел „ОП“ при
ОДМВР-Търговище, както и часови график по делото се установява, че за деня
24.07.2022г. младши автоконтрольор С. М. Х. е бил определен по график на дежурство, с
продължителност на смяната от 08.00ч.-20.00ч.
От приложена по делото справка с
рег.№363000-28123/01.11.2022г. от извършена проверка в АИС „Български документи
за самоличност““-МВР, издадена от Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР-Търговище по
делото безспорно се установява, че на лицето Н. Хр.Т., ЕГН-********** не издаван български документ за
самоличност-свидетелство за управление на МПС и същият не е притежавал и не
притежава такова.
Не се спори по
делото че към деня на нарушението-24.07.2022г. процесният
лек автомобил -Н. К.с рег. номер ... е бил собственост на К.С.Н., ЕГН -********** ***. Посоченото обстоятелство се
установява и от приложената по делото извадка от данни от АИС Централна база
„КАТ“ по история на регистрация на лекия автомобил.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената заповед
е издадена от надлежно оправомощено лице, при
наличието на материална, териториална и времева компетентност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния
акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото му
издаване от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи.
В конкретния случай в административната преписка се съдържат такива други доказателства.
Оспорената Заповед е издадена във връзка със съставения АУАН № 709236 от
24.07.2022г. Същият е приложен към преписката по издаването на Заповедта. Видно
от АУАН № 709236 от 24.07.2022г, същият
е съставен на същата дата и от същото длъжностно лице, издало и оспорената Заповед-
младши автоконтрольор С. М. Х., както и при идентичност
на фактическата обстановка. В посочения АУАН като дата на нарушението, за
преустановяването на което е наложена процесната ПАМ
е посочен деня -24.07.2022г. В АУАН като място на нарушението е посочено- в общ.Търговище,
по път ТGV 2174 /III-4009)/ на км. 6+300, с посока
на движение към с. Лиляк, което съвпада с описанието на мястото на нарушението в
оспорената Заповед.
Въз основа на
гореизложеното, съдът приема Заповед №
22-1292-000267 от 24.07.2022г. за
мотивирана, както и че при нейното издаване не са допуснати такива нарушения на
процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Приложеният по делото АУАН №709236 от
24.07.2022г., съставен на водача Н. Хр. Т.за нарушение на чл.150 от ЗДвП е
издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и ред, с оглед на
което е валидно доказателство, обвързващо съда по отношение на установеното в
него от фактическа страна по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.189, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното
и при липса на ангажирани по делото доказателства, които да опровергават
неговото съдържание, съдът приема за доказано по делото, че на посочените дата
и място в Заповедта, на Н. Хр. Т.е било предоставено управлението на процесния автомобил от неговия собственик К.С.Н., ЕГН -**********. Съдът приема за безспорно доказан и
факта на управлението на автомобила от страна на водача Н. Хр.Т..
От представената
по делото справка с
рег.№363000-28123/01.11.2022г. безспорно по делото се доказа, че Н. Хр. Т.не притежава свидетелство за управление
на МПС.
Съгласно чл.171,т.2а,
б.“а“ от ЗДвП самостоятелен субект на ПАМ по посочената разпоредба е и
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач.
Безспорно по
делото е доказано, че процесният автомобил е
собственост на оспорващия К.С.Н..
По
изложените съображения съдът намира, че към момента на издаване на оспорената Заповед
№
22-1292-000267 от 24.07.2022г. са били
налице всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл.171,т.2а,
б.“а“ от ЗДвП за налагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, като субектът по отношение на който същата е
приложена е правилно определен.
При наличието на
всички кумулативно предвидени в закона материални предпоставки, административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде
заповед и да наложи регламентираната в закона ПАМ.
Принудителната
административна мярка по Заповед № 22-1292-000267 от 24.07.2022г. е наложена на К.С.Н. в минимално предвидения в
171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП размер на
срока -6 месеца, под който съдът
не може да слезе.
С оглед всички гореизложени съображения, съдът
приема, оспорените Заповед за издадена при правилно приложение на материалния закон.
По аргумент на чл.171, ал.1 от ЗДвП целта на ПАМ е превенция и пресичане на установеното административно нарушение, в
случая на осъществено такова по чл.150 от ЗДвП. По отношение на конкретния случай на наложената ПАМ достатъчно е
наличието на материалните предпоставки-установено административно нарушение и
качеството на собственик на МПС-то за оспораващия.
Посочените предпоставки са налице и съдът приема оспорената Заповед за постановена и в съответствие с целта на закона.
На основание всичко гореизложено, съдът намира
жалбата на К.С.Н. против Заповед №
22-1292-000267 от 24.07.2022г. издадена от С. М. Х. на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“-Търговище за
неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
По делото не се претендират разноски от
ответника по оспорването, с оглед на което, съдът намира, че не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.Н., ЕГН -********** *** подадена чрез адвокат Д.П. ***, с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис 4 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1292-000267 от 24.07.2022г. издадена от С. М. Х. на
длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР-Търговище,
с-р „ПП“-Търговище, с която на основание чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП на К.С.Н.,
ЕГН -********** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: