Мотиви към
присъда по НОХД № 1686по описа за 2010г. на ШРС
На 09.07.2010г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 249/2010г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу М.М.К. с
ЕГН **********, с, за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.194, ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК
вр. чл. 26 ал.1 от НК . В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от 11.08.10г
до 13.08.10г. в с.***обл. Шумен,
при условията на продължавано
престъпление в съучастие като
съизвършител с малолетния В.М.К., отнел чужди движими вещи – меден котел,10л; меден котел 50л; медно
котле 2л; двоен ел. котлон; 5бр.
обръчи за бурета ; 2 бр. оси за главина
; 5 бр. кранчета за чешма и 4,5 кг алуминиеви отпадъци , на обща стойност
386,65лв от владението на Т.П.Т.
; и меден съд с тегло 10кг на стойност
90,50лв от владението на Ж.Ж.Ж.,
всичко на обща стойност 477,15лв
без съгласието на владелците, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание подсъдимият се възползва
от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с
определение от 25.11.2010г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимият за деянието описано в обвинителния акт.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното деяние.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимият задължителните мерки на пробация
със 1 срок при приложение на чл. 55 от НК приложението на който било по благоприятно за
дееца. Защитника му предлага наказание - 3 месеца “лишаване от свобода”, с приложение на чл. 66
от НК .
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият не е
криминално проявен. Изпитвал нужда от финансови средства На 11.08.10г
подсъдимият влязъл в имота на
свой съсед в с. ***- пострадалия Т. и от там
взел следните вещи меден
котел,10л; меден котел 50л; медно котле 2л; двоен ел. котлон; 5бр. обръчи
за бурета ; 2 бр. оси за главина ; 5 бр. кранчета за чешма и 4,5 кг
алуминиеви отпадъци , на обща стойност 386,65лв , които заедно с малолетния
си брат прехвърлили през оградата .
Занесли вещите в дома си и там ги намачкали и по късно подсъдимият ги предал
в пункт за метални отпадъци .
На 13.08.10г
подсъдимият отново заедно с малолетния си брат
минавали покрай дома на постр. Ж. и през оградата видели меден съд.
Решили да откраднат съда и прескочили оградата , взели го и го прехвърлили през
нея. И тази вещ намачкали и подсъдимият предал на следващият ден в пункт за метални отпадъци . Стойността на
отнетата вещ е 90,50лв
Нанесената с
престъпното посегателство щета е на обща
стойност 477,15лв лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода
на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2
от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимият по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните
правни съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно
и в тяхната съвкупност приема, че
подсъдимият М.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.194, ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 26 ал.1
от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимият
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи с определена стойност от
владението на другиго като прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала
от св. Т.П.Т. и св. Ж.Ж.Ж. и установил своя фактическа власт върху тях,
без негово съгласието.
Квалификацията на
престъплението следва да се приложи във връзка с чл.20 ал.2 от НК по отношение
на подсъдимия , тъй като той
е съучастник в извършването на това
престъпление - участвал е в самото изпълнение
на престъплението заедно с малолетно и неотговорно лице – брат му В. , т.е. за подсъдимия
е налице съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като
деянията извършени в периода от 11.08.10г до 13.08.10г в с.***осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко следващо деяние от обективна и субективна страна
представлява продължение на предходното
деяние;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което не е имало фактическа власт върху
движимите вещи предмет на престъплението
и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с
пряк умисъл – съзнавал е, че лишава
от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои)- т.е.
съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици;
Причините
за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане правото на собственост другиму.
При
определяне на наказаниято на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимият:
*
смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в
наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието
бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като
съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, отчитайки и
факта, че щетите не са възстановени. За престъплението по чл.194, ал.1
от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 26
ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" 8 години . Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на наказание 6 месеца
«лишаване от свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният
размер на наказанието «лишаване от
свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият следва да бъде наложено наказание 4 месеца
“лишаване от свобода”.
Съдът намира
също, че с оглед данните за личността на подсъдимия, за да бъдат постигнати
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК в настоящия случай не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия и че една присъда
при приложение на чл.66, ал.1 от НК ще въздейства предупредително върху дееца и
ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото. По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция. Поради изложеното съдът
отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от три години
Съдът определи това наказание с оглед обществената
опасност на подсъдимият според данните за
личността му .
Така определения размер
на общото
наказание,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността
да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати в полза на ОД
на МВР- Шумен направените
деловодни разноски в досъдебното производство в размер на 40,00лв. и 5 лева за
издаване на изпълнителен лист и 15 лв възнаграждение на вещо лице по сметка на ШРС.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: