РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10055
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Наказателно дело частен характер №
20241110210700 по описа за 2024 година
след като се запознах с материалите по делото, намирам следното:
Производството е образувано въз основа на постъпил в СРС неозаглавен
писмен акт от О. П. В. срещу адв. И. Н. с искане, адвокат Н. да бъде осъден да
опровергае неверни твърдения, изложени в интервюта пред медии и да
заплати на В. 3000 лева обезщетение.
Съдът, като се запозна с депозирания в съда писмен акт от лицето О. П.
В. намира, че същият не представлява тъжба по смисъла на чл.81 от НПК, а
има характер на искова молба по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане.
Изводът за това следва от няколко неща:
На първо място, писменият акт е адресиран до СРС – Гражданско
отделение, а не до наказателното отделение на съда, като не е ясно обаче,
защо същият е изпратен от Началника на Затвора-София в наказателно, вместо
в гражданско отделение и защо е било образувано наказателно, а не
гражданско дело.
На следващо място, този акт не е озаглавен „тъжба“ или „искова молба“,
поради което няма как видът му да бъде определен от заглавието, а трябва да
се изследва текстът в него и по-конкретно какво е искането на автора му –
неговият петитум. Когато едно лице се чувства оклеветено и понеже клеветата
е престъпление от частен характер, което се преследва само по тъжба на
пострадалия, то това лице има избор дали да предяви тъжба до наказателния
съд и да иска осъждане на дееца за извършено престъпление или да предяви
искова молба пред гражданския съд, с която да търси обезщетение за вреди от
непозволено увреждане. В случая петитумът до съда, тоест искането на
лицето О. В. към съда е, адвокат И. Н. да бъде осъден да опровергае неверни
твърдения, изложени в интервюта пред медии и да заплати на В. 3000 лева
обезщетение. В тази връзка и с оглед отправеното искане, то няма как съдът
да утежнява положението на лицето, срещу което е насочен документът, като
приема, че се иска това лице да бъде осъдено за извършено престъпление,
след като авторът О. В. не е отправил искане адв. Н. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание по смисъла на НК за извършено
1
престъпление, а иска единствено опровергаване на твърденията и заплащане
на обезщетение. След като към съда не се отправя изрично искане адв. И. Н.
да бъде признат за виновен за извършено престъпление „клевета“ по смисъла
на НК и да му бъде наложено наказание за това престъпление, а се иска
единствено опровергаване на неверните твърдения и заплащане на
обезщетение в размер на 3000 лева, то не е налице тъжба по смисъла на чл.81
от НПК и няма как съдът да признае дееца за виновен в престъпление, за
което не му е повдигано надлежно обвинение по реда на НПК и не е искано да
бъде осъден с налагане на наказание по НК. Предвид на това, явно се касае за
искова молба за непозволено увреждане.
Разпоредбата на чл.24, ал.5, т.1 от НПК предвижда, че наказателното
производство от частен характер се прекратява, когато липсва тъжба. Тъжбата
е писмено материализирано изявление на пострадалия от престъпление от
частен характер за възбуждане на наказателно преследване срещу
извършителя на това престъпление. Липсва тъжба в хипотезите, когато такава
изобщо не е била подавана от пострадалия или когато подадената тъжба не е
подписана, не е в писмена форма, не е на български език или с нея не се иска
възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление.
С оглед на изложеното намирам, че наказателното производство следва
да бъде прекратено, като след влизане в сила на настоящото разпореждане
материалите трябва да бъдат изпратени на СРС – Гражданско отделение за
преценка относно депозирана искова молба по чл.45 от ЗЗД.
Мотивиран от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.1
от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 10700/2024
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на лицето О. П. В. на
основание чл.250, ал.3 от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на Глава 22 от НПК.
След влизане в сила на настоящото разпореждане, материалите по
делото да бъдат изпратени на СРС – Гражданско отделение за преценка
относно депозирана искова молба по чл.45 от ЗЗД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2