РЕШЕНИЕ
№ 1306
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20222100100103 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А. Я. С. с ЕГН
**********, Я. Х. С. с ЕГН ********** и Т. Х. С. с ЕГН ********** – трите с адрес:
гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Пeтя Керанова от АК-София,
със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и София
Николова Антонова, чрез процесуален представител юрисконсулт Камелия Аалександрова,
да бъде осъдено да заплати на А. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1785 лв.
– разходи за погребение, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния съпруг Х. С.,
на Я. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в
болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния баща Х. С., сумата от 5400 лв.
обезщетение за имуществени вреди – лишаване от издръжка за времето, когато продължава
образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила 25 годишна възраст, на
Т. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в болки и
страдания вследствие на причинена смърт на нейния баща Х. С., сумата от 10 800 лв.
обезщетение за имуществени вреди – лишаване от издръжка за времето, когато продължава
образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила 25 годишна възраст,
ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се заплащането на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв, ведно с ДДС.
1
Твърди се в исковата молба, че на 27.05.2021 г. около 20.16 ч. на АМ „Тракия“
км 356+250 в посока гр.Бургас при управление на моторно превозно средство микробус
марка „Хюндай“, модел „Н 1“, с ДК № **, собственост на „Брилянтин – Слънчев бряг“ ООД,
водачът Д. Н. С. изгубил контрол над управляваното МПС, нарушил правилата за движение
и се ударил в еластичната преграда (мантинела) в ляво, отскочил и се преобърнал в дясно
извън платното за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на Х. Я. С. с ЕГН
********** – пътник в микробуса.
Ищците излагат, че смъртта на пострадалия се отразява тежко върху всички
тях. Съпругата А. С. е разчитала изключително на покойния си съпруг в живота, както при
справяне с ежедневието, така и за морална и емоционална подкрепа. Починалият е бил в
отлично здраве, работлив и уважаван гражданин на гр.С.В.. И двете му дъщери Я. и Т. са
израснали при много грижи и любов от своя баща и са били силно привързани към него. И
двете са студентки в ****, Я. във факултета по ***, а Т. във *** факултет, специалност „**“.
След смъртта на своя баща и съпруг, ищците са се затворили в себе си, изпадайки в дълбока
депресия. Двете му дъщери са били изключително привързани към своя баща, тъй като са
получавали винаги подкрепа и съвети от него.
Ищцата А. С. претендира заплащане и на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, включващи разходи за погребение в общ размер на 1785 лв. Ищцата Я.
С. претендира имуществени вреди за това, че е лишена от издръжката, която е получавала от
своя баща в размер на общо 5400 лв. за времето преди да навърши 25 год.възраст. Т. С.
претендира също имуществени вреди за лишаването си от издръжка до навършване на 25
годишна възраст в размер на общо 10 800 лв.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица
№ BG/22/12002442844 със срок на покритието 26.08.2020 г. – 25.08.2021 г. Твърдят, че
застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на
МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Пълномощникът на ищците излага становище относно обезщетителния
характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази
отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от
КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при
спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Именно съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с
чл. 106 от КЗ на 14.07.2021 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По така отправените претенции е
била образувана щета № 0000-1000-01-21-7457, по която на основание чл. 499 от КЗ е
следвало да бъдат определени обезщетения. С уведомление изх.№ 7213/ 11.08.2021г. на
основание чл.106 ал.3 от КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни
документи, вкл.краен акт на наказателен съд или прокуратурата за приключване на воденото
досъдебно производство. С оглед невъзможността за ищците да предоставят такива,
ответното дружество не е заявило дали ще изплати обезщетения. Предвид това и с оглед
2
предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е
допустима.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят ищците,
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата смърт на
Х.С..
В срок постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва
изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспори съществуването на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал
ПТП, което беше прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелство на основание чл.146
ал.1, т.4 от ГПК с определение № 1630/ 08.07.2022г. Ответната страна направи възражение за
съпричиняване от страна на Х.С., който със своите действия е нарушил чл.137а ал.1 от
ЗДвП, тъй като пътувал без поставен предпазен колан, какъвто имало наличен в микробуса.
Неспазването на цит. правни норми от страна на Х.С. е допринесло в значителна степен за
получените телесни повреди и последвалата смърт, като с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2
от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на
принос. Застрахователят счита също така, че не е доказана вината на водача на причинилото
ПТП превозно средство. Оспорени бяха твърденията, че между ищците и пострадалия са
съществували описаните отношения на близост и разбирателство, обич и доверие. Освен
това, ответната страна застъпи становище за неоснователност и необоснованост на
предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на
ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи
необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за
претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на
изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и
завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до
неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало
възмездителен характер.
Началният момент за претендиране на лихви не е този, изложен в исковата
молба, тъй като и досега ищците не са предоставили свои банкови сметки и съобразно
чл.380 ал.3 от КЗ тези действия имат за последица забава на кредитора по отношение
плащането и съотв. застрахователят не дължи лихви по чл.409 от КЗ.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и
юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на
исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа и експертиза.
Подробни доводи разви в писмени бележки.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание
3
поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че
А. С. е била съпруга на пострадалия, а Я. С. и Т. С. са негови дъщери (л.10 по делото). Това
обосновава и правото им на иск против застрахователя по полица „ГО“ на автомобила,
управляван от причинителя на ПТП.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52
и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложените препис - извлечение от акт за смърт № */ 03.06.2021 г.
(л.9), на 03.06.2021г. е починал пострадалият Х. Я. С.. Не се спори относно наличието на
застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Д. С. по повод застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/12002442844 със срок на
покритието 26.08.2020 г. – 25.08.2021 г. (непредставена). Съставени са били констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с изготвена схема и протокол за оглед на
местопроизшествие (л.5-7; 8) и фотоалбум, с описани участници и пострадали лица в ПТП
от 27.05.2021 г. Видно от приложените молби (л.33-34) и писма от ответника до адвокат Б.
(л.37), била е заведена щета № 0000-1000-01-21-7457 по застраховка „Гражданска
отговорност“ за пострадалия Х. С., като в крайна сметка липсва произнасяне по
претендираните застрахователни обезщетения поради това, че доказателствата не
установяват основание затова. Според копие от студентска книжка (л.22-32), Я. С. е
студентка в *** специалност „***“, а Т. С. (л.13-21) студентка в специалност „**“.
Приложени са фактура и касов бон (л.38) за сумата от 1785 лв. за заплатени от А.С. вещи,
свързани с погребението на починалия Х.С..
Видно от заключението на приетите съдебно-медицинска експертиза (л.158-
168) и допълнителна такава (л.197-202), в тялото на водача С. не е било установено
съдържание на алкохол. След ПТП на 27.05.2021г., пострадалият Х.С. е бил откаран в
УМБАЛ АД – Бургас с подробно описани травми: черепно-мозъчна, гръдна, коремна, на
гръбначния стълб, както и контузии на четирите крайника. Причина за смъртта на Х.С. е
тежката съчетана травма със засягане на главния мозък, гръдния кош и белите дробове.
ЗК „Лев инс“ АД твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
станалото ПТП и настъпилата смърт, а вината е на УМБАЛ АД – Бургас, чиито лекари не са
провели правилно лечение. Подобна теза може да се счита за невероятна с оглед факта, че
всички изброени травми са били получени от пострадалия вследствие именно на
разглежданото ПТП. Дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице д-р С. водят
4
до извод, че получените множество травми без съмнение са причина за настъпилата на
03.06.2021г. смърт на Х.С.. В настоящото производство е достатъчно, че причината изобщо
Х.С. да бъде настанен в болничното заведение, е станалото ПТП. Настъпилите усложнения
са последица от проведените медицински манипулации спрямо пострадалия и такива
усложнения биха били възможни и в друго лечебно заведение. Ако застрахователят счита,
че УМБАЛ АД – Бургас е изцяло отговорно за леталния изход, би могло да проведе
задълбочено съдебно разследване в друго производство. Като краен извод съдът счита, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Х.С..
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.124-
130), управляваният от С. микробус със скорост 110 км/ч. се е ударил първоначално в
мантинелата в лявата лента за движение, а след това водачът е завъртял волана рязко вдясно,
загубил е управление и МПС е излязло вдясно от магистралата, преобърнало се е няколко
пъти, при което всичките шестима пътници са излетели поради непоставени обезопасителни
колани. Подробно е обяснен механизма за настъпване на катастрофата. Направено е
предположение, че причината за катастрофата е субективна – временна загуба на кондиция
от водача.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като сочи, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия Х. П., който е изскочил внезапно на пешеходната
пътека. Влязлата в сила присъда в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване
няма задължителна и обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като
не се касае за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма.
Това сочи на допустимост на възражението и възможността същото да бъде установявано с
допустимите и релевантните за това по ГПК доказателствени средства.
Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на
увредения, може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди.
Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/
23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е
налице само тогава, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване
5
на вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на
преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по
конкретния спор.
За установяване наведените в горната насока твърдения от страна на
ответника по делото беше допусната и извършена съдебна автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Г. се установи безспорно, че пострадалият Х.С. в
момента на настъпване на ПТП (както впрочем и останалите петима пътници), е пътувал без
поставен предпазен колан, а такива е имало предвидени за всички пътници в микробуса.
Може с голяма вероятност да се твърди, че ако беше с поставен предпазен колан,
пострадалият би останал закрепен за седалката, не би изпаднал от микробуса и може да се
допусне, че при определено благоприятно стечение на обстоятелствата би останал жив. От
друга страна, водачът С. е бил с поставен предпазен колан и е загинал, затиснат от
разрушеното МПС. От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия Х.С., което прави и възражението на
ответника основателно. Съдът приема, че степента на съпричиняване е 20 %, което следва да
се вземе предвид.
Оспорва се и размера на претенциите, като ответникът счита същите за
завишени съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Според показанията на свидетелката К. К. – позната на ищцата А.С., с Х. се
познава от деца, живеели са на една улица. Бил весел човек, готов винаги да услужи.
Изкарвал прехраната на семейството си като карал камион, тежка техника. Имал и сервиз
вкъщи, ремонтирал коли. Преди да почине правил на съпругата си магазин за цветя, за което
тя мечтаела. Освен двете ищци, Х. имал и трета дъщеря – Г., от друга жена, но свидетелката
не я е виждала от години.
Свидетелката Х. В., заявява, че познава семейството на пострадалия от 1998г.
Били изключително щастливо семейство, сплотени и работливи, а Х. много весел и
позитивен човек. Ищцата А. приела много трудно смъртта му, всички били в шок. Я. ходила
на психолог, а Т. се държала. Починалият имал сервиз и поправял автомобили, работил
известно време и в чужбина. За катастрофата научила на следващия ден от ищцата. Цялото
семейство много тежко приело загубата, а А. сега работела много повече, пиела хапчета за
да се бори с депресията. Починалият имал и друга дъщеря, но тя никога не е живяла с него.
Според показанията на свидетелката Н. Г. – приятелка на Т., Х. се е грижел за
семейството си през цялото време и смъртта му ги е потресла. Т. била в болница заради
проблеми със стомаха, а трите и досега често плачат. Изобщо ищците понесли много тежко
загубата, станали затворени, не излизали много, а починалият бил весел човек, душата на
компанията. Той издържал семейството си, вкл.двете си студентки. А. работела в
магазинчето си за цветя.
Свидетелката П. Г. познава всички от семейството, а за катастрофата научила
от Я.. Преди смъртта на Х. били весели и лъчезарни хора, а след това станали затворени,
6
много тежко преживявали трагедията. Я. ходела на психолог. Преди това били сплотено
семейство, угаждал на дъщерите си за всичко, ходели на екскурзии, събирали се с други
приятели. Поради смъртта на баща си, двете студентки не успели да завършат висшето си
образование – Я. работела при майка си в магазина, а Т. като ***.
Представените доказателства водят до извода за частична основателност на
исковете. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи пряко от застрахователя.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на лекия автомобил с рег.№ **. С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че при ПТП на
27.05.2021 г. водачът на лек автомобил микробус „Хюндай Н1“ с ДК № ** – Д. С., нарушил
правилата за движение и причинил смъртта на Х. С.. Механизмът на настъпилото ПТП е
установен в заключението на приетата САТЕ, на което заключение съдът се позовава
изцяло.
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците А.
С., Я. С. и Т. С. са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след
смъртта на техния спътник в живота и баща Х. С., загинал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, за причиняването на което вина има Д.С.. Последният, чрез своите действия,
противоправно е причинил смъртта на Х.С., а с това и неимуществени и имуществени вреди
на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № **,
управляван от Д. С..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да ги уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след смъртта на своя близък Х. С., ищците не
могат да живеят както преди това. Смъртта му е огромен удар за тях като съпруга и дъщери,
особено след като това е станало внезапно, а не след заболяване, в зрелите години от живота
на починалия. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че загиналият е живял
в едно домакинство с ищците. Между С. и ищците са съществували взаимоотношения на
привързаност и близост, а като семейство А.С. и Х.С. са се надявали на спокойни старини.
Смъртта на Х.С. е довела до мъки и страдания за тях, изпадане в депресия, продължително
ненормално протичане на техния живот. Претърпените болки и страдания от ищците А. С.,
7
Я. С. и Т. С. вследствие на преживяното, невъзможността да водят живот както преди, съдът
преценява че отговарят на сумата от по 185 000 лв. за всеки от тях. С оглед приетото
съпричиняване от страна на Х.С. от 20 %, исковете по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени
вреди се явяват основателни до размера от по 148 000 лв. за всеки от ищците, като в
останалата част до пълния предявен размер от по 200 000 лв. за разликите от по 52 000 лв.,
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Основателни и доказани се явяват исковете за заплащане на имуществени
вреди в полза на ищцата А.С.. Приложените по делото фактура и бон (л.38), са на обща
стойност 1785 лв. и представляват разноски за закупени: организация за медицинско
обслужване на стойност 183.33 лв.; доставка, транспорт на стойност 83,33 лв.; извършване
на погребение на стойност 108,33 лв.; ковчег с цена 337,50 лв.; траурни консумативи на
стойност 444,67 лв.; други траурни услуги с обща цена 333,34 лв., с включен ДДС.
Описаните стоки, вещи и услуги съдът приема, че без съмнение са свързани именно с
процедурите по погребението на починалия и следователно са извършени като последица от
претърпяното ПТП, поради което и следва да бъдат заплатени от застрахователя.
Предявени са искове от Я. и Т. С. за заплащане на имуществени вреди ,
представляващи лишаване от издръжка за времето, през което продължават висшето си
образование преди да навършат 25 годишна възраст. Предвид представените по делото
преписи от студентските им книжки, съдът приема за безспорно установено, че двете са
учили във висше учебно заведение – *** в съотв.специалности. Х.С. е бил на трудов договор
в „Брилянтин – Слънчев бряг“ ООД и следователно са налице предпоставките за уважаване
на направените искания. На Я.С. се дължи минимална месечна издръжка в размер на по 200
лв., за периода от смъртта на нейния баща – м. юни 2021г. до навършване на 25 год.възраст
или до м.март 2023г., т.е. дължимата сума е общо 4200 лв. По отношение на Т.С. сумата се
формира за периода от м.юни 2021 до м.октомври 2024г. или общо 8000 лв., като до
претендираните 5400 лв., съотв. 10 800 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По делото ищците претендират лихва за забава, считано от датата на
увреждането или това е 03.06.2021 г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429
ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След
8
като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован,
то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 18.09.2021 год. –
датата, на която е изтекъл 15-дневния срок за произнасяне след като ищците А. С., Я. С. и Т.
С. са представили изисканите от застрахователя документи след подадените заявления за
изплащане на застрахователно обезщетение (л.76).
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. Ищците са освободени от
заплащането на държавна такса и разноски, предвид постановеното определение № 411/
22.02.2022 г. на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски и
заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им. По
делото са ангажирани доказателства за предоставяне на безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което основателно е искането на
процесуалния им представител за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004 г. По тези съображения и съобразно
частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в следните размери: 10 641,40 лв. за ищцата А.С., 12 769,68 лв. с
включен ДДС, 10 738 лв. за ищцата Я.С., 12 885,60 лв. с ДДС и 10 890 лв. за ищцата Т.С.,
съотв. 13 068 лв. с ДДС. Сумите са с включен ДДС, тъй като адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС.
След като ищците изцяло са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи
върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 18 319,40 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗК
„Лев инс“ АД има право да получи част от направените разходи за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., за САТЕ в размер на 340 лв. и за СМЕ в размер на 404
лв. или общо 1044 лв. Или в крайна сметка дължимата от ищците сума е в размер на 270.40
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Николова Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт Камелия Александрова да заплати в полза на всяка една от А. Я.
С. с ЕГН **********, Я. Х. С. с ЕГН ********** и Т. Х. С. с ЕГН ********** – трите с
адрес: гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Петя Керанова от АК-
София, със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 сумата от по 148 000
(сто четиридесет и осем хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
9
изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на Х. Я. С.
вследствие от станалото на 27.05.2021 г. ПТП, причинено от Д. С. – водач на МПС: лек
автомобил микробус марка „Хюндай Н1“, с ДК № **, ведно със законната лихва от
18.09.2021г., до окончателното изплащане, като исковете до претендираните за всяка от тях
по 200 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Н.а Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт К. А. да заплати в полза на А. Я. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Петя Керанова от АК-София,
със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, сумата от 1785 (хиляда
седемстотин осемдесет и пет) лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди като
следствие от смъртта на Х. С., ведно със законната лихва от 18.09.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Н.а Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт К. А. да заплати в полза на Я. Х. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Петя Керанова от АК-София,
със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 сумата от 4200 (четири хиляди
и двеста) лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
лишаване от издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно
заведение преди да е навършила 25 годишна възраст, ведно със законната лихва от
18.09.2021г., до окончателното изплащане, като до претендираните 5400 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Николова Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт К. А. да заплати в полза на Т. Х. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Петя Керанова от АК-София,
със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 сумата от 8000 (осем хиляди)
лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи лишаване от
издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно заведение
преди да е навършила 25 годишна възраст, ведно със законната лихва от 18.09.2021г., до
окончателното изплащане, като до претендираните 10 800 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Н.а Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт К. А. да заплати в полза на адв. Петя Керанова от АК-София,
10
със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 сумата от 38 723,28 (тридесет
и осем хиляди седемстотин двадесет и три лв. двадесет и осем ст.) дължимо адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Я. С. с ЕГН **********, Я. Х. С. с ЕГН ********** и Т. Х. С. с
ЕГН ********** – трите с адрес: гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник
адв. Петя Керанова от АК-София, със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис
10 да заплатят в полза на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Н.а Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт К. А. сумата от 270,40 лв. (двеста и седемдесет лв. четиридесет
ст.) направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори Павел Валериев Димитров и София Николова Антонова, чрез процесуален
представител юрисконсулт Камелия Александрова да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС-Бургас сумата от 18 319,40 лв. (осемнадесет хиляди триста и деветнадесет лв.
четиридесет ст.) лв. дължима такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11