Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 /23.03.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в
открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя
адм.д. №541/2020 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „КАЛИНА
ТУР 2011“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Калина, ***,
представлявано от управителя П.Ч.А., против Ревизионен
акт № Р-03000819007843-091-001/22.06.2020 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №209/10.09.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е
издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и
в противоречие с материалния закон. Същият е неправилен, необоснован и не
съответства на целта на закона, като отразените в него обстоятелства се сочи,
че не кореспондират със събраните писмени доказателства. Счита се, че
приходните органи не са изпълнили вменените им в чл.12 от ДОПК правомощия за
установяване на обективната истина относно дейността на дружеството и дължимите
в резултат на това данъци. Релевират се подробни доводи, че незаконосъобразно и
в противоречие със събраните доказателства е начислен данък върху разходите на
превозни средства за 2014 и 2015 и данък върху разходите в натура за 2016 и
2017 г.
В с.з., оспорващия, чрез процесуалния си представител
адв. В. К. поддържа жалбата, като по хода по същество се излагат и допълнителни
съображения в подкрепа на твърденията в жалбата. Моли, се за отмяна на
ревизионния акт и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът в производството - Директор Дирекция
"ОДОП "- гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Е. Е., излага становище в представените
писмени бележки, както и в представена писмена
защита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага подробни
съображения, защо ревизиония акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, както и РА за поправка №П-03000820109556-003-001/02.07.2020 г.
Моли, за присъждане на юриск. възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, според съда, жалбата се явява
основателна.
От фактическа страна, от доказателствата, събрани по
делото, се установява следното: Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р -
03000819007843-020-001 от 04.12.2019 г. на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК била възложена ревизия на жалбоподателя „КАЛИНА ТУР 2011“
ЕООД, с обхват на видовете задължения – корпоративен
данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г.; данък върху представителни
разходи за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г.; данък върху разходите за
превозни средства за периода 01.01.2014 г. 31.12.2015 г. и данък върху
разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО за
периода 01.01.206 г. до 31.12.2018 г. ЗВР била
връчена на 12.12.2019 г. Със заповед за изменение
на ЗВР срокът на ревизията бил удължен до 12.05.2020 г.
На 26.05.2020 г. бил издаден Ревизионен доклад /РД/ с № Р - 03000819007843-092-001, съставляващ неразделна част от обжалвания
ревизионен акт.
В частта по данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2015 г. е направена констатация, че с фактура №**********/29.04.2014
г., издадена от „МОТОТОМ“ ООД дружеството е закупило автомобил „TOYOTA VERSO“, като автомобила е регистриран на
07.05.2014 г. Разходите за придобиване на автомобила са отразени и той е
заведен по сч. сметка 205 „транспортни средства“. Актива е заведен и в
счетоводния и данъчен амортизационен план, като са начислени съответните
амортизации. От събраните писмени доказателства в хода на ревизията е
установено, че заведеното МПС не се използва единствено и само за стопанската дейност на
дружеството, поради което е и прието, че на осн. чл.204 ЗКПО / в сила до
31.12.2015 г./ отчетените разходи за експлоатация на МПС „TOYOTA VERSO“ с рег. №ТХ 1156 ХР следва да бъдат
обложени с данък върху разходите, както следва: за периода 01.01.2014 г –
31.12.2014 г., установен размер на данъка 592,83 лева и лихва в размер на
309.55 лева; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. данък за внасяне 511,96
лева и лихва в размер на 215 лева. В
частта на данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204,
ал.1, т.4 от ЗКПО са определени за 2016 г. данък за внасяне 669,09 лева и лихва
в размер на 212,43 лева, за 2017 г. – 564,37 лева данък за внасяне и лихва 122,76
лева и за 2018 г. дължимия данък е 169,79 лева и лихва 19.72 лева.
Против РД жалбоподателят е подал възражение на 09.06.2020 г..
Към същото са били приложени писмени доказателства – заповед, пътни листи и
командировачни заповеди, относно използването на лекия автомобил, аналитичен
счетоводен регистър на сметка 207-2 за 2014 г., складови разпоски, договор за
управление, служебна бележка за липса на обществен транспорт, хронологичен
счетоводен регистър за 2014 г.
На 22.06.2020 г. бил издаден и обжалваният Ревизионен акт с № Р -03000819007843- 091-001 от Началник сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в който били обсъдени и
възраженията на жалбоподателя по ревизионния доклад, като били изложени нарочни
мотиви и
е прието следното: Съставените
пътни листи от „КАЛИНА ТУР 2011" ЕООД са издадени, приети и проверени и
носят подписа единствено на заинтересованото в случая лице - П.А.- управител; представените
пътни листи са еднотипни, вписания в тях маршрут е: Добрич- градско- 10 км.;
Добрич- къща за гости с. Калина- 49 или 50 км; с. Калина- Добрич /гараж/- 50
или 51 км. Вписани са данни за начален и краен киломертопоказател, които
съвпадат с вписаните като изминати километри в пътните листи. В по-значителна
част от пътните листи е вписано двукратно посещение от гр.Добрич в с. Калина на
една дата. Вписано основание - „Обслужване и поддръжка на имота на Калина тур
2011 ЕООД в с.Калина". От м.09/ 2014 г. до края на 2014 г. е вписано
основание „Срещи с местни тур. Агенции“, обслужване и поддръжка на имота на „Калина
тур 2011“ ЕООД в с.Калина. Прието е от проверавящите, че не са представени
договори с местни тур. агенции, сключени при евентуално извършени срещи с
такива. Няма представени резултати от тези евентуални срещи. Не са налични
данни в пътните листи за превозвани стоки, материали, активи, клиенти или други
лица, във връзка с дейността на дружеството. Не е налице взаимозависимост между
реализираните нощувки от гости във Вила Калина и вписаните в пътните листи
пътувания. Във връзка с анализа на данните в пътните листи е била извършена
справка на интернет сайт: www.google.bg/maps. От данните в сайта са установени два възможни маршрута
между гр. Добрич и с. Калина, като по-късият от тях възлиза на 35.7 км., а
по-дългият /през гр.Генерал Тошево/ възлиза на 41,9 км. /Приложение 1 към РА/. Сочи
се, че не отговаря на истината твърдението на дружеството, че няма обществен
транспорт между гр. Добрич и с. Калина. Посочено е в РА, че „Калина тур 2011“
ЕООД няма други наети по трудов или граждански договор лица, на които да е поверено
официално управлението на автомобила с цел осъществяване на дейността на дружеството.
Относно местодомуването на автомобил с рег.№ ТХ1156ХР е прието следното: Дадени
са обяснения, че е осигурено охранявано място за домуване на автомобила, извън
труднодостъпния район на адреса на управление на „КАЛИНА ТУР 2011" ЕООД. В
представените пътни листи е вписана винаги като начална точка- гр. Добрич.
Адресът в гр.Добрич: ул. САН СТЕФАНО №10 вх.А ет.5 ап.9 е деклариран в TP като адрес за
кореспонденция с НАП на „КАЛИНА ТУР 2011" ЕООД. По данни на ПП Есграон,
този адрес съвпада с постоянния и настоящия адрес на представляващата П.А.. На
този адрес *** ТУР 2011" ЕООД не притежава недвижимо имущество- гараж,
склад, офис или друг обект. Не са представени документи за сключени договори за
наем на гаражно помещение, охрана СОД и др., които да удостоверяват място на
домуване на автомобила извън адреса по местоживеене *** ТУР 2011" ЕООД- П.А..
От П.А., в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2014- 2018 г. не са
декларирани получени доходи от наем на имущество, а от „КАЛИНА ТУР 2011"
ЕООД не са декларирани изплатени доходи на физически лица. Автомобилът Тойота
постоянно е нощувал в гр. Добрич на адреса на който живее П.А.,***, където е
собствеността и седалището на „КАЛИНА ТУР 2011" ЕООД и където е
търговската й дейност.
Съгласно гореизложеното, ревизиращия екип счита, че
представените пътни листи не са съставени във връзка с действителни пътувания на
управителя П.А. във връзка с осъществяване на дейността на „КАЛИНА ТУР
2011" ЕООД. Същите са новосъставени с цел удостоверяване на изгодни за
дружеството факти и обстоятелства.
От анализа на представените 5 броя командировъчни
заповеди проверевящите органи са установили, че командированото лице е П.А.-
управител, 2 от командировките са за повече от 1 ден, но към тях не са
приложени и не са вписани разходи за нощувки, 3 от 5 заповеди за командировки
имат заверка с печат от бензиностанции в съответното населено място. Само 2 от
5 заповеди за командировки имат заверка с печат от дружества, свързани с
туристическа дейност. В командировъчните заповеди е попълнен доклад за
извършена работа: „Търсене на пазар за Вила Калина и проучване на добри
практики". Във връзка с вписаните дейности не са представени доказателства
за резултата им- сключени договори или други документи. Резултат от извършените
командировки не е отчетен и не е виден от представените първични счетоводни
документи и счетоводни регистри на „КАЛИНА ТУР 2011" ЕООД.
Съгласно гореизложеното, извършените и отчетени
разходи за експлоатация на автомобил Тойота Версо са извършени за целите на
управленската дейност на П.А.-*** ТУР 2011" ЕООД, според ответната страна.
След направен анализ в посочените мотиви към РА на
правната уредба
е прието следното: С фактура №
**********/ 29.04.2014г„ издадена от „МОТОТОМ" ООД дружеството закупува
автомобил „Toyota VERSO" с № на рама NMTDG26R80R062384 и № на двигател 2ZRU680585. Автомобила е регистриран в
ОД на МВР Добрич, сектор КАТ с рег.№ ТХ1156ХР, считано от 07.05.2014г.
Разходите за придобиването на автомобила са отразени и той е заведен по
сч.сметка 205 "транспортни средства". Актива е заведен и в
счетоводния и данъчен амортизационен план, като са начислени съответните
амортизации.
При извършения анализ на представените в хода на
ревизията документи и представените с възражението срещу ревизионния доклад,
подробно обсъдени по-горе е установено, че в счетоводството на "КАЛИНА ТУР
2011" ЕООД не съществуват документи, от които да се установи по достоверен
начин ползването на автомобила.
От извършения анализ на представените документи, факти
и доказателства от задълженото лице, както и събраните такива в хода на
извършената ревизия и представеното възражение е установено, че заведения в
счетоводството посочен автомобил „Toyota
VERSO" с per. № ТХ1156ХР не е използван за стопанската дейност на
дружеството. Въз основа на данните за адреса за местодомуване на МПС и адреса
на управителя на дружеството, ревизиращия екип установява, че за 2014 г.
автомобил „Toyota VERSO" с per. № ТХ1156ХР е
използван за управленска дейност.
Като краен
извод е прието, че на основание чл. 204 от ЗКПО /в сила до 31.12.2015 г./,
отчетените разходи за експлоатация на МПС „Toyota VERSO" с per. № ТХ1156ХР
следва да бъдат обложени с данък върху разходите. Данъчна основа за данъка
върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни
средства е регламентирана в чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила
от 01.01.2013 г.), който гласи, че днъчната основа за определяне на данъка
върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарната година
разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с
начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното
средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася
обезщетението. При извършена проверка на първичните счетоводни документи и
счетоводните регистри на счетоводните сметки от гр. 60 за отчитане на разходите
по икономически елементи за периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г. са се
установили разходи, отчетени във връзка с поддръжка, ремонт и експлоатация на
закупен през 2014 г. лек автомобил „Toyota
Verso", заприходен по с-ка 205 „Транспортни средства". На основание чл. 204,т.З от ЗКПО за периода
01.01,2014г.-31.12.2014г., във връзка с чл.215 от с.з. Установен размер на данъка 324,31 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с
чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 172,13 лв. за периода
01.04.2015г.-22.06.2020 г.
На основание чл. 204,т.З от ЗКПО за периода
01.01.2015г.-31.12.2015г., във връзка с чл.215 от с.з. Установен размер на данъка 511.96 лв., като се дължи лихва в размер на общо 219.61 лв. за периода
01.04.2016г.-22.06.2020г.
В хода на ревизията е определена данъчна основа за данъка върху разходите
в натура, обвързани с лично ползване по чл.204 ал.1 т.4 от ЗКПО, както следва: За периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г., установен размер на
данъка 156,77 лв. и лихва в
размер на общо 51,35 лв. за
периода 01.04.2017г.-22.06.2020г.
На основание чл. 204,ал.1,т.4 от ЗКПО за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г., във връзка с чл.215а, ал.2,т.2 от с.з. Установен
размер на данъка 55,03 лв. Внесени
суми 0.00лв. Данък за внасяне 55,03 лв.
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за
невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 12,44 лв. за периода
01.04.2018г.-22.06.2020г. За
периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. Не са отчетени разходи за експлоатация на
МПС.
На 02.07.2020 г. бил издаден и РА за поправка на РА от 22.06.2020 г. въз основа на подадена молба и извършена проверка за
наличие на очевидна фактическа грешка.
В рамките на производство по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с
Решение № 209/10.09.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Варна, Ревизионният акт е потвърден. С решението е прието, че съгласно нормата на чл. 204. т. 3 от ЗКПО
(в сила до 31.12.2015 г.) с данък върху разходите се облагат документално
обоснованите разходи свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях
се осъществява управленска дейност.
След анализ на представените и приложени към
административната преписка документи /вкл. на представените с възражението
срещу ревизионния доклад и на представените такива с жалбата към ревизионния
акт/, се е наложил извода, че за периода от 2014 г. до 2017 г„ заведеният в
счетоводството автомобил Toyota VERSO с per. Хе ТХ1156ХР не е използван за стопанската дейност на
дружеството, а е използван за управленската дейност. Аргументите за това са
изложени подробно в ревизионния доклад и в ревизионния акт. След като от
събраните доказателства не се установява, че процесният автомобил е използван
за икономическата дейност на ревизираното лице, то се приеме, че РА е законосъобразен.
На основание чл. 204 от ЗКПО /в сила до 31.12.2015
г./, отчетените разходи за експлоатация на МПС „Toyota VERSO" с per. № ТХ1156ХР
правомерно са обложени с данък върху разходите.
С оглед на изложеното, законосъобразно с обжалвания
РА, на основание чл. 204, т. 3 от ЗКПО във връзка с чл. 215 от с. з. за периода
01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., е установен данък в размер на 324,31 лв. и за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на данъка 511,96 лв. Съответно
за Данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл. 204, ал.
1, т. 4 от ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.
Посочено е, че
съгласно чл. 204, ал. 1 (в сила от 01.01.2016 г.) с данък върху
разходите се облагат следните документално обосновани разходи: 4. разходите в
натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи,
предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от
работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети
лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква
"и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите
на физическите лица. Съгласно чл. 215а, ал. 1 (в сила от 01.01.2016 г.)
данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т.
4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или
предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани
с използване на персонал, за календарната година. (2) При определяне на
данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с превозни средства,
разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички
разходи, свързани с превозното средство, се умножи: 1. по съотношението: а)
между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от
съответното превозно средство, или б) между часовете на лично ползване на
превозното средство и общите часозе на използване на превозното средство, или
2. по 50 на сто. Тъй като са налице данни за ползване на МПС за лични цели е
приложима разпоредбата на чл. 215а, ат. 2, т. 2 от ЗКПО, а именно данъчната
основа следва да се определи в размер 50 на сто от общият размер на всички
разходи, свързани с превозното средство.
Според горестоящият орган, в хода на ревизионното
производство, законосъобразно и мотивирано е определена данъчна основа за
данъка върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл. 204. ал. 1.
т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 215а, ат. 2. т. 2 от с. з. и е установен размер
на данъка - 156,77 лв. /за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г./ и 55.03 лв.
/за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г./.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт, както и
този за поправката му
/не се обжалва в настоящото производство/, са
издадени от компетентен орган, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.
112, ал. 2 от ДОПК, както и при спазване на сроковете по ДОПК.
По делото, в хода на съдебното дирене, е разпитан по искане на жалбоподателя един свидетел. Показанията на
свидетеля С.К.Г. съдът кредитира, доколкото същите са логични, не си
противоречат помежду си, а и са съответни и на част от доказателствения
материал, събран в хода на ревизионното производство. Същият заявява
пред съда, че живее постоянно в с. Калина и познава П.А.. Заявява, че същата
сама се грижи за къщата за гости, като идва с автомобила си до селото. Със
същия тя води майстори, зарежда къщата, доставя материали, събира прането и го
носи в гр. Добрич. Твърди, че това няма как да се извърши с автобус. Отделно
заявява, че от гр. Добрич няма автобус, има от гр. Ген. Тошево, който спира на
разклона, на километър и половина от селото.
Основният спорен въпрос, който се очертава и който има
значение за преценка обосноваността на изводите на РА, а оттам и за
приложението на материалния закон, се отнася до това дали в резивирания период
придобитият от дружеството автомобил „Toyota VERSO" с per. № ТХ1156ХР, се
ползва за независима икономическа дейност и/или за лични нужди и дали
извършените и отчетени разходи за експлоатация на автомобил „Toyota VERSO" са за целите на управленската дейност на П.А. или за независима
икономическа дейност на „Кал4на Тур 2011" ЕООД.
Според чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни
цели счетоводни разходи, несвързани с дейността.
Съгласно чл. 10, ал. 1, ал. 2 и, ал. 6 от ЗКПО (приложима
редакция ДВ, бр. 110 от 2007 г.) счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен
разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3, обложени с данък
върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова
бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък
върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО /в сила до 31.12.2015 г.
/, с данък върху разходите се облагат
документално доказаните разходи, свързани с експлоатация на превозни средства,
когато с тях се осъществява управленска дейност. "Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на
превозни средства", според легалната дефиниция на дадено с § 1, т. 39 от
ДР на ЗКПО са пряко свързаните с поддръжката,
ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
за резервни части; за труд за ремонт,
включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; за технически прегледи и паркинг и козметика и аксесоари.
Обект на облагане с данък върху разходите са само тези
разходи,
свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни
средства, когато с тях се осъществява
управленска дейност. Съгласно разяснителни писма, издадени от Министерство на финансите, като управленска следва да се
разбира онази част от дейността, пряко
свързана с мениджмънта на данъчно задълженото лице, която се обслужва чрез превозни средства. Тоест, това е онази част
от дейността, която се осъществява от лица,
по силата на законови правомощия /управители, членове на управителни органи, контрольори и т.н./, както и по
силата на вътрешно-фирмената структура и
организация, респективно-делегирани правомощия/ финансови, административни, производствени и др. директори/.
За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. ревизиращите органи са се позовали на разпоредбата на
чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО /в сила от 01.01.2016 г./, съгласно която с данък
върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за
ползване активи,
предоставени за лично ползване и/или свързани с
използване на персонал, от работници,
служители и лица, наети по договори за управление и контрол/наети лица/, както
и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на
Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/. Съгласно общото правило на чл. 215а, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа за
определяне на
данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, е
сумата на разходите в натура, свързани
със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за
лично ползване за календарната година. За коректното определяне на данъчната основа, е взето предвид определението за "разходи в натура", дадено в § 1, т. 83 от
ДР на ЗКПО, а именно, че това е частта,
съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1,
т. 1 - 2 и са свързани със собствени,
наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.
Според съда, макар в оспорения РА да е даден коментар на
относимите разпоредби на българското законодателство по ЗДДФЛ и ЗКПО, относно
данъчното третиране за случаите, при които стоки се ползват за цели, различни
от независимата икономическа дейност на търговеца, то при съотнасяне на
фактическите обстоятелства, които е необходимо да се сложат в правната
действителност, за да е приложим този режим, към установеното фактическо
положение в конкретния случай, не се установява възприетото в ревизионния акт
обстоятелство, върху което се градят и крайните изводи на издателите му, че в
ревизирания период автомобила е ползван за лични нужди на собственика на фирмата. Това
обстоятелство съдът намира, че почива на необосновани твърдения, като се има
предвид и че никъде в РА или РД не е посочено за какви точно цели, различни от
икономическата дейност на търговеца приходната администрация е установила да е
ползван процесния автомобил.
Съгласно т. 58 от Решение от 16 февруари 2012 г. по дело
С-118/11 на СЕС и т. 41 от Решение от 22 март 2012 г. по дело С-153/11 на СЕС
"Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си
качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9
от Директивата за ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички
данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е
изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата
дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл е Решение по дело Bakcsi,
точка 29).
От обясненията на собственика на дружеството - А., които са събрани в хода на ревизионното производство и
макар да съдържат твърдения за благоприятни за него факти, са доказателствен източник съгласно чл. 56, ал. 1 от ДОПК, че
същият е ползвал процесния автомобил, като лично го е управлявал, но за
осъществяваната от дружеството
дейност, свързана с посрещането и изпращането на гостите,
превозването на някои от гостите от и до съседни населени мест с цел пътуване и
туризъм, почистването на помещенията, ремонтните дейности в обекта, поддръжка
на дворното пространство, боядисването на прилежащите помещения, рекламирането
на имот пред туристическите агенции, доставката на пране, хигиенни материали,
на строителни материали и много др. дейности. Всички тези дейности се
осъществят с единствения служебен автомобил на дружеството. Съгласно обясненията на А., дейността се осъществява единствено и само от нея, като фирмата няма нает персонал, което се потвърждава и
при извършените от ревизиращия екип проверки. Твърденията на П.А. в обясненията й, дадени
неколкократно в рамките на ревизионното производство, не са изолирани и същите
са подкрепени и от съдържанието на свидетелските показания по делото, които
съдът намира за обективно дадени, предвид липсата на основания, въз основа на
които да се приеме, че същият е заинтересован пряко или косвено от изхода на
делото.
Както в РД, така и в мотивите към РА основният довод,
който излага приходната администрация е липсата на документи, представени от
задълженото лице, удостоверяващи предназначението и ползването в извършваната
дейност на дружеството на процесния автомобил, като справки, пътни книжки,
пътни листи, маршрутни листове, командировки и/или други. Такива са представени
пред проверяващите органи, но посочения аргумент, че същите не следва да се
приемат, съдът намира за незаконосъобразен. Няма как пътните листи да са
„нееднотипни“, за да се вземат под внимание от ответната страна. При еднотипна
дейност с един обект, няма как същите да са разнообразни. Естествено е същите
да бъдат подписани от управителя на дружеството П.А., който е и водач на
автомобила. Буди недоумение извода на органа, че не може два пъти автомобила да
пътува до гр. Добрич в един ден. Естествено е, като се има работа в града,
която дружеството следва да извърши, то автомобила с водача да пътува до Добрич
и няколко пъти на ден. Това по никакъв начин не води до някаква нередност.
Относно закупеното гориво за автомобила, същото е изписано на основание
издадените пътни листи, които са описани подробно в отчетите за разход на
гориво. Самите отчети са предоставени на ревизиращия орган. Относно твърденията
на проверяващите, че следва при проведените срещи с тур оператори в други
градове /видно от пътните листи/да има представени договори, съдът го намира за
нелогично и насъответстващо на търговското право. Когато се провеждат срещи с
тур оператори се сключват договори, ако двете фирми ще работят заедно. При
разговор с представители на такива фирми и невземане на окончателно решение
няма как да се сключи договор.
Необоснован
е и извода в РД и в РА, че липсвала зависимост между реализираните нощувки /на
гости в обекта/ и извършените пътувания до обекта. Това, че няма гости в
обекта, не означава, че стопанина на обекта не следва да се грижи за него, да
го поддържа и т.н.
Напълно
безпочвено е твърдението, че след като има автобусна линия Добрич - Калина и
Ген. Тошево-Калина, то за дейността на дружеството може да се използва автобус.
Това на първо място противоречи на събраните по преписката и делото
доказателства. Автобусна линия Добрич-Калина няма /това е известно на съда и
без представяне на доказателства/. Автобусна линия Ген.Тошево-Калина има, но
автобуса спира на разклона за селото. Как ще стане връзката между Добрич-Ген.
Тошево и след това Ген.Тошево – Калина не е обсъдено от органа, но дори и да
може да се направи такава връзка, как „спалното бельо“ ще се носи по два
автобуса…., за да стигне до местоназначението си? А това, че има два маршрута и
се е минавало по по-дългия, съдът въобще намира, че не следва да го коментира.
Относно
местодомуването на автомобила са дадени обяснения, че от страна на дружеството е
извършена преценка и е осигурено охранявано място за домуване на автомобила,
извън труднодостъпния район на адреса на управление на „Калина Тур 2011"
ЕООД. След анализ на представените пътни листи, ревизиращият екип е установил,
че в тях е вписана винаги като начална точка гр. Добрич. Констатирано е, че
адресът в гр. Добрич, ул. „Сан Стефано" № 10, вх. А. ет. 5, ап. 9 е
деклариран в TP като адрес за
кореспонденция с НАП на „Калина Тур 2011" ЕООД, като този адрес съвпада с
постоянния и настоящ адрес на представляващата П.А.. Сочи се, че на този адрес ***
Тур 2011" ЕООД не притежава недвижимо имущество /гараж, склад, офис или
друг обект/. От страна на дружеството не са представени документи за сключени
договори за наем на гаражно помещение, охрана СОД и др. които да удостоверяват
място на домуване на автомобила извън адреса по местоживеене на П.А. *** Тур
2011" ЕООД. Съдът намира, че този факт обаче не променя фактическата
обстановка, а именно, че автомобила се използва за търговската дейност на
дружеството. Ноторно известен е факта, че село Калина се намира в отдалечен и
трудно достъпен регион, жителите на селото са много малко, няма полиция в
селото или в другите близки села, поради което и е опасно такъв тип лек
автомобил да се остава да пренощува в селото, поради което и съдът счита, че и този
факт не променя извода, че автомобила е служебен.
Според чл. 204, т. 3 от ЗКПО (приложима редакция ДВ, бр.
105 от 2006 г.) с данък върху разходите се облагат документално обосновани
разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се
осъществява управленска дейност.
Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката
в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла
на член 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на
всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът,
който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на
икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл Решение по
дело Bakcsi).
Съвкупната преценка на ангажираните доказателства - пътни
листи, справки за движение на автомобила, доказателства за облигационни
отношения с клиенти, сочи на ясна връзка между ползването на процесния
автомобил и възникналите за дружеството ползи от дейността му. Посетените
дестинации се характеризират с проследим модел, кореспондиращ с облигационните
отношения на дружеството с
туроператори и турагенти в съответните
периоди. Показанията на разпитания свидетел също сочат за конкретно извършвани дейности със служебния
автомобил. Липсват данни, нито се твърди активът да е бил ползван
изцяло или от части за лични нужди на заети в дружеството физически лица. Тук
следва да се отбележи, че ангажираните от ревизираното лице частни
свидетелстващи документи не са предмет на оспорване от органа по приходите по
реда на чл. 193 от ГПК.
Съобразно действащата за ревизирания период нормативна
уредба - чл. 10, ал. 2 и, ал. 6 от ЗКПО, се явява неправилен изводът на
органите по приходите, че непълнотата в съдържанието на пътните листове,
липсата на заповеди за командировка, води до документална необоснованост на
извършените разходи. Съгласно обсъдените правила разходите по експлоатация на
автомобил за управленска дейност се признават за данъчни цели дори когато не е
издаден пътен лист. Респективно за да бъдат признати тези разходи не е пречка и
липсата на част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при
условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В случая данните по представени пътни листи са подкрепят от ангажираните
писмени и гласни доказателства, което според цитираната уредба е достатъчно за
документалната обоснованост на извършените разходи. От друга страна органите по
приходите не оспорват счетоводството на ревизираното лице, напротив както в РД
се установява, че всички счетоводни записи са редовни.
Отделно от посоченото по-горе, с оглед обстоятелството, че производството не е протекло по реда на чл.
122 от ДОПК, то доказателствената тежест за оборване на фактите, описани в
представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и обяснения в
рамките на ревизионното производство е на приходната администрация. Не следва в
тази насока да се толерира поведение на ревизиращите, изчерпващо се само с
отрицателни твърдения, така, че да се прехвърли тежестта на доказване на
положителните факти върху жалбоподателя. В производствата по ДОПК, тежестта на
доказване е тясно регламентирана. Законодателят изрично е предвидил в кои
случаи тежестта на доказване е на жалбоподателя /по арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК/, както и че когато производството не е по този ред, то тогава следва ревизиращите
да осъществят задълженията си така, че да изяснят всички факти и обстоятелства
от значение за случая и докажат твърденията си. Всъщност, в случая не е налице
хипотеза, в която в административното производство ревизираното лице да следва
да докаже, че за него са налице законоустановените предпоставки за признаване
на твърдяно от него материално право, а напротив, налице е твърдение от страна
на приходната администрация за наличие на данъчни задължения на лицето, което
би следвало да се докаже от нея. При това положение, за органите по приходите
стои и задължението да се съобразят с принципа на обективност, визиран в чл. 3
от ДОПК. В рамките вече на проведеното съдебно производство, както се каза
вече, жалбоподателят, съобразно с разпределената в това производство
доказателствена тежест, е ангажирал гласни доказателства във връзка с
твърденията му за незаконосъобразност на РА поради неправилно установена
фактическа обстановка.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че Ревизионен акт № Р-03000819007843-091-001/22.06.2020 г. на ТД на НАП-Варна, е незаконосъобразен и следва да се отмени.
При този изход на спора, предвид изрично направеното
искане за присъждане на деловодни разноски и липсата на възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.
161 от ДОПК на дружеството - жалбоподател следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 380 лева съобразно
представения списък: 50 лева заплатена държавна такса и 330 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и, ал. 2
от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „КАЛИНА ТУР 2011“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Калина, ***,
представлявано от управителя П.Ч.А., Ревизионен акт №
Р-03000819007843-091-001/22.06.2020 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №209/10.09.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, да заплати на „КАЛИНА ТУР
2011“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Калина, ***,
представлявано от управителя П.Ч.А. сумата
от 380 лв. /триста и осемдесет/, представляващи сторените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
.