Р Е Ш Е Н И Е № 234
Гр. Сливен, 06.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора …………………….
и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 61 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба от И. Й. Г., [ЕГН] срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000054/13.01.2023
г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена
от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., с която по отношение на
жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт.
Жалбоподателят твърди, че автомобилът не е бил управляван от него, а от Й. В..
При подадения от полицейския автомобил звуков сигнал, В. спряла вдясно. Г.
отказал да даде п. за а. и н., тъй като не бил в качеството на водач. Моли съда
за отмяна на атакуваната административна заповед.
В с.з.
оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. Х. Х. от АК – С., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата отменителни
основания. Г. седял на задната седалка, откъдето и е слязъл за проверката.
Неясно оставало защо полицаите са приели, че Г. е управлявал, а в същото време
са съставили акт и на свидетелката , че и тя управлява. Един автомобил не
можело да се управлява от две лица. Оспорващият заявява, че полицейският патрул
е бил на 10 м. зад техния. Моли се съда да отмени приложената принудителна
административна мярка.
В с.з.
административният орган Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.,
редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище с
представената преписка заявява законосъобразност на оспорената заповед и моли
същата да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа
на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
13.01.2023
г. полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. се
движели с патрулния автомобил откъм КАТ и на Д. м. – на светофарите на
[улица]край тях преминало БМВ, управлявано от мъж с оранжево яке. Взели решение
да му извършат проверка, последвали го и го спрели малко след църквата на
[улица]. Когато отишли до автомобила, видели, че водачът се сменя с момичето.
Отворили задната врата, но тя била заключена, при което мъжът, който вече бил
на задната седалка, отключил. Автомобилът, обект на проверката бил спрян, чрез
подадени звуков и светлинен сигнал, като при движението преминал непосредствено
покрай служебния патрул. В хода на проверката отказал да бъде т. за у. на а. и
н., като заявил, че не е водач. Когато го застигнали, полицейските служители
били непосредствено за автомобила БВМ и видели, че водачът и момичето се
разменят на място. Това се установява от показанията на свид.
И. Б. - а.. При извършената проверка установили още, че водачът е И. Й. Г. и
същият управлява МПС, след като е л. по административен ред от право да
управлява с влязло в сила наказателно постановление. Цитираното нарушение и
отказите на Г. да бъде т. за у. на а. и н. били квалифицирани като
административни нарушения по чл. 150а ал. 1, чл. 174 ал. 3 предл.
първо и чл. 174 ал. 3 предл. второ от ЗДвП в съставен
АУАН сер. GA, № 831155/13.01.2023 г. На Г. бил
издаден и Талон за изследване № 117955, в който бил вписан отказ от страна на
лицето. Съставен му бил и Протокол за предупреждение на 13.01.2023 г. в 16.30
ч. да не управлява МПС, след като е л. от това по административен ред. На
същата дата срещу Г. било издадено и Наказателно постановление № 23-0804-000156
с наложени административни наказания „глоба“ за установените и описани в акта
нарушения.
На
13.01.2023 г. Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С. издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000054 по чл. 171
т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на И. Й. Г. временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена
на Г. на 13.02.2023 г. Жалбата срещу същата е депозирана пред настоящия съд на
23.02.2023 г.
Към
доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР – С., с която измежду оправомощените
длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171
т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е и началник сектор „Пътна
полиция“ при дирекцията.
Видно от
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя И. Г., срещу същия за нарушения на
Закона за движението по пътищата са издадени 22 наказателни постановления, 17
фиша и една ЗППАМ.
По
доказателствата е приобщена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0804-000017/13.01.2023 г., с която по отношение на
Й. П. В. е постановено временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Според съдържанието на
същата, обоснована с издаден АУАН, административното нарушение се изразява в
това, че на посочената дата лицето управлява лек автомобил БМВ с рег. № [рег.
номер] в двора на Сектор „Пътна полиция“ и при извършената проверка с Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. номер ARME0068 е отчетено н. на а. в с..
По делото
по искане на оспорващата страна са разпитани като свидетели Й. В., И. И. и К.
К., първата от тях – във ф. с. с жалбоподателя Г., а вторите двама – н. п.. Свид. В. заявява, че ж. в [населено място], на процесната дата в С. е шофирала тя, като Г., който стоял
отзад, я напътствал, тъй като не познава добре г.; не видяла патрулката, но Г. й казал да спре, защото видял светлините.
Полицейските служители проверили документите им и поискали тест, след което й
казали да обърне и да кара след тях до КАТ; до момента си чакала резултата от
теста; спряни били със звуков и светлинен сигнал. Свид. И. и К. заявяват, че са се намирали на мястото и са
видели, че Г. е излязъл от задната врата на автомобила, управлявала п. му.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Оспорването
е направено от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като
е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на
МВР – С. материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от
настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за
движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно
случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Процесната такава е от
категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“
мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. В настоящия случай от компетентни
длъжностни лица при ОД на МВР С. е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП
Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който И. Й. Г., при
управление на моторно превозно средство и извършена проверка от контролните органи,
е отказал да му бъде извършена п. с т. за у. у. на а. и н. в. или техни а..
Нарушението е установено със съставен акт за административно нарушение, който,
съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от
закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както е
установено в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически
оборима презумпция за истинност. Именно поради това
тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не
стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно
нарушение да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение №
10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017
г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13837/2017 г., VII о.). Освен изложеното, установената в акта фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на а. м. а. И. Б., които съдът
кредитира изцяло като дадени безпристрастно – от лице без заинтересованост от
изхода на делото. Едновременно с това настоящият състав приема, че не следва да
кредитира показанията на водените от оспорващата страна свидетели – свид. В. и свид. И. и К.,
доколкото първата от тях е във ф. с. с жалбоподателя Г., а вторите двама –
негови п., поради което се приемат за заинтересовани от развитието на правния
спор в полза на оспорващия. Тук следва да се отбележи, че същите свидетелстват,
че Г. не е управлявал, но не оборват фактическите констатации в акта, че същият
е отказал да бъде т. за у. на а. и н. в. и възприетото в АУАН и ЗППАМ
обстоятелство, че същият е л. от право да управлява моторно превозно средство
по административен ред.
Т.е.
фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и гласните такива, дадени от незаинтересован
свидетел. От показанията на последния се установява, че автомобилът е бил
управляван от „мъж с оранжево яке“, като преди проверката същият е сменил
мястото си на водач с п. си. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в процесния случай
оспорващата страна не е ангажирала годни доказателствени
средства, с които да обори констатацията в процесния
АУАН досежно установената в същия фактическа
обстановка. Съобразно нормата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания
акт и оспорената заповед, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Разпоредбата, квалифицираща отказа за
провеждане на тест за установяване на горното обстоятелство като
административно нарушение е чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.
Следователно, управлението на пътно превозно средство, след лишаване от
правоуправление и отказът в цитирания смисъл са прогласени от законодателя за противоправни деяния, за което се следва и съответната
углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно неизпълнение на
императивно вменени нормативни задължения, респ. – нарушаване на такива забрани
от водач, което води като логична последица и до негативни за извършителя
санкции, в т.ч. и административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на
принудителните административни мерки е преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения, а приложената в случая от административния орган
норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко обвързана с допуснатите и
извършени от Г., установени по надлежния ред и доказани по безспорен начин нарушения
на закона. Изложените от издателя на процесната
заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с
управлението на автомобил при наличие на л. от п. и заявен о. за и. на т. п. за
у. на а. и н. в. или техни а., оспорващият е допуснал отклонение от нормативно
предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от законодателя в
ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято доказателствена
сила не е оборена от оспорващия Й. в хода на настоящото съдебно производство.
Нещо повече, според оспорващата страна атакуваната заповед е незаконосъобразна,
поради това, че за същото нарушение е съставен АУАН и постановена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка и на Й. В. и няма как двамата с
Г. едновременно да са управлявали автомобила. Видно от представената ЗППАМ,
издадена срещу В., фактическата обстановка е различна от тази в процесната заповед. Касае се за управление на същия
автомобил от В., но на място и по време, различно от процесното
– в двора на Сектор „Пътна полиция“ в 13.40 часа, което напълно опровергава
посочения отменителен довод на жалбоподателя, изразен
чрез неговия пълномощник.
В процесния случай достатъчно за съставомерността
на деянието е безспорното установяване на управление на пътно превозно средство
и обективиран чрез волеизявление отказ за извършване
на проверка (тест) със специализирано техническо средство. Видно от
доказателствата, които съдът кредитира като безпристрастни, и двете
обстоятелства са установени и доказани по несъмнен начин, поради което и съдът
приема, че нарушението е извършено, а сочените от оспорващата страна пороци на
заповедта не са налице.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000054/13.01.2023 г.
по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е
материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. Й. Г., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0804-000054/13.01.2023 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР С., с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: