№ 1684
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100512809 по описа за 2023 година
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
С решение № 15066 от 15.09.2023 г., постановено по гр.дело № 4060/2023 г. по
описа на СРС, Г.О., 27 състав, е отхвърлен предявения от И. И. К., ЕГН: **********,
гр.София, ул.“*******, срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“*******, бл. БенчМарк Бизнес Център, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 539,90 лв., представляваща цена за
ползвани електрически услуги за периода 02.12.2022 г. до 07.12.2022 г. за обект,
находящ се на адрес гр.София, бул.“******* III“ № 157, клиентски № 530002163074,
съгласно издадена фактура с № **********/11.01.2023 г. С решението на съда е
осъдена основание чл.78, ал.3 ГПК И. И. К., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*******,
да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“*******, бл.БенчМарк Бизнес Център, разноски по делото в размер на 500 лв.
Постъпила е въззивна жалба от И. И. К., подадена чрез пълномощника адв.К.
Гигова, в която са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
1
материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът-ищец, чрез своя
пълномощник моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи предявения
отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна - ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.С.Н., оспорва
жалбата по съображения изложени в представения по делото отговор в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата И. И. К. срещу
2
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, гр.София,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи сумата от 539,90 лв. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, че в процесния случай проверката в
недвижим имот, собственост на ищцата в гр.София, бул.“******* ІІІ“ № 157 е
извършена на 07.12.2022 г. по време на действие на новите ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.
35/30.04.2019 г./, издадени от председателя на КЕВР на основание чл.21, ал.1,т.9 от ЗЕ,
във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие.
В случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата
молба, че оспорената от ищцата сума от 539,90 лв., е в резултат на едностранно
извършена служебна корекция на сметката на ищцата от страна на ответника за
консумирана електрическа енергия за минал период от време, въз основа на съставен
констативен протокол № 1028171/ 07.12.2022 г., издаден на основание новите Правила
за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр.35 от
30.04.2019 г./.
Трайно и непротиворечиво ВКС в своята многобройна практика, формирана по
реда на чл.290 ГПК, е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ако в общите условия на
доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
3
задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява
по съдебен ред. Първоинстанционният съд не е действал в противоречие с тази
практика. Според приетото в решение № 144 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр.дело №
1251/20 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр.дело № 3754/2019 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 124 от 18.6.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
и други, в каквато насока е разбирането и на настоящия състав, правоотношенията
между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена
електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен
предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат
общите правила за продажба - чл.183 и сл. ЗЗД , съответно гл.ХХII ТЗ, когато сделката
е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и
потребена от него електроенергия, на осн. чл.200 ЗЗД . От това следва, че когато е
допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално
доставената му електроенергия. /в този смисъл например решение № 107/26.11.2020 г.
на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г./. Без значение е дали има виновно поведение у
потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/,
съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно
поведение на потребителя. Следователно, извършената корекция на потребената от
клиента на дружеството ел.енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално
доставената му енергия, която не е била заплатена, т.е. неправилно отчетеното
количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност
за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по
реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а е парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество
електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2
ЗЗД /. В този смисъл е решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр.дело № 1174/20 г. на ІV г.о.
на ВКС. При постановяване на решението си, въззивният съд следва да се съобрази с
така установената практика на ВКС.
С оглед на правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че
ищцата дължи на ответника начислената, чрез тази допустима процедура сума за
консумирана електрическа енергия за минал период от време. В тази връзка,
настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с
4
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и като такъв правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на въззиваемата страна- ответник, съдът намира за основателно. Досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът
намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила
изменение на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата
редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на
делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от
съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен
по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на
въззиваемата страна- ответник юрисконсултско възнаграждение следва да се определи
от съда в размер на сумата от 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15066 от 15.09.2023 г., постановено по гр.дело
№ 4060/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 27 състав.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*******, да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ *******, БенчМарк Бизнес Център,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата от 100 лв./ сто лева/- разноски за въззивното
производство /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6