Р Е Ш Е Н И Е
№ 653
гр.Плевен, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №933 по описа за 2019г. на
Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197,
вр. с чл.121, ал.2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по жалба от „ДА
ФИНАНС“ ЕООД със седалище гр.Плевен, представлявано от Д.А., против Решение
срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
№158/29.07.2019г. на Директора на ТД на
НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх.№190015-023-0002199/09.07.2019г., издадено на основание чл.121 ал.1 от ДОПК
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен.
В жалбата се твърди, че Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) и потвърждаващото го решение са
незаконосъобразни и неправилни. Сочи се, че с ПНПОМ е наложена предварителна
обезпечителна мярка-запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Обединена българска
банка /ОББ/ за сумата от 208617,47лева. Описва се процедурата по налагане на предварителна
обезпечителна мярка. Сочи се, че преценката за затруднено или невъзможно
събиране на задълженията на дружеството е направена на база предполагаемите
размери на публичните вземания и обстоятелството, че събирането на задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника. Твърди се, че от събраните доказателства не се
установява как е извършена тази преценка от публичния изпълнител и какви са
били мотивите за налагане на предварителната обезпечителна мярка. В тази връзка
се сочи, че искането до публичния изпълнител не е мотивирано, като в същото не
са изложени никакви твърдения за наличието на обстоятелствата по чл.121 ал.1 от ДОПК. Твърди се, че в постановлението липсва анализ на финансовото и имотното
състояние на дружеството, а само декларативен извод в тази насока. Сочи се, че
липсват конкретно посочени факти и данни, въз основа на които да се прецени
дали са изпълнени изискванията на закона, за да може да се извърши преценка по
чл.169 от АПК, както и да се провери спазен ли е принципът на съразмерност - чл.6
от АПК. В заключение се счита, че поради липсата на мотиви, които да
обосновават обезпечителна нужда, ПНПОМ и потвърдилото го решение следва да
бъдат отменени.
От ответника не е депозиран писмен
отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружеството не се
представлява. Представено е писмено становище от адв.Б. *** което се повтарят
доводите наведени в жалбата. Иска се отмяна на постановлението и потвърдилото го решение, като се претендират
разноски съгласно приложен списък.
Ответникът-Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново се
представлява от главен юрисконсулт Б., която счита жалбата за неоснователна.
Сочи, че са налице всички предпоставки за налагане на предварителните
обезпечителни мерки, като дружеството не е представило доказателства да
притежава имущество, което би послужило за удовлетворяване на вече установено задължение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира присъждане
на 500лева юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилият по делото представител на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като извърши проверка на оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Постановеното при обжалването по административен ред
решение е връчено на 31.07.2019 г., видно от обратната разписка на л.9. Жалбата
до съда е подадена на 07.08.2019 г., видно от клеймото на пощенския плик на
л.7. С оглед на това жалбата е допустима за разглеждане, като подадена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, което има правен интерес от
оспорването, до компетентния съд по седалището на дружеството, при спазване на
принципа за оспорване на ПНПОМ по административен ред и в определения от чл.197 ал.2
от ДОПК преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-04001519001009-020-001/15.02.2019г. е възложено извършването на ревизия на оспорващото
дружество за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 30.08.2018г. до
31.12.2018г. /л.л.41-42/. Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г.
/л.л.43-44/ е удължен срокът на завършване на ревизията.
В хода на ревизията орган по приходите е подал до
Дирекция "Събиране" в ТД на НАП Искане за предварително обезпечаване
на задължения №Р-04001519001009-039-001/08.07.2019г. /л.л.45-46/. В искането
като мотиви е отразено, че ревизията е възложена с посочените ЗВР, като ревизионният акт ще бъде издаден в
срока, определен по чл.119, ал.2 от ДОПК. Посочено е още, че в хода на
ревизията е установено, че за ревизираното лице не са налице основания за
прилагане на нулева ставка на данъка, поради което се начислява ДДС за внасяне
в размер на 195583,00 лева и лихви в размер на 13034,47 лева. Отразено е също,
че по данни на информационните масиви на НАП, дружеството има две разплащателни
сметки в ОББ АД, не притежава активи, а очакваният размер на задълженията,
които ще бъдат допълнително установени с РА, и ще подлежат на внасяне, е ДДС -
главница 195583,00 лева и лихви в размер на 13034,47 лева. В заключение е
посочено, че налагането на предварителни обезпечителни мерки е необходимо с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
На основание чл.121 ал.1
от ДОПК е издадено оспореното в производството Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки №С190015-023-0002199/09.07.2019г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен /л.17/. Като
мотиви в постановлението е посочено депозираното мотивирано искане във връзка с
възложената със съответните заповеди ревизия, при която ще се установят
задължения в предполагаем размер главница 195583,00 лева и лихви в размер на
13034,47 лева; обстоятелството, че ще се затрудни тяхното събиране или същото
ще бъде невъзможно, както и с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на субекта. Наложената обезпечителна мярка е запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Обединена българска банка за сумата от
208617,47 лева.
Постановлението е връчено на дружеството чрез негов
служител, на 16.07.2019г., видно от известие за доставяне на л.18 от делото.
Против Постановлението е подадена жалба с вх. № 10220/24.07.2019 г., депозирана
по пощата с пощенско клеймо от 23.07.2019г. (л.15 - последният ден на срока по чл.197 ал.1
от ДОПК). Въз основа на жалбата е постановено оспореното в
настоящото производство Решение по жалба срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № 158/29.07.2019г., издадено от Директора на
ТД на НАП-Велико Търново /л.л.10-11/, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1
от ДОПК №С190015-023-0002199/09.07.2019г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. В решението са описани ЗВР, искането
за налагане на предварителната обезпечителна мярка, самото постановление. Изложени
са мотиви, че преценката за затруднено събиране на задълженията на ревизираното
лице е в компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда
предложението, като при извършването й действа при оперативна самостоятелност -
чл.121 ал.1 от ДОПК. Отразено е, че в производството по издаване на ПНПОМ
публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване с условията
на чл.121 ал.3 от ДОПК има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Посочено
е, че преценката за затруднено събиране на задълженията е направена на база
предполагаемия размер на задълженията. Прието е, че след обстоен и всестранен
анализ на цялото имущество на задълженото лице публичният изпълнител правилно е
преценил, че предвид големия размер на публичното задължение налагането на запор
на банкови сметки е възможен вариант за гарантиране интересите на държавата
като взискател. Отразено е, че размерът на публичното задължение е предполагаем,
но публичният изпълнител е направил анализ на имущественото състояние на
дружеството, като от попълнени от задълженото лице справки е видно, че
дружеството няма недвижими имоти, МПС или други движими вещи - машини, стоки,
оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, както и
вземания от банки или други лица. Посочено е, че поради това публичният изпълнител
правилно е прибягнал до процесната обезпечителна мярка, мотивиран от една
страна от големия размер на очакваното задължение, а от друга страна от липсата
на каквито и да е активи, собственост на дружеството. Предвид което е счетено, че не би могло да се преобезпечи
задължението. Направен е извод, че административният акт е издаден от
компетентен орган съгласно чл.167 от ДОПК, в предвидената в чл.196 от ДОПК
писмена форма, като съдържа реквизитите, предвидени в нормата. Счетено е, че наложеното
обезпечение е по отношение на имущество, което е годен обект, върху който може
да се насочи принудително изпълнение - запор на банкова сметка. ***ужда,
свързана с необходимостта от предотвратяване на сделки и действия с имуществото
на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на публичните
задължения. По тези причини жалбата е приета за неоснователна и оставена без
уважение, а ПНПОМ е потвърдено като правилно и законосъобразно.
От фактическа страна по делото се установява също, че срещу
дружеството е издаден РА №Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г. за задължения
по ЗДДС в размер на 195583,00лева
главница за периода 30.08.2018г. до 31.12.2018г., както и че с Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121 ал.6 от ДОПК от 21.10.2019г. е продължено действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки по Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1
от ДОПК №С190015-023-0002199/09.07.2019г., като последното не е
обжалвано от дружеството.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.121 ал.2
от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл.195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по
реда на чл.197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197 ал.1
от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни
мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на
компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който
се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК
– в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл.197 ал. 2
от ДОПК, решението на органа по ал.1 може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. В нормата на чл.197 ал.3
от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби
се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство
са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът
извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени
всички изисквания за законосъобразност, а именно: наличието на компетентност,
изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването
им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване
с целта на закона.
В настоящия случай от представените писмени
доказателства се установява, че обжалваното решение е издадено от директора на
ТД на НАП – Велико Търново, т.е. е издадено от оправомощен за това орган, в
пределите на неговата материална компетентност. Решението е издадено в писмена
форма и в рамките на установения в чл.197 ал.1
от ДОПК седемдневен срок, който изтича на 31.07.2019г., а самото
решение е издадено на 29.07.2019г. Обжалваното пред административния орган
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено
от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната
дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, определена съгласно чл. 8 ал.1 т.1
от ДОПК, и съгласно правомощията на този орган, определени в чл.121 ал.1
и ал.2
и чл.195 ал.8
от ДОПК.
Постановлението е издадено и в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал.1 задължителни
реквизити. Съгласно чл.121 ал.1
от ДОПК, налагането на предварителните обезпечителни мерки се
извършва от публичния изпълнител въз основа на мотивирано искане от страна на
компетентния за това орган по приходите. Видно от данните по преписката,
обезпечителното производство е започнало по мотивирано искане от орган по
приходите във връзка с извършвана на дружеството ревизия, възложена със Заповед
за възлагане на ревизия №Р-04001519001009-020-001/15.02.2019г., изменена със
Заповед за изменение на ЗВР №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г., като в
искането за предварително обезпечаване на задължения е посочено, че
задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизията ще са в очакван
размер на 195583,00 лева и лихви в размер на 13034,47 лева и е направен извод,
че без налагане на предварителни обезпечителни мерки, събирането на
задълженията на лицето ще бъде невъзможно или значително затруднено. Преценката
за невъзможност и затруднено събиране на задълженията на ревизираното лице е в
компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда
предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна
самостоятелност (чл.121 ал.1
от ДОПК). В случая тази необходимост е мотивирана на първо място с
предполагаемия размер на задължението. От своя страна тези обстоятелства са
мотивирали компетентния орган да приеме, че ще бъде невъзможно или затруднено
събирането на публичните вземания поради недостатъчно имущество на ревизираното
лице, гарантиращо безпрепятственото им погасяване т. е. налице са визираните в
закона фактически основания за налагане на предварителната обезпечителна мярка.
В тази насока мотиви се съдържат в самото искане за налагане на мярката и в
приложените към него доказателства. В искането е посочено, че дружеството има
две банкови сметки и не притежава активи. Следва да се вземе предвид, че
налагането на запор върху постъпващи суми в банкови сметки е мярка, която по
принцип е свързана със създаване на предпоставки за сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето и/или спиране на извършваната от ревизираното лице дейност,
предвид необходимостта от непрекъснато участие посредством банковата сметка в
гражданския оборот и разплащане към бюджета на различни основания. Към искането
са приложени не само справка за наличните банкови сметки на дружеството, но и 5
броя справки, от които е видно, че дружеството не притежава недвижими имоти,
МПС или други движими вещи - машини, стоки, оборудване, стопански инвентар,
дългосрочни и краткосрочни инвестиции, както и вземания от банки или други
лица. В случая банковите сметки са единствения годен обект за налагане на
обезпечение. С оглед представените справки, подадени от представител на самото
дружеството, от които е видно, че същото юридическо лице не притежава никакво
друго имущество, единственият начин да се обезпечи вземането е налагането на
запор върху банкови сметки. Съответно изводите на публичния изпълнител, че без
налагане на предварителни обезпечения съществува възможност при разпореждане от
страна на ревизираното лице с негово имущество събирането на установените
задължения да стане невъзможно или да се затрудни, е основано на фактите и
обстоятелствата, посочени от органа по приходите в искането и установено от
него след надлежна проверка и надлежно отправено искане до ревизираното лице.
Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от дружеството
са ангажирани доказателства, посредством които да се установи, че притежава
имущество или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните
задължения по ревизионен акт. Ето защо, следва да се приеме, че след като от
публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото
задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че
същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на
обезпечителните мерки, защото изпълнението на бъдещите вземания на държавата,
които ще бъдат установени при ревизията (и са установени такива), може да бъде
невъзможно, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.
Съдът отбелязва, че в решението на директора на ТД на
НАП Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е с
неточно посочен номер - №190015-023-0002199/09.07.2019г. вместо
№С190015-023-0002199/09.07.2019г. Доколкото обаче въпреки неточното посочване
на номера е разгледано именно ПНПОМ №С190015-023-0002199/09.07.2019г., съдът
намира неточното посочване на номера за несъществено нарушение.
Обжалваните актове са постановени и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.3
от ДОПК обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1
и чл.195 ал.5
от ДОПК.
По делото липсват доказателства дружеството да е
представило обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези
на закона, която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна
мярка и съответно нейната отмяна.
Налице е и предвиденото в специалната разпоредба на чл.121 ал.1
от ДОПК изпълнително основание – наличието на предполагаем размер на
бъдещи публични задължения, които ще бъдат установени в ревизията, които
подлежат по силата на специалната регламентация на предварително обезпечение,
което се извършва с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Спазени са и изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл.121 ал.1
и чл. 195 ал. 5
от ДОПК. Отправеното от компетентния орган по приходите мотивирано
искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки, обвързва компетентния
орган по чл.121 ал.1
от ДОПК с произнасяне по него, но само в рамките на зададените му с
искането параметри, както по отношение на субекта, така и относно размера на
очакваните публични задължения. В тези рамки и с оглед на данните по
преписката, публичният изпълнител е длъжен да прецени дали е налице
необходимост от налагане на предварително обезпечение, като при произнасянето
си този орган не може да излиза извън обхвата на направеното искане и да налага
обезпечение за по-голям размер от очакваните публични задължения. В рамките на
дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката, публичният
изпълнител е наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на
обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на
задълженията съобразно принципа за съразмерност, според който наложеното
обезпечение трябва да съответства на размера на публичното задължение, който
следва и от императивната разпоредба на чл.195 ал.7
от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни
обезпечителни мерки по силата на препращащата норма на чл.121 ал.1
предл. първо от ДОПК. В случая публичният изпълнител е предприел
мерки за предварително обезпечаване на публичните задължения на дружеството,
установени в хипотезата на чл.198 ал.1
т.3 от ДОПК, чрез наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в Обединена българска банка за сумата от 208617,47 лева. В случая евентуалното
установяване на задължения е в очакван размер общо на 208617,47 лева (двеста и
осем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки
главница и лихви) и съответства напълно на размера на обезпечението. Налага се
извод, че размерът на наложената обезпечителна мярка напълно съответства на
конкретната обезпечителна нужда. В случая не е налице прекомерно обременяване
на длъжника.
Спазена е и целта на закона, доколкото е наложено
обезпечение на единственото имущество на дружеството. Спазени са законовите
изисквания - наложеното обезпечение цели гарантиране на държавата като кредитор
с публични вземания.
Ето защо обжалваното решение и потвърденото с него
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени при
правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от оспорващото
дружество пороци. Жалбата против тях следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал.
1, изр. 2 и изр. 3
във вр. с чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново
следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева, съобразно представен списък.
Воден от горните мотиви и на основание чл.197 от ДОПК, Административният съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДА ФИНАНС“ ЕООД със седалище
гр.Плевен, представлявано от Д.А., против Решение срещу постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки №158/29.07.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх.№С190015-023-0002199/09.07.2019г., издадено на основание чл.121 ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен.
ОСЪЖДА „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.“****“ №***, ет.*, офис **, да заплати на
Териториална дирекция на НАП-Велико Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лева / петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/