№ 5179
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110134722 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против В. П. А..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент, заемащ източната част от първия
етаж, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 467, 56 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 107, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
17.05.2023 г.;
сумата 18, 22 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането;
сумата 4, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
17.05.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В. П. А. чрез назначения особен представител адв. Н., с които
оспорва исковете. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли
1
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............,
дело № 5512/93 г. от 18.03.1993 г, по силата на който .......... дарява на В. П. А.
чрез законния й представител – майката ........ П., следния недвижим имот:
апартамент, заемащ източната част от първия етаж на двуетажна масивна
жилищна сграда с вход на стълбищната площадка, находящ се в гр. .......,
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня-клозет, антре, застроен на 105 кв.м.
със същия нотариален акт дарителят запазва за себе си и съпругата си
пожизнено право на ползване на една югоизточна стая, хола и сервизните
помещения до смъртта на Р.......... И. А., а след това – върху целия апартамент.
Видно от нотариалния акт, при изготвянето му нотариусът е
удостоверил явяването на лицата .........., съпругата му ........ П. и
непълнолетната му дъщеря В. П. П..
Видно от удостоверение за наследници, изд. на Столична община,
Район „Лозенец“, .......... е починал на 05.03.2021 г., със семейно положение –
разведен, като е оставил наследник по закон: В. П. П. – дъщеря.
Видно от справка родствени връзки на .........., майка му Р.......... И. А. е
починала.
Установява се от представеното удостоверение от Столична община, че
бившата ул. „Илиян Филипов“ отговаря на настоящата ул. „Кораб планина“.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия през исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност
исковата сума.
Не се спори между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД,
което се потвърждава от ангажираните писмени доказателства.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С........ от 04.12.2001
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 11.06.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна
цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални
2
сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Представен е договор, сключен между .......... – възложител и „Техем
Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Не се спори между страните и че цената на дялово разпределение за
исковия период е на стойност исковата сума.
От заключението на ССЕ не се установяват плащания за исковия
период.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
3
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ............, дело № 5512/93 г. от 18.03.1993 г. се установи, че със същия В. П.
А. е придобила собствеността на процесния имот по дарение от баща си
........... С нотариалния акт е запазено пожизнено вещно право на ползване за
дарителя .......... и съпругата му (видно от самия нотариален акт съпругата на
.......... към момент на съставянето му е ........ П., посочена в това й качество –
пар. 1 от нотариалния акт) на една югоизточна стая, хола и сервизните
помещения до смъртта на Р.......... И. А., а след това – върху целия апартамент.
От представената справка за родствени връзки на .......... е видно, че
майка му Р.......... И. А. е починала. Починал е и дарителят .......... – на
05.03.2021 г. Що се отнася до съпругата му към момента на съставяне на
нотариалния акт ........ П. – по отношение на нея не се твърди и установява да е
починала. Доводите на ищеца, поддържани в хода на устните състезания пред
СРС, са, от една страна – че от нотариалния акт не става ясно кое лице е
съпругата на дарителя, и от друга – че след като дарителят е починал като
разведен, то вещното право на ползване се е погасило. Тези доводи не могат
да бъдат споделени. В самия нотариален акт нотариусът е удостоверил при
съставянето му самоличността на явилите се пред него лица, както и
обстоятелството, че ........ П. е съпруга на ........... След смъртта на Р.......... И. А.
вещното право на ползване на .......... и ........ П. е върху целия имот.
Със смъртта на .......... се е погасило неговото вещно право на ползване.
По делото не се твърди и установява вещното право на ползване на ........ П. да
се е погасило по някой от установените в чл.59 ЗС способи, сред които не
попада развод на вещния ползвател. С оглед изложеното не може да се
приеме, че вещното право на ползване ........ П. се е погасило.
При това положение правото на собственост на приобретателя върху
процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на вещния
ползвател. Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато
съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява
правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС,
задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. От страна на
ищеца не се твърди и установява вещното право на ползване да е прекратено
по някой от установените в нормата на чл.59 ЗС способи и то в момент,
предхождащ исковия период.
Ето защо, следва да се приеме, че ответницата не е надлежно пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея
искове.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
размера й.
4
С оглед неоснователността на претенцията за главницата,
неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид
акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответницата има право на разноски, но доколкото такива не се
претендират и не се установява да са били извършени, разноски не следва да
й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК .......... срещу В. П. А., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за:
сумата 467, 56 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент, заемащ източната част
от първия етаж, находящ се в гр. ..........., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до
изплащане на вземането;
сумата 107, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
17.05.2023 г.;
сумата 18, 22 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 4, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
17.05.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца: „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5