РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Кюстендил, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520102595 по описа за 2021 година
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6,съдебен адрес-гр.София, бул.“Александър
Малинов“ № 51 , ет.1,офис 19Б,чрез адвокат А. М.К.-САК, е предявило
против А. И. Б., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.***, искове да бъде
признато за установено по отношение на ответникът съществуване на
вземанията на ищеца за сумата от 1967.76 / хиляда деветстотин и шестдесет и
седем и седемдесет и шест/лева,представляваща част от дължима и изискуема
главница в общ размер на 5 877.47 /пет хиляди и осемстотин и седемдесет и
седем и четиредесет и седем/лева,представляваща дължима и изискуема
главница за периода от 08.11.2016 год. до 08.07.2018 год.,неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № FL425897/08.07.2008
год.,ведно и със законната лихва ЗА ЗАБАВА върху главницата,считано от
22.10.2021 год. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на
разноските от заповедното и исково производства.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответникът прави
1
възражение,че не е възникнало валидно облигационно правотношение между
страните с твърдяният предмет,че ищецът не е изпълнил задължението си да
предаде реално заемната сума на ответникът и последният не е получил
същата,че договорът е нищожен,като противоречащ на императивни
разпоредби на Закон за потребителският кредит,че претендираната сума е
погасена по давност.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от Договор за потребителски кредит № FL425897/08.07.2008
год.,сключен между „Юробанк И Еф Джи България“АД,ЕИК ********* и
ответникът /л.10-14/ и погасителен план към същият/л.15-16 и банково
бордеро № 922848/08.07.2008 год./л.17/,е това,че между банката като
кредитор и ответникът като длъжник било постигнато споразумение ,по
силата на което на ответникът бил отпуснат потребителски кредит в размер на
6600 лв.,който последният се задължил да върне при условията на
договора,ОУ и погасителният план на месечни вноски с крайна дата
08.07.2018 год.С чл.18,ал.1 на договора била уговорена възможността
кредиторът да има правото по всяко време да прехвърли вземането си на
трети лица.От посоченото банково бордеро се установява,че уговорената в
заем сума била преведена на ответникът в деня на подписване на
договора.Превеждането на сумата се установява и от експ.з-ние вх.№
2670/17.03.2023 год./л.158-166/,изп.от в.л. М. В.,от което се установява и
това,че : 1.ответникът е сторил последно плащане по договора на 23.08.2011
год.;2.Към 26.10.2016 год. ответникът е дължал за главница сумата от
3 909,71 лв.,за възнаградителна лихва сумата от 4122,14 лв.,а към 22.10.2021
год. дължал по гламвницата сума в размер на 5 877,47 лв. по главницата.
По делото се представят като доказателство от ищеца/стр.20-74/, договор
за прехвърляне на вземания,сключен между „Юробанк България“АД и
ищцовото ТД на 18.01.2016 год.,като от приложение № 1 към същият/л.79-81/
се установява,че банката кредитор продала на ищцовото дружество и
вземанията си към ответника. От съдържанието на пълномощно от 18.01.2016
год./л.73-74/с нотариална заверка на подписите, се установява това,че банката
2
кредитор упълномощила ищцовото ТД от нейно име да изпълни условията на
чл.99,ал.3 ЗЗД като уведоми длъжниците на банката за извършените цесии.С
писма изх.№ № 196 и 197/л.8-9/,двете от 13.01.2021 год.,с първото кредитора,
а с второто упълномощен от ищеца адвокат уведомили ответника за сторената
цесия.IСъгласно приложената обратна разписка /л.7/известието от
пълномощника на ищеца не е връчено на ответника.
На 22.10.2021 год. ищцовото ТД подало пред КРС заявление по реда на
чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 2111/1629/2015 год. същото било уважено с
издаването на разпореждане и заповед № 563/26.10.2021 год.,за изпълнение
на парично задължение за сумите: 1967,76 лева,представляваща главница по
цитирания договор за периода 08.11.2016 год.-08.07.2018 год.,частично от
общо дължима и изискуема сума в размер на 5 877,47 лв., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението.
Заповедта била връчена на ответникът на 02.11.2021 год. и същия на
12.11.2021 год. подал възражение ,за което ищцовото ТД било уведомено на
24.11.2021год. и същото на 22.12.2021 год. предявило настоящите искове.От
цитираното по-горе експ.з-ние на в.л.В. се установява и това ,че ответникът е
дължал на кредитора към 26.10.2021 год.сумите,посочени в подаденото от
последния заявление по реда на чл.410 ГПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете,че предявените искове са
допустими, а по същество неоснователни,поради което ще се
отхвърлят.Мотивите на съда са следните:
При положение,че ищецът в настоящото производство,преди образуването
му е подал заявление по реда на чл.410,ал.1 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против ответникът, за сумите,предмет на
настоящото производство,претендирани на едно и също основание,че
ответникът е депозирал в срок възражение против издадената заповед, след
което ищцовото ТД в срок е предявило исковете в една ИМ в
съда,последните са допустими като подадени от надлежна страна и против
надлежен ответник и в срок.
3
Няма спор между страните и доказателствата по делото установиха
възникването на валидно облигационно отношение между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“и ответникът , имащо характера на договор за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК .Договора съдържа съществени уговорки за
дадената в заем сума,размера на договорената лихва, ГПР, начина на връщане
на даденото в заем-кредитора е приел сумата,ведно с договорената лихва
/възнаградителна по характера си/ да бъде върната на анюитети вноски, всяка
съдържаща в себе си част от главницата и договорената лихва, начален и
краен срок на връщане,като последния е 08.07.2018 год.В договора не е
посочен конкретен размер на лихвеният процент,а само едната от
компонетните за формирането му,така както е посочено в чл.3 и 4 от
същият.Цитираните разпоредби на договора обаче са нищожни,тъй като не
дават възможност на потребителя,т.е на ответника да разбере какъв размер
лихва следва да плати,предоставено е само на преценката на кредитора да
изменява едностранно лихвеният процент,при неясни за потребителя
условия,поради което съответните клаузи са нищожни,което влече като
последица нищожността на целия договор,при което ответникът дължи
връщане на чистата сума на кредита,т.е сумата от 6600,00 лв.
Към датата на сключване на договорът редакцията на нормата на
чл.10,ал.1 ЗПК не е предвиждала изискване за минимален шрифт и размер на
шрифта,поради което изготвянето на договора,дори и да се установеше,че е в
по-малък размер от 12 не го прави нищожен. От представеното като
доказателство банково бордево от датата на подписване на договора се
установи ,че кредиторът е изпълнил основното си задължение да предаде
реално в заем уговорената сума на длъжникът.Това обстоятелство се установи
и от експертно заключение вх.№ 2670/17.03.2023 год.на в.л.М. В.,прието от
съда като обективно и неоспорено от страните,което установи и това,че
ответникът не е изпълнил задължението си,като е сторил плащания по
главницата в размер на 722,53 лв., и 1882,14 лв. от договорните лихви, което
представлява на практика неточно изпълнение.Според това експертно
заключение задълженията на ответника към дата 26.10.2016 год. са били
съответно за 3 909,71 лв. за главница и 4 122,14 лв. за договорна лихва.
Процесния договор за чиято легална дефиниция договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
4
на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Доколкото цитираната дефиниция съдържа само задължението на кредитора,
но не и на потребителя, последното би трябвало да се извлече от
характеристиката на предмета на договора - в случая паричен заем -
посредством общата разпоредба на чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят
(потребителят по терминологията на ЗПК) се задължава да върне заетата
сума.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит,реално предоставяне на
договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане,които
предпоставки в казуса са налице.Горното обуславя извода,че ответникът към
дата 26.10.2016 год. е бил в неизпълнение на задължението си,като към
същата е бил сторил последно плащане на 23.08.2011 год.,към която дата е
бил платил по задълженията си общо сума в размер на 2604,67 лв.,от която по
главницата 722,53 лв.,а остатъка като договорни лихви.Няма доказателства,а
представянето на такива е в тежест на ответника, че последният е платил
някоя от погасителните вноски от исковият период.В настоящият казус
всички плащания сторени от ответника по делото следва да се отнесят като
такива по главницата,поради нищожността на договорните клаузи,което
означава че към 23.08.2011 год. ,когато ответникът е направил последното си
плащане, е дължал сума само за главницата в размер на 3395,33 лв.,
установимо от експ.з-ние на в.л.М. В.. Плащането на главницата,съгласно
договора за кредит, е разсрочено на погасителни вноски с падежно число
осмо на всеки месец.Предвид тази уговорка настоящият състав на съда
счита,че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за потребителски
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Съдът на
основание гореизложеното приема,че вноските за исковия период/08.11.2016
год.-08.07.2018 год./ са дължими,те не са погасени по давност,тъй като срокът
от време от първата дата до датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК-22.10.2021 год.е по-малък от петгодишният,необходим за погасявеното
им по давност,още повече като се вземе в предвид,че давност не е текла в
един период от исковият/поради действието на ЗАКОН за мерките и
5
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
Налага се извода обаче,че размера на дължащата се главница възлиза не на
съответната непогасена част по погасителният план към началната дата на
исковия период,а на посочената по-горе сума от 3909,81 лв.,което не променя
крайният извод на съда за основателност на исковата претенция за частичният
иск,тъй като тя е по-малка от общо дължимата подосочена по-горе.
Настоящият състав счита,че е безпредметно да изследва въпросът за
това,дали банката кредитор е обявила надлежно на длъжника ,че счита цялото
си вземане за предсрочно изискуемо,защото падежа на последната вноска е
бил на 08.07.2018 год.,т.е преди датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК.
Възражението на ответника,че не му е съобщено за цедирано вземане е
неоснователно с оглед доказателствата по делото,въпреки липсата на
доказателства,че това е сторено от ищеца,като уполномощено от кредитоира
лице,или от последният.За цесията ответникът е узнал от особеният си
представител с връчването на ИМ и приложенията.
За сумата, представляваща исковата претенция,ищцовото ТД
претендира,че черпи права и от договора за прехвърляне на
вземане/цесия/,намиращ основанието си в нормата на чл.99 ЗЗД,сключен
между кредитора по вземането като прехвърлител и приобретателя-
цесионер.Такъв договор със съдържание сочещо страните, предмета и други
съществени уговорки,като например продажна цена, индивидуализиране на
вземането, или възможност такова,или множество такива да се
индивидуализират чрез подписване на допълнителни сторазумения между
страните,респ. в приложения към договора,по делото бе представен като
доказателство и в „Приложение № 1“ към него фигурира и вземането на
банката към ответника.Нормата на чл.18,ал1 от договора за потребителски
кредит покрива изискването на чл.26 от ЗПК и не e нищожен,поради
противоречие с посочената.
Поради горното съдът ще уважи исковата претенция относно частично
претендиран размер от главницата, а за вторият ще го уважи съобразно
изложеното по-горе за сумата от 3909,81 лв.
6
По делото ответникът е платил за държавна такса сумата от 39,36 лв.,за
възнаграждение на особен представител на ответника 350,00 лв. и 300,00 лв.
за възнаграждение на вещо лице,като общият размер от 689,36 лв. ще се
присъди на ищеца в тежест на ответника. В заповедното производство
ищецът е платил като държавна такса 39,36 лв.,която сума също ще се рисъди
в негова полза като разноски от заповедното производство.Няма
доказателства за конкретно платено адвокатско възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца,а и заплащането на такова като
разноски, видно от ИМ не се претендира.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК
*********,адрес на управление на дейността-гр.София, район Витоша,
ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,съдебен адрес-
гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 51 , ет.1,офис 19Б,чрез адвокат А. М.
К.-САК, и А. И. Б., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.***, че в полза на
дружеството против вторият съществува вземане на ищеца за сумата от
1967.76 / хиляда деветстотин и шестдесет и седем и седемдесет и шест/
лева,представляваща част от дължима и изискуема главница в общ размер на
3395,33 / три хиляди и триста и деветдесет и пет и тридесет и три/ лева,
представляваща дължима и изискуема главница за периода от 08.11.2016 год.
до 08.07.2018 год.,неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № FL425897/08.07.2008 год.,ведно и със законната лихва ЗА ЗАБАВА
върху главницата,считано от 22.10.2021 год. до окончателното
изплащане,като за сумата от 2482,14 /две хиляди и четиристотин и осемдесет
и два и четиринадесет/лева,представляваща разликата между уважената част
от исковата претенция за общо дължимата сума по главница до пълният
предявен размер на иска за сумата от 5 877,47 /пет хиляди и осемстотин и
седемдесет и седем и четиредесет и седем/лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,ЕИК *********,адрес на управление
на дейността-гр.София,район Възраждане, сумата от 689,36 /шестотин и
7
одемдесет и девет и тридесет и шест/лева,представляваща сторените от
последният разноски в настоящото производство,както и сумата от 39,36
/тридесет и девет и тридесет и шест/ лева,представляваща платената
държавна такса по ч.гр.д.№ 2111/2021 год. по описа на Районен съд
Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-град Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8