№ 2572
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод жалби, както следва:
1/ въззивна жалба вх. № 296119/12.08.2021г. на К. В. М., в лично качество и в
качеството й на управител на ЕС в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „************ и
представляващ етажните собственици, ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, Й.З. П.а – к и Г. ХР. ОР. срещу Решение № 262359 от 23.07.2021г. по гр.д. №
6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
227 от ГПК вр. чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН производството по делото е прекратено по
отношение на конституирания в хода на делото в качеството на правоприемник по закон на
починалия ищец К.А.К, п. на 25.10.2019г. – като роднина по съребрена линия от пета степен
Г. СТ. Д. с ЕГН **********.
В частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на
конституираните в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК правоприемници на починалия
ищец СТ. Г. СТ., ЕГН **********, ЦВ. Г. СТ., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН **********,
срещу решението не е подадена жалба и същото в тази част е влязло в сила.
Тази жалба по правната си същност е частна жалба срещу решението, в частта му
имаща характер на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по
отношение на ищеца Г. СТ. Д.. Същата подлежи на разглеждане в производство по реда на
Глава ХХI от ГПК.
2/ въззивна жалба вх. № 296119/12.08.2021г. на К. В. М., в лично качество и в
качеството й на управител на ЕС в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „************,
представляващ етажните собственици, ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, Й.З. П.а – к и Г. ХР. ОР. срещу Решение № 262359 от 23.07.2021г. по гр.д. №
6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, поправено с Решение № 260184 от
1
22.03.2022г. В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от К. В. М. с ЕГН **********, ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, Й.З. П.а-к с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. **********, заместилите по реда
на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса К.А.К, п. на 25.10.2019г. - Д. П. В. с ЕГН
**********, Г. ХР. ОР. с ЕГН **********, Н. ИВ. Г. с ЕГН **********, СТ. Д. СТ. с ЕГН
********** и Д. Д. Д. с ЕГН **********, последните двама заместили по реда на чл. 227
ГПК Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. срещу Ж. ИВ. Д. с ЕГН ********** и М. ИВ. Ж. с ЕГН
********** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на хоби стая, находяща се на партерен етаж в жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „************, която жилищна сграда е
изградена в имот с ид. 10135.1507.744 по КККР на гр. Варна, посочена на скица по
архитектурен проект с червени очертания, която скица е приложена на л. 657 от делото и
която приподписана от съда е неразделна част от решението, с площ от 36.10 кв.м. по КНА
№ 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ и описана като хоби
стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо
стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, тото пункт, отгоре – жилище, от долу –
ПРУ.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и
необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно ВРС е
приел, че спорният обект не е обща част на сградата в режим на ЕС към момента на нейното
възникване, като не е отчел правилно същественото действие на делбата /сключването на
окончателен разделителен протокол/ и договора за групов строеж според регламентацията
му към момента на сключването му /чл. 192 от ЗТСУ /отм./, нито спецификата на
възникналата след делбата ЕС. Съсобствеността съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ в случая е
прекратена чрез извършена последваща делба, чрез разпределение на жилищата и другите
обекти, съобразно ДГС и одобрените строителни книжа и разрешението за строеж № 129 от
07.10.1983г., като е установено по делото, че изградената ЖС въз основа на това разрешение
съответства на одобрения на 27.07.1983г. архитектурен проект и изменението с последващи
екзекутиви. С договора за доброволна делба от 15.02.1989г. всеки от участниците в ДГС е
придобил в изключителна собственост определения му обект въз основа на делбата, като Д.
и И.И получили в собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж; Ж.Д. получила в
собственост апартамент № 2 на втори етаж; М.Ж. – апартамент № 3 на трети жилищен етаж
и РД БСТ – магазин в партерния етаж на сградата, ведно с по едно таванско помещение и
изба за всеки. Именно от този момент върху построената сграда е възникнала ЕС. В
описанието на придобитите самостоятелни обекти липсва посочване на процесната хоби
стая като самостоятелен обект, поставен в нечий дял като изключителна собственост, нито
същата е описана като прилежаща част към някой от поделените между съделителите
самостоятелни обекти /три апартамента и тото пункт/. Ето защо изводът на ВРС, че при така
отразеното в архитектурния проект, по който сградата е построена не може да не направи
извод дали процесното хоби е било предназначено да обслужва собствениците на отделни
2
притежавани етажи или е било самостоятелен обект е неправилно. Спецификата на
характера на общите части на ЕС обосновава невъзможността да бъдат придобиване по
давност. Събраните в тази връзка свидетелски показания са недопустими, доколкото не е
установено обекта да е променил предназначението си по общо съгласие на етажните
собственици, а същите не установяват и осъществяване на фактическа власт, нито
намерение за своене от наследодателите на ответниците и от тях самите. От друга страна
разпореждането с общи части може да стане само със съгласието на всички собственици.
Установено е от заключението на тричленната СТЕ, че ап. 1 не е функционално свързан с
хоби стая, както и до нея се достига от общото разпределение на партерния етаж на
сградата. Неправилно и необосновано това заключение не е кредитирано от ВРС; не е
съобразено, че в обясненията си вещите лица безспорно установяват, че достъп до дворното
място може да бъде осъществен единствено през хоби стаята, както и че няма друг достъп
до дворното място; че съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в
многофамилни ЖС се осигурява комуникация за общо ползване в хоризонтално и
вертикално направление /входно пространство и др./; че общият достъп през партера до
вътрешния двор е необходим във всички случаи; че таблицата за определяне на цените на
обектите в ЖС няма вещноправни последици, както и оспорването на достоверността й,
като частен диспозитивен документ и че ценообразуването не е извършено при извършване
на делбата и учредяването на ЕС /15.08.1989г./ в противоречие с изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗС, а в един предходен момент /02.08.1983г./. Ето защо хоби стаята не може да бъде
обособена като самостоятелен обект и съставеният НА № 79/2011г. на Нотариус Янчо
Несторов не установява валидно право на собственост върху описаната като самостоятелен
обект хоби стая. Същата е обект, който функционално обслужва всички отделно
притежавани самостоятелни обекти в сградата, и като такъв съставлява обща част по
предназначение на сградата, притежание на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата /ищци/, при квоти съобразно участието им в ОЧ на сградата. Ето защо КНА следва
да се отмени. Отправили искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се
отмени и вместо него предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата М. ИВ. Ж. оспорил развитите в нея оплаквания, с доводи за
правилност и законосъобразност на решението. Посочил, че по делото не е установено, че
спорната хоби стая е обща част на сградата към момента на нейното възникване.
Архитектурният проект, одобрен на 27.07.1983г. е предвиждал на партерния етаж на
сградата да се изградят две помещения, като едно от тях е процесното „хоби“. И към двата
обекта по проект е предвидено изграждането на санитарен възел и такива са изградени.
Спорната стая не обслужва други самостоятелни обекти в сградата, а освен това етажната
собственост може да съществува и без този обект. Отправил искане решението да се
потвърди.
При служебна проверка на допустимостта на въззивното производство, ВОС
съобрази следното:
3
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
На основание чл. 265, ал. 3 от ГПК необходимите другари на жалбоподателите –
заместилите по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса ищец К.А.К, п. на
25.10.2019г. - Д. П. В., Н. ИВ. Г., както и заместилите по същия ред починалия в хода на
делото ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. – СТ. Д. СТ. и Д. Д. Д., следва да се конституират
служебно като въззивници по делото.
В същото време съдът констатира, че ищецът СТ. Д. СТ. е починал на 12.04.2022г.
съгласно справка от НБД от 08.07.2022г. На основание чл. 227 от ГПК в качеството на
ищец/въззивник на негово място следва да се конституира правоприемника му по закон Д.
Д. Д.. Същевременно последното е основание за спиране на производството по смисъла на
чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С молба от 25.01.2022г. КР. ИВ. Д., като частен приобретател на въззивницата К. В.
М. съгласно договор за покупко продажба на апартамент № 2 по НА № 164 от 01.11.2021г.
отправил искане за конституирането му в качеството на трето лице помагач на
въззивницата/ищца К.М..
Налице са предпоставките на чл. 226, ал. 2 от ГПК, като правоприемникът на
спорното право в течение на процеса следва да бъде конституиран в качеството на трето
лице помагач на страната на праводателя си.
На следващо място, съдът съобрази, че предмет на разглеждане в настоящото
производство са частна и въззивна жалби срещу различни части от постановеното по гр.д. №
6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав. На основание чл. 273 вр. чл. 210, ал. 2, изр.
1, пр. II от ГПК, съдът приема с оглед характера на жалбите /частна и въззивна/ и
предметния обхват по всяка от тях, че съвместното им разглеждане в едно производство ще
бъде затруднено, доколкото произнасянето по частната жалба има обуславящо значение за
произнасянето по въззивната жалба. Налице са поради това предпоставките на чл. 273 вр. чл.
210, ал. 2, изр. 1, пр. II от ГПК производството по двете жалби да бъде разделено.
Настоящото производство образувано под № 1444/2022г. по описа на ВОС, III-ти
състав следва да продължи по въззивната жалба насочена срещу частта от Решение №
262359 от 23.07.2021г. по гр.д. № 6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е насочена срещу решението в частта му, с която производството по
делото е прекратено по отношение на един правоприемник в хода на делото. В тази част
решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.
Произнасянето по частната жалба – дали правоприемника на страната, действително
притежава това качество или не, е преюдициално за изхода на настоящото въззивно
производство, доколкото въпросът за конституирането на надлежните страни по делото е
4
въпрос по допустимостта на производството, който следва да се разреши в преюдициален
порядък. Ако определението, с което производството по делото е прекратено по отношение
на правоприемника бъде отменено, ВРС ще следва да постанови допълнително решение,
което ще подлежи на самостоятелно обжалване. Евентуалната жалба срещу допълнителното
решение ще подлежи на разглеждане в рамките на настоящото производство. По тази частна
жалба поради това следва да се образува отделно частно производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 265, ал. 3 от ГПК необходимите другари на
жалбоподателите – заместилите по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса ищец
К.А.К, п. на 25.10.2019г. – Д. П. В., Н. ИВ. Г., както и заместилите по същия ред починалия
в хода на делото ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. – СТ. Д. СТ. и Д. Д. Д. като въззивници по
делото.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 от ГПК Д. Д. Д. с ЕГН ********** и с
адрес: с. Горни окол, обл. Самоков и в качеството на ищец/въззивник на мястото на
починалия в хода на делото СТ. Д. СТ., п. на 12.04.2022г.
КОНСТИТУИРА на чл. 226, ал. 2 от ГПК КР. ИВ. Д., като частен приобретател на
въззивницата К. В. М. съгласно договор за покупко продажба на апартамент № 2 по НА №
164 от 01.11.2021г., в качеството му на трето лице помагач на страната на
въззивницата/ищца К.М..
Списъкът на лицата за призоваване да се съобрази и ревизира с оглед постановеното в
настоящото определение.
РАЗДЕЛЯ на основание чл. 210, ал. 2, изр. 1, пр. II от ГПК производството по
в.гр.д. № 1444/2022г. по описа на ВОС, III-ти състав.
ПОСТАНОВЯВА, че в.гр.д. № 1444/2022г. по описа на ВОС, III-ти състав
продължава с предмет въззивна жалба, описана под № 2.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно преписка по частната жалба, описана под № 1,
съдържаща всички книжа по настоящото дело, която да се докладва на Заместник
председателя на Гражданско отделение при ВОС за образуване в самостоятелно частно дело
и разпределение.
Първоинстанционното дело, ведно с всички приложения към нея да се докладват като
приложение към частната жалба, като след приключване на производството по частната
жалба същото да се приложи към настоящото въззивно дело.
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК производството по в.гр.д. №
1444/2022г. по описа на ВОС, III-ти състав до постановяване на окончателен акт по частната
жалба.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК от Община Разград
удостоверение за наследници на СТ. Д. СТ. с ЕГН **********, п. на 12.04.2022г., ведно с
данни за техните настоящи и постоянни адресни регистрации.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
5
получаване на съобщението за постановяването му.
След произнасяне, както и след приключване на производството по частната жалба,
делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за преценка и евентуално възобновяване на производството по
делото и продължаване на съдопроизводствените действия него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6