Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№
/ 2017г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на трети
май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Х.ВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
При
участието на секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА Х.ВА
въззивно гражданско дело № 553 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно.
Образувано е по жалба на В.В.Ч. срещу Решение №
4792/19,12,2016г., постановено по гр.д. № 6404 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд, с което е отхвърлен искът му предявен срещу Ф.Н.С., за установяване правото на собственост
на въззивника по отношение Апартамент № 12 прим на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди” № 3 и 5, в гр. Варна, със
застроена площ от 46,50 кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня трапезария,
баня-тоалет и балкон /обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен
проект на 28.09.2001г./, а в условията на евентуалност за установяване правото
му на собственост по отношение на 29,65/634 ид.части
от същият Апартамент № 12 прим на 5-ти етаж в сградата
на ул. „Ал. Богориди” № 3 и 5, в
гр. Варна, със застроена площ от 46,50 кв.м., при твърдения за придобИ.е на собствеността по приращение
в качеството му на съсобственик в УПИ ХV-8,9 в кв.163 по плана на 11 м.р. на
гр.Варна, притежаващ 29,65 кв.м. ид.ч. от поземления
имот с обща площ от 634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото
на строеж на процесния апартамент, както и за осъждане Ф.Н.С. да предаде на В.В.Ч., владението на гореописания имот –
Апартамент № 12 прим /обозначен като апартамент 11 по
одобрения архитектурен проект на 28.09.2001г./, а в условията на евентуалност
за предаване правото на собственост по отношение на 29,65/634 ид.части от същият Апартамент 12 прим,
на основание чл.108 от ЗС, както и е
осъден да заплати на Ф.Н.С. сумата 3000,00лв., представляваща сторени съдебни разноски пред ВРС.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението,
като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.
Претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което иска да бъде
уважен.
Въззиваемият Ф.Н.С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
В исковата молба В.В.Ч. твърди,
че е собственик на 1/6 ид.част от УПИ XV-8,9
в кв.163 по плана на 11 микрорайон на гр.Варна, целият с площ от 634 кв.м., по
силата на дарение от своя баща В.В. Ч. обективирано в нот.акт №
7/31.03.1975г., а праводателят му - по силата на
наследяване от своя баща – В. Д. Ч., починал през 1943г. и признат приживе за
собственик с КНА № 162, том 5, рег. № 4475, дело № 1106/14.07.1931г. издаден по реда на Закона за издаване на нот.актове върху общински земи дадени или заети за жилища
на бездомници.
Твърди, че на 10.02.1995г. всички
съсобственици прехвърлили на строителя „Прометей” ООД 3/5 ид.части
от имота съгласно сделка обективирана в нот.акт № 121/10.02.1995г., а на 10.03.1997г. поради
невъзможност да започне строителството, „Прометей” ООД обратно им продал прехвърлените му 3/5 ид.части
от имота.
Впоследствие, на 21.06.2000г. всички
съсобственици на парцела сключили договор за строителство със строителя Г.Д.Т.като
се задътлжили да му продадат 30% ид.части
/190 кв.м./ от парцела срещу задължението на последния да построи сграда, от
която те да получат апартаменти с обща площ от 456 кв.м. с включени общи части
и 70 кв.м. избени помещения. На 23.09.2002г. част от съсобствениците /без
ищеца/ взаимно са си учредили право на строеж за част от обектите в бъдещата
сграда, без Апартамент № 12 прим, идентичен с
апартамент № 11 по архитектурния проект на сградата. След изграждане на
сградата строителят Г.Д.Т.бил признат за собственик с на Апартамент № 12 прим с к.нот.акт № 28/2011г. и с
н.а. № 29/2011г. продал същия на ответника Ф.Н.С.. Поради това, че ищецът не е
участвал в учредяването на правото на строеж по отношение на процесния имот – Апартамент № 12 прим,
твърди, че е станал собственик на имота по приращение,
а в евентуалност - на 29,65 кв.м. ид.части от него, а
Ф.Н.С. не е станал собственик на същия, а в евентуалност на 29,65 кв.м. ид.части от него, т.к. прехвърлителят
Г.Д.Т.не може да прехвърли валидно повече права от тези, които притежава.
Претендира да бъде прието за установено, че е
собственик на Апартамент № 12 прим, на 5-ти етаж в
сградата на ул. „Ал. Богориди”, № 3 и 5 в
гр. Варна със застроена площ от 46,50 кв.м., състоящ се от коридор,
дневна-кухня трапезария, баня-тоалет и балкон, а в отношение на евентуалност –
на 29,65/634 ид.части от същия, и ответника Ф.Н.С. да
бъде осъден да предаде владението на Апартамент № 12 прим,
а в условията на евентуалност –на
29,65/634 ид.части от същия.
Ответникът
Ф.Н.С. срока по чл. 131 от ГПК изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
Възразява, че е пълноправен собственик на процесния Апартамент № 12 прим по
силата на сключен на 01.02.2011г. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 29, том
1, рег. № 638, дело № 21/2011г., с праводател Г.Д.Т..
В отношение на евентуалност възразява, че е
собственик на имота по давност, чрез владение осъществявано в качеството на
добросъвестен владелец, за период от 5 години, първоначално от праводателя Г.Д.Т.считано от м.12.2005г. когато сградата, в
която се намира процесния апартамент е завършена до
степен „груб строеж с покрив”, за което е издадено надлежно удостоверение, до
03.02.2011г., когато го предал на ответника, след като му продал апартамента.
Считано от тази дата до момента владението се осъществява от последния, като
свой, безпрепятствено и необезпокоявано,
надлежно манифестирано.
Възразява, че ищеца не е собственик по приращение, т.к. с продажбата от „Прометей” ООД към
съсобствениците през 1997г., идеалната част на ищеца от дворното място е
придобита в режим на СИО със съпругата
му.
Възразява, че исковете с правно основание чл.
108 ЗС са погасени по давност поради това, че считано от 21.06.2000г. ищеца е
„в неизпълнение на задължението си да подпише окончателен договор по силата на
който като съсобственик на 1/12 ид.част от цялото
дворно място да заяви съгласие в това дворно място да се построи жилищна сграда
и да получи предвиденото по предварителния договор жилище с площ от 30 кв.м. и
изба от 6 кв.м.”. Посочва, че проявявайки незаинтересованост след подписването
на предварителния договор от 21.06.2000г. ищецът се е отказал от правото си на
собственост.
Претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
отговор на възраженията на ответника ищецът оспорва, че първият е придобил
собствеността върху процесния имот по давност.
Възразява, че ответникът е недобросъвестен
владелец, т.к. е знаел, че праводателят му не е
собственик. Това е така, т.к. констативният нотариален акт, с който Г.Д.Т.се е
легитимирал като такъв е съставен в денят на покупко
продажбата и от съдържанието му може да се направи извод, че собствеността не е
придобита от строителя на посочените в същия основания – реализация на
отстъпено право на строеж в съсобствен имот и при
отстъпено право на строеж, а и на ответника е било известно, че парцелът има
съсобственици и е необходимо всички, включително ищеца да са учредили право на
строеж, което не е сторено. Отделно от това Ф.Н.С. е имал дела със строителя и
е изследвал неговата собственост, след като в негова полза е допуснато
обезпечение върху друг имот на строителя.
Възразява и, че от датата, на която ответника
твърди, че е установил владение върху имота - 03.02.2011г. до датата на
предявяване на иска – 20,10,2015г. не са изтекли 10 години за да се приеме, че
е придобил имота като недобросъвестен владелец.
Оспорил е Приемо
предавателният протокол от 03,02,2011г., с който Г.Д.Т.е предал владението на процесния апартамент в полза на Ф.Н.С. с твърдението, че е
неистински - антидатиран, частен документ, съставен
само за нуждите на процеса. Излага, че Ф.Н.С. не е владял процесния
апартамент, т.к. владението не му е предадено. В самия н.а. № 29/01,02,2011г.
за покупко продажба е вписано, че владението на имота
ще бъде предадено на купувача след получаване на удостоверение за въвеждане в експоатация на жилищната сграда в срок до 30,12,2011г.
Възразява, че праводателят
Г.Д.Т.не е владял процесния апартамент като свой. Бил
е държател на същия и е осъществявал фактическа власт върху него със съзнанието
че съставлява обезщетение – част от сградата, дължимо на В.В.Ч.,
като собственик на идеална част от дворното място, което е видно от Констативен
протокол от 21,10,2010г. на нотариус К. И., съставил констативният нотариален
акт. Поради това Ф.Н.С. не би могъл да присъедини към своето упражнявано от Г.Д.Т.владение.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
Не е спорно и съдът въз основа събраните
доказателства приема за установено следното:
С нот.акт за
собственост на недвижим имот придобит по Закона за издаване на нотариални
актове върху общински места дадени или заети за жилища на бездомни, том 5, рег.
№ 4475, дело № 1106/1931г., В. Д. Ч. е признат за собственик на дворно място в
гр.Варна, кв.776, парцел 8, състоящо се от 254 кв.м., от които 30 кв.м.
застроено с едноетажна постройка.
Наследници по закон на В. Д. Ч., починал на
25.07.1943г., Т.В.Ч.– преживяла съпруга, Л. В.В. Ч., к.в.
Ч., А.В. Ч., Л.В. Ч. и М. В. Ч. - низходящи. Въззивникът
В.В.Ч. е син на починалия през 1984г. В.В. Ч..
С дарение обективирано
в н.а. съставен на 31.03.1975г. /л.15 по
делото на ВРС/ В.В. Ч. е прехвърлил на сина си В.В.Ч. собствеността върху 1/6 част от дворното място
представляващо дворище 8 в кв.163 по плана на 11 подрайон
на гр.Варна с площ от 254 кв.м., както и 1/6 ид.част
от жилищната сграда построена в същото дворно място.
С покупко продажба обективирана в нот.акт № 121, том
4, дело № 1334/1995г., К. Д. Г., С. А. Я., И. Д. Я. , к.в. Ч. и В. А. Ч. са прехвърлили
на „Прометей” ООД 3/5 ид.части от собствения си
недвижим имот: дворно място с площ от 254 кв.м., находящо
се в гр.Варна, ул.”Ал.Богориди” № 5 и представляващо
имот пл. № 8, парцел 15 в кв.163 по плана на 11 подрайон
на гр.Варна, ведно с къщата построена в дворното място. С покупко
продажба обективирана в нот.акт
№ 55, том 12, дело № 3197/1997г., „Прометей” ООД е прехвърлило на К. Д. Г., С.
А. Я., И. Д. Я. , к.в. Ч. и В. А. Ч. собствеността върху същия имот.
На 21.06.2000г. З. и С. С., Д. и С. С., к. А.
и Х. С., К. З., С. З.а и Т. З., З. и П. А., С. и И. Я., К.М. Ч., В.В.Ч. и съпругата му М.Ч. и к. Г., всички чрез пълномощника
си С. Я. са сключили договор за строителство с Г.Д.Т., с предмет –
застрояването на дворно място находящо се в гр.Варна,
ул.”Алеко Богориди” № 3 и 5, представляващо УПИ
XV-8,9 с площ от 634 кв.м. С договора всички собственици са се задължили да
продадат на строителя общо 30 % ид.части от
собствените си ид.части от парцела /В.В.Ч. и съпругата му М.Ч. – общо 2%/, срещу задължението на
строителя да изгради жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект. С
договора е предвидено В.Ч. и съпругата му да получат 30 кв.м., включващи
жилищна площ и прилежащи ид.части от общите части на
сградата и терена и 6 кв.м. изба.
Уговорките
на страните са възпроизведени и в нот.акт за
прехвърляне на недвижим имоти срещу задължение за строителство № 159, том 1,
рег. № 5900, дело № 118/2000г. С него собствениците са прехвърлили на Г.Т. 30%
равняващи се на 190 кв.м. ид.части от дворното място
представляващо УПИ XV-8,9 в гр.Варна, ул.”Алеко Богориди”
№ 3,5, цялото с площ от 634 кв.м. срещу задължението на последния да
построи сграда и да предостави на
собствениците безвъзмездно жилищна площ в размер на 456 кв.м. по апартаменти и
отделно 70 кв.м. избени помещения
С разрешение за строеж № П-74/19.12.2001г.,
издадено от Главния Архитект на гр.Варна, на Г.Д.Т.е разрешено да изгради жилищна сграда на 4 и 5 жилищни
етажа, магазини, подземни гаражи, находящи се в УПИ
XV-8,9 в гр.Варна, ул.”Алеко Богориди” № 3,5, цялото
с площ от 634 кв.м. Видно от обяснителната записка относно строежа на сградата
се предвижда същата да има 6 етажа, от които приземен етаж с магазини, ателие и
гаражи, както и 5 жилищни етажа, подземен етаж с изби и гаражи.
Със заявление Акт 50, том 2, вписано в книгите за вписване на 25.09.2002г. за
учредяване право на строеж по чл.183, ал.1 от ЗУТ до Община Варна, район
Одесос, с нотариална заверка на подписите, Г.Т., к. А., Х. С., С.н З. и С. З.а, З.
А. и П. АН., С. Я. и И. ЯН., к. Г. и К. Ч.
за заявили волята си да си учредят съвместно право на строеж на жилищна
сграда и всеки от тях да придобие в индивидуална собственост конкретен имот.
Предвидено е Г.Т. да получи в дял множество обекти сред които Апартамент № 11, находящ се на ет.5, във вх.5 със застроена площ от 67 кв.м.
и Апартамент № 11, находящ се на ет.5, във вх.3 със
застроена площ от 41,70 кв.м.
С нот.акт № 81, том
2, рег. № 11088, дело № 256/16.08.2005г. к. А., Х. С., С.н З. и С. З.а, З.
А. и П. АН., С. Я., Д. ЯН., В.К., Д. Д., К. Ч. и к. Г. /чрез пълномощник/ са
учредили на съсобственика си Г.Т., а последният запазва за себе си право на
строеж върху недвижим имот – Апартамент № 12, ет.5 в жилищен блок, находящ се в гр.Варна, ул.”Алеко Богориди”3,
вх.3 с площ от 69,10 кв.м., ведно с избено помещение 11 с площ от 7,70 кв.м.
Видно от удостоверение издадено от Главния архитект на район
„Одесос” /л.88 от делото на ВРС/, жилищната сграда находяща
се в УПИ XV-8,9 в кв.163 на гр.Варна, с адм. адрес:
ул.”Алеко Богориди” № 3, за която е издадено
разрешение за строеж № П-74/12.12.2001г. е завършена
в груб строеж с покрив съгласно Констативен протокол от 11.04.2006г. на
служители при Дирекция „УТ” при район „Одесос” съставен на основание чл. 181,
ал. 2 от ЗУТ.
С нот.акт № 28, том
1, рег. № 637, дело № 20/2011г., на 01.02.2011г. Г.Д.Т.е признат за собственик на Апартамент №
12 прим, находящ се на
ет.5, във вход 5 на жилищна сграда, построена на етап завършен груб строеж с адм.адрес: гр.Варна, ул.”Алеко Богориди”
№ 3 и 5 със застроена площ от 46,50 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 12 прим с площ от 4,80 кв.м., ведно с
прилежащите му 2,1268 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
С нот.акт № 29/01,02,2011г.,
том 1, рег. № 638, дело № 21/2011г. същият недвижим имот е продаден на Ф.Н.С.. Безспорно
е и от събраните доказателства се установява, че към момента на продажбата
последният не е сключил брак.
Видно от представения по делото двустранно
подписан Приемо-предавателен протокол, владението на
Апартамент 12 прим е предадено от Г.Т. на Ф.С. на
03.02.2011г.
Съгласно заключенията на вещото лице по
приетата СТЕ, процесният имот – Апартамент 12 прим описан в нот.акт № 28/2011г.
и № 29/2011г. е идентичен на Апартамент № 11 по архитектурния проект на
сградата. Установено е, че е налице идентичност между дворното място предмет на
нот.акт от 1931г., нот.акт
за дарение № 7/1975г. в полза на В.Ч. и образувания нов парцел УПИ XV-8,9 в
кв.163 по плана на гр.Варна, с площ от 634 кв.м. находящ
се на адм. адрес: ул.”Алеко Богориди”
№ 3 и 5. УПИ XV-8,9 е образуван от обединението на парцели 8 и 9 през 2001г.
със Заповед Г-3/06.02.2001г. Съгласно заключението сградата, в която се намира процесния апартамент е изградена съобразно одобрения
архитектурен проект, в обема на одобрената и застроената площ и въз основа на строително разрешение.
От приложеното по делото удостоверение
издадено на 23.11.2016г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД се
установява, че искането за присъединяване на сградата на адм.
адрес: гр.Варна ул.”Алеко Богориди” № 3,5 към В и К
мрежата е направено от Г.Т. на 04.06.2008г. Искането за проучаване
на условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа за адрес: гр.Варна, ул.”Алеко Богориди” № 3,5
към „Енерго-Про Мрежи” АД е направено на 15.09.2015г. от Венцислав Николов
вписан като Управител на Етажната собственост, видно от удостоверение издаденио от „Енерго-Про Мрежи” АД.
В хода
на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Вержиния И.ова Д. и Станимир Василев Ч. –
сочени от Ф.Н.С., и С.Б.Т.и Д. Г. Д. – сочени от В.В.Ч..
От показанията на свидетеля В. Д. се
установява следното: Познава В.В.Ч. и Ф.Н.С., т.к.
има собсвен апартамент в сградата, където се намира процесния. В.В.Ч. заедно с
нейната майка прехвърлили част от съсобствения си
имот на строителя Т. и след построяване на сградата следвало да получат в
собственост апартаменти. Виждала на провежданите общи събрания на етажната
собственост да присъстват и В.Ч. и Ф., който закупил от Т. апартамента, който
трябвало да бъде получен от В.. В. никога не ползвал имот в кооперацията, т.к.
не е получил такъв. Имал разногласия с Т. по повод обезщетяването. На събранията
се обсъждало В. да получи някакво помещение в сградата, защото също бил дал
част от земята си на строителя, както и да се съберат пари за довършване на
сградата. Последните действия на строителя по довършване на сградата били от
2010-2012г. На първото събрание през 2015г. чула, че В. казал на Ф., че
Апартамент 12 прим е негов.
От показанията на свидетеля С. Ч. – син на въззивника се установява, че още през 2000г. имало
разговори между баща му и строителя Т., че след довършване на сградата с акт 16
собствениците на земята ще могат да избират апартаменти. В.Ч. се бил спрял на
апартамент 12 прим, тъй като бил по-малък и не се
налагало да доплаща много пари. Преди 2 години, през 2015г. на едно събрание
узнали, че процесният апартамент е продаден на
ответника Ф.. До тогава, след 2005 – 2006г. свидетеля посещавал сградата,
качвал се на петия етаж, но апартамент 12 прим и останалите били заключени. Не могъл да влезе. Не размрал, че някой живее в този апартамент. Минавал и
вечерно време, но не го заварвал да свети. В. и свидетеля присъствали преди
това на провеждани събрания, на които се обсъждали довършителните работи, както
и това че В. може да получи помещение в сградата на партера на първия етаж тип
коридор.
От показанията на свидетелят Тончев се
установява, че е собственик на апартамент на същия етаж, на който е и
апартамента на Ф.С. от 2004г. Ф. се появил в началото на 2012г. след като
закупил апартамента от строителя Т. и започнал да го ремонтира. До този момент
апартаментът бил заключен и недовършен. Посочва, че познава В.Ч., който се
появил на някое от провежданите общи събрания
на кооперацията в края на 2015г. с едно момче очевидно синът му и на вселослушание заявил претенциите си към строителя Т. за
обезщетение. Свидетелят посочва, че Ф.С. е заплатил дължимите вноски към
етажната собственост за довършителните работи.
От показанията на св. Д. се установява, че
познава Ф.С. от 2-3 години, като той бил собственик на апартамент на 4 жилищен
/петия надпартерен етаж/.
Познавал и В., който се появил на едно от събранията в кооперацията миналата
година, и предявил претенции към Т. за обезщетение. Попитал къде са му апартаментите.
При
така установеното съдът намира следното:
За да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС е основателен в тежест на въззивника
е да установи главно и пълна, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е собственик на процесния имот на заявеното правно основание – по приращение, като обект от жилищна сграда построена в имот
/дворно място/ в което същият е съсобственик, без надлежно учредено право на
строеж от негова страна, че въззиваемият го владее
без наличие на правно основание.
В тежест на въззиваемия
е да установи възраженията си по иска.
Безспорно е и от събраните доказателства се
установява, че В.В.Ч. е придобил по дарение от баща
си Вангел Ч. през 1975г. 1/6 ид.част от дворище № 8
/УПИ XV-8/, находящо се в гр.Варна, 11 подрайон с площ от 254 кв.м., който имот със Заповед от
Г-3/06.02.2001г. е обединен с УПИ XVI-9 с площ от 380 кв.м.
в един общ парцел – УПИ XV-8,9 с площ от 634 кв.м.
Изменението на дворищнорегулационния план касателно двата парцела е извършено при действието на ЗТСУ
/отм./ през 2001г. преди приемането на ЗУТ и е целяло обединяване на два
маломерни имота с цел застрояване на новообразувамия.
Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./ този план има вещноправно
действие, което се изразява в това, че от момента на влизането му в сила
включените в общия парцел имоти губят своята самостоятелност и възниква
съсобственост върху новообразувания имот. Регулацията е приложена на място като
в този смисъл са и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, че вътрешната
граница между старите парцели е отпаднала при образуването на новия УПИ XV-8,9
и регулационната граница съвпада с имотната. Построената в новообразувания УПИ XV-8,9
сграда, съгласно обяснителната записка към ценообразуването на сградата на
ул.”Алеко Богориди” № 3,5 е за комплексно застрояване
– жилищни обекти, складови помещения, ателие и магазини, а отделно от това е за
многоетажно строителство – 7 етажна сграда, поради което съгласно чл.31, ал.2
от ЗТСУ /отм./, частите на съсобствениците в сградата съответстват на
стойността на местата им включени в парцела. При това положение се налага
извод, че правото на ищеца в съсобствения парцел УПИ XV-8,9
съответстващо на неговото право на собственост в бившия УПИ XV-8
/1/6 ид.част от 254 кв.м.= 42,33 кв.м./ и след
отчитане на разпоредителната сделка с 2% от притежаваното от него право в полза
на Г.Т. с нот.акт № 159/2000г. /12,68 кв.м./ е
29,65/634 кв.м. ид.части от имота. Същите се съпритежават от В.В.Ч. и неговата
съпруга М.Ч. в режим на съпружеска имуществена общност, т.к. са придобити на
възмездно основание с покупко-продажбата от „Прометей” ООД с нот.акт № 55, том 12, дело № 3197/1997г. Всеки съсобственик
има право да защитава собствеността си съобразно обема, в който я притежава,
включително да иска предаването на цялата вещ от трети лица, които я владеят
без правно основание. Затова въззивникът е
легитимиран да предяви самостоятелно настоящия ревандикационен
иск. Съпрузите са задължителни необходими другари, винаги когато срещу тях е
насочен иск за собственост касаещ тяхна обща вещ
притежавана в режи на СИО, поради необходимостта статута й да бъде еднакво
определен по отношение и на двамата съпрузи. Правото на иск обаче е субективно
право на всяко лице и преценката за това дали да го упражни или не е строго
индивидуална. В този смисъл съпрузите не са задължително съвместно легитимирани
да предявяват искове.
Съдът намира наведеното от ищеца твърдение за
придобИ.е на право на собственост на твърдяното
основание за частично основателно. Безспорно е, че право на строеж в полза на
строителя Г.Т. е учредено по уредената в чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в редакцията
действала от 31.03.2001г. до 2003г. хипотеза, чрез заявление до кмета на
общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците, без обаче същото
да изхожда и от ищеца В.Ч.. Съгласно установената трайна и задължителна съдебна
практика в това число произнасяния на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №
44 от 4.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Веска Райчева, когато съсобственик учреди право на строеж, без в учредявяването да участва друг съсобственик, учредилият
правото се е разпоредил с права, в по-голям обем, отколкото той притежава,
поради което обемът права над притежаваните от учредилия суперфицията
се придобиват по приращение от неучаствалия в учредяването съсобственик. Следователно ищецът В.Ч. и съпругата му съпритежават общо само 29,65/634 кв.м. ид.части
от построената жилищна сграда, респективно и от процесния
апартамент – 12 прим на основание приращение
съгласно чл. 92 от ЗС.
Въззиваемият противопоставя
собствени права по отношение на процесния апартамент
12 прим произтичащи от покупко-продажба обективирана в нот.акт № 29,/02,02,2011г., с праводател Г.Т.,
последният признат за собственик на същия на 01.02.2011г. с констативен
нотариален акт за собственост № 28/2011г. В заявлението по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ от 25.09.2002г., с което е учредено право на строеж в полза на Т., този
апартамент е разпределен в негов дял,
поради което след довършване на строежа на фаза „груб строеж” през 2006г.
последният е е могъл да се разпореди валидно с него.
Поради това, че В.Ч. е придобил по приращение
29,65/634 ид.части от апартамента съобразно
гореизложените мотиви, то строителят Т. е станал собственик и е могъл валидно
да прехвърли на ответника С., а последният реално да придобие, собствеността
само по отношение на разликата над придобитата по приращение
от Ч. площ от имота. Следователно Ф.С. е станал собственик по силата на покупко продажба на 604,35/634 ид.части
от процесния апартамент.
По въведеното от въззиваемия
в условие на евентуалност придобивно основание
давност настоящият състав намира следното:
Двустранно подписаният Приемо-предавателен
протокол, с който, владението на Апартамент 12 прим е
предадено от Г.Т. на Ф.С. на 03.02.2011г., е частен, свидетелстващ документ,
без достоверна дата, който не носи подписа на оспорилия го въззивник.
Ф.Н.С., чиято е била доказателствената тежест, не е
установил главно и пълно, че документа е съставен на вписаната в същия дата.
При това положение съдът намира, че протокола е неистински документ, респ., че
владението не е предадено от Г.Д.Т.на Ф.Н.С. на сочената в същия дата -
03.02.2011г.
Съдът намира показанията на свидетелите за
обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с
други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло. Въз
основа показанията на свидетелят Тончев приема за установено, че Ф.Н.С. е
установил фактическа власт върху процесния имот в
началото на 2012г., когато започнал да го ремонтира. Други доказателства
относно началния момент на упражняваното от въззиваемия
владение не са събрани. Владението е установено върху годен да бъде придобит по
давност самостоятелен обект от жилищна сграда, т.к. е установено след
11,04,2006г., когато с Констативен протокол от същата дата на служители при
Дирекция „УТ” при район „Одесос” е удостоверено, че сградата е завършена в груб
строеж.
Относно характера на упражняваното владение
настоящият състав намира, че Ф.Н.С. е добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70 от ЗС, доколкото владее вещта на годно правно основание без да знае, че праводателят му не е собственик. Доказателства за обратното
не са събрани. От констативният нотариален акт, с който Г.Д.Т.се е легитимирал
като собственик в денят на продажбата в полза на въззиваемия,
както и от факта, че е съставен на същата дата не може да се направи еднозначен
извод, че собствеността не е придобита от строителя на посочените в същия
основания – реализация на отстъпено право на строеж в съсобствен
имот и при отстъпено право на строеж. Въззиваемият не
е установил и, че на въззивника е било известно, че
парцелът има съсобственици и не всички са учредили право на строеж в полза на праводателя. Дори да се приеме, че между Ф.Н.С. и строителя
е имало висящи дела, не може да се направи извод, че всички обстоятелства,
включително за правото на строеж за процесната сграда
са били известни на първия. Следователно Ф.Н.С. би могъл при наличие на
останалите предпоставки за това, да придобие 29,65/634 ид.части
от процесния апартамент с изтичане на пет годишен давностен срок. За периода от началото на 2012г. до
22,10,2015г. такъв не е изтекъл. Изтекли са 3 години и 6 месеца. Затова следва
да се разгледа твърдението за упражнявано владение от праводателят
му Г.Д.Т., респ. твърдяното присъединяване на срока на владението.
Съдът приема, че началният момент на
твърдяното упражнявано от Г.Д.Т.владение е момента на завършване на сградата в
груб строеж, което е станало на 11,04,2006г., когато с Констативен протокол от
същата дата на служители при Дирекция „УТ” при район „Одесос” е удостоверен
този факт. Това е така, т.к. към него момент процесният
апартамент е възникнал като самостоятелен обект на собственост. Доколкото не е
установено обратното приема, че е продължило до началото на 2012г., когато след
осъществената покупко продажба е предадено от праводателя на приобретателя Ф.Н.С.
или продължителността му е 6 години /считано до април 2012г./.
Въз основа събраните доказателства съдът
приема за установено, че Г.Д.Т.има качеството на владелец, а не държател на процесния апартамент, респ. придобитите по приращение от въззивника
29,65/634 ид.части. Упражняваната фактическа власт
през горепосочения период е с намерение за своене.
Този извод се налага от съставения в негова полза констативен нотариален акт за
собственост. Апартамента е бил заключен за периода на упражняваното владение и
същото е предадено на правоприемника Ф.Н.С. именно от строителя. Въззиваемия не е установил главно и пълно, че друго лице
освен Т. са владяли имота. Сам Констативния протокол
от 21,10,2010г. на нотариус К. И. не може да обоснове обратен извод.
Настоящият състав намира, че Г.Д.Т.има
качеството на недобросъвестен владелец. Това е така, т.к. първоначално, на
21.06.2000г. З. и С. С.ови, Д. и С. С., к. А. и Х. С.,
К. З., С. З.а и Т. З., З. и П. А., С. и И. Я., К.М. Ч., В.В.Ч.
и съпругата му М.Ч. и к. Г. са сключили договор за строителство с Г.Д.Т..
Уговорките на страните са възпроизведени
и в нот.акт за прехвърляне на недвижим имоти срещу
задължение за строителство № 159, том 1, рег. № 5900, дело № 118/2000г.
Впоследствие със заявление Акт 50, том 2, вписано в книгите за вписване на 25.09.2002г. за
учредяване право на строеж по чл. 183, ал.1 от ЗУТ до Община Варна, район
Одесос, с нотариална заверка на подписите, само част от съсобствениците, без
участието на В.Ч., а именно: Г.Т., к. А., Х. С., С.н З. и С. З.а, З.
А. и П. АН., С. Я. и И. ЯН., к. Г. и К. Ч.
за заявили волята си да си учредят съвместно право на строеж на жилищна
сграда и всеки от тях да придобие в индивидуална собственост конкретен имот.
При това положение Г.Д.Т., който е бил страна както по договора за
строителство, по сделката обективирана в н.а. 159,
том 1, рег. № 5900, дело № 118/2000г., както и правоимащ
по заявление Акт 50, том 2, вписано в
книгите за вписване на 25.09.2002г. за учредяване право на строеж по чл. 183,
ал.1 от ЗУТ до Община Варна, безспорно е бил в известност, че правото на
собственост върху земята се съпритежава и от други,
освен подписалите заявлението по чл.183, ал.1 от ЗУТ лица.
Може да се присъединява само еднородно
владение. В случай, че праводателят е недобросъвестен
частният правоприемник Ф.Н.С. може да придобие по давност процесните
29,65/634 ид.части от апартамента като
недобросъвестен владелец, с изтичането на 10 годишен давностен
срок, включително изтеклия такъв в полза на праводателя
Г.Д.Т.. Последният е владял в периода от
11,04,2006г. до април 2012г. или 6 години. Ф.Н.С. е владял за периода от
началото на 2012г. /април 2012г./ до 22,10,2015г. или 3 години и 6 месеца. Следователно
10 годишният давностен срок не е изтекъл.
Поради изложеното съдът приема, че е
основателен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
108 ЗС. Същият следва да бъде уважен за 29,65/634 ид.части
от апартамент 12 прим. Горницата от 604,35/634 ид.части са придобити от Ф.Н.С. по силата на покупко продажба. Главният иск за предаване владението на
целия апартамент 12 прим е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид частично съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционният
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен
главният иск и отменено в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск, като, като вместо него бъде постановено ново, в изложения смисъл.
Поради изхода от спора първоинстанционното
решение следва да бъде коригирано и в частта за разноските, като бъде отменено
за сумата 140,3лв., представляваща разлика над 2859,70лв., до общо претендираните като сторени в производството пред ВРС
3000,00лв. съдебни разноски от В.В.Ч.. Съобразно
изхода от спора в полза на В.В.Ч. следва да бъдат
присъдени 93,53лв. съдебни разноски.
Съобразно изхода от спора пред настоящата
инстанция в полза на В.В.Ч. следва да бъдат присъдени
140,00лв. за съдебни разноски, а в полза на Ф.Н.С. – 2669,05лв. за съдебни
разноски. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора настоящият съд
намира възраженията за прекомерност и на двете страни за неоснователни.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4792/19,12,2016г., постановено по
гр.д. № 6404 по описа за 2016г. на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск на В.В.Ч.
срещу Ф.Н.С., за установяване правото на
собственост по отношение 29,65/634 ид.части от Апартамент № 12 прим на 5-ти етаж в сградата на
ул. „Ал. Богориди” № 3 и 5, в гр. Варна, със
застроена площ от 46,50 кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня трапезария,
баня-тоалет и балкон /обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен
проект на 28.09.2001г./, при твърдения за придобИ.е
на собствеността по приращение в качеството му на
съсобственик в УПИ ХV-8,9 в кв.163 по плана на 11 м.р. на гр.Варна, притежаващ
29,65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от
634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж на процесния апартамент, КАКТО
И за осъждане на Ф.Н.С. да предаде на В.В.Ч., владението на 29,65/634 ид.части от Апартамент № 12 прим
на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди” № 3 и
5, в гр. Варна, със застроена площ от 46,50 кв.м., състоящ
се от коридор, дневна-кухня трапезария, баня-тоалет и балкон /обозначен като
апартамент 11 по одобрения архитектурен проект на 28.09.2001г./, както и в частта, в която В.В.Ч. е осъден да
заплати на Ф.Н.С. сумата 140,30 /сто и четирдесет, 0.3/лв., представляваща разлика над присъдените
2859,70лв., до общо присъдените като сторени в производството пред ВРС
3000,00лв. съдебни разноски, и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между В.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
и Ф.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че В.В.Ч. е
собственик на 29,65/634 ид.части от Апартамент № 12 прим на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди” № 3 и 5, в гр. Варна, със застроена площ от 46,50
кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня трапезария, баня-тоалет и балкон
/обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен проект на
28.09.2001г./, по приращение в качеството му на
съсобственик в УПИ ХV-8,9 в кв.163 по плана на 11 м.р. на гр.Варна, притежаващ
29,65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от
634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж на процесния апартамент, и
ОСЪЖДА В.В.Ч. ДА ПРЕДАДЕ
на Ф.Н.С. владението върху 29,65/634 ид.части от
Апартамент № 12 прим на 5-ти етаж в сградата на ул.
„Ал. Богориди” № 3 и 5, в гр. Варна, със застроена
площ от 46,50 кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня трапезария,
баня-тоалет и балкон /обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен
проект на 28.09.2001г./, при твърдения за придобИ.е
на собствеността по приращение в качеството му на
съсобственик в УПИ ХV-8,9 в кв.163 по плана на 11 м.р. на гр.Варна, притежаващ
29,65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от
634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж на процесния апартамент, на основание чл. 108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4792/19,12,2016г., постановено по гр.д. № 6404 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от В.В.Ч. срещу Ф.Н.С.
главен иск за установяване правото на
собственост на В.В.Ч. по отношение Апартамент №
12 прим на 5-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Богориди” № 3 и 5, в гр. Варна, със застроена
площ от 46,50 кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня трапезария,
баня-тоалет и балкон /обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен
проект на 28.09.2001г./, при твърдения за придобИ.е
на собствеността по приращение в качеството му на
съсобственик в УПИ ХV-8,9 в кв.163 по плана на 11 м.р. на гр.Варна, притежаващ
29,65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от
634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж на процесния апартамент, както
и за осъждане Ф.Н.С. да предаде
на В.В.Ч.,
владението на гореописания имот – Апартамент № 12 прим
/обозначен като апартамент 11 по одобрения архитектурен проект на
28.09.2001г./, КАКТО И В ЧАСТТА, в
която Ф.Н.С. е осъден да заплати на В.В.Ч. сумата 2859,70 /две хиляди, осемстотин
петдесет и девет, 0.7/лв., която е част от общо претендираната
и присъдена ва размер на 3000,00лв., представляваща
съдебни разноски сторени пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Ф.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Ч.
сумата 93,53 /деветдесет и три, 0.53/лв.,
представляващи съдебни разноски сторени пред първоинстанционният
съд и сумата 140,00 /сто и четирдесет/лв., представляваща съдебни разноски сторени
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.В.Ч. ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.Н.С. сумата 2669,05 /две хиляди, шестотин
шестдесет и девет, 0.5/лв., представляваща съдебни разноски сторени пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна
жалба пред Върховен касационен съд – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1,
2,