Решение по адм. дело №422/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.197, ал.2, изр.І/първо/, във вр. с ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по повод жалба от „Емирай 2018“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], представлявано от управителя му Г. М. Ю., чрез пълномощника Х. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], подадена чрез адвокат Т. Д. Т. от АК - [област], с адрес на кантората: [населено място], [адрес], против Решение №141 от 10.06.2025 год., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „Емирай 2018“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Г. М. Ю., с адрес на управление - [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], чрез Х. М., в качеството й на упълномощено лице, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., издадено от Н. П. - [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], като неоснователна.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че обжалва в срок Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, тъй като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, като сочи, че с Протокол за изземване Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год. били иззети парични средства, които не са собственост на дружеството и че това обстоятелство не било отразено в протокола, както и направените възражения на третите лица. Според жалбоподателя, горното дефинирало всички действия в посочения протокол, като незаконосъобразни. Заявява, че отделно ще посочи в хода на съдебното производство допълнителни основания за незаконосъобразността и неправилността на Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, като някои от тях били по отношение на фактическите констатации. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации следва да са вътрешно непротиворечиви, т.е. при формирането на констатациите да не е налице противоречие между изводите на органа по приходите по различни въпроси, като трябвало също да се избягва изопачаване и пренебрегване на факти и обстоятелства, което се явява резултат на необективно и пристрастно разглеждане на установената фактическа обстановка. С оглед на изложеното, с жалбата моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменено в цялост Решение №141 от 10.06.2025 год. на директор на ТД на НАП - Пловдив, като алтернативно да бъде отменено същото по отношение на извършените действия с Протокол за изземване Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год., за иззети парични средства, в размер на сумата от *** лева, като неправилно и незаконосъобразно. Моли също, с решението да бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство, за държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатски хонорар.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв.Т. Д. Т. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските.

Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Р. Ю. Т., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, относно наличието на обезпечителна нужда и че процесната мярка е наложена при спазване на разпоредбите на ДОПК, като е проследено цялото имущество на длъжника. Сочи, че е установено, че длъжникът няма МПС, няма недвижими имоти, поради което налагането на запор на каса се явява единствената мярка, която може да послужи за събиране на вземанията. Относно изтъкнатият довод в жалбата, че парите не са на дружеството, държи да отбележи, че от доказателствата по преписката се установява, че дружеството има един регистриран касов апарат и той е на [обект] - [населено място], съответно, паричните средства са иззети от касовия апарат, а не са оставени отстрани на фискалното устройство, собственост на лицето, поради което счита, че доводите, изложени в жалбата, са неоснователни. Моли съда да остави без уважение подадената жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Към изпратената в съда административна преписка е представено и писмено становище от главен юрисконсулт Р. Т. Д. Д., пълномощник на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на процесуален представител на директора на ТД на НАП - Пловдив, с приложено пълномощно №321 от 28.06.2023 год., издадено на основание чл.32, т.3, във вр. с чл.33 от ГПК и чл.12, ал.1 от ЗНАП, от изпълнителния директор на НАП, в което становище са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив. С оглед на изложеното в становището, със същото се моли съда да отхвърли жалбата, подадена от „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], против Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна. Моли да бъдат присъдени в полза на ответника разноски за осъществена юрисконсултска защита в минимален размер, а евентуално, при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, моли същите да бъдат определени в минимален размер.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2, предл.І/първо/ от ДОПК, решението на директора на компетентната териториална дирекция по ал.1, т.е. по повод жалба против постановление за налагане на обезпечителни мерки, може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.

Оспореното решение е било изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№55-09-830#2 от 10.06.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.17/, като видно от приложеното по преписката и прието като доказателство заверено копие от Известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС - [населено място]/л.21/, това съпроводително писмо, ведно с Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, е получено от лично, от управителя на „Емирай 2018“ ЕООД [населено място], [община] – Г. М. Ю., на датата 12.06.2025 год., което е удостоверено с подписа на лицето - получател на пратката, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка.

Жалбата против това решение е подадена по предвидения в закона ред, т.е. чрез ТД на НАП – Пловдив, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана пощенска пратка на датата 18.06.2025 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик с баркод [номер]/л.10/, като е регистрирана в деловодната система на ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№Ж-16-331 на 19.06.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.6/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 6-ия/шестия/ ден след получаването на препис от Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението, регламентиран в чл.197, ал.2, предл.І/първо/ от ДОПК. Жалбата е подадена от задължено лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че спрямо жалбоподателя „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], като задължено лице, има образувано изпълнително дело под №[номер]/[година] за събиране на публични държавни вземания, като от информационния масив на НАП е видно, че публичните задължения на дружеството не са погасени в законоустановения за това срок. Изпълнителният титул, въз основа на който е образувано изпълнителното дело спрямо дружеството, е Ревизионен акт №Р-16002622664630-091-001 от 10.05.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис - [област]. До дружеството – длъжник е било изпратено най-напред, на основание чл.221 от ДОПК, съобщение за доброволно изпълнение с №С230026-048-0082826/11.07.2023 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област]/л.81-л.82/, с което на дружеството е съобщено, че е образувано изпълнително дело и му е предоставен 7/седем/-дневен срок, в който доброволно да плати задълженията си, ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главниците. Видно от приложеното по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.83/, това съобщение за доброволно изпълнение е било получено от дружеството – длъжник, на датата 24.07.2023 год.

Впоследствие, с Разпореждане за присъединяване с Изх.№С240009-105-0440219 от 10.10.2024 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област]/л.79/, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, по същото изпълнително дело е присъединено вземането на НАП по Справка-декларация по ЗДДС №[номер] от 11.09.2024 год., като това разпореждане е изпратено на дружеството – длъжник с препоръчана пощенска пратка и е получено на адреса му, видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.80/.

Публичният изпълнител е извършил справка в електронните регистри на НАП/л.53-л.55/, от която е установил наличие на регистрирано и въведено в експлоатация на 04.09.2023 год., фискално устройство/ФУ/ в обект на дружеството – [обект] в [населено място], [община]. Установил е също, че по това ФУ задълженото лице реализира обороти – от приложената по преписката справка – данни от документ за продажба от ФУ с FDRID: [номер], с индивидуален номер на ФУ: [номер], за периода от 02.01.2025 год. до 03.04.2025 год./л.57-л.63/, се установява, че дружеството - длъжник разполага със средства за погасяване на дълга си, но няма постъпили плащания за погасяване на задълженията му.

Вследствие на тези констатации, по образуваното изпълнително дело е предприето изпълнително действие - издадено е от [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област], на основание чл.200, във вр. с чл.204 и чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год./л.25/, чрез налагане на запор на парични средства на задълженото лице в каса, находяща се в [обект], находящ се в [населено място], [община], [област], с регистрирано в обекта фискално устройство с peг.№[номер], индивидуален номер на фискално устройство: №[номер], фискална памет: [номер], считано от датата на получаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В постановлението е указано, че запорът има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в описания обект следва да бъдат превеждани по посочените сметка за принудително събиране на публични вземания на НАП в Българска народна банка. Видно от приложената разписка за връчване/л.26/, това постановление за налагане на обезпечителни мерки е било връчено срещу подпис, на упълномощено лице в дружеството, на датата 23.05.2025 год., в 14:30 часа.

По административната преписка е приложен и приет като доказателство Протокол сер.АА №0021107 от 23.05.2025 год. за извършена проверка в обект, съставен от двама [длъжности] от ГД „Финансов контрол“ - ОД – Пловдив/л.34-л.35/, в който са отразени констатациите от извършена проверка в [обект], стопанисван от дружеството „Емирай 2018“ ЕООД, находящ се на адрес – [населено място], [улица], [община]. В протокола е отразено, че проверката е започнала в 12:39 часа на 23.0.2025 год., отразено е също, че плащанията в проверявания обект се приемат само в брой, описан е брой на наличните фискални устройства в обекта – 1/един/ брой, [модел], с рег.№ на ФУ в НАП – [номер], Инд.№ на ФУ – [номер], ИН на фискалната памет – [номер], с дата на регистрация в НАП – 04.09.2023 год. В същия протокол е отразено, че е установена фактическа наличност на парични средства в касата – *** лева, а по данни от фискалното устройство – същите са *** лева и е налице разлика от *** лева, като е посочено, че тази положителна разлика се дължи на неиздаване на фискални касови бонове. В протокола е отразено, че проверката е завършила в 14:30 часа, като същата е била извършена в присъствието на представител на дружеството – Д. Р. Ю., който се е подписал в този протокол, като в графата „Искания, възражения и бележки на проверяваното лице“, е вписал – „Нямам възражения“ и е положил подпис. Към този Протокол сер.АА №0021107 от 23.05.2025 год. за извършена проверка в обект е изготвен и приложен и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/л.31, л.37, стр.2/, в който е отразено, че фактическата наличност на паричните средства в касата на ФУ с ИН [номер], е *** лева, но общата сума на регистрираните с ФУ плащания е в размер на *** лева. В Описа на паричните средства е вписано обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност с ФУ, в размер на *** лева, което обяснение е вписано от Д. Р. Ю., представител на проверяваното дружество, като в същото е посочено, че тази разлика се дължи на „Неиздаване на касови бележки“, като под това обяснение, същият е положил и подпис.

На основание чл.204 от ДОПК, с Протокол за изземване с Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год./л.27-л.28/, публичният изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис [област], в присъствието на Х. Р. М. – пълномощник на дружеството, е описал и иззел, във връзка с наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., фактически установените парични средства, в размер на *** лева, съгласно опис на парични средства в касата/л.31, л.37, стр.2/ към ПИП №0021107/23.05.2025 год. на [длъжност] в ГД „Фискален контрол“. Протоколът за изземване е подписан от упълномощеното лице на дружеството - Х. Р. М., като освен това, същата изрично е вписала в него, че няма възражения и под това изявление също се е подписала. Следва да се отбележи, че по преписката е представено Пълномощно с нотариална заверка на подписа, с Рег.№[номер] от [дата] на нотариус Е. Н., с район на действие РС – [община], рег.№[номер] на Нотариалната камара/л.9/, с което пълномощно, Г. М. Ю., [ЕГН], в качеството си на управител на „Емирай 2018” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], е упълномощила Х. Р. М., [ЕГН], да я представлява лично и/или Дружеството в Република България, пред всички органи на държавна власт и управление (централни и местни), административни, митнически, ТД на НАП - Пловдив, ТП на НОИ - Пловдив, …, да извършва всички необходими фактически и правни действия, като за целта съставя, попълва, подава, изисква и получава документи, молби, справки, формуляри, декларации, данъчни декларации, удостоверения, разрешения и други, да подписва всякакви документи, изпълнява всички мои задължения, води преговори, сключва договори и спогодби. В пълномощното накрая е вписано, че същото не е ограничено със срок и следва да се тълкува разширително изцяло в полза на Упълномощения.

На същата дата – 23.05.2025 год., от публични изпълнители при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.226, ал.2, във връзка с чл.50 от ДОПК, е извършена проверка и са извършени действия, за което е съставен Протокол №С250009-026-0031290 от 23.05.2025 год., с посочен начален час на проверката – 14:45 часа/л.29/. Вписано е в протокола, че при проверката е посетен обекта на задълженото лице - [обект], находящ се в [населено място], [улица] е бил наложен запор на паричните средства на дружеството, намерени в касата, находяща се в обекта, в размер на *** лева. Описано е, че тази сума е била иззета и същата е била внесена по банкова сметка на НАП, за принудително събиране на публични вземания.

По преписката е представена и Разписка №[номер] от 23.05.2025 год., 15:13 часа, на „Изи Пей“, [офис] ЕООД [населено място]/л.30/, от която е видно, че тази сума, в размер на *** лева, е преведена на организация – получател: Национална агенция по приходите, код за плащане – [номер], с наредител на плащането – пълномощникът на дружеството - Х. Р. М. и посочено основание – Принудително събиране на публични вземания.

От публичния изпълнител са били извършени справки за проучване на имущественото състояние на задълженото лице – дружеството „Емирай 2018“ ЕООД, от които е установено, че няма данни за притежавани от същото недвижими имоти, моторни превозно средства и банкови сметки. От жалбоподателя не са били представени доказателства, от които да се установяват извършени плащания в хода на изпълнителното производство, предоставени банкови гаранции или други обезпечения относно публичните вземания.

Против Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис - [област], е била подадена в срок жалба, наименована „възражение“, от „Емирай 2018“ ЕООД, с [ЕИК], чрез пълномощника му Х. Р. М., с Вх.№С250009-000-0307683 от 28.05.2025 год. и с Вх.№55-09-830 от 28.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив офис – [област]/л.22/. В жалбата, наименована „възражение“, са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като се твърди най-напред, че липсва установено и безспорно публично вземане и че вземането, посочено в постановлението, все още било предмет на висящо съдебно производство, по което няма влязло в сила съдебно решение и следователно, вземането не било окончателно установено по законосъобразен ред, което поставяло под съмнение правната допустимост на принудителното обезпечаване. Заявено е, че налагането на запор на парични средства на този етап е преждевременно и несъразмерно, като създава риск от неправомерно засягане на правата и законните интереси на дружеството. В така подадената жалба се твърди също, че обезпечителната мярка възпрепятства нормалната дейност на [обекта] и че „Емирай 2018“ ЕООД извършва [дейност], а не [дейност], както било посочено погрешно в постановлението. Изложен е довод, че тази дейност е строго регулирана и предполага ежедневна отчетност, техническа поддръжка и административни разходи и че запорирането на средства в каса затруднява нормалното осъществяване на дейността и застрашава функционирането на обекта, който обслужвал граждани и фирми от региона. Накрая в жалбата е посочено, че дружеството не укрива активи и има готовност за доброволно уреждане и че не е предприело никакви действия за прикриване на активи или за осуетяване на евентуално изпълнение. Посочено е също, че адресът, дейността и оборотът са публични и регистрирани през фискално устройство, като е заявено, че има готовност за водене на диалог с органите на НАП, относно евентуален погасителен план в случай на влязло в сила задължение. С жалбата, от страна на дружеството е поискано, на основание чл.208 от ДОПК, във връзка с чл.200 и чл.204 от ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки да бъде отменено, като незаконосъобразно, преждевременно и непропорционално на този етап от административно-съдебното производство.

Така, по повод тази жалба на задълженото лице срещу Постановлението за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис - [област] е постановено и оспореното в настоящото производство Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив/л.18-л.20/. За да отхвърли жалбата срещу ПНОМ, административният орган е приел за неоснователни доводите в жалбата. Изложил е мотиви, че в процесния случай са налице законовите предпоставки на чл.195 от ДОПК, за налагането на обезпечителни мерки, като е посочил, че съгласно тази разпоредба, подлежат на обезпечение установени и изискуеми публични задължения, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните задължения и че това основание е безспорно установено за процесния случай, доколкото е безспорно установено, че не са налице други активи на длъжника, върху които да се наложи обезпечение и съответно да се предприеме изпълнение върху него. В мотивите е обяснено, че основното задължение на дружеството по образуваното изпълнително дело е в резултат на Ревизионен акт №Р-16002622004630-091-001 от 10.05.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив, който бил обжалван от задълженото лице по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“, а след това и пред Административен съд – Хасково, но от страна на жалбоподателя не е било направено искане да бъде спряно производството по принудително изпълнение, на основание чл.153, ал.2 или чл.157, ал.2 от ДОПК, нито в административното, нито в съдебното производство и че поради това, разпоредбата на чл.153, ал.1 и чл.157, ал.1 от ДОПК - обжалването на ревизионния акт по административен и съдебен ред не спира неговото изпълнение, остава приложима, т.е. актът има предварително изпълнение от момента на постановяването му. В мотивите е посочено също, че при наличието на ревизионен акт, обезпечен с предварителна изпълняемост, той е годен изпълнителен титул, поради което извършеното обезпечаване във висящо изпълнително производство е законосъобразно и поради това е прието, че възражението на жалбоподателя за преждевременност на оспореното постановление е неоснователно. В мотивите към решението са приети за неоснователни и възраженията на задълженото лице, че обезпечителната мярка - запор на парични средства на дружеството в каса, възпрепятства нормалната дейност на [обекта], че затруднява нормалното осъществяване на дейността и застрашава функционирането на обекта. В тази връзка е посочено, че съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5 от същата разпоредба и че при определяне на обезпечителната мярка следва да се вземат предвид, както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. В мотивите е описано, че видно от Протокол за извършване на проверка №0021107 от 23.05.2025 год. на ОП от ГДФК - „Оперативни дейности“ - Пловдив, дружеството има регистрирано 1/един/ брой фискално устройство и обектът представлява масивна самостоятелна постройка, която е обособена в едната си половина като [обект], оборудван с необходимите съоръжения за извършване на дейността по предназначение, а другата половина е организирана като сервиз за ремонт и обслужване на МПС и че площта на обекта е около 120 кв.м. Описано е също, че от изведения при проверката съкратен отчет на фискалната памет, оборота по ФУ на дружеството от 01.01.2025 год. до 23.05.2025 год., е в размер на *** лева и че от отпечатания дневен отчет от същото ФУ е установено, че оборотът за деня е в размер на *** лева, а фактическата касова наличност е в размер на *** лева, като за установената разлика, в размер на *** лева, е дадено обяснение, че същата се дължи на неиздаване на касови бележки. Посочено е, че общата наличност към часа на проверката, в размер на *** лева, е иззета и внесена по сметката за принудително събиране. Посочено е също, че се касае се за сравнително голям обект, който предоставя услуги с оборудване - *** и който реализира сравнително голям оборот от дейността, поради което е прието, че наложената обезпечителна мярка не обременява интересите на длъжника и по никакъв начин изземването на паричните средства, няма да затрудни дейността на дружеството.

Предвид изложеното в мотивите към решението, директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел, че се налага изводът, че в настоящия случай са налице всички законови предпоставки за налагане на обезпечителната мярка, като стриктно е бил спазен редът за налагането й и че Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год. е издадено в съответствие с целта на закона. Приел е също, че не се констатират допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна, самото постановление е издадено в предвидената от закона форма, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми се от чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити, както и че е постановено при правилното приложение на материалния закон.

Поради изложените мотиви и на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, с оспореното решение директорът на ТП на НАП – Пловдив е оставил без уважение жалба с Вх.№55-09-830/28.05.2025 год. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив Офис - [област], подадена от „Емирай 2018“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Г. М. Ю., с адрес на управление – [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез Х. М., в качеството й на упълномощено лице, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., издадено от [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], като неоснователна.

В съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника по жалбата е представена и приета като доказателство и Справка за задълженията, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуална към датата 09.10.2025 год., на дружеството-жалбоподател „Емирай 2018“ ЕООД [населено място], [община], [ЕИК], издадена от ТД на НАП – Пловдив, офис [област]/л.103-л.105/, от която е видно, че към тази дата – 09.10.2025 год., дружеството продължава да има такива задължения, в общ размер от *** лева, от които главници, в размер на *** лева и лихви, общо в размер на *** лева.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При служебно извършената проверка съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, като съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, това е директорът на компетентната териториална дирекция, който в случая е директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки може по административен ред, пред директора на ТД на НАП – Пловдив. Решението е издадено в писмена форма, мотивирано е и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, реквизити. При издаване на обжалваното решение административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и правните основания за това, а именно - чл.197, ал.1 от ДОПК.

Обжалваното пред горестоящия административен орган постановление за налагане на обезпечителни мерки също е издадено от оправомощен за това орган – [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив Офис - [област], на основание чл.200 от ДОПК, във вр. с чл.204 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия, при наличие на годно изпълнително основание – ревизионен акт, с което са установени публични държавни вземания на дружеството – жалбоподател и при наличието на образувано изпълнително дело, с №[номер]/[година] по описа на същата дирекция. В постановлението е посочен размерът на установеното и изискуемо публично вземане по това изпълнително дело – *** лева, в това число главница, в размер на *** лева и лихви, в размер на *** лева, както са посочени обстоятелствата, въз основа на които е прието от публичния изпълнител, че следва да се наложи тази обезпечителна мярка, а именно - задълженото лице реализира обороти по фискално устройство, т.е. очевидно разполага със средства за погасяване на дълга си, но не желае да извърши плащане и няма постъпили плащания за погасяване на публичните задължения, както и че задълженото лице системно не спазва данъчно-осигурителното законодателство.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 от ДОПК, подлежат на обезпечение установени и изискуеми публични задължения, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните задължения. Според съда, това основание е безспорно установено в процесния случай, доколкото е безспорно установено, че не са налице други активи на длъжника, върху които да се наложи обезпечение и съответно да се предприеме изпълнение върху тях. Актовете, които установяват вземанията и представляват изпълнително основание, са изчерпателно изброени в нормата на чл.209 от ДОПК, като същите са и такива, служещи като изпълнително основание за налагане на обезпечителни мерки. От приложената и приета като доказателство по делото административна преписка е видно, а и по този въпрос не се спори, че към датата на издаване на обжалваното пред директора на ТД на НАП – Пловдив постановление за налагане на обезпечителна мярка, няма данни за плащане от страна на задълженото лице по изпълнителните титули, което е наложило налагането на обжалваната обезпечителна мярка. Законът е предвидил, че обезпечение с налагане на обезпечителни мерки се извършва тогава, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки. Следва да се отбележи, че преценката - върху какво точно имущество на длъжника да бъдат наложени обезпечителни мерки, е предоставена на публичния изпълнител, като освен това, в разпоредбата на чл.199 от ДОПК е предвидена възможност и за замяна на наложената обезпечителна мярка по искане на длъжника.

Предвид горното се налага извод, че обезпечителната нужда представлява абсолютна предпоставка за налагане на обезпечението, а невъзможното или значително затруднение за събиране на публични задължения, представляват кумулативни с обезпечителната нужда, алтернативно дадени предпоставки, наличието на една от които обосновава мотивирано и обосновано решение за налагане на обезпечителната мярка. В разпоредбата на чл.198, ал.1 от ДОПК са изрично посочени четирите способа, чрез които се извършва обезпечението: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. По своя характер парите са родово определени движими вещи, поради което и доколкото нормата на чл.204 от ДОПК допуска принудително изпълнение върху налични парични средства, то е допустимо и налагането на обезпечение върху същите, по смисъла на чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК.

В случая, от извършените справки от проучване на имущественото състояние на задълженото лице, безспорно е било установено, че същото не притежавана недвижими имоти, моторни превозно средства и банкови сметки. От друга страна, изброяването на обезпечителните способи в нормата на чл.198, ал.1 от ДОПК, не е по поредност, като публичният изпълнител взема решението за вида обезпечение, по целесъобразност и приоритет има възможността, с оглед защита на публичния интерес, да се приложи обезпечителна мярка, с възможно най-висока степен на ликвидност, каквато имат паричните средства в брой или такива по банкови сметки. Установяването на необходимостта от обезпечение и кумулативната предпоставка, че събирането на бъдещи вземания на държавата ще е невъзможно или значително ще се затрудни, е установено безспорно в хода на проведеното административно производство, с оглед преценката относно размера на публичните задължения и имущественото състояние на дружеството - жалбоподател.

Предвид горното, съдът в пълна степен споделя извода на директора на ТД на НАП – Пловдив, че въз основа на установените по административната преписка факти и обстоятелства, публичният изпълнител е обосновал обезпечителната нужда от налагането на запор на налични парични средства, поради което и правилно е приел възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното постановление за недоказано и необосновано.

На следващо място, съдът намира, че обосновано е прието от директора на ТД на НАП – Пловдив, че се явяват неоснователни и възраженията на задълженото лице, че обезпечителната мярка - запор на парични средства на дружеството в каса, възпрепятства нормалната дейност на [обекта], затруднява нормалното осъществяване на дейността и застрашава функционирането на обекта. Ясно е ,че съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5 от същата разпоредба, като при определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. В мотивите към обжалваното решение подробно е обосновано, с подробно описани факти и обстоятелства, защо така наложената обезпечителна мярка не обременява интересите на длъжника и защо изземването на паричните средства в посочения размер, по никакъв начин няма да затрудни дейността на дружеството. Тези факти и обстоятелства, изложени в мотивите към решението, са описани по-горе в настоящото изложение и съдът на намира за нужно да ги преповтаря, като следва да посочи, че те се споделят в пълна степен. Налага се изводът, че принципът за съразмерност на обезпечението, установен в нормата на чл.195, ал.7 от ДОПК, също е спазен от публичния изпълнител, както правилно е прието и от директора на ТД на НАП – Пловдив, тъй като, наред с всичко останало, наложеният запор на парични средства е до размера на установеното публично задължение.

По отношение на оплакването в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство, а именно - че с Протокол за изземване с Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год. били иззети парични средства, които не са собственост на дружеството и това обстоятелство не било отразено както в протокола, така и в направените възражения на третите лица и че това дефинирало всички действия в горепосочения протокол, като незаконосъобразни, съдът в настоящия състав намира за нужно да посочи следното:

Както бе отбелязано и по-горе, видно е от този с Протокол за изземване с Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год./л.27-л.28/, че публичният изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис [област], е описал и иззел, във връзка с наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., фактически установените парични средства, в размер на *** лева, съгласно опис на парични средства в касата, в присъствието на Х. Р. М. – пълномощник на дружеството, с приложено по преписката пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – управителя на дружеството - длъжник. Този протокол за изземване е подписан от това упълномощено лице на дружеството - Х. Р. М., като освен това, същата, в графата за направени възражения при изземването, изрично е вписала: „Нямам възражения“ и под това изявление също се е подписала. Това упълномощено лице, присъствало при изземването и подписало протокола, никъде в него не е заявило, че тази парична сума или част от нея, не са собственост на дружеството и че са собственост на някакви трети лица.

Във връзка с това оплакване следва да се посочи също така, че по административната преписка е приложен и приет като доказателство Протокол сер.АА №0021107 от 23.05.2025 год. за извършена проверка в обект, съставен от двама [длъжности] от ГД „Финансов контрол“ - ОД – [област]/л.34-л.35/, в който са отразени констатациите от извършена проверка в [обект], стопанисван от дружеството „Емирай 2018“ ЕООД, находящ се на адрес – [населено място], [улица], [община], вкл., отразена е констатация, че е установена фактическа наличност на парични средства в касата – *** лева, а по данни от фискалното устройство – същите са *** лева и е налице разлика от *** лева, като е посочено, че тази положителна разлика се дължи на неиздаване на фискални касови бонове. Тази проверка е била извършена в присъствието на представител на дружеството – Д. Р. Ю./вписан като „председател комисия“/, който се е подписал в този протокол, като в графата „Искания, възражения и бележки на проверяваното лице“, е вписал – „Нямам възражения“ и е положил подпис.

Както бе посочено и по-горе, към този Протокол сер.АА №0021107 от 23.05.2025 год. за извършена проверка в обект е изготвен и приложен и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/л.31, л.37, стр.2/, като в описа е вписано саморъчно, че е изготвен от същия Д. Р. Ю., председател комисия, [ЕГН] и в който опис е отразено, че фактическата наличност на паричните средства в касата на ФУ с ИН [номер], е *** лева, но общата сума на регистрираните с ФУ плащания е в размер на *** лева. В Описа на паричните средства е вписано обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност с ФУ, в размер на *** лева, което обяснение е вписано от Д. Р. Ю., представител на проверяваното дружество, като в същото е посочено, че тази разлика се дължи на „Неиздаване на касови бележки“, като под това обяснение, същият е положил и подпис. Така, и това лице, присъствало при проверката и установяването на фактическата наличност на парични средства в касата, подписало протокола и изготвило и подписало описа на паричните средства в касата, никъде в тях не е заявило, че установената парична сума или част от нея, не са собственост на дружеството и че са собственост на трето лице или лица.

Най-сетне, следва да се посочи също така, че в подадената жалба, наименована „възражение“, до директора на ТД на НАП - Пловдив, против Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., не се съдържа оплакване или дори някакво твърдение в насока, че с протокола за изземване от 23.05.2025 год. са иззети парични средства, които не са собственост на дружеството. Ясно е, предвид това, че този въпрос не е обсъден в мотивите към обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, а няма и как да е, при липса на такова оплакване в жалбата.

Така, това оплакване или по-скоро твърдение се появява за първи път едва в жалбата против решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, адресирана до настоящия съд. Съдът намира същото за напълно неоснователно, предвид изложеното по-горе, като освен това следва да се добави, че дружеството-жалбоподател има регистрирано и въведено в експлоатация едно фискално устройство в стопанисвания от него обект – [обект], находящ се в [населено място], [община]. Паричните средства са иззети от касата на това фискалното устройство, находяща се в обекта на задълженото лице - [обект], същите не са били оставени някъде отстрани на фискалното устройство или на друго място, извън касата на това фискално устройство. От категорично следва извод, че тези парични средства не са на някакво трето лице или лица и съответно, това оплакване, инвокирано в жалбата, съдът намира за напълно неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че Решение №141 от 10.06.2025 год., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, е законосъобразно – издадено от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата се форма и с предвиденото от закона съдържание, без допуснати в хода на производството нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, а като такова същото се явява постановено и в съответствие с целта на закона, т.е. съдът намира, че по отношение на същото не е налице никое от отменителните основания по чл.146 от АПК.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че жалбата, подадена от „Емирай 2018“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], представлявано от управителя му Г. М. Ю., против Решение №141 от 10.06.2025 год., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и недоказана, поради което, като такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника по жалбата в депозираното с административната преписка писмено становище и поддържана в хода по същество, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според разпоредбата на чл.24 (Изм., ДВ, бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева, а по административни дела с материален интерес, възнаграждението е от 130 до 450 лева. Съдът намира, че настоящото административно дело е такова с материален интерес, който в случая се съизмерява с паричната сума, върху която е наложен запор с ПНОМ и която парична сума е иззета от публичния изпълнител на 23.05.2025 год. с протокола за изземване от 23.05.2025 год., а именно – сумата в размер на *** лева. Предвид обстоятелството, че тази сума не е в значителен размер, а и предвид обстоятелството, че в депозираното с преписката писмено становище от пълномощника на ответника, разноските за юрисконсултско възнаграждение се претендират в минимален размер, то съдът намира, че в случая, дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено и присъдено в полза на Национална агенция по приходите – София, в минимално регламентирания, в чл.24, изр.2 от от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер от 130/сто и тридесет/ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.197, ал.3, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.200 и чл.204 от ДОПК, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Емирай 2018“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], представлявано от управителя му Г. М. Ю., подадена чрез адвокат Т. Д. Т. от АК - [област], против Решение №141 от 10.06.2025 год., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „Емирай 2018“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Г. М. Ю., срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., издадено от [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], като неоснователна.

ОСЪЖДА „Емирай 2018“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], представлявано от управителя му Г. М. Ю., да заплати в полза на Национална агенция по приходите – София, с административен адрес: [населено място], [улица], с [ЕИК], разноски по делото, в размер на 130.00/сто и тридесет/ лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, да се връчи или изпрати на страните по делото.