Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Д.
Недева
при участието на прокурора Стоян Загоров
и секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административно дело № 580 по
описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Й.И.Й., ЕГН **********,***, срещу решение
№ 260848/23.10.2020 г., постановено по гр. дело № 1049/2020 г. по описа на Районен
съд - Варна, ХVІІІ-и състав, с което е отхвърлена жалбата на Й. срещу Заповед №
Г-ПР-200/27.12.2019 г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна,
издадена на основание § 4л от ПРЗ на ЗСПЗЗ, с която е одобрена оценката за
извършените от оспорващия подобрения в ПИ № 625 по КПП към ПНИ на м. „Боровец
север“, землище „Галата“, попадащ в новообразуван имот № 625 по ПНИ на местност
„Боровец север“, кадастрален район 401, целия с площ от 586 кв. м с граници: имоти
с идентификационни номера **************- път. Със същото решение Й. е
осъден да заплати на заинтересованите страни направените по делото разноски в
размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
В жалбата се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно
§ 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателите на
имоти, попадащи в тази хипотеза, разполагат с правата на добросъвестни владелци
на имота по смисъла на чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността и в този смисъл
имат право да потърсят обезщетение за подобренията, които са извършили в имота.
Основното възражение е против становището на съда, че на обезщетение подлежат
само подобренията, извършени от ползвателя на имота до 01.03.1991 г., т.е. до
публикуване в ДВ на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според
жалбоподателя ЗСПЗЗ и Правилникът за прилагането му не съдържат изискване за
времето на извършване на подобренията в имоти по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, достатъчно
е да се докаже обективното съществуване на подобренията в съответния имот /в
случая – насаждения и постройки/ и същите да бъдат оценени според тяхната
пазарна стойност съгласно разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на Постановление
№ 234 на Министерския съвет от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
С оглед изложеното жалбоподателят иска от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решение № 260848/23.10.2020
г. на ВРС по гр. дело № 1049/2020 г. и да реши спора по същество като измени Заповед
№ Г-ПР-200/27.12.2019 г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с
която е одобрена оценката за извършените от оспорващия подобрения в ПИ № 625 по
КПП към ПНИ на м. „Боровец север“, землище „Галата“, попадащ в новообразуван
имот № 625 по ПНИ на местност „Боровец север“, кадастрален район 401, целия с
площ от 586 кв. м., от 372 /триста седемдесет и два/ лв. на 11778,70
/единадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем лв. и 70 стотинки/. Иска и присъждане
на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
С допълнителна молба с.д. № 7470 от
20.05.2021 г., депозирана от упълномощен представител, оспорва заключението на
приетата по гр. дело № 1049/2020 г. по описа на ВРС експертиза. Твърди, че същата не е следвало да се
кредитира от съда, тъй като не е извършена от специалист-агроном, поради което оставало
неясно по какви критерии са направени изводите, че съществуващите в процесния
имот трайни насаждения са на възраст по-малко от 29 години. Възразява и срещу
изводите на първостепенния съд, че съществуващата във възстановения имот
жилищна сграда е незаконен строеж и в този смисъл не представлява подобрение
в имота, съответно, че жалбоподателят не следва да получи обезщетение за нея.
Ответникът, Кметът на район Аспарухово при Община Варна оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваната заповед за
законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалноправните изисквания. Моли касационната
инстанция да отхвърли жалбата.
Заинтересованите страни Н.А. Б., Н.П.Б., Д.Г.Ц.,
М.Д.Н., Х.Х.Н., Е.Н.Д., Д.Н.Д., Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н. и И.А.Е. не изразяват
становище по съществото на касационния спор.
Заинтересованите страни Д.А.И., К.Н.Д., М.Н.Д.,
Н.Д.К., С.Н.Д., чрез процесуален представител, изразяват становище за неоснователност
на касационната жалба.
Заинтересованите страни А.Г.Б. и Д.А.Г. чрез
процесуален представител оспорват касационната жалба като неоснователна и молят
съда да остави в сила атакуваното решение на ВРС като правилно и
законосъобразно. Посочват, че първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че за присъждане на обезщетенията за извършените
от ползвателя подобрения във възстановения имот е релевантна посочената в
закона дата – 01.03.1991 г., а липсата на строителни книжа за извършените в
имота СМР по изграждане на вилна сграда, резервоар, пътеки, ограда и др. е
основание на ползвателя Й. Й. да не бъде определено обезщетение за тях.
Твърдят, че те не представляват подобрение
на имота, а създават задължения за собственика, тъй като по-специално попивните
ями са забранени и подлежат на премахване.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след преценка
на допустимостта на жалбата и касационна проверка на обжалваното решение, с
оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218,
ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Й.И.Й., ЕГН **********, срещу Заповед № Г-ПР-200/27.12.2019 г. на кмета на Район „Аспарухово”, Община Варна, издадена на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрена експертна оценка на лицензиран
оценител и е определено обезщетение в размер на 372 лв. за извършените от
жалбоподателя подобрения в поземлен имот № 625 по КПП към ПНИ на м. „Боровец
север”, землище „Галата“, попадащ в
новообразуван имот № 625 по ПНИ на местност „Боровец Север“, кадастрален район
401, целия с площ от 586 кв. м. и граници: имоти с идентификационни номера: **************-
път.
Районният съд е приел, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
За да потвърди оспорения пред него
индивидуален административен акт, решаващият състав на ВРС е изложил мотиви, че
по отношение подобренията в чужд недвижим имот, в т.ч. относно субекта на
правото да получи тяхната стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени
в т. 1 от ППВС № 6/1974 г., съгласно които разпоредбата на чл.72 ЗС регулира
правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с
подобренията, извършени само от владелеца на вещта. Тези разпоредби не се
отнасят до лица, които не упражняват владение. В тази връзка е съобразена разпоредбата
на § 4в ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, извършили подобрения в подлежащите на
връщане земи, имат правата по чл. 72 ЗС. Първоинстанционният съд е изложил в
мотивите на решението, че според установената от закона фикция, че лицата,
направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни
владелци, на заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени
до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента, до който може да се счита, че ползвателите
са били добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на
закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или
приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на
възстановяване или изкупуване.
Според ВРС жалбоподателят не е успял да се
справи с разпределената му доказателствена тежест като е останало недоказано,
че извършените в имота строежи, както и съществуващите в него трайни насаждения,
са извършени/засадени преди влизане в сила на ЗСППЗ, за да могат да бъдат
квалифицирани като подобрения на имота, респективно да може ползвателят да бъде
обезщетен като добросъвестен владелец по облекчения административен ред на § 4л
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка съдът е посочил, че от влизане в сила на ЗСПЗЗ
на 04.03.1991 г. до момента на изготвяне на допуснатата от съда и приета от страните
без възражения съдебнооценителна експертиза е изминал период от 29 години,
поради което всички трайни насаждения в процесния имот, за които с експертизата
е установено, че са на възраст под 29 години, не подлежат на обезщетяване като
подобрения по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 72 от ЗС.
За подобренията, представляващи строежи в
имота, съдът е приел, че от оспорващия Й. Й. не са представени доказателства за
законното им изграждане, поради което за тях обезщетение не му се дължи. За
друга част – ограда, изградена от железни колове и мрежа съдът е посочил в
мотивите на решението си, че същите не са трайно прикрепени към терена, поради
което лесно могат да бъдат демонтирани, без при това да загубят от стойността
си.
Настоящият състав на Административен съд –
Варна, в качеството на касационна инстанция, напълно споделя изводите на
първостепенния съд за законосъобразност на
оспорената заповед.
Основният спорен момент в разглеждания
казус е за правилното приложение на закона, доколкото между страните не е
спорно, че касационният жалбоподател Й. И. Й. е извършил съответните СМР по
изграждане на съществуващите в имота сгради, резервоар, циментова площадка,
ограда и др., както и че същият е засадил съществуващите на място трайни насаждения,
подробно описани в изготвената по делото експертиза. Спори се дали
жалбоподателят може да получи обезщетение за тях по установения в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ облекчен ред или това следва да бъде направено по общия исков ред. Ако отговорът на така поставения въпрос е положителен, следва ли при
решаване на делото по същество съдът да съобрази датата /времето/ на извършване
на подобренията в имота и кой е релевантният за изхода на спора момент.
Съгласно § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане,
имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността /ЗС/. По силата на чл. 72,
ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване съдебното
решение. Правата по чл. 72 от ЗС се признават на добросъвестния владелец,
защото той държи имота на основание, годно да го направи собственик.
Правилен и съответстващ на приложимата
нормативна уредба е решаващият извод на ВРС, че ползвателите на имоти, попадащи
в приложното поле на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто се явява процесният ПИ № 625
по КПП към ПНИ на м. „Боровец север“, землище „Галата“, попадащ в новообразуван имот № 625 по ПНИ, имат право на
обезщетение за извършените от тях подобрения, но не за всички, а само за онези
от тях, които са извършени до 01.03.1991 г., т.е. до датата на публикуване на
ЗСПЗЗ в Държавен вестник. Това е така доколкото с въвеждането на новата правна
регламентация бившите ползватели на земеделски земи на някое от основанията,
посочени § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ, губят качеството си на владелци на същите имоти и придобиват качеството
на техни държатели. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват
владение. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗС, към която препраща § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ, дава право единствено и само на добросъвестните владелци да търсят
обезщетение за извършените от тях подобрения в имота, с които неговата стойност
е увеличена. Тази норма не може да бъде тълкувана разширително или да бъде
прилагана по аналогия и спрямо лицата, които се явяват само държатели на вещта.
Ето защо като е приел, че релевантната дата за изхода на правния спор е датата
01.03.1991 г. ВРС правилно е приложил закона. В същия смисъл съществува
практика на ВКС, която кореспондира с т. 10 от Решение на Конституционния съд
на Република България, постановено по КД № 12/1995 година.
С изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза е установено, че съществуващите в имота трайни насаждения са на
възраст между 6 и 25 години, тоест към релевантната дата – 01.03.1991 г. те не
са съществували в имота и за тях оспорващият Й. Й. не следва да получи
обезщетение в производството по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това обаче не
прегражда пътя на оспорващия да потърси обезщетение за тях по общия исков ред
на основание чл.59 от ЗЗД.
Заключенията на вещото лице относно
възрастта на трайните насаждения в новообразуван имот № 625 по ПНИ на м.
„Боровец север“, землище „Галата“, не са оспорени от жалбоподателя в хода на
производството пред ВРС. Такива доводи са изложени за първи път едва с молба
с.д. № 7470 от 20.05.2021 година. Ето защо те не могат да бъдат обсъждани в
мотивите на касационното решение. Следва да се има предвид, че касационното
производство не е способ за отстраняване на пропуски в процесуалното поведение
на която и да е от страните в процеса, а е средство за инстанционен контрол за
установяване на допуснати евентуални пропуски в хода на първоинстанционното
производство, както и за правилното приложение на закона. Мотивите на съда са
изложени лаконично, но това не пречи да се установи каква е действителната воля
на съда.
Настоящият състав на касационния съд
напълно споделя изводите на ВРС и във връзка с останалите подобрения в имота, а
именно сгради, септична яма, ограда и др., поради което съгласно чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Като е достигнал до извод за
законосъобразност на оспорената Заповед № Г-ПР-200/27.12.2019 г. на кмета на
Район „Аспарухово“ при Община Варна ВРС е постановил един правилен съдебен акт,
който е съобразен с действащата нормативна уредба. Касационната жалба срещу
него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора своевременно
заявената претенция за присъждане на съдебноделоводни разноски в полза на
заинтересованата страна Д.А.Г. в размер на 830 лева
следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260848/23.10.2020 г. на Варненски районен съд по
гр. д. № 1049/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХVІІІ състав, с което е
отхвърлена жалбата на Й.И.Й. срещу Заповед № Г-ПР-200/27.12.2019 г. на кмета на
Район „Аспарухово“ при Община Варна.
ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Д.А.Г.,
ЕГН **********, сумата 830 (Осемстотин и тридесет) лева, представляващи
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.