Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 октомври
2018 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3753 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Г.И.Ч. твърди в исковата си молба, че на 06.06.2018
година около 11.30 часа, заедно със съпругата си, се връщали от пазаруване в
магазин БИЛА-филиалът на *******95. Стигнали до североизточния ъгъл на
кръстовището на *******с *******– там, където бил офисът на мобилния оператор Мтел
/сега А1/ и където започвала реконструкцията на централната градска част.
Знаейки това, заявява, че се движел от север към юг, като целта му била
пешеходната пътека на кръстовището, по която да пресече безопасно ул.Х.Д.Асенов.
За жалост, не било възможно да избегне разкопания ъгъл пред Мтел. Не можал да
се придвижи и по уличното платно, тъй като там имало паркирани автомобили.
Трафикът на коли бил интензивен и той нямал алтернативен маршрут, освен да продължил
по компрометирания тротоар. На ъгъла били отстранени тротоарни плочки. Принуден
бил да слезе от по-високия тротоар върху пясък и пръст и внимавал да не се подхлъзнел
при слизането върху пясъка. След 1-2 крачки на това място бил принуден да
направи усилие да се качи върху запазената вело-алея, за да достигне вдясно до
пешеходната пътека. Там били запазени два фрагмента от бордюр, в който се
препънал и паднал с цялото си тяло върху вело-алеята, а главата му била на
пешеходната пътека. Заявява, че знаел, че вляво от неговия маршрут била
поставена за клиентите на Мтел талашитена плоскост за улесняване качването
върху вело-алеята. Не посмял да я използва, защото талашитът отдавна вече бил компрометиран
от дъждовете, пружинирала под тялото му и заплашвала да се счупи. До скоро този
ъгъл пред Мтел бил отделен с предпазна мрежа. Отварянето за пешеходци го
заблудило, разчитал, че опасностите били отстранени. За да илюстрирал описанието
на мястото на злополуката е приложил
снимки.
Бил принуден да се движел в тази опасна среда, и въпреки
вниманието му паднал и счупил дясното си рамо. Почувствал, че рамото му изхрущяло.
Болката била нетърпима. От тежестта му, въздухът в гръдния му кош бил изтласкан
със сила и той дълго време не можел да си поеме дъх. Лежал абсолютно безпомощен
и изплашен. Опитал, но не успял да се надигне поне до седнало положение. Жена
му също не можела да го изправи. Помогнал му млад мъж, който го прихванал под
мишниците и го вдигнал, а болката, която го пронизала била чудовищна. Дясното
му рамо висяло, а ръката му не можел да я движи. Вече било очевидно, че имал
нещо счупено и му бил нужен лекар. Станало му ясно, че бил смачкал с тялото си и
всичките продукти, които носел от магазина. Много бавно и с голямо усилие се
придвижвали до отсрещната градинка при църквата „Св. Никола”. Трябвал да седне,
понеже му прилошало от болката. Живеели на 50 метра, но нямал сили да се
прибере вкъщи. Боляло го силно и лявото коляно, което кървяло и започнало да се
подува. В лявата му ръка се бил набил едър пясък и също боляло. Изпаднали в
паника, те извикали по телефона сина им, който бил на работа. Ищецът бил
дотолкова дезориентиран, че не се сетил да повикат Спешна помощ. Синът му пристигнал
и го закарал до там.
След лекарски преглед и рентгенова снимка било констатирано, че
имал фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото
коляно. Изпратил сина си да купи раменна ортеза на стойност 52,45 ст. лева, и
травматоложката фиксирала ръката и рамото му с нея. Указанието било да носи
непрекъснато ортезата, като я свалял единствено при къпане, в продължение на
четиридесет дена. В следващите 24 часа не му било разрешено да пиел обезболяващи
лекарства, за да не направил вътрешен кръвоизлив и тромб. Прекарал кошмарна
нощ. Предписаните от следващия ден лекарства имали много слаб ефект и до сега.
Болките били много силни. Ортезата, която носи му причинявала допълнителни
неудобства в летните горещини, защото била направена от дебела изкуствена
материя. На 20.06.2018 г. отново посетил ортопед-д-р Радичев, който го изпратил
за контролна снимка в Медицински център „Трета поликлиника” ЕООД. Отново му била
направена контролна рентгенография на раменна става. Лекарят му обяснил, че
поне няколко месеца ще изпитва болки, ще се нуждае от рехабилитация, защото бил
възрастен човек и трудно се възстановявала костната тъкан и мускулите.
Денонощно изпитвал болки в счупената част, изтръпване на пръстите и китката на
дясната ръка. Налагало се денонощно да пие обезболяващи, които за пенсионер с
ограничени доходи, си бил сериозен разход. До този момент бил закупил
обезболяващи аналгин, долоксиб, хексалгин на обща стойност- 38,53 лева, предписани
ми от лекуващия лекар.
Вече един месец бил абсолютно безпомощен в бита. Принуден от
обстоятелствата, се мъчел да извършва нещо с лявата си ръка, но почти нищо не
можел да прави с нея. Обслужвала го за къпане, хранене, ежедневна хигиена и
дори за тоалетната съпругата му. Тя била онкоболна, имала астма и до сега той
се грижел за нея. Особено трудно му било да става от леглото без нейна помощ, а
му се налагало да ходи до тоалетната на всеки час, защото имал доброкачествени
възрастови изменения на простатата. Невъзможно било да става без чужда помощ,
защото леглото му било пружина, която под тежестта му била провиснала. За да
станел сам, му било необходимо да използва двете си ръце. Заявява, че е много
едър човек и болната му жена го вдигала от леглото с голямо усилие. От
преживения стрес и от продължаващите силни болки, ищецът непрекъснато се
страхувал да не паднел отново и не смеел да излезе на улицата. За цял месец бил
излизал само два пъти-за контролен преглед и снимка при ортопед и посещение при
адвокат. И двата пъти ползвал такси. Преди инцидента, ежедневно пазарувал,
грижел се за съпругата му, правел разходки, които били задължителни за болестта
му – инсулинозависим диабет. С оглед стреса и обездвижването се влошили
показателите на кръвната му захар. Наред с това преди сам си поставял
инжекцията с инсулин, три пъти на ден, а сега бил изцяло зависим от съпругата си,
която върши това. Без нея бил обречен на гибел. За летния период имал планове
за належащи ремонти в дома си, които се осуетили в резултат на състоянието му.
Не виждал в близко бъдеще да може да направи ремонти, както и да цепи дърва
през зимата, за да се отоплява по обичайния, икономичен начин. Имал уговорка
през летния период да поработи няколко месеца, да изкарал допълнителни доходи,
за да си подпомогнел бюджета. Нарушен му бил обичайния ритъм и начин на живот,
причинен му бил наред с физическия и емоционален дискомфорт.
Съгласно пар.7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината била собственик
на общинските пътища, улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1 т.2 от
ЗПътищата и пар.6 т.6 от ДР на ЗДвП определят тротоара като част от пътя, което
налагал извода, че Община Стара Загора била собственик и на процесния тротоар.
Нормата на чл.11 от ЗОбС задължавала общината да управлява имотите и вещите,
общинска собственост в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Освен това с оглед
разпоредбите на чл.31 от ЗПътищата и чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП общината била
длъжна да поддържа тротоара и участъка около него в изправно състояние, да
сигнализирала незабавно за препятствия по него и да ги отстрани в най-кратък
срок. В резултат на бездействието на Община Стара Загора, необезопасяването и
несигнализирането за разбит участък, му били причинени посочените по-горе
имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да осъди
Община Стара Загора да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания, трайно
увреждане на здравето за повече от 30 дни, трайни последствия от претърпяното
вследствие фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в
лявото коляно, причинени му на 06.06.2018 г., при падане в резултат на
повредена настилка на тротоар и улица, необезопасени и необозначени от
ответника, в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул.Хаджи Димитър Асенов и
бул.Цар Симеон Велики, до офиса на МТЕЛ, ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на увреждането-06.06.2018 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Също тала и да бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 90.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди-закупуване на ортеза на стойност 52,45 лева и обезболяващи на
стойност -38,33 лева, във връзка с получена от ищеца травма-фрактура на главата
на дясната раменна става и контузна рана в лявото коляно, причинени му на
06.06.2018 г., при падане в резултат на повредена настилка на тротоар и улица,
необезопасени и необозначени от ответника, в гр .Стара Загора, на кръстовището
на ул.Хаджи Димитър Асенов и бул.Цар Симеон Велики, до офиса на МТЕЛ, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на увреждането-06.06.2018 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
ОБЩИНА
СТАРА ЗАГОРА, представлявана от кмета Живко Тодоров, в
законоустановения срок представя писмен отговор, в който моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Община Стара Загора
изпълнява дейностите по обезопасяване на улиците на нейната територия чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на тези
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност по
чл.49 ЗЗД за действията или бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката
на улиците на територията й. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/1975г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като
отговорността му по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите й свойства.
От приетите като доказателства по
делото лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 103/06.06.2018г., амбулаторен лист
№ 771/20.06.2018г., изследване от 20.06.2018г., се установява, че на
06.06.2018г. след падане пред Община Стара Загора, Г.И.Ч. е получил травма на
дясна раменна става и ляво коляно, като дясната ръка е имобилизирана с ортеза,
а движенията в раменната става са ограничени и болезнени.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Д.ДР.и И.ГЧ. се
установява, че на 06.06.2018г. свидетелят Р.заедно с приятелката му и тяхното
дете излезли на разходка в центъра на гр.Стара Загора. Седнали на пейка пред
църквата „Свети Николай“, пред която има градинка с шадраван със статуя на два пингвина.
Свидетелят Р.и приятелката му видели, че
по ул.Хаджи Димитър Асенов слизат родителите на приятеля им Илия. Двамата били
натоварени с торби с покупки. Свидетелят Р.видял как ищецът пада на дясната си
страна точно до пешеходната пътека на ул.Хаджи Димитър Асенов. При пристигането
на свидетеля до ищеца, там имало момче, което помагало на същия да се изправи.
Ищецът се изправил, но видимо дясната му ръка била зле, тъй като висяла
безжизнена и го боляло. Левия крак на Ч. бил охлузен и кървял. Придружили
пострадалия до пейката в градинката пред църквата. Съпругата на ищеца се
обадила на сина им Илия, за да дойде да им помогне. Според свидетеля, мястото,
където паднал ищеца, било доста разкопано, като там имало поставена плоскост,
която била неравна и се клатела, а мястото не било обезопасено. Там била
единствената пешеходна пътека на улицата и нямало предвиден друг път за
преминаване и всички хора минавали от там. Талашитената плоскост била обърната
към магазин „Мтел“. Според свидетеля, ищецът е минал по разбит тротоар.
Свидетелят твърди, че преди инцидента ищецът се грижел за съпругата си, тъй
като тя е болна. Преди инцидента Г.Ч. бил жизнен човек, в нормално здравословно
състояние, а след инцидента има всякакви оплаквания, ръката го боли много и
вече не може да се грижи за съпругата си, поради което всички грижи са поети от
сина им Илия, с когото свидетеля е приятел от около 20 години. От показанията на И.ГЧ. /син на ищеца/ се
установява, че на 06.06.2018г. около обяд получил обаждане от майка си, която
му съобщила, че след пазаруване в магазина баща му е паднал и вероятно си е
счупил ръката. Свидетелят отишъл в градинката пред църквата „Свети Николай“
след около 10 минути. Видял баща си, който бил във видимо лошо състояние, като
охкал и пъшкал и се оплаквал от силни болки в ръката, като имал и рана на
крака. При него освен майка му били и негови приятели. Качили баща му в такси и
ги изпратил в „Бърза помощ“, където отишъл и свидетеля, но по-късно. Твърди, че
там чакали дълго. Установено било, че ищецът е получил фрактура на рамото,
купили и поставили раменна ортеза, след което свидетелят закарал баща си в
къщи. Впоследствие ищецът ходил на контролни прегледи и на рехабилитация.
Свидетелят твърди, че майка му е онкоболна и преди инцидента с баща му той е
полагал грижи за нея, но след това не е в състояние да се грижи за нея, тъй
като не може да се обслужва сам. Налага се майка му да помага на баща му, тъй
като той има заболяване на простата. Свидетелят заявява, че болките на баща му
не са отшумели и към момента, което налага много често да купува обезпоколяващи
лекарства. Твърди, че има моменти, когато ищецът плаче от болка. Наложило се да
влезе в неврологично отделение за 3 дни, където му изписали рехабилитация и
обезболяващи. Заявява, че след инцидента ищецът се е променил, като се страхува
да излиза и иска винаги да има някой при него. Постоянно се оплаква и се налага
някой да се грижи за него. За мястото на инцидента свидетеля твърди, че
огражденията се местят често, няма предупредителни знаци преди мястото на
ремонта, като била поставена само една табела от южната страна на обекта. На
мястото имало поставена една плоскост, която била деформирана от влагата и се
клатела. Твърди, че баща му е болен от диабет и доброкачествени изменения на
простатата.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви и отразяват преки впечатления.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно – медицинска експертиза, което съдът възприема като
добросъвестно и компетентно, при падането на 06.06.2018г. ищецът е получил
следните увреждания: контузия на дясно рамо, контузия на ляво коляно, контузия
на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на ляво коляно, фрактура на главата на
десния хумерус/счупване на главата на дясна мишница/. Това е наложило
имобилизация /обездвижване/ на счупения десен горен крайник с имобилизационна ортеза
за 40 дни, както и рехабилитация и физиотерапия в поликлинични условия. Костното
възстановяване на фрактурата /счупването/ е от 30 до 40 дни. Двигателното и
функционално възстановяване на крайника е в рамките на 3-4 и повече месеца от
травмата. Болката съпровожда целия възстановителен период и е различна по
интензитет, може да остане нуждата епизодично да се приемат болкоуспокояващи
средства. Това зависи от времето, натовареността на крайника, състоянието
на съпътстващите заболявания – диабет,
диабетна полиневропатия, шийните костно ставни промени и т.н. Последиците от
травмата са болки, обездвиженост в раменната става, значително ограничение на
обема на движението в ставата, намалена мускулна сила. Ръката силно е
ограничила функцията си в бита на пострадалия. Възстановяването е започнало, но
предвид заболяванията на ищеца едва ли ще се възстанови напълно. Според вещото
лице, констатираното увреждане отговаря да е получено по време, място и начин,
описани в исковата молба. В съдебно заседание вещото лице допълни
заключението си, като заяви, че е извършен преглед на ищеца, както и рентгенови
изследвания, от които се установява, че липсва нараняване на гръдна клетка и
няма фрактура на ребрата. Установено е зарастване на фрактурата в областта на
дясната ръка, под главата на мишницата. Извършена е профилна графия на шийните
прешлени, от която се установяват стари много тежки наранявания на шийните
прешлени. Травмата е повлияла на тези стари увреждания и се е появила
симптоматика, което е наложило насочването
на ищеца към специалист невролог. Установени са нарушения на С5, С6 коренчета в
дясно, което е в резултат от травмата. Ищецът страда от инсулинозависим захарен
диабет, което е наложило дадените от ТЕЛК 72% трайна неработоспособност. През
2011г. и 2013г. ищецът е претърпял два мозъчни инсулта. В резултат на произшествието се усилва ефекта
на тези психоорганични ефекти на мозъка, което се изразява в емоционален срив,
при малки дразнения пострадалия се разплаква.
Едно от усложненията при диабета е диабетна полиграфия, която влияе
върху движенията на пострадалия. При болните от диабетна полиграфия е
задължително да бъдат двигателно активни. Двукратно е извършвана рехабилитация
на ищеца.
Съдът
намира, че по делото се доказаха всички изискуеми по закон предпоставки за
уважаване на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД. Установи се безспорно, че на
06.06.2018г. ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена
последица от падането му в резултат на повредена настилка на тротоар и улица,
съставляваща част от уличната инфраструктура в гр.Стара Загора. Това се
установи от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 103/06.06.2018г.,
заключението на съдебно – медицинската
експертиза, както и от показанията на свидетелите Д.ДР.и И.ГЧ.. От показанията
на свидетелите Р.и Ч. се установи, че в северната страна над ремонтните
дейности на ул.Хаджи Димитър Асенов не е поставена обозначителна табела за
преминаване на отсрещния тротоар, както и, че над разкопания участък от улицата
е поставена плоскост, но същата била
деформирана от влагата и се клатела. Ответникът не представи доказателства във
връзка с тези обстоятелства. Ето защо, следва да се направи извода, че Община
Стара Загора не е обезопасила участъка, нито е сигнализирала, че е опасно
преминаването през мястото. Инцидентът е станал на ул.Хаджи Димитър Асенов в гр.Стара
Загора, за която няма доказателства да се явява едновременно и участък от
републикански или общински път. Поради това Законът за пътищата не може да
намери приложение (чл.1,
ал.2, т.1 ЗП). Съгласно
пар.7 ал.1 т.4 от ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществеите паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат
характера на публична общинска собственост. Съгласно чл.167,
ал.1 и 2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. Следователно, по силата на тази норма на ЗДвП, на ответната община е
вменено задължението, да стопанисва и поддържа улиците в Стара Загора, което
включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки по тях. Същата
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на тези задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на
същите лица, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията й. Според даденото в т.3 от ППВС №4/1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като
отговорността му по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите й свойства. В настоящият случай обаче,
собственик на улица Хаджи Димитър Асенов в гр.Стара Загора, където е настъпил процесния инцидент, е именно
ответната община съгласно чл.2,
ал.1, т. 2 ЗОС, във вр. с §7,
ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, която, съгласно чл.
11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е
налице обективна възможност за обезопасяването й. А след като е така, наличието
на ремонт, поради който има дупка на пътното платно и липсва тротоар за
преминаване на пешеходците, явяващи се причина за процесния инцидент, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответната община е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при
наличие на обективна възможност за обезопасяването й, поради което именно
ответната община отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, тъй като същият се е движил към пешеходната
пътека, но необезопасяването на дупката на пътното платно е попречило на същия
да пресече улицата, която според свидетелите, е натоварена. По делото няма
други доказателства, от които да се установява ищецът да е нарушил установените
в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение, нито пък да е допринесъл със същото за
увреждането, а в задължителната си практика ВКС приема не само, че
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваването си на
същото цели намаляване на отговорността си, но и че правните му последици
изключват възможността съдът да обосновава наличието му с вероятности или
предположения (Р 16-2014-I т.о. и Р 54-2012-II т.о.).
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по делото се доказа механизма на увреждането и причинно следствената
връзка между него и причинените вреди на ищеца, поради което са налице всички
предпоставки за уважаване на предявената претенция против ответника.
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид
обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено телесно увреждане, изразяващо се във фрактура
на главата на десния хумерус/счупване на главата на дясна мишница/, както и
контузна рана в лявото коляно; увреждането на раменната става изисква
продължителен период на възстановяване и е свързано с болки, страдания,
неудобства и физически неразположения за ищеца. След инцидента е нарушен
нормалния ритъм на живот на ищеца за продължителен период от време, а предвид
другите му заболявания, както и тези на съпругата му, все още не е възстановен,
налице са и остатъчни оплаквания, както и страх от движение навън. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, получената при произшествието
на 06.06.2018г. от ищеца травма се
лекува в период от 30 до 40 дни. Двигателното и функционално възстановяване на
крайника е в рамките на 3-4 и повече месеца от травмата. Вещото лице заявява,
че възстановяването е започнало, но предвид заболяванията на ищеца едва ли ще
се възстанови напълно. Лечението е спазено и предвид наличните предходни
заболявания на ищеца са установени данни за влошено здравословно състояние и
усложнения. Установени са нарушения на С5, С6 коренчета на шийните прешлени в
дясно, което е в резултат от травмата. Ищецът страда от инсулинозависим захарен
диабет, което е наложило дадените от ТЕЛК 72% трайна неработоспособност. Едно
от усложненията при диабета е диабетна полиграфия, която влияе върху движенията
на пострадалия. През 2011г. и 2013г. ищецът е претърпял два мозъчни
инсулта. В резултат на произшествието се
усилва ефекта на тези психоорганични ефекти на мозъка, което се изразява в
лесен емоционален срив.
Предвид
горното, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе
предвид горепосочените обстоятелства, като определи обезщетение в съответствие
със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер
на 5 000 лв.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в
горепосочения размер, в който следва да бъде уважен. Следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането – 06.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. В останалата му част до претендирания размер искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди за
извършени разходи за закупуване на ортеза и лекарства, съдът намира същото за
доказано.
От приетите като доказателства по делото 3 броя фискален бон: от аптека „Ванда
3“ от 06.06.2018г., от „Парагон груп“ ЕООД от 06.06.2018г., от аптека „Ванда 3“
от 09.06.2018г., се установява, че
ищецът е извършил разходи в размер общо на 90,78 лева за закупуване на ортеза и
обезболяващи лекарства. От заключението на съдебно – медицинската експертиза и
свидетелските показания следва да се направи извода, че тези разходи са
извършвани за лечението му от причиненото му увреждане от ответника. При тези
обстоятелства може да бъде обоснован
извод за доказаност на ищцовото твърдение за имуществени вреди в резултат на
деликта в размер на 90,78 лева. Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Върху уважения иск следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на увреждането - 06.06.2018г. до окончателното заплащане на
сумата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 489 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
иска в размер на 114 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Районен съд - Стара Загора съразмерно с уважената част от
иска държавна такса в размер на 203,63 лева, както и възнаграждение за вещо
лице в размер на 230 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА,
ЕИК 000818022, представлявана от Живко Веселинов
Тодоров, с адрес: гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №
107 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.Ч., с
ЕГН
**********,***
сумата от 5 000
лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, сумата от 90,78 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени на
06.06.2018г. от падане на ул.Хаджи Димитър Асенов в гр.Стара Загора в резултат
на поведена настилка на тротоара и улицата, необезопасени и необозначени от
Община Стара Загора, в резултат на което е получено телесно увреждане,
изразяващо се във фрактура на главата на дясната раменна става и контузна
рана в лявото коляно, ведно със
законната лихва върху сумите от деня на увреждането – 06.06.2018г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска в размер на 489.00
лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И.Ч.,
с ЕГН **********,***, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров,
с адрес: гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107 иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните 8 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.И.Ч.,
с ЕГН **********,*** да заплати на
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, с
адрес: гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107 съразмерно с отхвърлената
част от иска направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 114
лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, с адрес: гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка
на РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА сумата от 203,63 лева, представляваща държавна такса, както
и сумата от 230 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: