№ 339 / 13.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 25 юли през две хиляди и деветнадесета година……..................................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка А................................………………и в присъствието на прокурора..………………………...……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.............….............АН дело 766 по описа
за 2019г…..……………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-002840/ 24.08.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Л.Ц.А. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.Ц.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, в частта в която му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като излага конкретни доводи. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част. В съдебно заседание пълномощникът му подържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя Л.Ц.А. xxx е съставен АУАН и в последствие издадено НП, за това, че на 30.05.2017 г. около 16:00 часа в гр.Монтана по бул.Трети март срещу „Подова керамика” управлява лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ М 8868 ВМ, като при подаден сигнал със стоп палка по образец водача не спира и продължава своето движение. Водачът не представя КТ към СУМПС. Наказващият орган приел, че жалбоподателят е извършил следните нарушения: 1) Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и 2) не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. От показанията дадени в хода на въззивното производство на свидетеля В.В.-свидетел при установяване на нарушението и съставяне н акта се установява, че не е сигурен дали жалбоподателя е разбрал, че му е подаден сигнал за спиране - „... Не мога да определя поведението на водача дали действително не е разбрал и не е видял ясно подадения сигнал от колегата, защото аз не съм подал сигнала, за да имам визуален контакт с водача. Може и слънцето за го е заслепило, може да е бил със слънчеви очила, може да е помислил, че сигналът се подава за друг водач...”. Обстоятелството, че подадения сигнал е бил неясен и неразбираем се установява и от показанията на свидетелката Й.Т., която е възприела това като „...видяхме един полицай, който вдигна ръка като че ли за поздрав...”. Подаването на сигнал със стоп-палка по образец следва да бъде ясен и разбираем, какъвто в настоящият случай не е доказано по несъмнен начин да е направено. Самият свидетел по установяване на нарушението не е сигурен, че той е възприет от жалбоподателя, още повече, че последния е бил подал вече сигнал за маневра „завиване” в паркинга, от където в последствие е изчакан да излезе с цел съставяне на АУАН.
Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е било санкциониран. Ето защо НП в обжалваната му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В частта, в която на жалбоподателят А. е наложено административон наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 от ЗДвП, НП е влазло в сила по смисъла на чл.64, б.”Б” от ЗАНН.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0996-002840/ 24.08.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в частта, в която на Л.Ц.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В частта, в която на жалбоподателят Л.Ц.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 от ЗДвП, НП е влазло в сила по смисъла на чл.64, б.”Б” от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: