Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1477/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.П.Ф.,
ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. П.М. от ПАК, против
Наказателно постановление № 18-0340-001493 от 24.09.2018 г. издадено от
Началника на РУ- Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, в частта с която за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 300 лева (Пункт ІІІ от НП).
В жалбата се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП в посочената му част, като
се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му, също редовно
призован. По делото не е постъпило и писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща законов и процесуален представител. С АНП е депозирано
писмено становище, в което се излагат обосновани доводи за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 12.09.2018 г., около
16,15 часа, в с. К., на ул. „***“ е управлявал собственото си МПС- товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, като при извършената му проверка не е представил
СУМПС и КТ, като е управлявал МПС със СУМПС, което било обявено за невалидно,
тъй като било изгубено, откраднато или повредено, установено чрез справка в
АИС-БДС- статус 21.02.2018 г. обявено от Сектор ПП С.З.. При проверката било
установено също, че жалбоподателят не носел СРМПС Част ІІ на управлявания
автомобил. Констатирано също било, че водачът имал издадено НП №
17-0310-001100/09.01.2018 г. от РУ- Панагюрище, връчено му на 29.01.2018 г. и
влязло в сила на 06.02.2018 г., което не било заплатено в срок.
Всичко това било констатирано от автопатрул на РУ- Септември при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил св. М.С.. Последният съставил срещу жалбоподателя
АУАН с бл.№ 531274/ 12.09.2018 г., след което му бил предявен и връчен
екземпляр срещу подпис. В акта жалбоподателят собственоръчно записал, че нямал
възражшения.
Въз основа на акта на 24.09.2018 г.
било съставено атакуваното НП за извършени нарушения на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.150а ал.1 от ЗДвП, като му били наложени
съответно - на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10
лева, на осн. чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева и на осн. чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лева. НП било връчено лично на
санкционирания на 08.07.2019 г., видно от разписката към НП. Последният подал
жалба против НП, касаеща последното нарушение, т.е. в частта за нарушение по
пункт ІІІ, чрез пълномощник до РС- Пазарджик чрез АНО, по пощата на 15.07.2019
г., видно от пощенското клеймо на плика на л.25 от делото, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на наказателно постановление. Вярно
е, че и двата акта са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им
по закон и в законоустановените срокове, но същите не отговарят на изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като вмененото във вина на въззивника нарушение
не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Това е така, тъй като липсва точно и ясно описание на
нарушението. На първо място не става ясно къде точно е извършено нарушението. Посочването
единствено на ул. „***“ в с. К., не е достатъчно за индивидуализиране на
местоизвършването на нарушението. Не е посочен участък от тази улица, напр.
номер, респ. кой км от второстепенния път, част от републиканската пътна мрежа,
от който е и ул. „***“ в с. К., нито в каква посока.
На следващо място не са посочени всички обстоятелства
отнасящи се до фактическия състав на вмененото нарушение. Наказващият орган се
е задоволил да посочи само, че жалбоподателят в качеството на водач е
управлявал МПС- т.а. „***“ с рег. № ***, със СУМПС, което било обявено за
невалидно, тъй като било изгубено, откраднато или повредено, което било
установено със справка в АИС- БДС и че обявяването било със статус 21.02.2018
г. и извършено от Сектор ПП при ОДМВР- С.З.. При това описание е очевидно, че
актосътавителят и наказващият орган са изписали като описание на нарушението диспозитива
на нарушената правна норма. От същото не става ясно поради каква причина СУМПС
на жалбоподателя е било обявено за невалидно. Изписани са и трите предложения,
съгласно правната норма. Следва да се има предвид, че това са три отделни
хипотези. Поради тази причина адм. орган е длъжен да посочи конкретно каква е
причината за обявяване на СУМПС за невалидно- дали защото е било изгубено, дали
защото е било откраднато или пък е било повредено. Въпросното обстоятелство е
елемент от фактическия състав на вмененото нарушение. Друг такъв елемент е
актът, с който СУМПС е обявено за невалидно. Не става ясно от описанието на
нарушението какъв е този акт, не е посочен неговия вид, номер и дата.
Единствено е посочено, че свидетелството е обявено за невалидно от Сектор ПП-
ОДМВР- С.З..
Всичко това съставяла нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, т.к. драстично
нарушава правото на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се
вменява, а от там и правилно да ангажира своята защита. Допуснатото процесуално
нарушение води до незаконосъобразност на НП и неминуемо води до неговата
отмяна.
Според настоящия съдебен състав е налице и още едно
основание за отмяна на НП, тъй като вмененото на въззивника нарушение не бе
доказано до необходимата степен на несъмненост, като в тежест на наказващият
орган бе да представи доказателства, обосноваващи същото. Такива не са събрани
по време на АНП, не се представиха и пред съда. Единствено в показанията си св.
С. посочи, че при извършената проверка на жалбоподателя чрез извършена справка
в информационната система на МВР установил, че СУМПС на водача било или обявено
за невалидно, или изгубено или бил лишен от правоуправление. Тези му показания
обаче отново не внасят яснота относно това каква е причината за невалидността
на СУМПС, а освен това и внасят ново възможно обстоятелство, а именно
свидетелството за правоуправление да е отнето поради лишаване от право да
управлява МПС. Това обстоятелство обаче не е дори посочено в описанието на
нарушението. Освен показанията на актосъставителя, които са непълни и неясни,
други доказателства- преки или косвени, писмени или гласни, които да обосноват
повдигнатото обвинение, не се събраха. В този смисъл вменетото на въззивника
нарушение остана недоказано до необходимата степен на несъмненост, поради което
и АНО е ангажирал неправилно административнонаказателната отговоронст на
жалбоподателя, поради което и НП се явява незаконосъобразно. в тази му част,
поради което следва да бъде отменено.
Доколкото с жалбата не се атакува НП в останалата му
част по пункт І и пункт ІІ за санкционирането на жалбоподателя на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП- с глоба в размер на 10 лева и на на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП- с глоба в размер на 20 лева, то същото е
влязло в сила.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0340-001493 от 24.09.2018 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, в
частта с която М.П.Ф., ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП- с глоба
в размер на 300 лева (Пункт ІІІ от НП), като
незаконосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в останалата му част за нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП, за което на на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, за което на
основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Пазарджик в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: