Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на В.С.Х., чрез * П.И.-АК-*** против РЕШЕНИЕ №89/26.12.2023г., постановено по АНД №267/2023г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено издаденото против касатора наказателно постановление/НП/ №23-0288-000309/18.05.2023г. на Началник РУ-Козлодуй. Иска се отмяна на решението, респ. обжалваното нак.постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи, че АНО неправилно е приложил материалния закон, като е ангажирал отговорността на касатора за нарушение по чл.140,ал.1 ЗДвП, поради което и деянието не е извършено от Х., не е бил уведомен по никакъв начин, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Алтернативно се посочва, че се касае за маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Претендират се разноски. От процесуалния представител на касатора адв. И. е депозирана и писмена молба по делото с изложени съображения по съществото на спора.

Ответникът- Началник РУ-Козлодуй не ангажира становище по делото.

Представителят на прокуратурата, прокурор Вътов в с.з. дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а решението за правилно и да остане в сила.

Административен съд - Враца в настоящият си състав,  като обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните,  заключението  на  участващия по  делото  прокурор и като съобрази  разпоредбата  на чл.218 АПК, приема  за  установено  следното:

Предмет на делото е Решение №89/26.12.2023г., постановено по АНД №267/2023г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено НП №23-0288-000309/18.05.2023г. на Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, с наложено наказание  на основание чл.175, ал.3,пр.1 ЗДвП  глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на В.С.Х. за нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП. В оспореното решение е прието, че  не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По съществото на спора е прието, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че от страна на касатора е извършено процесното нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП, като е управлявал на 23.11.2022г. в 15.55ч. в *** закупения от него, в качеството му на управител на „Н-В“ ЕООД, *** на 16.09.2022г. товарен автомобил марка „Рено Мастер“ с ДКН ********, въпреки че не е изпълнил задължението си в законоустановения след покупката срок  да го предостави за пререгистрация в сектор „ПП“ по местоживеене, както и че поради това обстоятелство регистрацията на автомобила е била прекратена по служебен път на 18.11.2022г. Прието е, че от субективна страна нарушението е извършено виновно, както и че наказанието е правилно определено в предвидения от закона минимален размер. Изложени са подробни мотиви от въззивния съд във вр. с така приетото, обсъдени са и възраженията на жалбоподателя,  в резултат на които и НП е потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Фактите по делото като цяло са безспорни и правилно установени от първоинстанционния съд, изведените въз основа на тях правни изводи за потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно  са правилни и се базират на доказателствата по делото, а възраженията на касатора неоснователни. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление се  споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби за реквизити на чл.42 и чл.57 ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по тяхното съставяне. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушението на  чл.140, ал.1 ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, след като автомобила е със служебно прекратена регистрация, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност на основание чл.175,ал.3,пр.1 ЗДвП. Установено е, че касаторът е придобил автомобила на 16.09. 2022г., като два месеца по-късно на 18.11.2022г. на основание чл.143,ал.15 ЗДвП му е прекратена служебно регистрацията, като е спрян за проверка на 23.11.2022г., когато е управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Служебното прекратяване на регистрацията на ППС, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира автомобил, в предвидените срокове. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика по аргумент на противното от чл.143,ал.10 ЗДвП. Наказаното лице, в качеството му на управител на „Н.-В“ ЕООД, е бил длъжен да изпълни законовото си задължение за пререгистрация на МПС и като не е изпълнил това си задължение, е бил наясно  с  предвидените  от закона последици. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни.  

Наложените наказания са в съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл.175,ал.3 ЗДвП. В случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно чл.93,т.9 НК. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно по-ниска степен на обществена опасност. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а наведените в жалбата обстоятелства не водят до този извод, с оглед значимостта на охраняваните интереси.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод  за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  които да водят до отмяна на  НП. Не  е  налице и  нарушение  на  материалния закон. Възраженията в касационната жалба се явяват напълно неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС – Козлодуй, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №89/26.12.2023г., постановено по АНД №267/2023г.  на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено НП №23-0288-000309/18.05.2023г., издадено от Началника на  РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.