О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941/23.6.2021г.
Град Пловдив, 23.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в закрито заседание на двадесет и
шести юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
като
разгледа докладваното от съдия Харитева ч.к.а.н.д. № 1641 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД Пловдив на НАП
против определение № 260389 от 13.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 3725 по
описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което НАП е осъдена да
заплати на „Мерти-17“ ЕООД сумата 100 лева, съдебни разноски.
Според касатора определението е неправилно, защото е
неправилно цялото решение по делото, поради което се иска отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Ответникът оспорва жалбата и моли да се потвърди
обжалваното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.248,
ал.3 ГПК и от страна по делото, за която определението е неблагоприятно, поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Производството по а.н.д. № 3725 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020 година, е приключило с решение № 260587 от
19.11.2020 г., което е било обжалвано от ТД Пловдив на НАП и с решение № 683 от
06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 134/2021 г. на Административен съд Пловдив е било
оставено в сила, като делото е върнато на състава на Пловдивския районен съд за
произнасяне по искането за допълване на обжалваното решение в частта на
разноските.
С обжалваното определение – предмет на настоящото
съдебно производство – Пловдивският районен съд се е произнесъл по така върнатото
му искане за допълване на решение № 260587 от 19.11.2020 г., като е осъдил ТД
Пловдив на НАП да заплати на „Мерти-17“ ЕООД сумата 100 лева, съдебни разноски.
Районният съд е преценил, че искането за присъждане на разноски е допустимо и
основателно, защото е направено в съдебното заседание на 13.08.2020 г., като е
представен и списък на разноските, а претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на
делото, като от страна на наказващия орган не е било направено възражение за
прекомерност.
Определението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. В съдебните производства пред
районния и пред административния съд дружеството е било представлявано от адвокат,
на когото е заплатено адвокатско възнаграждение, за което има писмено
доказателство. Следователно дружеството е имало право да му бъдат разноските с
оглед изхода на делото – отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За яснота на касатора, макар определението по чл.248 ГПК да е неразделна
част от съдебното решение и да подлежи на обжалване по реда, по който подлежи
на обжалване решението, в случая не може да се преразглежда вече решения спор
относно законосъобразността на наказателното постановление с оглед
постановеното с решение № 683 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 134/2021 г. на
Административен съд Пловдив, което е окончателно.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена и да се остави в сила обжалваното
определение като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.248,
ал.3 ГПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№ 260389 от 13.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 3725 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.