Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ...от 12.05.2011 година по Г.д. № .../2010 година Районен съд - Г.В. Т. е осъдил В. И. В. и " А. О'К",Е. - Г.В. Т. да заплатят солидарно на Й. Д. И. сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и притеснения по повод на настъпил инцидент на 24.02.2010 година в Г.В.Т., б..Б." , преди светофара на Горско стопанство, при който водачът на превозно средство автобус № 5, с рег.№ СА ....- В. В. при изпълнение на трудовите си задължения по силата на трудов договор с ответника " А. О'К",Е. ударил рязко спирачки, при което правостоящите пътници, между които и ищцата И., паднали на земята, и в резултат на което тя получила мозъчно сътресение, хематом на главата, разтягане на ставни връзки в областта на поясна и тазова област, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.02.2010г. , до окончателното й изплащане, както и да и заплатят по равно сумата 570 лева, представляваща направени разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е ответникът "А. О'К",Е. - Г.В. Т., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението ±и за неправилност, необоснованост и недоказаност на атакуваното от него решение. Твърди, че изводите на съда относно виновността на водача на автобуса при рязкото спиране на последния ,при което Й. И. е паднала, са необосновани и не кореспондират на събраните по делото доказателства. Посочва, че от всички събрани по делото доказателства е видно, че водачът на автобуса В. В. се е движил със скорост, съобразена с организацията на движението и с пътните условия, при което в случая е налице безвиновност на шофьора, основаваща се на поведение при крайна необходимост. Твърди, че по делото не са представени достатъчно безспорни и убедителни доказателства относно уважения размер на исковата претенция на Й. И.. Твърди, че изводът на съда досежно възможността за пострадалия да избере към кого да се обърне за ангажиране на отговорност за настъпилото увреждане е неправилен, тъй като за всяко превозно средство, в това число и за процесния автобус, има сключена застраховка " Злополука на пътниците". Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против дружеството иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претендира разноски. Въззиваемият В. И. В. заема становище, че жалбата на " А. О'К",Е. - Г.В. Т. е основателна и доказана, поради което и като такава същата следва да бъде уважена. Въззиваемата Й. Д. И. заема становище, че жалбата на " А. О'К",Е. - Г.В. Т. е неоснователна и недоказана. Посочва, че съвсем правилно Районният съд е приел на база на събрания доказателствен материал, че виновен за причинените и увреждания, лекувани през продължителен период от време, е шофьорът на автобуса. Освен това, посочва Й. И., вината се презумира съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД , а по делото липсват доказателства, оборващи тази презумция. Твърди, че уврежданията ,обезщетение за които претендира по делото, са и причинени от първия ответник при изпълнение на възложената му от " А. О'К",Е. работа, поради което отговорността им е солидарна, в какъвто смисъл са и изводите на Районния съд. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Й. Д. И. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.45 и чл.49, и чл.86 ЗЗД, като претендира В. И. В. и " А. О'К",Е. - Г.В. Т. да бъдат осъдени солидарно да и заплатят сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди - болки и страдания, причинени и вследствие настъпил на 24.02.2010 година в Г.В. Т., бул "Б." ,преди светофара на Горско стопанство, пътен инцидент , при който водачът на превозно средство автобус № 5, с ДК № СА 0866 РА, В. И. В., при изпълнение на трудовите си задължения по силата на трудов договор с " А. О'К",Е. - Г.В. Т., ударил рязко спирачки, при което правостоящите пътници, между които и тя, паднали на пода на автобуса , в резултат на което получила мозъчно сътресение, хематом на главата и разтягане на ставни връзки в областта на поясна и тазова област, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.02.2010 година до окончателното и изплащане. По делото е установено и не се спори, че на 24.02.2010 година, привечер, Й. Д. И. е пътувала в градски автобус № 5 в Г. В. Т. по посока от пазара по б.Б." към "Беляковско шосе". Не се спори, че водач на автобуса е бил първият ответник В. И. В. в изпълнение на сключен между него и втория ответник " А. О'К",Е. - Г.В. Т. трудов договор № 168 / 07.01.2010 година / л.39 от първоинстанционното дело/. Установено е и не се спори, че преди светофара на б.Б. "до Горско стопанство водачът В. рязко натиснал спирачки, респективно - автобусът е спрял внезапно , при което правостоящите пътници , в това число и ищцата, сега въззиваема, са паднали на пода на автобуса. Установено е и не се спори, че при падането си Й. И. се е ударила и получила травма на главата, съответно - хематом и мозъчно сътресение , както и разтягане на ставни връзки в областта на поясна и тазова област. По делото се спори е ли виновен за станалия инцидент водачът на автобуса В. В. и е ли справедливо и адекватно на претърпените от нея увреждания, болки и страдания присъдено‗о на Й. И. с обжалваното решение обезщетение. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.45,ал.2 ЗЗД, съгласно която " Във всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното" . Ето защо в тежест на ответниците е да докажат, че водачът на автобуса, сега въззиваем В. В., няма вина за станалия инцидент, респективно - за причинените на Й. И. при инцидента увреждания. Доказателства в тази насока В. В. и въззивникът " А. О'К",Е. - Г.В. Т. по делото не са представили, въпреки дадените им от първоинстанционния съд с доклада по чл.146 ГПК указания в тази насока. Ето защо съдът правилно е приел, че вината за станалото произшествие е на водача на автобуса В. В., поради което същият дължи на Й. И. на основание чл.45 ,ал.1 ЗЗД обезщетение за причинените и неимуществени вреди, при което отговорност за тях на основание чл.49 ЗЗД носи и въззивникът " А. О'К",Е. - Г.В. Т., тъй като В. В. е причинил увреждането на И. при изпълнение на възложената му от дружеството работа. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Що се касае до размера на присъденото на Й. И. обезщетение, следва да се има предвид следното: Обезщетението за причинените на И. неимуществени вреди следва да бъде справедливо и адекватно на причинените и увреждания. Видно от събраните по делото доказателства - епикриза и заключение на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза / л. 42 от първоинстанционното дело/, при станалото произшествие Й. И. е получила мозъчно сътресение, без загуба на съзнание и протекло със степенна промяна на съзнанието - зашеметяване, подкожен хематом в областта на тила и разтягане на ставни връзки в областта на поясната и тазова област Мозъчното сътресение представлява временно разстройство на здравето , неопасно за живота. Повърхностната травма на кожата и подкожие в областта на лявата част на тила - хематом и разтягането на ставните връзки в областта на поясна и тазова област са протекли с болка и страдание , тъй като възстановителния период е между 1 - 3 месеца.Протичането на подкожния хематом е свързано с различна по сила болезненост на мястото.Изложеното по категоричен начин налага извода, че присъденото на Й. И. с обжалваното решение обезщетение е справедливо и адекватно на причинените и увреждания и претърпените от нея болки и страдания, при което следва да се има предвид в тази връзка разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която " Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.". Правилно и съгласно чл.226,ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД е изводът на съда, че право на увредения е да прецени срещу кого да предяви своя иск - срещу деликвента или срещу застрахователя, като в конкретния случай Й. И. е упражнила това свое право и е предявила иска срещу В. В. и неговия работодател , въззивник по делото. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че изводите на Районния съд са правилни и законосъобразни. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - Г.В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на " А. О'К",Е. - Г.В. Т. по делото е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 12.05.2011 година на Районен съд - Г.В. Т. по Г.д. № .../2010 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |