Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
град Плевен, 10.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:Цветелина Кънева
Любомира Кръстева
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 132 по описа на Плевенски
административен съд за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 102/20.12.2022 г.,
постановено по АНД № 274 по описа за 2022 г. Районен съд Левски е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление /НП/ № 15-2200134/01.06.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, с
което на „Центурион 13“ ЕООД гр. Варна
р-н Приморски жк Изгрев №3-880, ЕИК *********, с управител Т.В., е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че
дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило предписание, дадено
му по т. 2 с протокол за извършена проверка с № ПР2206325/23.03.2022 г. – да
осигури помещение за почивка на работещите като „пазачи, невъоръжена охрана“ в
обект завод „Интернешънъл Стил Тюбс“ АД гр.Левски, в срок до 06.04.2022 г.
Така постановеното решение е
обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „Центурион 13“ ЕООД .
В касационната жалба се твърди, че съдебното
решение е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон.
Твърди се, че в АУАН и в НП не са
описани обстоятелствата, които органът следва да установи – дата на възникване
на задължението, място на нарушението и кой е субект на административното
задължение. Административно наказващият орган според касатора не е събрал
допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по
преписката. Счита, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, което
води до незаконосъобразност на НП. Моли да бъде отменено решението на ЛРС.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Представена е молба с изложени доводи по съществото на спора. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът
Директор на Д “ИТ“ - Плевен, редовно призована, се явява лично. Оспорва
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на
касационната жалба.
Пороците, които касаторът сочи в
жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Плевенски
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, намира, че жалбата е основателна.
Касационната инстанция не изследва
фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция
факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на
страните, а на първо-инстанционния съд. Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон.
Воден от така определения предмет на
настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба по същество за основателна.
Аргументите за това са следните:
Съгласно
чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съгласно Глава деветнадесета „Контрол
за спазване на трудовото законодателство и административно-наказателна
отговорност за неговото нарушаване“, Раздел I „Контрол за спазване на трудовото
законодателство“, чл. 404 „Принудителни административни мерки“, т. 1 от Кодекса
на труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда, могат да прилагат принудителна административна мярка „задължителни
предписания“ на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труда.
Задължителното предписание, като
административен акт създаващ задължения за адресатите си и подлежащ на
изпълнение, следва да бъде надлежно връчено на работодателя по реда на АПК, за
да възникне задължение за изпълнението му. От датата на връчване започват да
текат сроковете за изпълнение, ако такива са определени от органа.
Първо-инстанционният съд е събрал писмени
и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 19.05.2022 г. от инспектор при Д “ИТ“ – Плевен е съставен
АУАН №15-2200134 против „Центурион 13“ ЕООД, с управител Т.В.В. и адрес ***, за
това, че не е изпълнило дадено предписание по т.2 от Протокол ПР2206325/23.03.2022
г. съставен от инспектор в Д“ИТ“ – Плевен.
Съставеният АУАН е връчен на лицето
И. Н. Н. от гр.Ловеч, пълномощник на дружеството (лист 14 от
първоинстанционното дело).
На 01.06.2022 г. е издадено
процесното НП, с което на „Центурион 13“ ЕООД, с управител Т.В.В. е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че
дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило предписание, дадено
му по т. 2 с протокол за извършена проверка с № ПР2206325/23.03.2022 г. – да
осигури помещение за почивка на работещите като „пазачи, невъоръжена охрана“ в
обект завод „Интернешънъл Стил Тюбс“ АД гр.Левски, в срок до 06.04.2022 г.
Изслушани са свидетелски показания,
от които се установява, че са извършвани проверки от служители на Д“ИТ“ Плевен
- на място в завод гр.Левски и по документи, в резултат на които е издаден
протокол с предписания, като свидетелите сочат, че срокът за изпълнение на
предписанието за осигуряване на помещение за почивка на охраната е бил до
06.04.2022 г.
Но в представената
административно-наказателна преписка не се съдържат нито издаденото предписание,
нито доказателства за датата на неговото връчване на дружеството. Т.е. липсват
доказателства възникнало ли е и кога задължение за дружеството да изпълни
посоченото в АУАН и в НП предписание, както и за точното съдържане на това
задължение.
Няма събрани и гласни доказателства
за това дали и кога предписанието е връчено на
дружеството.
Изрично възражение за това, че не е
доказано кога е възникнало задължението за изпълнение на предписанието (че не е
посочена дата на възникване на задължението), са направени от касатора и в
първоначалната жалба пред районния съд, и в касационната жалба пред
административния съд.
За да се ангажира
административно-наказателна отговорност на определен субект за неизпълнение на
предписание, в случая на юридическо лице, е необходимо да е доказано, че e възникнало задължение за изпълнение на предписание, което да
бъде нарушено от субекта. В случая не са представени никакви доказателства за
това, че на дружеството е връчено предписание с описаното в АУАН и НП съдържание,
и кога е връчено. Така не може да се установи, дали и кога за него изобщо е
възникнало задължение за изпълнение в определен срок, за да се счита, че е
налице виновно неизпълнение, което представлява административно нарушение по
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Такива доказателства не са
представени пред първоинстанционния съд, същият не ги е изискал служебно от
органа, съгласно разпоредбите на ЗАНН във вр. с НПК. Като е стигнал до извод,
че е доказано извършването на нарушение от дружеството, без да са събрани доказателства
дали задължението за изпълнение на предписанието е възникнало и кога, ЛРС е постановил
решение, което е незаконосъобразно.
Направено е искане за възстановяване
на разноски от страна на касатора. С оглед отмяната на решението и връщането на
делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 63в от ЗАНН във вр.
с чл. 226, ал. 3 от АПК по разноските във всички инстанции следва да се
произнесе районният съд.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
№ 102 / 20.12.2022 г., постановено по АНД № 274 / 2022 г. по описа за Районен
съд Левски.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/