№ 467
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200500950 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№950/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е по реда на чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.2 от ГПК и е образувано по
частна жалба вх.№10393/25.11.2020г., подадена от ИВ. Г. СТ. в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №446/2020г. по описа на ЧСИ Г.Ц., против
определените разноските в Покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.11.2020г.
В частната жалба се навеждат доводи, че разноските по изпълнителното дело са
определени при липса на посочено фактическо и правно основание за начисляването
им. Това препятствало длъжника да упражни правото си на защита, както и съдебния
контрол върху действията на ЧСИ по тяхното изчисляване. Сочи се, че ЧСИ не е
изготвил сметка за дължимите от взискателя такси по т.1,3,4,5 от ТТРЗЧСИ, като
нямало данни взискателят да е внасял такива. По изложените в жалбата съображения се
настоява за отмяна на постановлението за възлагане в тежест на длъжника на следните
разноски по изпълнителното дело, инкорпорирани в Поканата за доброволно
изпълнение: - 178.60 лв. – разноски по изпълнителното дело; 63 лв. – такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС; 150 лв. – други суми, дължими до този момент.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят НАП не е подал писмени възражения.
В мотивите на ЧСИ Г.Ц. се сочи, че запорното съобщение до „У.Б.“ АД за налагане
на запор върху банковата сметка на длъжника е изпратено едновременно с поканата за
доброволно изпълнение, съгласно изискването на чл.507, ал.1 от ГПК. Твърди се, че в
1
поканата за доброволно изпълнение подробно е изброено задължението – главница,
лихви, разноски по изпълнителното дело, конкретно бил посочен и размерът на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ, както и общият размер на другите суми, дължими до този момент,
като длъжникът можел да се запознае подробно с делото в кантората на ЧСИ.
От анализа на материалите по изп.д.№446/2020г. по описа на ЧСИ Г.Ц. се установява
следното:
Изпълнително дело №446/2020г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е образувано по подадена
молба вх.№08184/25.09.2020г. от Н.... гр.С., представлявана от изпълнителния
директор Г.Д., чрез Л.К. – началник на отдел „ЧДВ“, срещу ИВ. Г. СТ., и е с предмет
следните вземания – 370 лв. разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на
НБПП; 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт, по изпълнителен лист от 12.07.2015г., издаден по НОХД №79/2011г.
по описа на РС-Ц.. В молбата се претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК, от
длъжника да бъде събрано юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лв., от
които 50 лв. за подготовка на документите и завеждане на делото и 100 лв. за
представителство в изпълнителното производство. Към молбата е приложено
пълномощно в полза на Л.К. – правоспособен юрист на длъжност началник на отдел
„ЧДВ“ в ЦУ на НАП.
С Покана за доброволно изпълнение изх.№13075/25.09.2020г. длъжникът ИВ. Г. СТ.
е уведомен, че с изпълнителен лист по НОХД №79/2011г. на РС-Ц. е осъден да заплати
в полза на взискателя НАП неолихвяема сума от 375 лв., както и че към дата
25.09.2020г. общото му задължение по изпълнителното дело възлиза на 766.60 лв.,
включващи освен сумата от 375 лв. по изпълнителния лист, така и сумата от 178.60 лв.
разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на
63 лв. в полза на ЧСИ, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на
150 лв. /в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./, за което
му е наложен запор на банковата сметка в „У.Б.“ АД и е насрочен опис на движими
вещи в жилището на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 23.11.2020г.
На 25.09.2020г. ЧСИ е отправил искане до БНБ за информация от регистъра на
банковите сметки и сейфове за притежавани от длъжника ИВ. Г. СТ. банкови сметки,
като същия ден е изпратено Запорно съобщение изх.№13074/25.09.2020г. до „У.Б.“ АД
за налагане на запор на вземанията на длъжника ИВ. Г. СТ. от банката до размер от
766.60 лв., включващи неолихвяема сума 703.60 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.
ДДС в размер на 63 лв., ведно с лихвите върху главницата от 25.09.2020г. /датата на
запора/ до датата на изплащане на запора. Сумата от 766.60 лв. е преведена и
постъпила по сметка на ЧСИ на 06.11.2020г., видно от извлечение по сметка на ЧСИ
Г.Ц. /л.37/ и писмо вх.№10114/13.11.2020г. от „У.Б.“ АД /л.39/.
2
След получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 23.11.2020г., длъжникът
ИВ. Г. СТ. е подал настоящата жалба с вх.№10393/25.11.2020г. против определените
разноски по изпълнителното дело, инкорпорирани в Поканата. С Разпореждане от
11.01.2021г. на ЧСИ Г.Ц. жалбата е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК
поради неотстранени констатирани нередовности на същата, изразяващи се в
неплащане на дължимите към ЧСИ такси за администриране на жалбата. С
Определение №816/23.07.2021г. по в.ч.гр.д.№656/2021г. на Окръжен съд-Благоевград е
отменено Разпореждането на ЧСИ от 11.01.2021г. и настоящата жалба с вх.
№10393/25.11.2020г. е върната на ЧСИ за администриране и изпращането й в съда за
произнасяне по същество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на съдебна проверка акт на ЧСИ, в срока
по чл.436, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК
/Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали
изпълняемото право е парично или непарично, освен в случаите, когато той не е дал
повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или пък разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В изпълнителното
производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител
трябва да се произнесе за разноските. Размерът им следва да бъде установен в течение
на самото производство, което става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради
което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски
по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е
необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко
3
изпълнително основание /Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г.
на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Анализът на доказателствения материал налага извода, че при определяне на
разноските в Поканата за доброволно изпълнение не са спазени разпоредбите на чл.79,
ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, изискваща при събирането на таксите изготвянето на сметка в два
или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, с изискуемото от чл.79, ал.2
от ЗЧСИ съдържание, единият от които се връчва на задълженото лице.
Констатираният пропуск не се санира и от атакуваната Покана за доброволно
изпълнение. В нея общо е посочено, че разноските по изпълнителното дело възлизат на
сумата от 178.60 лв., без да е конкретизирано тази сума от какви отделни такси и
разноски е образувана и какво е основанието за тяхното начисляване. По отношение на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в Поканата за доброволно изпълнение е
посочен само нейният размер, без повече конкретика относно материалния интерес,
върху който същата е начислена. За отразените в Поканата „други суми, дължими до
този момент в общ размер на 150 лв.“ също липсва изискуемата се от закона
конкретизация, а напротив – по отношение на същите има примерно изброяване на
основания за тяхната дължимост – ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
вещо лице, пазач. В случай, че тази сума представлява претендирани разноски от
взискателя, ЧСИ е следвало да прецени дали в тази част частната жалба няма характера
на молба по чл.248 от ГПК, който на общо основание намира приложение в
изпълнителното производство. Длъжникът в изпълнителното производство има
самостоятелно процесуално право да претендира от ЧСИ намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност и присъждане на разноски в разумни граници, като
отхвърлянето на това искане подлежи на обжалване пред съда.
При липсата на сметка, както и при липсата на мотиви в ПДИ, които да сочат
конкретния размер и фактическото и правно основание на всяка отделно дължима
такса и разноски, съдът е възпрепятстван да провери дали същите са правилно
начислени и дължими. Подобно пояснение не се съдържа и в друг акт на съдебния
изпълнител. След като длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на
разноските, се накърнява не само правото на защита на длъжника срещу атакуваната
част от Поканата за доброволно изпълнение, но се препятства и осъществяването
въобще на съдебния контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното
4
начисляване /Решение №366/12.01.2015г. по гр.д.№4597/2014г., ІV г.о. на ВКС/. Съдът
не споделя изтъкнатия в мотивите на ЧСИ аргумент, че длъжникът може да се запознае
подробно с делото в кантората му, което обстоятелство не освобождава съдебния
изпълнител от вменените му по закон задължения, посочени по-горе. Именно с
връчването на надлежен акт на органа по изпълнението, който да съдържа
индивидуализация на таксите и разноските по основание и размер, се гарантира
правото на защита на длъжника, който може да провери същите и да посочи конкретни
оплаквания в жалбата си, които да бъдат проверени от съда.
По изложените съображения Поканата за доброволно изпълнение
изх.№13075/25.09.2020г. в частта за определените разноски подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Покана за доброволно изпълнение
изх.№13075/25.09.2020г. по изпълнително дело №446/2020г. по описа на ЧСИ Г.Ц. в
частта й досежно разноските, включващи сумата от 178.60 лв. разноски по
изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 63 лв. в полза
на ЧСИ, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5