РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1174 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е образувано по
молба на „П.Г.“ ЕООД, чрез адв.Т.К., за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, във
връзка с чл.607а от ТЗ, вр. с чл.608,
ал.1, т.1, чл.608, ал.2 и чл.608, ал.3, от ТЗ по отношение „К.Г.“ ЕООД.
С
молбата се твърди, че дружеството- длъжник не е в състояние и не е изпълнило задължения
си към молителя по сключен на 08.09.2014 г. Договор за международна продажба и
доставка на автомобили за инкасова дейност, подробно
описани в Оферта №1, неразделна част от договора срещу уговореното в чл.4, ал.1
възнаграждение, което поражда вземането му за връщане на авансово платеното по
договора в размер на 1 716 600 лв., с ДДС на отпаднало основание, поради
разваляне на договора на основание чл.87, ал.1, изр. 1 от ЗЗД вр. с чл.34, б.“б“ изр. второ от Договора, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за периода от
развалянето на договора - датата на неосъществената доставка 01.07.2015 г., или
изтичането на 60 дневен срок (срок по чл.12, ал.2 или
ал.3 от договора), до датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, на основание
чл.309а ТЗ. Твърди се, че длъжникът е в трайна неплатежоспособност и не
разполага с никакво имущество, с което да погаси задълженията си и към
останалите си кредитори; не е публикувал ГФО за повече от три финансови години.
Спрял е плащанията.
ИСКАНЕТО до съда е да
обяви неплатежоспособността (евентуално свръхзадлъжнялостта)
и открие производство по несъстоятелност, да определи начална дата на неплатежоспособността; да
наложи обща възбрана и запор на имуществото и прекрати дейността на търговското
дружество, ако установи липса на имущество покриващо разноските, да приложи
чл.632 ТЗ.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не взема становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства и справка за вписванията в Търговския регистър по партидата на търговското дружество, се установява, че страните са търговци и са правоотношения, породени от Договор за международна продажба и доставка на бронирани високопроходими автомобила за извършване на инкасова дейност, сключен на 08.09.2014 г. - търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, като посочените задължения са измежду изброените в чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ – тоест произтичат или отнасят от търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
От представените фактура №**********/26.09.2014 г. и преводни нареждания от 24.09.2014 г., 25.09.214 г. и 26.09.2014 г., счетоводна справка и извлечение от сметка „Доставчици“ при ответника се установява, че молителят е изправна страна по договора, тъй като е заплатил уговореното авансово плащане на сумата от общо 1 716 000 лева в срока по чл.4, ал.2 б.“а“. Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си за достави и предаде с окончателен приемо – предавателен протокол 5 броя бронирани високопроходими автомобила, в срок до 01.07.2015 г., нито в срока по чл.12, ал.3 – със забава не повече от 60 дни, нито с оглед водената кореспонденция е удовлетворил кредитора след това, с молбата по чл.625 ТЗ същият е отправил изявление за развалянето му.
Фактическият състав на правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД предполага наличието на следните предпоставки: 1) валидно съглашение 2)изправност на страната, искаща развалянето 3) неизправност на страната, срещу която се иска развалянето. Ал. 4 на същия член поставя като допълнителен критерий степента на неизпълнението, като правото на разваляне възниква единствено при съществуването на съществено по своя характер неизпълнение. Освен това, за да може да развали същия без да даде срок за изпълнение (чл.87, ал.2 от ЗЗД, респ. при клаузи в договора) забавата следва да е направила изпълнението безполезно. Договорът може да бъде развален и с искова молба, респ. молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл е формирана съдебна практика на ВКС, приемаща за допустимо развалянето на договори сключени в писмена форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите, може да се отправи и с исковата молба - Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 254 от 06.04. 2020 г. на ВКС, ГК IV отд по гр.д. № 1403 /2019 г. и др. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с предявяването на молбата, с чиито петитум се претендират последиците от развалянето. Наличието на предвидените в закона предпоставки за разваляне на сключения между страните договор се установява от доказателствата по делото. С клаузата на чл.34 б.“б“ от същия договор е предвидено, че възложителят може да упражни правото си да развали договора и при доставка със закъснение повече от 40 дни. Касае се до придадено от сделката особено значение на забавата, пораждащо потестативното право на разваляне дори, без да е необходимо на длъжника да се дава подходящ срок за изпълнение. Поради това, като последица от упражненото право за развалянето на сключения договор за продажба, за молителя е възникнало вземане за връщане на платеното по разваления договор, ведно с обезщетение за забавено плащане. Вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието за това, а това е момента в който договорът е бил развален - Постановление №1/1979 по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Следователно молителят има непогасени, изискуеми парични вземания към ответника, поради което е легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност. От събраните по делото доказателства относно имущественото състояние се установи, че търговското дружество длъжник не притежава МПС и недвижим имоти или други активи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или за изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ. В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че ответникът - длъжник е неплатежоспособен. Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения, свързани с търговската му дейност, което не е в състояние да изпълни.
Неплатежоспособност на ответното дружество в
случая се презюмира и в приложение на чл.
608, ал. 2 ТЗ и с оглед установеното по реда на чл.
23, ал. 6, вр. чл.
34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелство, че по партидата на дружеството не са
обявени годишни финансови отчети за последните три години преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Фактическият състав на
презумпцията включва кумулативното осъществяване на следните елементи: 1. възникнало
административно задължение за обявяване на ГФО в търговския регистър/регистъра
на ЮЛНЦ спрямо търговеца/ЮЛНЦ, по отношение на което се иска откриване на
производството по несъстоятелност; 2. неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане на законоустановения
срок за заявяване, посочен в приложимия ЗСч; 3. неизпълнението на
задължението за заявяване на ГФО трябва да е налице за всеки от трите последни
ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. При тази презумпция се изхожда от
разбирането, че когато търговецът не заявява за обявяване годишните си
финансови отчети за три последователни отчетни периода, той цели да избегне
даването на публичност на негово влошено финансово-икономическо състояние,
данни за което ще се съдържат в ГФО. В случая от справката в ТР е видно, че
търговецът въобще не е обявявал ГФО за периода на дейността си, в т. ч. за
2018, 2017 и 2016 г. Молбата по чл. 625
от ТЗ е подадена с вх. № 60234/26.06.2020 г. и срокът за публикуване на
годишния финансов отчет за 2019 г. (съобразно § 33
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр.28/2020 г.) не е изтекъл
към подаването на молбата. Поради това релевантно е дали ответното дружество е
заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2016 г., 2017 г. и 2018
г. За този период няма данни длъжникът
да е осъществявал търговска дейност, тъй като нито е подавал декларации, нито
годишни финансови отчети, нито е
представил други доказателства, поради което и съдът приема, че дейността му е
фактически преустановена.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. Не се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани служебно с оглед задължението по чл. 621а, ал. 1 ТЗ, факти, оборващи установените от закона презумпции за неплатежоспособност към датата на приключване на устните състезания по делото. Ето защо, следва да се приеме за доказано, че длъжникът е неплатежоспособен не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Не е необходимо датата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия, или момента на настъпване на правни последици.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че не е установено неплатежоспособност на длъжника да е била настъпила към момента на падежа на задължението на достави и предаде автомобилите, не се установяват и конкретни други изискуеми и непогасени парични задължения измежду посочените в чл. 608 ТЗ, които единствено могат да обосноват извод за неплатежоспособност. Длъжникът не е представил доказателства по делото и не са обявени актове относно финансовото му състояние и относно показателите, които характеризират платежоспособността на едно предприятие – тези за ликвидността му, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни (краткосрочни) активи. Не могат да се направят и изводи относно обстоятелствата дали затрудненията на длъжника са временни, или не и разполага ли с имущество за покриване на задълженията си, което би могло да бъде осребрено с цел удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Поради това са налице и предпоставките за прилагане на последицата на чл. 161 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ и съдът приема за доказани твърденията на молителя за наличие на състояние на неплатежоспособност за един продължителен период от време. Според съда данни, че търговецът не е покривал задълженията си и е имал финансови затруднения има за периода, за който не е заявявал ГФО или декларация, че не е осъществявал дейност. Ето защо съдът приема, че датата на която двата елемента на неплатежоспобността са налице, е датата 31.12.2015 г.
С оглед обстоятелството, че искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че дружеството е неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това основание.
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността, поради което следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ – т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
Поради гореизложеното, и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 630, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Г.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА –31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, по отношение на „К.Г.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.Г.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „К.Г.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** НАЛАГА обща възбрана и запор на имуществото на „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „К.Г.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по търг. дело № 1174 за 2020 г. по описа на СГС, VI-14 състав.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: