Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 977 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с §4б, ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ДР на ЗИНЗС).
Образувано е по жалба вх. № 6859/11.05.2021г. на И.А.Р.,
лишен от свобода, понастоящем в Затвора гр. Ловеч, срещу
Заповед № 259 от 19.03.2021 г. на Началника на Затвора
Варна, с която за нарушение на чл.96,т.3, чл. 97, т.2, чл.100, ал.1, ал.2,
т.5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т.1 от ЗИНЗС „писмено
предупреждение“, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок
от 3 /три/ месеца на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС.
С жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Формулирано е искане за отмяна на
заповедта, или същата да бъде обявена за нищожна.
В съдебно заседание, проведено на 29.09.2021
г. чрез видеоконферентна връзка, жалбоподателят И. А. Р. се явява лично.
Поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Началникът
на Затвора Варна, се представлява от инспектор А. А„Инспектор V-та степен“ в
Затвора Варна, лице с юридическа правоспособност. Последният оспорва жалбата
като неоснователна. Пледира, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия
материален закон.
Административен съд-Варна, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно, представена справка с.д. №7520/20.05.2021г. от Затвора – Варна, жалбоподателят търпи
присъда по НОХД №127/2004г. на ОС – Плевен. Наказанието е започнало на
01.02.2004г. в Затвора – Плевен. Същият е осъден на доживотен затвор без
замяна. На 18.01.2018г. е приведен от Затвора – Плевен в Затвора – Варна,
настанен е в III група, зона със засилен надзор
и охрана. Към датата на постановяване на оспорената заповед е в самостоятелно
127-мо спално помещение, находящо се в „Зона с повишена сигурност“.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№ 259/19.03.2021г. на Началника на Затвора – Варна е ангажирана дисциплинарната
отговорност на л.св. Р. за това, че от лятото на 2020г. до месец януари 2021г.,
в Затвора – Варна е влязъл и е осъществил неправомерни отношения, с възмезден
характер с л.св. Д К Д , ЕФН **********-ЗТ, специален режим, ненаказан,
настанен в 136 спално помещение, 3-та група, I В коридор, и с л. св. Б А Й , ЕГН **********
– ЗТРц, специален режим, ненаказан, настанен в 136 спално помещение, 3-та
група, I В
коридор, в нарушение на чл.96, т.3, чл. 97, т.2, чл.100, ал.1,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Дисциплинарното нарушение се изразява в авансова продажба
на вещи за удовлетворяване на лични потребности – дрехи, оценени от него на
обща стойност 600 /шестстотин/ лева, като за изплащане /погасяване/ на
натрупаните по този начин финансови задължения, в изпълнение на устна уговорка
помежду им, реализирали схема за погасяване на генерираните от длъжниците
финансови нерегламентирани задължения към него, като в продължителен времеви
период, извършвали вместо Р. трудова дейност, персонално възложена на него,
като готовата продукция е отчитана на името на л.св. Р., респективно той е
получавал заплащането за извършения от тях нерегламентиран труд. Дисциплинарната
отговорност на лишения от свобода Р. е ангажирана и на още едно основание, а
именно че същият е влязъл във взаимоотношения, имащи характер на възмездна
сделка с л.св. Д Д и л.св. Б Й ,
изразяваща се в неразрешена покупка на полагащата им се затворническа храна,
закупувана от Р. на определена от него и приета от другите двама лишени от
свобода цена, а именно една порция, приравнена към пазарната стойност на един
къс фабрични тютюневи изделия, като им приспадал от авансово натрупания към
него дълг.
Описаната фактическа обстановка е
докладвана с докладна записка от 18.02.2021 г., към нея са приложени Докладна
записка от инспектор Н Б Г , обяснения от лишени от свобода, сигнал от л.св. В
А , допълнение на писмено обяснения от л.св. М Л Жи .
На 19.03.2021 г. е издадена процесната
Заповед № 259, с която на л.св. И.Р. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“, което е с отложено изпълнение за срок от 3 /три/ месеца, на
основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС.
Издадената заповед е оспорена по
административен ред пред Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГД „ИН“/ в законово предвидения срок. Производството по реда на
чл.110 от ЗИНЗС е приключило с постановяване на Заповед № Л-1393/2/22.04.2021
г., с която жалбата на л.св. И. А. Р. срещу Заповед № 259/19.03.2021 г. е
отхвърлена.
След произнасянето от по – горестоящия
административен орган л.св. Р. е предприел обжалването й по съдебен ред.
По делото са представени следните писмени
доказателства: - със с.д. № 7520/20.05.2021 год. - Заповед № 259/19.03.2021 г. ведно с
дисциплинарната преписка към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от
лице притежаващо активна легитимация да го оспори.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1
от ЗИНЗС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В оспорвания
административен акт деянието, извършено от л. св. Р., а именно осъществил
авансова продажба на вещи за удовлетворяване на лични потребности – дрехи,
оценени от него на обща стойност 600 /шестстотин/ лева, като за изплащане
/погасяване/ на натрупаните по този начин финансови задължения, в изпълнение на
устна уговорка между него и други двама лишени от свобода, реализирали схема за
погасяване на генерираните от длъжниците финансови нерегламентирани задължения
към л.св. Р., като в продължителен времеви период, извършвали вместо него
трудова дейност, персонално възложена на него, като готовата продукция е
отчитана на името на л.св. Р., респективно той е получавал заплащането за
извършения от тях нерегламентиран труд, както и в неразрешена покупка на
полагащата се на л.св. Д и л.св. Й затворническа храна, закупувана от Р. на
определена от него и приета от другите двама лишени от свобода цена, а именно
една порция, приравнена към пазарната стойност на един къс фабрични тютюневи
изделия. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 96, т. 3
и чл. 97, т. 2,
чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, за което му е наложено дисциплинарно
наказание "писмено продупреждение“, чието изпълнение е отложено за срок от
3 /три/ месеца, на основание чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС.
Основните доводи, изложени в жалбата са съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от
ответника в хода на проведеното дисциплинарно производство. Като такива се
сочат неуведомяването на лишения от свобода И. Р. за откритите срещу него
дисциплинарни производства, както и невъзможността му да се запознае със
съдържанието на дисциплинарните преписки. Дисциплинарнонаказаният сочи, че по
този начин са нарушени негови законови права,
закрепени в чл. 8, чл. 26, чл. 34, чл. 35 от АПК и тези по чл. 56 от Конституцията на Република България.
При издаване на процесната заповед Началникът на
затвора в гр.Варна, не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Преди да наложи наказанието,
началникът е снел обяснения от нарушителя, съобразно изискванията на чл.105, ал. 1 ЗИНЗС, за което е извършена проверка по случая. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. С обжалваната
заповед е финализирано не административно производство, а дисциплинарно такова.
Предвид спецификата на урежданата правна материя, правилата за провеждането
му са разписани в специалния закон – Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Разпоредбите на ЗИНЗС се отнасят към разпоредбите на
АПК като специални към по-общи и дерогират тяхното действие, поради
което съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
По делото няма
спор, че жалбоподателят е изтърпявал наказание "лишаване от свобода"
в Затвора в гр. Варна, в периода от 18.01.2018 г. до 06.08.2021 г.
Настоящият съдебен
състав намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно
доказани. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се
установява от докладна записка от Н Г –
ИСДВР на 3гр. в Затвора – Варна, докладна записка от инспектор Й К ,
обясненията, дадени от лишените от свобода Д Д , М Ж и Б Й .
С оглед
установените по делото релевантни факти съдът приема, че лишеният от свобода И.А.Р.
не е изпълнил задължението си предвидено в чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС да
спазва установените за лишените от свобода правила, както и е нарушил
разпоредбата на чл. 97, т. 2, която предвижда, че лишените от свобода не могат
да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с
които разполагат.
Жалбоподателят не
ангажира доказателства, а и не оспорва изложените от ответника в Заповед № 259
от 19.03.2021 г. факти, послужили като основание за налагане на дисциплинарното
наказание, а именно, че същият е влязъл във взаимоотношения, имащи характер на
възмездна сделка с л.св. Д Д и л.св. Б Й
– авансова продажба на вещи – дрехи,
оценени от него на обща стойност 600,00 лв. Не е оборено обстоятелството, че в
резултат на устна договорка помежду им, реализирали схема за погасяване на
нерегламентираните задължения, като в продължителен период лишените от свобода Д
и Й извършвали вместо л.св. Р. трудова дейност,
персонално възложена на него, като готовата продукция е била отчитана на името
на И.Р., респективно той е получавал заплащането за извършения труд. От страна
на жалбоподателя не са ангажирани доказателства и по отношение на второто
основание, послужило за налагане на дисциплинарното наказание, а именно, че
същият е влязъл във взаимоотношения, имащи характер на възмездна сделка с л.св.
Д Д и л.св. Б Й , изразяваща се в
неразрешена покупка на полагащата им се затворническа храна, закупувана от Р.
на определена от него и приета от другите двама лишени от свобода цена, а
именно една порция, приравнена към пазарната стойност на един къс фабрични
тютюневи изделия.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т.
5 от ЗИНЗС дава легална дефиниция на понятието „дисциплинарно нарушение“, а
именно деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода, като в случая е налице неизпълнение на задълженията или неспазване
на ограниченията, предвидени в този закон. Безспорно се установява по делото
извършването от оспорващия на вмененото дисциплинарно нарушение.
Не е налице разминаване, противоречие или
липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във
връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения.
Производства по налагане на дисциплинарни
наказания дисциплинарнонаказващият орган действа в условията на обвързана
компетентност, т.е. винаги при установяване на деяния /действия или
бездействия/, притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.
100, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно
наказание, освен ако е изтекла една година от извършване на нарушението или два
месеца от откриването му – по аргумент от чл. 106, ал.1 ЗИНЗС.
Дисциплинарнонаказващият орган не разполага с правото на свободна преценка дали
във всеки конкретен случай да наложи съответстващото на констатираното
нарушение дисциплинарно наказание или не. В разглеждания казус не са налице
материалните предпоставки на цитираната по-горе норма за неналагане на
дисциплинарно наказание на жалбоподателя. От това следва, че за ответника не е
имало друга законова възможност да приключи дисциплинарното производство, освен
да издаде процесната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗИНЗС, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът
и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към
него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Констатираното
нарушение правилно е квалифицирано от ответника като такова по т. 5 на ал. 2 на
чл. 100 ЗИНЗС - неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.
Не се установява по делото здравословното
състояние на л.св. Р. да изключва възможността за налагане на процесното
наказание, нито преди 08.03.2021г., когато е дадено медицинското становището,
нито след тази дата. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока от
жалбоподателя, с оглед на което съдът преценява като недоказани твърденията,
направени от л.св. Р. в открито съдебно заседание.
Оспорената Заповед № 266 от 22.03.2021г. е
и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване
поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите
лишени от свобода. Преследваната със заповедта цел не е различна от
законоустановената, респ. не е налице превратно упражняване на власт.
Оспорената заповед не е незаконосъобразна
на нито едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, нито е нищожна. Изложените
в жалбата на л.св. И.Р. доводи в обратен смисъл са недоказани, и съответно
неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., решенията на
първоинстанционния съд са окончателни.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 6859/11.05.2021г. на И.А.Р.,
лишен от свобода, понастоящем в Затвора гр. Ловеч, срещу
Заповед № 259 от 19.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна, с която за
нарушение на чл.96,т.3, чл. 97, т.2, чл.100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС му е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т.1 от ЗИНЗС „писмено
предупреждение“, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок
от 3 /три/ месеца на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: