№ 594
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Стоян Стойчев от БАК в качеството му
на особен представител на Н. П. ХР. с ЕГН-********** и по въззивна жалба от адв.
Елена Ставрева от БАК в качеството й на особен представител на СТ. Д. ХР. против
Решение № 26107011.08.2021г. постановено по гр.д. № 6475/2019г. по описа на БРС, в
частта, с която е уважена установителната претенция на „Юробанк България“ АД и е
прието за установено, че двамата въззивници дължат солидарно на въззиваемия по
договор за ипотечен кредит № 98-51/18.07. 2007г., сключен между Алфа Банка-клон
България, чийто правоприемник по договор за прехвърляне на търговско предприятие
е „Юробанк България“ АД за сумата от 7669,38евро, представляващи част от
дължимата главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2018г. до
12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед № 1326/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по ч.гр.д. № 2490/2018г. по описа на РС-Бургас, като на въззивниците са
възложени съдебните разноски във заповедното и исковото производство съобразно
уважената част от иска.
Твърди се в постъпилите жалби, че обжалваното решение на БРС е неправилно
и необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че
исковете са доказани по несъмнен начин по основание и размер. Счита се, че не е
проведено надлежно доказване на уведомяването на длъжниците-кредитополучател и
поръчител за извършеното правоприемство от Алфа Банка-клон България към
„Юробанк България“ АД; че липсва надлежно уведомяване на длъжниците за
1
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то да е извършено преди подаване на
заявлението; твърди се, че е налице неправилно отразяване на извършените плащания
по кредита; навежда се че клаузата за предсрочна изискуемост е неравноправна и че са
сторени множество възражения за неравноправност и на други клаузи, които са
разгледани частично или не са били разгледани; че неправилно не е възприето
възражението за погасяване по давност на някои от претендираните от ищеца вноски;
намира се за неизяснено претендираната главница кои точно вноски обхваща.
Претендира се от въззивниците отмяна на решението на БРС в обжалваната част
и постановяване на решение, с което исковите претенции да се отхвърлят в пълен
размер. Няма искания по доказателствата.
В законния срок писмен отговор от въззиваемата „Юробанк България“ АД по
постъпилите въззивни жалби не е постъпил.
Постъпил е отговор от адв. Елена Ставрева от БАК в качеството й на особен
представител на въззивницата СТ. Д. ХР., с който се моли да бъде уважена въззивната
жалба на адв. Стоян Стойчев от БАК в качеството му на особен представител на
въззивника Н. П. ХР., като са изложени съображения за основателността на жалбата.
По делото е постъпила частна въззивна жалба от адв. Елена Ставрева от БАК
в качеството й на особен представител на въззивницата СТ. Д. ХР. против Определение
№ 264271/22.11.2021г. по гр.д.№ 6475/2019г. на РС-Бургас, с което е оставена без
разглеждане молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските като подадена извън срока. Въвежда съображения, че молбата по чл.248
ГПК е подадена в срок и като такава е допустима. Счита, че молбата е и основателна,
поради което определеното възнаграждение на особения представител следва да бъде
съобразено с цената на иска,, разпоредбите на чл.36, ал.1 от ЗА и Наредба № 1/2004г. за
минималните адв.възнаграждения, положения труд, броя на проведените заседания.
В законния срок отговор по постъпилата частна жалба от въззиваемата
„Юробанк България“ АД не е постъпил.
В хода на въззивното производство е депозирана молба от процесуалния
представител на „Юробанк България“ АД делото да бъде разгледано в отсъствие на
представител на въззиваемата банка. Представен е договор за цесия от 30.06.2021г.,
съгласно който банката е прехвърлила вземанията си към въззивниците на „С.Г.Груп“
ЕАД, ведно с приложение 1 и уведомление до въззивниците по чл.99, ал.3 ГПК, които
молят да бъдат връчени от съда на процесуалните представители на двамата длъжници
в с.з., което е и сторено от съда в о.с.з. на 17.05.2022г..
Въззивните жалби са подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирани лица, поради което са допустими.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не
установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК. В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
2
По заявление на „Юробанк България“ АД е издадена Заповед №
1326/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
ч.гр.д. № 2490/2018г. на БРС против солидарните длъжници Н. П. ХР. с ЕГН-
********** и СТ. Д. ХР. с ЕГН-********** за сумата 7669,38 евро, представляваща
част от дължимата главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.04.2018г.,
като вземането по главницата представлява част от задължение по договор за ипотечен
кредит № 98-51/18.07.2007г., сключен с Алфа Банка клон България, чийто
правоприемник по договор за прехвърляне на търговско предприятие е „Юробанк
България“ АД. По силата на договора банката е предоставила на кредотополучателя
Н.Х. ипотечен кредит от 62000 евро, при срок на договора от 20 години /до
18.07.2027г./, 228 анюитетни месечни вноски и 12-месечен гратисен период, считано от
датата на първото усвояване, през който период се заплащат само лихвите, с падеж 26-
то число на всеки месец, считано от 26.08.2007г., като договора е бил обезпечен и с
поръчителството на С.Х..
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В срока за отговор ответниците, чрез назначените им особени представители
са оспорили претенциите като неоснователни с твърдение, че ответниците се са
уведомени за извършеното правоприемство от Алфа Банка-клон България към
„Юробанк България“ АД; не са уведомени за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то да е извършено преди подаване на заявлението; не са съотнесени
правилно извършените вече погашения по кредита; възразили са за неравноправност на
множество клаузи от кредитния договор вкл. и на клаузата за предсрочна изискуемост;
позовали са се на изтекла погасителна давност; исковете са оспорени по основание и
размер.
По делото е изслушана и приета, установяваща, че съобразно представено
банково извлечение сумата по процесния кредит от 62000евро е преведена от
кредитодателя по сметката на въззивника кредитополучател Н.Х. на 26.07.2007г.; за
периода от 26.08.2008г. до 18.10.2017г. за погасяване на главница са съотнесени
9996,44евро, като след приспадане на платените суми към датата на заповедното
производство – 10.04.2018г. при обявена предсрочна изискуемост са останали
незаплатени суми по главницата от 52003,56евро, а от договорните лихви/макар такива
да не се претендират/ към 10.04.2018г. са останали незаплатени 11422,13евро.
С обжалваното решение предявената претенция е уважена, като е прието, че
възоснова на валидно възникнало облигационно отношение с посочения по-горе
предмет прутундираната сума от 7669,38евро-част от незаплатена главница в размер от
52003,56евро основателен; отхвърлени са като неоснователни възраженията ме
длъжниците не са били уведомени за правоприемството и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем с оглед приложените по делото писмени доказателства за
обратното; съобразени са съответно извършените погашения от длъжниците, съгласно
писмените данни и приетата СИЕ; отхвърлени са като неоснователни възраженията за
неравноправни клаузи, доколкото оспорените клаузи касаят лихви и други такси, които
не се претендират и не са предмет на разглеждане, съответно не биха повлияли на
резултата по делото; отхвърлено е като неоснователно и възражението за изтекла
погасителна давност доколкото се пертендира само част от главницата по просрочени
вноски след 26.08.2013г. с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит
на 07.12.2017г. и подаденото заявление за остатъка на 10.04.2018г..
Настоящият състав също намира възраженията в сложените за разглеждане
жалби досежно твърдяното неуведомяване на длъжниците за правоприемството и
обявената предсрочна изискуемост на кредита за неоснователни.
3
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но
във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва
да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. Начинът на удостоверяване на връчването на
уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността
на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. (в същия см.
Решение №180/23.11.2016 г. по т.д.№2400/2015 г. на ВКС, I т.о.; Решение
№25/03.05.2017 г. по т.д.№60208/2016 г. на ВКС, II г.о.).
В конкретния случай, ищеца е избрал да уведоми ответника чрез връчване на
уведомление чрез ЧСИ. По-конкретни по делото/приложеното ч.гр.д. № 2490/18г. на
БРС/ са приложени писмени доказателства, /а и се установява от ТР/, че „Юробанк
България“ АД е правоприемник на Алфа Банка, като по договор за прехвърляне на
търговско предприятие по смисъла на чл. 15 от ТЗ е въззиваемата банка е придобила
собствеността върху търговското предприятие на Алфа Банка в България,
съставляващо дейността на българския клон. Приложено е по частното производство
пълномощно правоприемника да уведоми всички длъжници за прехвърленото
търговско предприятие, а и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър. По
заповедното производство са приложени два броя/до всеки от ответниците/ покана-
уведомление от 04.12.2017г. за предсрочна изискуемост за връчване чрез ЧСИ, с които
„Юробанк Бължария“ АД е уведомила за правоприемството по процесния договор с
Алфа Банка-клон България и е обявила вземанията по същия за предсрочно изискуеми,
предвид бездействието на длъжниците /спиране на погашенията след заплатени 96
броя месечни вноски/, на основание чл.30.2, т.2 от договора. Уведомленията са
връчени на 07.12.2017г. от ЧСИ на посочения в договора адрес, на сестрата на втората
ответница с вписано изрично задължение за предаване. Заявлението на въззиваемата
банка по чл.417 ГПК е депозирано пред съда на 10.04.2018г. и по него е образувано
ч.гр.д. № 2490/18г. по описа на БРС. При тези данни правилно е прието, че
длъжниците са надлежно уведомени за правоприемството и обявената предсрочна
изискуемост, като последната е настъпила на 07.12.2017г..
По делото не е въведено правопогасяващо възражение за плащане на
задълженията, а размерът на вземанията се установява от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. В заключението, е посочено, че сумата по процесния кредит
от 62000евро е преведена от кредитодателя по сметката на въззивника
кредитополучател Н.Х. на 26.07.2007г.; за периода от 26.08.2008г. до 18.10.2017г. за
погасяване на главница са съотнесени 9996,44евро, като след приспадане на платените
суми към датата на заповедното производство – 10.04.2018г. при обявена предсрочна
изискуемост са останали незаплатени суми по главницата от 52003,56евро, а от
договорните лихви/макар такива да не се претендират/ към 10.04.2018г. са останали
незаплатени 11422,13евро. В допълнителното заключение вещото лице е изчислило, че
4
към 03.04.2018г. по кредита са останали неизплатени суми по главницата в размер на
48182,68евро/при обявена предсрочна изискуемост/като са посочени по суми
падежиралите вноски с падежи в периода 27.04.2014г. – 27.03.2018г., съответно
непадежиралите за периода 27.04.2018г. до 27.07.2018г.;отделно е изчислена
възнаградителната лихва/. От експертизата са отчетени и отделени извършените
погашения по изпълнително производство образувано по издадена по ч.гр.д. №
7355/13г. заповед в полза на Алфа банк за падежирали вноски по кредита за периода
26.11.2009г. до 26.08.2013г.. Не на последно место следва да се съобрази и че по делото
са приложени от банката счетоводни извлечения по кредитното правоотношение, а
силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на
задълженията им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на
лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на
това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за
лицето, което ги води факти.
Съгласно разрешението по т. 2, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 27 март
2019 г. по тълк. дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Ето защо и настоящата инстанция споделя
напълно извода в обжалваното решение за основателност на претенцията за главница в
размер на 7669,38евро.
Неоснователни са възраженията и за настъпила погасителна давност. Тук
следва да се посочи, че в случая се касае за договор за кредит, по който, както правилно
е приел първоинстанционния съд като вид заемно правоотношение, задължението за
връщането на заетата сума е изначално неделимо, поради което уговорката за
разсроченото му изплащане на отделни погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи по смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г. ОСГК. / Този извод следва от обстоятелството, че плащането на отделните
погасителни вноски представлява отнапред уговорено изпълнение на части на едно
определено цяло задължение, което не представлява периодично плащане, тъй като
срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при
сключването му. Тук следва да се посочи отново и че предсрочната изискуемост е
обявена на 07.12.2017г., а заявлението по чл.417 ГПК е депозирано в съда на
10.04.2018г.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
По отношение постъпилата частна жалба против определение №
264271/22.11.2021г. с което са оставени без разглеждане молби на двамата особени
представители по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за
разноските с искане за увеличаване размерите на определените такива от съда,
настоящият състав намира следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В конкретния случай в последно по първоинстанционното производство о.с.з на
5
03.06.2021г. двамата особени представители са отправили искане за увеличаване на
възнаграждението им като са изложили своите съображения за това. С протоколно
определение от същото с.з. съдът е определил възнаграждение за всеки от тях в размер
на определения и внесен от ищеца депозит, като е оставил без уважение искането за
увеличаване на размера на възнаграждението. В съдебния протокол не е отразено дали
съдът е обявил определението за обжалваемо или окончателно. С оглед постановеното
определение в о.с.з. относно възнаграждението на особените представители, съдът е
намерил, че не дължи допълнително произнасяне и в постановеното съдебно решение.
В срока за обжалване на решението особените представители са отправили искане по
чл.248 ГПК, което е оставено без разглеждане с мотив, че молбата не е подадена в
срока по чл.248, ал.1 ГПК от произнасянето в о.с.з. Изразеното в обжалваното
определение виждане не се споделя от настоящия състав, тъй като с произнасянето си
в о.с.з, в съдебния протокол не е посочено дали определението е обжалваемо или не,
поради което не следва да се приема, че при липсата на това указание, съдът може да
остави без разглеждане искане с мотив за пропуснат срок. В съдебната практика
последователно се приема, че е допустимо самият особен представител да обжалва с
частна жалба произнасянето на съда относно размера на възнаграждението му
съгласно чл. 46, ал. 6 ГПК (Определение № 208 от 15.04.2016 г. по ч. т. д. № 614/2016 г.
на ВКС, II т. о., Определение № 43 от 15.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 633/2012 г., IV
г. о., Определение № 936 по ч. т. дело № 3334/14 г. на ВКС, I т. о., Определение № 626
по ч. т. дело № 2803/2015 г. на ВКС, II т. о.). Определението, с което се определя
размера на възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК, представлява произнасяне със съдебен акт по разноските по делото, който акт
може да бъде изменян по реда на чл. 248 ГПК и последното произнасяне подлежи на
инстанционен контрол (Определение № 10 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 23/2018
г., III г. о., ГК). Ето защо искането по чл.248 ГПК не е просрочено и съдът дължи
произнасяне по него. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на БРС за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК на всеки от
особените представители на ответниците.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като
такива са поискани за заплатен депозит в размер на общо 980лв./или по 490лв. за всеки
от двамата назначени особени представители/, които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивниците. В тежест на последния следва да бъде възложена и дължимата
държавна такса в размер на 174,28лв. за въззивното производство платими от
въззивниците по с/ка на БОС.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261070/11.08.2021г., постановено по гр.д. №
6475/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н. П. ХР. с ЕГН-********** и СТ. Д. ХР. с ЕГН-********** да
заплатят на „Юробанк България“ АД с ЕИК-********* сумата от 980лв. – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. П. ХР. с ЕГН-********** и СТ. Д. ХР. с ЕГН-********** да
заплатят по с/ка на ОС-Бургас сумата от на 174,28лв., представляваща дължимата
държавна такса за въззивното производство.
ОТМЕНЯ определение № 264271/22.11.2021г. постановено по гр.д. №
6475/2019г. по описа на РС-Бургас, с което молбите по чл.248 ГПК на особените
6
представители на двамата ответници са оставени без разглеждане и ВРЪЩА делото за
произнасяне по молбите по чл.248 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7