РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Радомир, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730101014 по описа за 2021 година
Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.
Ищците В. Р. В. и Р. В. К. твърдят, че заедно с ответниците и по силата на нотариален акт
№ ., том ., рег. № ., дело № ./2020 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС – Радомир,
са собственици на поземлен имот, с площ на имота по скица от 640 кв. м, представляващ
част от поземлен имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми), находящ се в с. Е.
д., общ. З., обл. Перник, който по регулационния план на с. Е., одобрен със заповед № III-
358 от 1980 г., участва в урегулиран поземлен имот (парцел) II (втори) за имот с
планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми) от кв. 2 и в урегулиран поземлен имот
(парцел) VII (седми) за имот с планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести), при
граници (съседи) на имота по скица: улица с ОК 5-5А и зад нея - останалата част от
поземлен имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми), поземлен имот с
планоснимачен номер 142 (сто четиридесет и втори), поземлен имот с планоснимачен номер
136 (сто тридесет и шести), улица с ОК 7-45, поземлен имот с планоснимачен номер 135 (сто
тридесет и пети), поземлен имот с планоснимачен номер 128 (сто двадесет и осми),
поземлен имот с планоснимачен номер 138 (сто тридесет и осми) и поземлен имот с
планоснимачен номер 141 (сто четиридесет и първи) - всички от кв. 2 по регулационния
план на с. Е., общ. З., обл. Перник, ведно с находящите се в имота (построени в парцел II)
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 63 кв. м, построена върху мазе със
застроена площ от 32 кв. м и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв. м,
построени при условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Тъй като с ответниците не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възникналата съсобственост, моли съдът да постанови решение, с което да допусне делба на
1
така описания в исковата молба имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който са изразили
становище за неоснователност на иска, противопоставяйки възражение, че са придобили
собствеността върху целия имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
като са го владели непрекъснато, спокойно и необезспокоявано в периода от 01.05.2010 г. до
настоящия момент. Сочат, че през 2012 г. са правили ремонт на падналия каменен зид и
неколкократно са ремонтирали покривите на сградите чрез подмяна на керемиди и летви.
През 2019 г. извършили почистване на комините, шпакловка и направа на цокъл. През
всичките тези повече от десет години ищците не проявявали никакъв интерес към имота и
не се включвали в общите разходи, като били наясно, че ответниците владеят имота като
свой.
В случай, че съдът намери възражението им за придобивна давност за неоснователно,
оспорват приложения по делото констативен нотариален акт, в частта, в която са отразени
притежаваните от всеки от съделителите идеални части, с твърдения, че имотът е придобит
от страните по наследство от Кирил В. Белев, починал на 02.05.2006 г., като ищците В.В. и
Р.К. притежавали по 1/6 ид. ч. от имота, а ответниците С.В. и Д.В. – по 2/6 ид. ч. от имота.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител молят
съда да допусне до делба процесния недвижим имот.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител,
поддържат противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна
давност и молят предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, алтернативно – в случай, че
съдът намери възражението за неоснователно – да допусне до делба процесния недвижим
имот, при посочените в отговора на исковата молба делбени части.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От изисканото и приложено по делото заверено копие на нотариално дело № .../2020 г. на
нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че същото е образувано
въз основа на молба – декларация от 21.08.2020 г. от С.. К. В., Д. К. В., Р. В. К. и В. Р. В. за
признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка.
Авторството на подписите, положени за „декларатори“ от името на С.. К. В. и Д. К. В. на
стр. 1 и 2 от молбата – декларация от 21.08.2020 г. са оспорени от процесуалния
представител на ответниците и с протоколно определение от 27.04.2022 г. съдът е открил
производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване авторството на подписите, положени за
„декларатори“ от името на С.. К. В. и Д. К. В. на стр. 1 и 2 от молбата – декларация от
21.08.2020 г.
По посоченото нотариално дело е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство № ., том ., рег. № .., дело № ./.2020 г. на нотариус М. Д., с
район на действие – РС - Радомир, от който се установява, че С.. К. В., Д. К. В., Р. В. К. и В.
Р. В. са признати на основание чл. 587 ГПК за собственици по наследство на следния
2
недвижим имот, а именно: поземлен имот, с площ на имота по скица от 640 кв. м,
представляващ част от поземлен имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми),
находящ се в с. Е., общ. Земен, обл. Перник, който по регулационния план на с. Е., одобрен
със заповед № III-358 от 1980 г., участва в урегулиран поземлен имот (парцел) II (втори) за
имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми) от кв. 2 и в урегулиран поземлен
имот (парцел) VII (седми) за имот с планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести), при
граници (съседи) на имота по скица: улица с ОК 5-5А и зад нея - останалата част от
поземлен имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми), поземлен имот с
планоснимачен номер 142 (сто четиридесет и втори), поземлен имот с планоснимачен номер
136 (сто тридесет и шести), улица с ОК 7-45, поземлен имот с планоснимачен номер 135 (сто
тридесет и пети), поземлен имот с планоснимачен номер 128 (сто двадесет и осми),
поземлен имот с планоснимачен номер 138 (сто тридесет и осми) и поземлен имот с
планоснимачен номер 141 (сто четиридесет и първи) - всички от кв. 2 по регулационния
план на с. Е., общ. Земен, обл. Перник, ведно с находящите се в имота (построени в парцел
II) масивна жилищна сграда, със застроена площ от 63 кв. м, построена върху мазе със
застроена площ от 32 кв. м и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв. м,
построени при условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Видно е от представените по делото удостоверение за наследници с изх. № .../28.09.2021
г., издадено от кметство, с. Е. и удостоверение за наследници с изх. № 016/14.07.2020 г.,
издадено от кметство, с. Еловдол, че С. К. В., Д. К. В., Р. В. К. и В. Р. В. са наследници по
закон на К.В. Б. б. ж. на с. Е., починал на 02.05.2006 г. и Г.Т.Б., б. ж. на с. Е., починала на
01.05.2020 г.
По делото е представено и удостоверение за търпимост на строеж с изх. № .-./03.07.2020
г., издадено от Община З., от което се установява, че масивна жилищна сграда със застроена
площ от 63 кв. м и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 30 кв. м, които се
намират в УПИ II-.., кв. ..по плана на с. Е., общ. Земен, обл. Перник, отговарят на
градоустройствените норми, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Видно е от представеното по делото удостоверение с изх. № .-../17.08.2021 г., издадено от
АГКК, че за с. Е., общ. Земен, обл. Перник е изработена и одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри само за неурбанизираната територия на землището. За урбанизираната
територия на с. Еловдол няма открита процедура по изготвяне и одобряване на КК, поради
което в СГКК – Перник няма данни за УПИ .-., кв. . и УПИ .-., кв. 2, описани в нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №., том ., вх. рег. № ..на
Служба по вписванията – Радомир.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.
П., Ю. Д., С.К., В.С., И.Г., М. М. и Е. Я..
От показанията на свидетелката М.П. се установява, че страните са наследници на К. В. Б..
Според свидетелката ищците са посещавали имота поне веднъж месечно до 2020 – 2021 г. и
до тогава не е имало никакви спорове във връзка с имота. В имота постоянно е живеел С.В.
до смъртта си.
От показанията на свидетелката Ю.Д. се установява, че процесният недвижим имот е
3
съсобствен между страните по делото по наследство от К. Б. и Г. Б., които са живели в
имота до тяхната смърт, а след това там е живял С.В. – баща на ответника К.К.. Според
свидетелката ищците са посещавали имота и са били в много добри отношения с останалите
двама съделители до момента, в който Р.К. е поставил въпроса за подялбата на съсобствения
имот.
От показанията на свидетеля С. К. се установява, че имот е съсобствен между
съделителите по наследство от К.Б.. Твърди, че всяка година е виждал ищците да посещават
имота, но в последните 2 – 3 години, откакто са се скарали с ответниците, не ги е виждал в
имота. През последните повече от 10 – 15 години, след като се е пенсионирал, в имота е
живял постоянно С.В..
Според свидетеля В.С. в имота в период от време от около 10 години е живял С.В., който
се е грижил за неговите родители К. и Г. Б.. Имотът е бил посещаван и от Д.В., както и от
ищеца Р.К., но не и от ищцата В.В.. Твърди, че не е чувал за спорове между съделителите по
повод ползването на имота, нито пък С.В. и синовете на Д.В. да са пречили на ищците да
влизат в имота. Никой не е пречил и на С.В. да ползва имота, нито е имало претенции от
трети лица към него в тази връзка.
От показанията на свидетеля И.Г. се установява, че същият е посещавал делбения имот
само веднъж, когато е правил ремонт на покрива на къщата и в ремонта са участвали С.В.,
Д.В. и К.К.. Ищците не са взели участие в извършването на ремонтните дейности. Според
свидетеля след 2006 г. С.В. е живял постоянно в имота.
От показанията на свидетеля М.М. се установява, че до 2020 г. не е имало проблем
ищците да посещават имота, като свидетелят е помагал при извършването на ремонт на
инсталацията на къщата.
Според свидетелката Е.Я.в имота са живели К. и Г. Б., а след тяхната смърт – С.В., който
от 2010 г. се е грижил за имота и го е ползвал, като се е грижил за градината и е извършвал
ремонтни дейности в къщата. Свидетелката не е виждала ищцата В.В. да идва в имота.
Твърди, че в къщата са се събирали Д.В., С.В. и техните деца, като много често е присъствал
и Р.К.. Не е виждала някой да е пречили и да не е допускал В.В. и Р.К. в имота, нито С.В. да
ги е гонил от имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал.
От заключението по допуснатата по делото съдебно – почеркова експертиза се
установява, че подписът, положен в графа „С почит“ на първа страница, както и подписите,
положени в графа „Декларатори“ на втора страница в молба-декларация от 21.08.2022 г. за
признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, не са
изпълнени от СТ. К. В. или Д. К. В..
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно
задачите, по които е допусната експертизата.
От приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата
4
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Правото на делба, уредено в тази норма, възниква в полза на
лице, което е съсобственик на определена вещ, като чрез упражняването му се предизвиква
промяна в правната сфера на останалите съсобственици – състоянието, при което две или
повече лица съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на
другите участници в общността по чл. 30, ал. 1 ЗС. Следователно, предпоставка за
възникване на правото на делба е наличието на съсобственост върху вещ. Ето защо, лицето
което претендира делба, следва да се легитимира като съпритежател на правото на
собственост.
По силата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно, без
доказването на собствеността на делбените имоти, този ефект не би могъл да настъпи и да
се постанови решение за допускане на делбата.
В случая, от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява
безспорно, че процесният недвижим имот има наследствен характер, като същият е бил
собственост на К. и Г. Б. и след тяхната смърт е наследен от страните по делото. По делото е
представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №
., том ., рег. № .., дело № .../2020 г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир,
от който се установява, че В.В., Р.К., С.В. и Д.В. са признати за собственици на основание
наследствено правоприемство на описания в исковата молба недвижим имот. В така
посочения нотариален акт не са посочени притежаваните от всеки от съсобствениците
идеални части, но доколкото имотът има наследствен характер и с оглед представеното по
делото удостоверение за наследници с изх. № ../28.09.2021 г., издадено от кметство, с. Е., от
което се установява, че К. В. Б.е починал на 02.05.2006 г. и е оставил за наследници Г.Т. Б. –
преживяла съпруга, починала на 01.05.2010 г. и трима синове - С. К. В., В. К. В. и Д. К. В.,
при съобразяване с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, съдът определя
делбените квоти на съделителите, както следва: К. С. К. – 2/6 ид. ч. (6/18 ид. ч.); В. Р. В. –
2/9 ид. ч. (4/18 ид. ч.) - 1/9 ид. ч. по наследство от В. К. В. и 1/9 ид. ч. по наследство от Р. В.
К.); Р. В. К. – 1/9 ид. ч. (2/18 ид. ч.) и Д. К. В. – 2/6 ид. ч. (6/18 ид. ч.).
С оглед заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – почеркова експертиза,
съдът намира за доказано оспорването на молба – декларация от 21.08.2020 г., поради което
същата на основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да бъде изключена от доказателствения
5
материал по делото и да не бъде вземана предвид при формиране на крайния извод за
изхода на спора.
С оглед изложеното дотук, съдът дължи произнасяне и по противопоставеното с отговора
на исковата молба възражение, че ответниците са придобили собствеността върху делбения
имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Така направеното възражение съдът намери за недоказано, тъй като по делото не се
събраха безспорни доказателства, от които да може да се направи извода, че С.В. и Д.В. са
придобили процесния недвижим имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Това е така, тъй като, за да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на
целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване, за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС
са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно
и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение
за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване право на собственост на
основание изтекла придобивна давност, следва да е главно и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр.
д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.).
Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта.
Наред с това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в
отношенията между сънаследници, какъвто е и настоящият случай. Ако сънаследник
упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който
произтича от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част от имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът - сънаследник следва да превърне с едностранни действия
6
държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност,
при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици -
сънаследници и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, като тези
действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В посочената
хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен -
сънаследствен имот, е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на
останалите съснаследници намерението си да свои имота. В разглеждания случай, обаче, по
делото липсват доказателства, от които да се направи извода, че ответниците са
препятствали достъпа на ищците до имота. Нещо повече, установява се безспорно от
показанията на свидетелите Ю.Д., В. С. и Е.Я., че до преди няколко години ищците и
ответниците са били в много добри отношения, като ищците са посещавали имота и
достъпът им никога не е бил възпрепятстван от ответниците.
Ето защо, съдът намира предявения иск за делба за основателен, тъй като от събраните по
делото доказателства, подробно анализирани от настоящата инстанция, се установява, че
съделителите са собственици на имота, предмет на делбеното производство. Делбата на
процесния недвижим имот следва да бъде допусната между страните по делото при
посочените по-горе делбени части за всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот, с площ на имота по скица от 640 кв. м, представляващ част от
поземлен имот с планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми), находящ се в с. Е., общ.
Земен, обл. Перник, който по регулационния план на с. Е., одобрен със заповед № III-358 от
1980 г., участва в урегулиран поземлен имот (парцел) II (втори) за имот с планоснимачен
номер 137 (сто тридесет и седми) от кв. 2 и в урегулиран поземлен имот (парцел) VII
(седми) за имот с планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести), при граници (съседи) на
имота по скица: улица с ОК 5-5А и зад нея - останалата част от поземлен имот с
планоснимачен номер 137 (сто тридесет и седми), поземлен имот с планоснимачен номер
142 (сто четиридесет и втори), поземлен имот с планоснимачен номер 136 (сто тридесет и
шести), улица с ОК 7-45, поземлен имот с планоснимачен номер 135 (сто тридесет и пети),
поземлен имот с планоснимачен номер 128 (сто двадесет и осми), поземлен имот с
планоснимачен номер 138 (сто тридесет и осми) и поземлен имот с планоснимачен номер
141 (сто четиридесет и първи) - всички от кв. 2 по регулационния план на с. Еловдол, общ.
Земен, обл. Перник, ведно с находящите се в имота (построени в парцел II) масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 63 кв. м, построена върху мазе със застроена площ
от 32 кв. м и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв. м, построени при
7
условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. В. Р. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ЖК „Тева“, бл. 96, ет. 4, ап. 14 – 4/18
ид. ч.;
2. Р. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ЖК „Тева“, бл. 96, ет. 6, ап. 22 – 2/18
ид. ч.;
3. Д. К. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ЖК „Тева“, бл. 51, ет. 6, ап. 21 – 6/18
ид. ч. и
4. К. СТ. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Струма“, бл. 28, вх. „В“, ет. 4,
ап. 24 – 6/18 ид. ч.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
_/п/
Съдия при Районен съд – Радомир: вярно с оригинала,
секретар:/И.С./______________________
8