Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 576

12.07.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        1.  ИВА БАЙНОВА

           2.  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Евгения Стефанова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №499 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                    

            Образувано е по касационна жалба от Началник група в Сектор „Пътна полиция, ОДМВР Хасково, срещу Решение №75 от 13.03.2023 г., постановено по АНД №1124 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.

В жалбата се твърди, че решението било постановено при неправилно прилагане на закона. Считат се за погрешни направените от съда изводи по отношение на това, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, което определя нарушението за несъставомерно, поради липса на субективна страна. Твърди се, че тези факти били без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка била налице и значителна по обем съдебна практика. На следващо място се твърди, че от РС – Хасково трябвало да бъде съобразено и обстоятелството, че наложената с наказателното постановление глоба била заплатена от г-н К. в деня на връчване на НП, т.е. съгласно разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление било влязло в сила по отношение на наложената глоба.

Претендира се обжалваното решение да бъда отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, К.К.К., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и претендира същата да бъде отхвърлена. Сочи, че правните изводи на решаващия съд били в пълно съответствие с Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в контекста на което платената глоба била на отпаднало основание. Твърди, че плащането, което бил извършил, било по разяснения на служители от сектор ПП при ОДМВР Хасково, които не били в течение на фактическата обстановка при съставяне на АУАН и издаване на НП, и правилно решаващият съд бил разгледал делото по общия ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Становище за неоснователност на касационната жалба се излага писмено и от пълномощника на ответника – адв.В.К..

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че решаващият съд неправилно е анализирал доказателствата, преценявайки, че досежно извършеното административно нарушение липсва умисъл, доколкото съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказвали само в изрично предвидените случаи, какъвто не бил процесният случай. Счита, че решението на РС – Хасково следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.

            С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №22-1253-001508 от 02.11.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на К.К.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Според НП административното наказание е било наложено за това, че на 22.06.2022 г. в 11.35 часа, в гр.Х., на бул***, до номер 39-47, в посока към бул***, К.К.К. управлява лек автомобил Мазда Премаци с рег.номер *******, собственост на „Апостолска църква Шалом – Хасково“, като при извършената проверка с РСОД таблет е установено, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022 г. на основание по чл.145, ал.10 от ЗДвП (вярната норма е чл.143, ал.10 от ЗДвП), с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

            Районният съд е установил фактическата обстановка, като от събраните гласни и писмени доказателства е приел за безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят К.К.К. е управлявал лек автомобил „Мазда Премаци“ с рег.№*******, собственост на  „Апостолска църква Шалом – Хасково“, за който автомобил след извършена от контролните органи проверка се установило, че към този момент е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съдът е изложил доводи, че непрецизното посочване в НП на нормата, по която е била прекратена регистрацията на автомобила, не представлява съществено нарушение в описанието на административното нарушение. Развил е съображения, че от доказателствата по делото не се доказва собственикът на автомобила да е бил уведомен за извършената дерегистрация на последния поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като няма доказателства за получаване на изпратеното му на 15.02.2022 г. от ОДМВР Хасково писмо, при което собственикът пък няма как да уведоми ползвателя за това прекратяване. Съдът е преценил, че не е изпълнена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и задължението за уведомяване на собственика, произтичащо от чл.18б, ал.2,  вр. ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Посочил е, че само при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, а в конкретния случай макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва съставът на нарушението да е осъществен и от субективна страна от жалбоподателя, тъй като последният не е действал умишлено – не е знаел, че към датата на деянието управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред.

            Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно в частта му, в която е отменено Наказателно постановление №22-1253-001508/02.11.2022 г. в частта му, с която на К.К.К. е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.      

            В тази му част оспореният съдебен акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите и правни изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

            Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на въззивния съд относно липсата на доказана по делото субективна страна на санкционираното административно нарушение, поради което намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК.

            В процесния случай в представените с административнонаказателната преписка доказателства не са приложени такива, от които да се установи по безспорен начин, че собственикът на управляваното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на същото, каквото задължение вменява на компетентните органи разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и не са налице доказателства, че водачът – несобственик К.К.К. е бил запознат по някакъв начин с обстоятелството, че управлява нерегистрирано МПС. Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия (видно е от съставения АУАН Серия GA №629130, че на датата на проверката 22.06.2022 г. са били иззети 2 броя регистрационни табели с номер: *******), с оглед на което не са били налице и външни признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.      Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че наличието на субективния елемент на нарушението се явява без значение в случая, както и позоваването на изброената съдебна практика.

            Именно поради формираната в страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк.дело №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

            Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът К.К.К. незаконосъобразно е бил наказан с предвиденото в чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП административно наказание. Съответно като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление в частта му, с която на К.К.К. е наложено административното наказание лишаване от право да управлява МПС, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със закона и същото следва да бъде оставено в сила.

            Във връзка със задължението на касационната инстанция, предвидено в чл.218, ал.2 от АПК, да следи служебно за валидността и допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено недопустимо в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №22-1253-001508/02.11.2022 г. в частта му, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

            Разпоредбата на чл.79б (Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗАНН предвижда, че (ал.1) в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, той може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глоба. Според ал.2, в тези случаи  наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Предвидено е в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част да се прекратява на основание чл.63г. Според чл.79б, ал.3 от ЗАНН, когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл.63б.

            В процесния случай по делото пред районния съд е било представено от самия жалбоподател приложено към жалбата му доказателство – Квитанция за платена глоба в размер на 160 лева, видно от която на 21.11.2022 г., т.е. на датата на връчване на наказателното постановление, К.К.К. е заплатил по банков път като задължено лице сумата от 160 лева, представляваща наложената му с НП №22-1253-001508 сума от 200 лв. с 20% отстъпка. Така представеното доказателство обуславя влизането в сила на Наказателното постановление в частта му относно наложената глоба от датата на плащането. Тоест въззивният съд е следвало в тази част да прекрати производството по делото и да разгледа жалбата само в частта й, насочена срещу наказателното постановление в останалата му част, с която е наложено друго по вид административно наказание. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил решението си частично при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата – влязло в сила наказателно постановление в частта относно наложената глоба. Решението му в тази част е недопустимо и подлежи на обезсилване на основание чл.221, ал.3, предл.първо от АПК – разпоредба приложима в настоящото производство, съгласно т.2 от Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023 г. тълк. дело №5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

            При този изход на спора, основателна по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е своевременно заявената от ответника претенция в негова полза да се присъдят разноски за производството, платими от касатора. За настоящата инстанция направените разноски са в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023 г.

            Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като същият не е представляван по делото от юрисконсулт.

            Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА Решение №75 от 13.03.2023 г., постановено по АНД №1124 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-001508 от 02.11.2022 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта му, с която на К.К.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и прекратява производството в тази му част.

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №75 от 13.03.2023 г., постановено по АНД №1124 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-001508 от 02.11.2022 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта му, с която на К.К.К. *** е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на К.К.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

            Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                                                 

 

 

                                                                             2.