Решение по дело №16292/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1602
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110216292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1602
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110216292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от К. М. Г., живущ в
г........................, с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22
– 4332 – 020308, издадено на 11.10.2022г. от Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна полиция” СДВР, което на жалбоподателя е било наложено наказание
глоба 200 лева за административно нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице оспорва наказателното
постановление с твърдението, че техническата неизправност по управлявания
от него влекач е била незначителна. Счита, че в случая не е била налице
значителна повреда по стъклото, поради което и моли жалбата да бъде
уважена.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция” СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 21.09.2022г., около 10:10ч. в гр.София, по бул.,,Ботевградско шосе",
с посока на движение от бул.,,Вл.Вазов" към АМ ,,Хемус" мл.автоконтрольор
при отдел ,,Пътна Полиция" СДВР Д. З., съвместно със П. Ч., спрели водача
на влекач ................., с рег.№ ....................., регистриран на името на
,,В.............."ЕООД, с ЕИК: ..................... При проверката двамата установили,
че автомобилът бил технически неизправен (бил със спукано челно стъкло).
На жалбоподателя, който бил установен като водач на управляваното
МПС, бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без
възражения. Впоследствие било издадено и наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя, а и същата се потвърждава от разпитания в качеството на
свидетел актосъставител Д. З.. В своите показания в съдебно заседание
свидетелят е категоричен, че движещият се товарен автомобил е бил с
техническа неизправност - спукано челно стъкло, която е била значителна и
създаваща опасност за водача при по - продължително движение. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел, който е и очевидец на
случилото се за сметка на тези на свидетеля по акта П. Ч., който не си спомня
за случая. Независимо от това обстоятелство обаче, свидетелят заявява, че
подписа, положен върху акта е негов, с което удостоверява отразените в
същия обстоятелства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
2
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение К. М. Г. е извършил административно нарушение по
чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Лицето е управлявало МПС без същото да е било
технически изправно. В случая разпоредбата на чл.10 т.6 б.,,в" от ППЗДвП
изрично регламентира наличието на техническа неизправност при наличието
на счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на
съответните изисквания на стандартизационните документи. От показанията
на разпитания в съдебно заседание актосъставител се доказва, че по челното
стъкло е имало значителна пукнатина, застрашаваща самия водач. Поради
тази причина и не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че
повредата е била незначителна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вина пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че се намира в технически
неизправно МПС, което самият той признава в жалбата си до съда, но
въпреки това го е привел в движение.
По отношение на наложената санкция съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на
чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП, която предвижда, при констатирани на значителни
технически неизправности на управлявано пътно превозно средство,
наказание глоба 200 лева. Предвид значимостта на дефекта по челното стъкло
случаят не може да бъде приет за незначителна неизпарвност, което да
обуслови преквалификация на деянието и изменение на размера на санкцията.
Доколкото вида и размера на отмереното наказание са строго фиксиран,
същият и не подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
3
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 020308,
издадено на 11.10.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция”
СДВР с което на К. М. Г., живущ в ......................., с ЕГН: ********** е
наложено наказание глоба 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от К. М. Г., живущ в ......................, с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 020308, издадено на
11.10.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция” СДВР, което на
жалбоподателя е било наложено наказание глоба 200 лева за административно нарушение по
чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата си санкционираното лице оспорва наказателното
постановление с твърдението, че техническата неизправност по управлявания от него влекач
е била незначителна. Счита, че в случая не е била налице значителна повреда по стъклото,
поради което и моли жалбата да бъде уважена. В съдебно заседание жалбоподателят К. Г.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Административно – наказващият орган:
Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция” СДВР, редовно призован, не се явява и не
се представлява. При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата
се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 21.09.2022г., около 10:10ч.
в гр.София, по бул.,,Ботевградско шосе", с посока на движение от бул.,,Вл.Вазов" към АМ
,,Хемус" мл.автоконтрольор при отдел ,,Пътна Полиция" СДВР Д. З., съвместно със П. Ч.,
спрели водача на влекач ....................., с рег.№ ................., регистриран на името на
,,В..................." ЕООД, с ЕИК: ........................ При проверката двамата установили, че
автомобилът бил технически неизправен (бил със спукано челно стъкло). На жалбоподателя,
който бил установен като водач на управляваното МПС, бил съставен АУАН, който му бил
връчен лично и подписан от него без възражения. Впоследствие било издадено и
наказателно постановление. Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя, а и същата се потвърждава от разпитания в качеството на свидетел
актосъставител Д. З.. В своите показания в съдебно заседание свидетелят е категоричен, че
движещият се товарен автомобил е бил с техническа неизправност - спукано челно стъкло,
която е била значителна и създаваща опасност за водача при по - продължително движение.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, който е и очевидец на случилото се за
сметка на тези на свидетеля по акта П. Ч., който не си спомня за случая. Независимо от това
обстоятелство обаче, свидетелят заявява, че подписа, положен върху акта е негов, с което
удостоверява отразените в същия обстоятелства. Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с
процесуалния закон. Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената
правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42
т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка
и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение К. М. Г. е извършил административно нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от
ЗДвП. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез
действие. Лицето е управлявало МПС без същото да е било технически изправно. В случая
разпоредбата на чл.10 т.6 б.,,в" от ППЗДвП изрично регламентира наличието на техническа
неизправност при наличието на счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не
отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. От показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител се доказва, че по челното стъкло е имало
значителна пукнатина, застрашаваща самия водач. Поради тази причина и не може да бъде
споделено оплакването в жалбата, че повредата е била незначителна. От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вина пряк умисъл. Жалбоподателят е
съзнавал, че се намира в технически неизправно МПС, което самият той признава в жалбата
си до съда, но въпреки това го е привел в движение. По отношение на наложената санкция
1
съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата
на чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП, която предвижда, при констатирани на значителни технически
неизправности на управлявано пътно превозно средство, наказание глоба 200 лева. Предвид
значимостта на дефекта по челното стъкло случаят не може да бъде приет за незначителна
неизпарвност, което да обуслови преквалификация на деянието и изменение на размера на
санкцията. Доколкото вида и размера на отмереното наказание са строго фиксиран, същият
и не подлежи на последваща редукция. При извършена служебна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
2