Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 08.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
АНД № 111 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Л.Д.В., в
качеството му на кмет на община П., против НП
№ 11-01-8642018/25.04.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр.С.,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) за
това, че „на 21.12.2016 г., в гр.П., в качеството си на кмет на
Община П. и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11,ал.3 от ЗПФ, не е възстановил в държавния бюджет неусвоени
средства за предоставени целеви трансфери за зимно поддържане и снегопочистване
на общинските пътища за зимния сезон 2014/2015 година в размер на 63 560.07
лв. в регламентирания срок до 20.12.2016 г.” – нарушение по чл. 56,ал.2 от
ПМС № 380/29.12.2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на РБ за 2016 г.
В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като
се релевират подробни доводи за
незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа
изцяло чрез надлежно упълномощен защитник адв.Р.Д. от
гр.П., ТАК, която ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на
издаденото НП.
Ответникът по жалбата – Агенция за държавна финансова инспекция,
редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з., депозира писмени
бележки чрез гл.юк М., в които оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Районна прокуратура П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. Със заповед №
ФК-10-1008/11.10.2018 г. /приложена л.79/, директорът на АДФИ възложил на
актосъставителя – старши финансов инспектор /СФИ/ в ИРМ гр.Р. – А.Б. извършване
на финансова инспекция на Община П., с продължителност 30 дни и задача: „Проверка за законосъобразност на отчетените
през 2015 г. разходи за бюджетни средства за дейностите за зимно поддържане и
снегопочистване на общински пътища, във връзка със спазване на нормативната
уредба в областта на обществените поръчки, сключените договори, изпълнението им
и плащанията по тях…“ . Същата задача била поставена и по отношение
идентична проверка на документацията за 2016 и 2017 г. В изпълнение на
заповедта, актосъставителя Б. ***, където на място се
запознала с предоставените й писмени материали. Без да изиска съдействие от
длъжностните лица в Община П. отговарящи за разпореждането с бюджетни средства
/например главния счетоводител – св.П.Б./, актосъставителя
Б. изготвила няколко писмени справки /приложени л.94-95/, в които отразила
„действителния“ според нея размер на преходни остатъци и възстановени суми в
държавния бюджет за периода 2015-2017 г., респ. отразила и „действителната“
обща стойност на разходите за зимно поддържане и снегопочистване по сключени
договори, във връзка с проведените обществени поръчки по реда на ЗОП в Община
П. в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Тези
справки били изведени от деловодството чрез служител на Община П. – Й.П. –
главен експерт „Човешки ресурси“ с
поредни изходящи номера от 05.11.2018 г., но
не били подписани нито от съставилия ги инспектор, нито от кмета на
общината, нито от главния счетоводител. Също на 05.11.2018 г., СФИ Б.
съставила и КП /приложен л.92/, в който подробно описала изготвените при
проверката справки.
На 12.11.2018 г. СФИ Б. изготвила писмена покана /приложена л.81/, в
която отразила, че кани кмета на Община П. да се яви на 12.11.2018 г. в 10.30
ч. в административната сграда на НАП в гр.Р. за съставяне на АУАН, като
същевременно била посочена и алтернативната възможност за съставяне на АУАН в
хипотезата на чл.40,ал.2 от ЗАНН. От всички събрани по делото писмени
доказателства е видно, че тази покана НЕ Е БИЛА връчена по надлежния за това
ред на кмета В., като в обясненията си в с.з. СФИ Б. излага подробни
/най-вече емоционални/ съображения относно невръчването й, които съдът не
намира за необходимо да анализира, тъй като са неотносими към предмета на
доказване. Тъй като кмета В. не бил уведомен за датата на съставяне на акта, то
той не се и явил на указаното му място – обстоятелство, което било отразено в
нов КП /приложен л.82/. На следващият ден 13.11.2018 г. СФИ Б. съставила АУАН №
11-010864 /приложен в оригинал л.83-86/, след което посетила отново сградата на Община П. с цел
неговото лично връчване на нарушителя. В обясненията си пред съда /л.146/ СФИ Б.
потвърждава, че на 13.11.2018 г. не е намерила на работното му място кмета В.,
който по данни на администрацията в този ден отсъствал. Вместо да отложи за
по-късна дата връчването на акта, СФИ Б. преценила, че може да приключи
процедурата по връчване в хипотезата на чл.43,ал.2 от ЗАНН като неправилно
приравнила отсъствието на нарушителя с негов отказ от получаване на акта. В
присъствие на инструментарен свидетел – М.С. било
посочено, че на 13.11.2018 г. нарушителят Л.В. отказва да подпише съставения
АУАН. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН /за който съда не можа да установи
от кога всъщност е започнал да тече/ не били представени допълнителни писмени
възражения по акта, след което било издадено и атакуваното в настоящото
производство НП№ 11-01-8642018 /25.04.2019 г. на Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр.С., връчено лично на
нарушителя на 13.05.2018 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Б., свидетелите П.Б.,
Н.А. и Т.Т. както и от приложените по делото писмени
доказателства. Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от
нарушителя, като се твърди,че въз основа на нея административнонаказващият
орган е направил незаконосъобразен правен изводи за извършено нарушение на ЗПФ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид обстоятелството,
че съгласно чл.35,ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция
наказателните постановления се издават именно от директора на агенцията или от
упълномощени от него длъжностни лица.
Съдът констатира, че при ангажиране отговорността на нарушителя е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изцяло
производството по налагане на административно наказание и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото впоследствие НП, като изцяло споделя подробните доводи на
защитата намерили отражение в изготвената мотивирана жалба и поддържани от адв.Р.Д. в с.з. Налице е особено съществено нарушение
свързано с издаване на НП при непредявен
на известния нарушител акт за установяване на административното нарушение.
Съгласно чл.40,ал.1 от ЗАНН АУАН
се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. По изключение АУАН може да се
състави и в отсъствие на нарушителя, но
само когато не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта
/ал.2/. В случая е безспорно, че нарушителят е известен – Кмета на Община П.,
който има известен адрес както по месторабота, така и друг в гр.П., ул.“Б.“№**
– адреси, на които не е правен опит да бъде връчена поканата за съставяне на
АУАН. При тези обстоятелства, вместо
да пристъпи към връчване на акта по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН /посредством
изпращането му в общинската
администрация по местоживеене/, актосъставителят е задълбочил още повече допуснатото
нарушение, като е съставил АУАН в хипотезата на чл.43,ал.2 от ЗАНН. Не се спори
по делото, че на 13.11.2018 г. кмета на общината не е бил на работното си
място, поради което е очевидно, че няма как той да откаже да подпише съставения
АУАН. Ето защо съдът намира, че в грубо нарушение на императивните
разпоредби на чл.40 от ЗАНН и без дори да бъде направен опит за уведомяване на
нарушителя В., и в негово отсъствие, на 13.11.2018 г. е съставен АУАН, който е поставил началото на
производството против него. След като е съставен в отсъствие на ненадлежно
уведомения нарушител, контролният орган не е изпратил акта за връчване на
съответната служба /както предписва чл.43,ал.4 от ЗАНН/, респ. и неговото
предявяване, т.е. по никакъв начин нарушителя не е бил уведомен за
съставения АУАН. При така установената хронология следва да се приеме, че
актосъставителя не е изпълнил надлежно всички задължения по съставяне,
предявяване и връчване на съставения акт и то непосредствено след неговото
съставяне. Както вече съдът посочи по-горе, по делото не се твърди и не се доказва
да има отказ на известния нарушител Л.В. да получи препис от акта. Предвид това
и с оглед разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН Директорът на АДФИ С. в качеството
си на наказващ орган е следвало да констатира, че актът не е надлежно предявен
на нарушителя В. и да го върне на актосъставителя за надлежно повторно изпълнение
на процедурата по неговото връчване. Съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя, без да са налице основанията за това, винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното
лице и е от категорията нарушения, които очевидно не могат да бъдат санирани по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Това е така и защото разпоредбата на чл.43,ал.4 от ЗАНН е императивна, т.е. неспазването й съставлява флагрантно нарушение на
процедурата по връчване на АУАН, чрез която се гарантира правото на нарушителя
да изложи възраженията и да организира защитата си. В случая защитата на
нарушителя с основание претендира, че грубо е засегнато правото на защита на
нарушителя В. с оглед произтичащите от съставянето на АУАН права и задължения,
а именно значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение
в извършване на административно нарушение. Порокът в процедурата по връчване на
акта несъмнено се отразява и върху НП и обуславя неговата незаконосъобразност,
като винаги представлява самостоятелно основание за неговата отмяна без да се
обсъждат доводите на страните.
Независимо от посоченото по-горе, за процесуална пълнота на
изложението, съдът намира, че и по същество на правния спор, кмета на Община П.,
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради следното:
Съгласно
разпоредбите на чл.56,ал.1 и ал.2 от Постановление № 380 на МС от 29.12.2015 г.
за изпълнението на държавния бюджет на Република
България за 2016 г. – „Неусвоените средства от предоставените по бюджетите на
общините за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища за зимния сезон 2014 – 2015 г. могат да се използват за същата цел през 2016 г.,
както и за разплащане на стари задължения за дейността“, като „При наличие на остатък от средствата по ал. 1 същият се възстановява в
държавния бюджет в срок до 20 декември 2016 г.“. Именно на различното
тълкуване на понятията „зимен сезон“, респ. „зимно поддържане и
снегопочистване“ се дължат различията в сумите, посочени от актосъставителя и администрацията
на община П. Според този съдебен състав, тълкуването на думата „сезон“
следва да бъде в смисъл, че това е част от годината, в която се извършва
някаква нецелогодишна дейност, т.е. сезонна дейност, в случая такава дейност
очевидно е тази по зимно поддържане и снегопочистване. След като се касае
за сезонна дейност, то тя следва да се извършва именно в зимния сезон, който
обичайно в РБ е приет с продължителност от 01.10 на текущата година до
31.03. на следващата година – период, за който предварително се извършва
разчет и се залагат необходимите средства. В този контекст следва да се имат
предвид и разпоредбите на приложимата към случая Наредба № РД-02-20- 19 от
12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата /Обн.,ДВ, бр.91/2012 г./
според чл.11 от която, се касае изцяло за специфични сезонни дейности свързани
именно с зимно поддържане и почистване на пътищата, т.е. дейности които се
извършват само през зимния сезон. При така направеното принципно уточнение
следва да се възприеме като правилна и нормативно обоснована тезата на жалбоподателя
подробно мотивирана във въззивната жалба досежно посочените /и предоставени към
21.01.2015 г. / там суми общо в размер на 164 032 лв., които именно съгласно чл.56,ал.2 от ПМС
могат да се използват и са използвани за изразходване по предназначение. На
15.12.2016 г. община П. е възстановила в държавния бюджет сумата в размер на
6 847.07 лв., явяваща се неусвоени средства до 20.12.2016 г. за зимно
поддържане и снегопочистване от предоставената целева субсидия в размер на
158 752.93 лв. Ето защо съдът
намери, че жалбоподателят не е осъществил нито от обективна, нито от субективна
страна нарушението, за което е бил наказан, поради което издаденото НП се явява
изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА № НП №
11-01-8642018/25.04.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр.С.,
с което на Л.Д.В. ***, ЕГН-**********,
в качеството му на Кмет на община П. и първостепенен разпоредител с бюджет по
смисъла на чл.11,ал.3 от ЗПФ, е било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: