Определение по дело №3275/2022 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№432/16.2.2023г.

гр. Пловдив, 16.02.2023 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа административно дело № 3275/2022 година по описа на съда, докладвано от председателя, на осн. чл.163 ал.1 АПК взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от В.Т.Т. ЕГН********** *** с иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 769300.05 лева, причинени в резултат на бездействие на данъчна администрация на Дирекция "АПИОФМПМТС" при Община Съединение във връзка с неотписани поради изтекла погасителна давност по начислени с АУЗД №915-1/21.11.2017г. публични задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Излагат се редица съображения в подадената искова молба и уточненията към нея и за разпространени клеветнически обстоятелства спрямо ищецът.

 Настоящата съдебна инстанция намира предявената искова молба за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два вида- отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

 По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди. От така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презумпира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Отговорността на държавата не е безусловна. За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.

С Разпореждане №28/03.01.2023г. и Разпореждане №399/16.01.2023г. съдът е указал да се отстранят нередовностите на исковата молба, касаещи уточняване на обстоятелството относно отменен по съответен ред незаконосъобразен административен акт относно търсената от ищеца погасителна давност за посочените публични задължения за ДНИ и ТБО.

С изрични уточнения вх.№896/13.01.2023г. и вх.№3578/14.02.2023г. към исковата молбата, ищецът е посочил, че ответник по иска е Община Съединение, както и че се касае за незаконосъобразно бездействие на Директора на Дирекция „АПИОФМПМТС " при Община Съединение като административен орган. Посочил е, че липсва негово надлежно заявление за издаване на административен акт за погасяване по давност на публичните задължения по посоченото АУЗД № 915-1/21.11.2017г., както и същото не е отменено по надлежния за това ред. Сочи се бездействие на администрацията, каквото липсва по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.173 ал.2 ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Същевременно съгласно чл.172 ал.2 ДОПК всяка течаща давност се прекъсна с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съобразно ал.3 на чл.172 ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

 Ищецът не твърди да е подавал заявление за погасяване на публичните му задължения за цитираните години поради изтекла погасителна давност на основание чл.173 ал.3 ДОПК, поради което и бездействие от страна на администрацията не може да има. Ако беше подавал такива заявления, последната би следвало да откаже /изрично или мълчаливо/ тяхното погасяване, които откази биха подлежали на обжалване. Липсата на "искане за действие" изключва възможността да е налице бездействие. Няма и направено искане незаконосъобразността на такова "бездействие" да бъде установено от съда – чл. 204, ал.4 от АПК, а от друга страна последното не произтича и пряко от нормативен акт, както изисква чл. 256 и сл. от АПК.

Следователно, за да бъде исковата молба редовна, съдът следва да бъде сезиран ясно и конкретно с обвързване на всяка една част от исковата претенция със съответния незаконосъобразен или нищожен административен акт. Невъзможно би било при липсата на такава конкретизация да се извърши правилна и законосъобразна преценка за наличие или липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и посочените в исковата молба няколко претендирани като незаконосъобразни и нищожни административни актове. Нередовната искова молба поставя в невъзможност съда да пристъпи към разглеждането на нейната допустимост, а след това и по същество на заявената с нея претенция.

Ето защо, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от В.Т.Т. ЕГН********** *** с иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 769300.05 лева, причинени в резултат на бездействие на данъчна администрация на Дирекция "АПИОФМПМТС" при Община Съединение във връзка с неотписани поради изтекла погасителна давност по начислени с АУЗД №915-1/21.11.2017г. публични задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци

ВРЪЩА исковата молба и уточненията към нея на В.Т.Т..

ПРЕКРАТЯВА производството по АХД № 3275/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, ХХVIІІ състав.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението с частна жалба пред ВАС.

СЪДИЯ: