№ 12726
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20241110112159 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. С. С., ЕГН
**********, чрез адв. Р. И., САК, с адрес за призоваване: гр. С..... срещу „С П
Т О“ БУЛСТАТ ******, с адрес: село Я...., представлявано от Н С с която се
иска за признаване уволнението на К. С. С. със заповед № ПТО24-РД 15-
44/25.01.2024г., подписана от директора ОП СПТО Н С за незаконно и за
отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на К. С.
С. на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за времето, през
което е останал без работа в размер на 21 735 лева (двадесет и една хиляди
седемстотин тридесет и пет лева), представляващо брутното трудово
възнаграждение за 6 (шест) месеца за периода от 26.01.2024г. до 26.07.2024г.
ведно със законната лихва от датата на настоящия иск до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.07.2023г. сключил трудов договор с ОП „С П Т
О“ по силата, на който е назначен на длъжността „Инженер, механик”
(„Подвижна механизация‘) , код по НКПД 21446013, считано от 31.07.2023г.
Основното месечно възнаграждение на ищецът е на 3 000 лева. С анекс
трудовото вънаграждение е изменено на 3 450 лева. На 18.12.2023г.
претърпял злополука, изразяваща се в термично изгаряне от неуточнена
степен в областта на глезена и стъпалото. Издаден е болничен лист за периода
от 18.12.2023г. до 19.12.2023г. На 19.12.2023г. бил издаден втори болничен
лист за периода от 19.12.2023г. до 23.01.2024г. № 24.01.2024г. бил издаден
1
трети болничен лист за периода от 24.01.2024г. до 22.02.2024г. На
26.01.2024г. на електронната поща К. С. получава Заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, в която е посочено на основание чл. 71 от
Кодекса на труда и протоколи за самоотлъчка от 24.01.2024г. и 25.01.2024г.
Счита, че от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и протоколите за самоотлъчка е видно, че е налице
несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите
на заповедта. С оглед на съдебната практика в този случай съдът следва сам
да определи действителното основание за уволнение, имайки предвид
посочените от работодателя факти и обстоятелства, от които произтича
правото му на уволнение. Сочи съдебна практика по въпроса, а именно
Решение N 99/05.04.2011г. по гр.д. N 380/2009г., IV г.о., ГК, ВКС, Решение N
105/11.07.2014г. по гр.д. N 4992/2013г., III г.о., ГК, ВКС.Счита, че доколкото в
заповедта се говори за самоотлъчка и са представени протоколи за
самоотлъчка, то основанието на което е извършено прекратяването на
трудовото правоотношение е дисциплинарно уволнение, а не посоченото в
заповедта цифрово основание. Счита, че не е била налице самоотлъчка. Не
била спазена процедурата по чл. 193 от КТ, а именно преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. От ищеца не били поискани никакви обяснения като
работодателят дори отказва да приеме болничния му лист и да го подаде в
НОИ. Вместо да се спази законовата разпоредба, работодателят още на другия
ден прекратява трудовото му правоотношение. Ето защо счита че
уволнението е незаконно. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва. Ответникът сочи, че е трудовото правоотношение
на ищеца било със срок за изпитване, и счита че същото е прекратено без
предизвестие на това основание. Сочи че в трудовата книжка било посочено
че трудовият договор се прекратява на основание чл. 71 КТ. Сочи че в случая
е ирелевантно какви са мотивите на заповедта Ето защо моли за отхвърляне
на исковата молба.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното
право на работника или служителя да оспори законността на уволнението,
освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез
конститутивен иск, с който се установява съществуването или
несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като
2
със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но
не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова,
към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен
юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона
потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на
уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, установи съществувалото
между страните трудово правоотношение за неопределен срок, издаване на
заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, дата на връчване на заповедта.
Ответникът съответно следва да установи, че е била налице валидна
клауза за изпитване, че прекратяването не е извършено след изтичането на
срока за изпитване и че прекратяването на договора не извършено на друго
основание.
С приетия за окночателен доклад съдът е приел за безспорни,
обстоятелствата, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника по силата, на трудов договор от 28.07.2023г. на който е назначен на
длъжността „Инженер, механик” („Подвижна механизация‘) , код по НКПД
21446013 и на 26.01.2024г. бил уведомен, че със заповед ПТО24-РД 15-
44/25.01.2024г. е прекратено трудовото му правоотношение.
Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху
основанието на което е извършено прекратяването на трудовото
правоотношение - дали е извършено по реда на чл. 71, ал.1 КТ –прекратено
без предизвестие в срока за изпитване или на основание чл. 190, ал.1, т.2 КТ –
неявяване на работа в два последователни дни.
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал. 1 КТ,
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя
да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от
договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се
сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата
е подходяща за него. С включването на клауза за изпитване страните по
трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок
доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор
за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.
Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за
изпитване.
В настоящият случай не се спори, а и се установява, от представения по
делото трудов договор, че между страните по трудовото правоотношение
била уговорена клауза за изпитване единствено в полза на работодателя. Бил
уговорен шестмесечен срок за изпитване, считано от датата на постъпване на
3
работа.
От представената по делото заповед ПТО24-РД 15-44/25.01.2024г. за
прекратявне на трудовото правоотношение е видно че работодателят е въвел
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 71 от КТ и
протоколи за самоотлъчки на 24 и 25.01.2024г.
Освен гореизложеното в заповедта не са изложени други мотиви във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно практиката на ВКС (виж решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д.
№ 1783/2010 г., IV г. о., решение № 65/24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г.,
ІІІ г.о. определение № 541 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 1421/2018 г., г. к., IV г.
о. на ВКС, определение № 647 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 3840/2022 на ВКС и
др.) Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати
действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на
страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна,
без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. Без
правно значение е и дали в заповедта за уволнение е отразено по чие искане е
прекратено трудовото правоотношение - въпросът дали страната по трудовия
договор е разполагала с правото да го прекрати по чл. 71, ал. 1 КТ е въпрос по
съществото на трудовия спор за незаконно уволнение.
От изложеното следва, че за да прекрати трудовото правоотношение
едностранно страната в чиято полза е уговорен срокът за изпитване е
достатъчно да посочи основанието и да уведоми насрещната страна.
В случая това е налице.
Не се установява, работодателят да е прекратил трудовото
правоотношение на друго основание.
На първо място по делото е представен препис от трудова книжка от
който е видно, че в графата на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е изписано именно чл. 71, ал. 1 КТ.
По делото е представено и уведомление по чл. 62, ал.5 КТ от което
също е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
чл. 71, ал. 1 КТ.
Доводите развити в исковата молба за разминаване на цифровото
изписване на правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение и действителната воля на работодателя са неоснователни, а
аргументите за това са следните:
Съгласно цитираната от ищеца практика на ВКС (РЕШЕНИЕ № 99 ОТ
05.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 380/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС) основание за
прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата,
които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато
работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и
обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона,
който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при
4
правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на
закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е
обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам
служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално
право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото
правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в
заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който
тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените
факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение и правото е упражнено надлежно.
В настоящия случай от представените писмени доказателства самата
заповед за уволнение, трудовата книжка и удостоверението по чл.62, ал.5 КТ
се установява, че обстоятелството даващо право на ответника да прекрати
трудовото правоотношение е клаузата за изпитване. Действително в
заповедта не са изложени фактите и обстоятелствата пораждащи правото на
работодателя, но както беше посочено по-горе при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ работодателят не е длъжен да
мотивира заповедта.
На следващо място от обстоятелството, че в заглавната част на
заповедта за уволнение е записано, че същата е издадена и на основание
протоколи за самоотлъчка не въвеждат основание, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.2 КТ не
представляват представляват мотиви за наложено дисциплинарно наказание –
уволнение, заповедта нито препраща към тях нито същите са приложения към
нея.
Дали е извършено дисциплинарно нарушение е без значение за
настоящото производство, но за пълнота следва да се посочи, че съгласно
РЕШЕНИЕ № 48 ОТ 30.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1215/2020 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1135 ОТ 16.05.2023 Г. ПО ГР. Д. № 594/2023
Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, Съществуването на обстоятелства, даващи
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на повече от едно
основания, оправомощава работодателя да избере онова, което счита за
подходящо и е достатъчно да е изпълнил условията, които законодателят е
поставил за неговата законност.
В настоящият случай с посочването на протоколите за самоотлъчка
работодателят ответник е изложил, че са налице повече от едно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, но същият е избрал по-
подходящото – това по чл. 71, ал.1 КТ.
Ето защо искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежат и обусловените искове по чл. 344, ал.1, т.2 и
чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 КТ.
По отношение на разноските.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
5
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Р. И., САК,
с адрес за призоваване: гр. С..... СРЕЩУ „С П Т О“ БУЛСТАТ ******, с
адрес: село Я...., представлявано от Н С искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 КТ, за признаване уволнението на К. С. С. със
заповед № ПТО24-РД 15-44/25.01.2024г., подписана от директора ОП СПТО
Н С за незаконно и за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на К. С. С. на заеманата от него длъжност преди уволнението,
както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено
обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 21 735
лева (двадесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева),
представляващо брутното трудово възнаграждение за 6 (шест) месеца за
периода от 26.01.2024г. до 26.07.2024г. ведно със законната лихва от датата
на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. С..... ДА
ЗАПЛАТИ на „С П Т О“ БУЛСТАТ ******, с адрес: село Я....,
представлявано от Н С, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 2000 лева
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6