РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на седми юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8739/2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432 КЗ от Г.А.Г. с
ЕГН ********** против З.Д.„Б.И.” с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от
26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили
вследствие ПТП на 09.04.2019г. по вина на водач на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.
№ *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с полица № BG/02/118002648733 със срок на
застрахователно покритие 08.09.2018г.-07.09.2019г., неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 29.01.2020г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Твърди се, че на 09.04.2019г.
е настъпило ПТП, при което пострадал ищецът. Произшествието настъпило по вина
на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника по полица № BG/02/118002648733 със срок на
застрахователно покритие 08.09.2018г.-07.09.2019г. Ищецът предявил пред застрахователя претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.01.2020г., но ответникът не
платил.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника,
с който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че не е доказан твърдения
механизъм на ПТП и противоправното поведение на водача, както и
причинно-следствената връзка. Въведено е
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който управлявал МПС „Ивеко
Дейли“ с рег. № *******без поставен предпазен колан. Оспорват се твърдените
неимуществени вреди и размерът им.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са
събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на
Съдебно-медицинска /СМЕ/ и Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ от вещи
лица – невролог и автоексперт.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса,
че ответникът е застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица №
BG/02/118002648733 със срок на застрахователно покритие
08.09.2018г.-07.09.2019г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2019-1046-2 от 09.04.2019г., на същата дата, около
10.00 часа на път ПП 1 Е79 в района на 395 км. Посока Кулата на мокър асфалтов
път водачът Е.Г.В., при управление на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******* поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия при излизане от десен завой изгубва
управление върху автомобила, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, който се движи в посока София, след
което последният се блъска в еластичната ограда. В протокола е посочено, че са
настъпили материални щети и са пострадали двамата водачи – ищецът Г.А.Г. с
натъртване в областта на гърдите.
Видно от представения по делото от РУ на
МВР Сандански препис от административно-наказателната преписка по повод ПТП на
09.04.2019г., за процесното ПТП е
съставен на водача Е.Г.В. АУАН и
издадено Наказателно постановление №
19-0339-000879 от 20.05.2019г. за това, че на 09.04.2019г., около 10.00 часа в
община Кресна, на път Първи клас № Е79 като водач на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******* в района на 395+000 км
посока за гр. Сандански на мокър асфалтов път, поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия при излизане от десен завой изгубва управлението
върху лекия автомобил, излиза отляво на пътното платно, блъска се в ската, при
което се връща на пътното платно и се блъска в насрещно движещия се в посока
гр. София товарен автомобил Ивеко с рег. № ********, при което настъпва ПТП с
материални щети и леко ранени двамата водачи, с което виновно е нарушил чл. 20,
ал.2 ЗДвП На основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за това нарушение на водача
е наложена глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е влязло в законна сила на
13.07.2019г.
Ищът предявил извънсъдебна претенция към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му при посоченото ПТП
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. с молба вх. №
ОК-58396/29.01.2020г.
Видно от неоспореното заключение по САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно, произшествието е настъпило по
описания в протокола за ПТП начин. Ударът е настъпил изцяло върху дясната пътна лента за посоката на
движение на т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, която
е пътната лента за насрещно движещите се автомобили за л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******. Скоростта на движение на първия автомобил е била около
60 км/ч, а на втория – не по-ниска от 90 км/ч. Вещото лице дава заключение, че
от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, който е отклонил
управлявания от него автомобил в ляво, при което е навлязал върху пътната лента
за насрещното му движение, където е настъпил ударът с т.а. Ивеко.
От
заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено въз основа представените по
делото медицински документи и личен преглед на ищеца, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се
установява следното:
След
настъпване на произшествието ищецът е прегледан в МБАЛ „Св.Врач“ гр. Сандански,
откъдето е освободен. На 11.04.2019г. бил прегледан в УМБАЛ „Св.Анна“, където е
установено, че страда от болки в областта на прешлените на шиен и торакален
отдел и цефалгичен синдром, изразяващ се в главоболие и световъртеж. Поставена
е диагноза „Травма на нервни коренчета в шийно-торакалния отдел на гръбначния стълб.
Травматични дискови хернии на нива С4-5 и С5-6 вдясно“. В диагнозата, посочена
в епикризата от болницата, не е отразено увреждането „вяла квадрипареза 3/5“,
което е отразено в обективното състояние в същия документ, което вещото лице
отдава на пропуск или административно-процедурни причини, свързани с
изискванията на НЗОК. Предложено му е
оперативно лечение, но той отказал. На 18.04.2019г. ищецът е изписан от болница
„Св.Анна“. Впоследствие поради продължаващи оплаквания е приет в УМБАЛ „Св. И. Рилски“,
където е хоспитализиран на 10.09.2019г. и изписан на 15.09.2019г. с диагноза
„Сензомоторна полиневритна увреда на долните крайници. Мултисистемна дискогенна
дегенеративна спинална стеноза“. В заключение по поставените въпроси вещото
лице посочва, че вследствие /в причинна връзка/ с процесното ПТП ищецът е
получил контузия на гръбначния стълб в областта на шията и торакалния отдел,
изтръпване на горните крайнииц, контузия на шията. Травма на нервни коренчета в
шийно-торакалния отдел на гръбначния стълб. Травматични дискови хернии на инва
С4-С5 и С5-С6 в дясно. Екзацербация на Квадрипирамиден синдром по
вяло-периферен тип с проводно нарушение на сетивността с пълна анестезия на
ниво L2-L3,
както и на мултисистемна дискогенна спинална стеноза и полиневропатия.
Посттравматичен церебрастенен синдром със затегнато протичане.
Дискоординационен синдром по смесен тип – умерено тежка клинична форма.
Първоначално, веднага след инцидента е бил хоспитализиран, като няма данни за
лечението. В условията на хоспитализацията в УМБАЛ „Св.Анна“ е било приложено
пълно по обем, специфичност и насока лечение, с дадени указания за спазване на
лечебно-охранителен режим. Описаните увреждания са във връзка с процесното ПТП.
Вещото лице посочва, че би могло да се направи обосновано предположение, че
ищецът е имал патология в шийно-торакалния отдел на гръбначния стълб, а
процесното ПТП е довело до постепенно и сравнително бързо развитие на огнищната
симптоматика, установена при прегледа /особено по отношение на вялия квадрипаретичен
синдром и тежките промени, установени при ЕМГ изследването от м. декември
2022г., индикиращи тежка полиневропатия по сетивно-двигателен тип/. Към момента
на експертната оценка пострадалият не е възстановен. Прогнозата за пълно
възстановяване е неблагоприятна по отношение полиневропатията и дегенеративната
дискогенно-спинална стеноза. До някаква степен би могло да се достигне до
известно възстановяване на двигателните и други функции при строго спазване на
лечебно-охранителен режим и редовно провеждане – поне 2 пъти годишно на
балнеосанаториално лечение. Ищецът е търпял и търпи болки и страдания,
изразяващи се в трудно придвижване, трудности при ходене, слабост в ръцете и
краката, силно нарушена чуствителност, особено за краката. Търпи
психоемоционален дискомфорт, затруднения в интимното общуване, концентрацията,
вниманието, когницията. Вещото лице посочва, че ще продължи да търпи болки и
страдания и за в бъдеще. Налице са трайни последици за здравословното състояние
на ищеца, получени вследствие процесните увреждания, като с оглед тежките
увреждания в конкретния случай не може да се даде категоричен отговор относно
срок за възстановяване на ищеца.
По
отношение предпазния колан вещото лице посочва, че не са намерени и установени
обективни документални данни, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. По
анамнезни данни от самия пострадал пациент, той е бил с поставен предпазен
колан, на който е увиснал при обръщането на автомобила и от който е бил
освободен при изваждането му.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
на дъщерята на ищеца – св. А.Г.А., чиито показания съдът кредитира в
съответствие с останалите събрани по делото одказателства. Свидеетлката казва,
че след катастрофата баща и бил съсипан, травмиран, трудно ходел, подпирал се
на стената, трудно се хранел с вилица. Имал нужда от чужда помощ, тя го гледала
20 дни. Травмата го тормозела и психически. Върнал се на работа, но на половин
работен ден. Преди инцидента работел във фирмата и като шофьор, бил едър, здрав
човек, все работел. Сега се движи трудно, не може да седи на седалката, боли го
от движенията като шофира. Не може вече да товари и разтоварва, да бута
количката за товарене. Бил като канара преди инцидента – 120 кг, а след него отслабнал
до 80 кг. Свидетелката казва, че сега трудно се движи, държи приборите за
хранене като малко дете. Преди бил самостоятелен човек, помагал на всички хора,
а сега е сринат, непълноценен, отчаян. Минавал курсове по кинезитерапия и
физиотерапия, но ги преустановил, тъй като при движение и натискане на
гръбначния стълб състоянието му се влошавало.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ /чл.
226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Следователно застрахователят отговаря по
риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят
вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Релевантните факти по предявения иск, за които тежест на
доказване носи ищецът, са: наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на
отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; настъпил
застрахователен риск по договора – причинени от застрахованото лице на ищеца
неимуществени /болки и страдания/ и имуществени вреди – претърпяна загуба,
свързани с притежаването или използването на МПС, за които застрахованият
отговаря съобразно българското законодателство; вид и размер на вредите,
деликтната отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно
поведение на застрахования при ответника при причиняване на застрахователното
събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат. В тежест на ответника е да докаже възраженията си -
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, включително и
възражението за съпричиняване при твърдените от него факти, на
които се основава то.
По делото се установява безпротиворечиво
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на увреждащия автомобил.
Доказани са
предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника за вредите,
причинени от лице, чиято гражданска отговорност при ползването на автомобил е
покрита от валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите».
От събраните по делото доказателства, вкл. Протокол за ПТП, влязлото в сила
наказателно постановление и заключението на САТЕ – всички неоспорени от
ответника, се установява настъпването на процесното събитие, механизма му,
вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Установява се, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, който нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
20, ал.2 ЗДвП, в причинна връзка с което настъпили посочените от вещото лице -
специалист-невролог увреждания на ищеца.
Недоказано е възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В
т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съдът не намира
основания да зачете съпричиняване от страна на ищеца – ответникът, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване,
че вредите са причинени и в резултат твърдяното нарушение от страна на
пострадалия –непоставяне на предпазен колан, доколкото видно от заключението на
вещото лице по СМЕ няма документални данни за поставен колан, но няма и
увреждания, които като вид или интензитет не биха настъпили при поставен
предпазен колан. Ответникът не установи при условията на пълно и главно
доказване поставянето на обезопасителния колан да има изобщо някаква връзка с
настъпването и/или интензитета на уврежданията. Т.е. по делото не се установи
пострадалият да е създал предпоставки за възникване на вредите или за
улесняване механизма на увреждането, поради което възражението за съпричиняване
е неоснователно.
От показанията
на свидетеля А., които съдът кредитира като последователни, логични и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, и от заключението
на СМЕ се установяват и причинените увреждания на ищеца и причинната им връзка
с деянието. Установява се, че вследствие настъпилото произшествие ищецът е
претърпял множество травматични увреждания, довели до трайно затруднение
движението на снагата и крайниците, причинили му болки и страдания, които не са
отшумели и към настоящия момент. Вещото лице дава заключение, че вероятно ищецът
е имал патология в шийно-торакалния отдел на гръбначния стълб, но процесното
ПТП е довело до постепенно и сравнително бързо развитие на огнищната
симптоматика, установена при прегледа /особено по отношение на вялия
квадрипаретичен синдром и тежките промени, установени при ЕМГ изследването от
м. декември 2022г., индикиращи тежка полиневропатия по сетивно-двигателен тип/.
На
основание гореизложеното, Съдът приема,
че в процеса се установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
- противоправно, виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” моторно превозно
средство, в причинна връзка с което са настъпилите описани увреждания на
здравето на ищеца. При така установеното, на основание
чл. 432 КЗ ответникът дължи обезвреда на
вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования при него автомобил.
Относно
обезщетението за причинените неимуществени вреди:
Размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
От заключението на СМЕ
и показанията на свидетеля се установяват причинените на ищеца при процесното
ПТП тежки увреждания - контузия на гръбначния стълб в областта
на шията и торакалния отдел, изтръпване на горните крайнииц, травма на нервни
коренчета в шийно-торакалния отдел на гръбначния стълб, травматични дискови
хернии на инва С4-С5 и С5-С6 в дясно, екзацербация на Квадрипирамиден синдром
по вяло-периферен тип с проводно нарушение на сетивността с пълна анестезия на
ниво L2-L3,
както и на мултисистемна дискогенна спинална стеноза и полиневропатия,
посттравматичен церебрастенен синдром със затегнато протичане,
дискоординационен синдром по смесен тип – умерено тежка клинична форма.
Установява се от заключението на вещото лице и показанията на свидетелката, че
ищецът е търпял и търпи болки и страдания, изразяващи се в трудно придвижване,
трудности при ходене, слабост в ръцете и краката, силно нарушена чуствителност,
особено за краката, психоемоционален дискомфорт, затруднения в интимното
общуване, концентрацията, вниманието, когницията. Вещото лице посочва, че ще
продължи да търпи болки и страдания и за в бъдеще. Като взе предвид така
установеното, изводът, че са налице трайни последици за здравословното
състояние на ищеца, получени вследствие процесните увреждания, като не може да
се даде категоричен отговор относно срок за възстановяването му , както и неблагоприятната
прогноза за пълно възстановяване, особено по отношение полиневропатията
/увреждането на нервите/ и дегенеративната дискогенно-спинална стеноза, поради
което ищецът ще продължи да изпитва затруднения в движението, и като съобрази възрастта
на ищеца и социално-икономическите условия в страната, Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е в
размер на общо 26 000 лева, поради което предявеният иск се явява изцяло
осонвателен и доказан.
Исковата претенция е за
възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно
събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него
физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото
състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние
увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване
поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или
психическа травма – в случая осъществяващи медико-биологичните признаци на една
средна и няколко леки телесни повреди. С оглед на изложеното, сезиращата
претенция е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на
обективно съединени самостоятелни претенции. С решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год.
на ВКС, IV ГО по повод на иск за обезщетение на
имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един
петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни
основания на отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да
присъди общо обезщетение за всички увреждания.
Основателна
е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението,
считано от предявяване на исковете до окончателното плащане, предвид
обусловеността и от изхода на спора по главните искове.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД:
Няма спор, че
отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на
ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл.
429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл.
429 КЗ. С други думи, отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователят да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията
за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума
(лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото
на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена
от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на
последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – най-късно на 28.06.2019г., когато е образувана ликвидационната преписка по щетата при застрахователя. (като най-ранна в разглеждания казус). При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. Ето защо лихва за забава следва да се присъди считано от датата на уведомяване на застрахователя – 29.01.2020г., както се и претендира.
По разноските:
Ищецът не е направил разноски по делото.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът
дължи държавна такса върху уважения иск в размер на 1 040 лв., както и сумата
от 903.80 лв. разноски за вещи лица, направени от бюджета на съда, поради
освобождаване на ищеца от такси и разноски в производството.
Пълномощникът на ищеца – адв. Адв. К.М.Д.
от САК с ЛН ********претендира на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ, което следва да се
присъди в размер на 1 310 лв., съставляващ минималния размер по Наредба №
1/2004г. за миинмалните адвокатски възнаграждения, с оглед присъдения размер на
обезщетението.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД З.Д.„Б.И.” с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.А.Г. с ЕГН **********
сумата от 26 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на
09.04.2019г. по вина на водач на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с полица № BG/02/118002648733 със срок на
застрахователно покритие 08.09.2018г.-07.09.2019г., неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 29.01.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК З.Д.„Б.И.” с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 1 040 лв.,
както и сумата от 903.80 лв. разноски за вещи лица, направени от бюджета на
съда, поради освобождаване на ищеца от такси и разноски в производството.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.” с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Адв. К.М.Д.
от САК с ЛН ********на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществената на
ищеца безплатна правна помощ в размер на 1 310 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/