№ 4009
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Д. Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Д. Василева Въззивно гражданско дело №
20241100513483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Й. С. срешу Решение № 15674
от 15.08.2024г. по гр. д. 8787/2024г. по описа на СРС, 57 състав в частите, с
които К. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, е
осъдена да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“*********, следните суми: на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 391,40
лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 3913,29 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г.- 18.01.2024
г.; на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 34,32 лв. – представляваща 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост,
където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „*********, за
периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024
г. до окончателното изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6,04
лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху главницата от 34,32 лв. за периода 16.07.2021 г. –
18.01.2024 г.
Сочи, че претендираните суми за лихва не се дължат, тъй като не са
ангажирани доказателства за публикуване на фактурите в сайта на
топлофикационното дружество. Изтъква липса на основание за плащане на
услугата дялово разпределение от страна на въззивника, тъй като не е
доказано това задължение. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Топлофикация София“ ЕАД с доводи за нейната неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Техем
сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретният случай между страните по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил
топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия.
Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия въззивният съд намира следното:
2
Съгласно общите условия на "Топлофикация София" ЕАД,
действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на "Топлофикация
София" ЕАД от 2016г., вземанията за заплащане на цената за предоставената
топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше
посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл.
33, ал. 1 от общите условия на "Топлофикация София" ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на
"Топлофикация София" ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на
вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат,
тъй като потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от
издаването на общите фактури. Съдът приема за установено по делото, че К.
С. е изпаднала в забава на плащането на стойността на потребената топлинна
енергия. Неоснователни са позоваванията във въззивната жалба на
необходимост от публикуване на фактурите на интернет-страница на ищеца. В
случая приложимите ОУ са тези от 2016 г., като те не поставят такова условие
и доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Съгласно
общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от м. 07. 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което при
действието на посочените общи условия не е необходимо публикуването на
сметките на интернет страницата на "Топлофикация София" ЕАД за
настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането на потребителя в
забава.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за
стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
3
на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото –формуляри за отчет на уредите за ДР, документи за връчване на
изравнителни сметки и индивидуални справки за отопление и топла вода,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, поради което оплакванията в жалбата за липса на реално
извършена услуга са неоснователни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената
за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното, с оглед достигането до противоположен правен
извод за неоснователност на претенцията на ищеца за лихва върху главницата
за дялово разпределение, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно в тази част, както и в частта, с която са присъдени
разноски в полза на ищеца по делото за сумата над 490, 74 лева до сумата от
496,38 лв., а предявеният иск за лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6,04 лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024 г.
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има въззивникът, като съдът дължи преразпределяне на
отговорността за разноски и пред първоинстанционния съд.
В производството пред Софийски градски съд К. С. е доказала
извършването на разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лева,
като съобразно уважената част от въззивната жалба сумата от 1. 04 лева
следва да се понесе от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД.
Въззивницата е представлявана безплатно от адв. И. А. Н., оказал правна
защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В хипотезата на оказана безплатна правна защита, размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда /чл. 38, ал. 2 ЗАдв/.
С оглед на това, съдът намира, че в полза на адв. И. А. Н., в
съответствие с размера на обжалваемия интерес по делото и съобразявайки
даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22,/, следва
да бъде присъдена сумата от 2.79 лева - адвокатско възнаграждение за
представителство на въззивната страна в производството пред Софийски
градски съд.
Пред СРС адвокат Н. – представител на ответника, е претендирал
разноски за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв, като
СРС е присъдил в негова полза сумата от 225,86 лв. за предоставена на К. Й.
С., ЕГН: **********, безплатна правна помощ.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба съдът дължи
преразпределяне отговорността за разноски и пред първоинстанционния съд,
като в полза на адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на още 0.88 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15674 от 15.08.2024г. по гр. д. 8787/2024г. по
описа на СРС, 57 състав, в частта, с която К. Й. С., ЕГН: ********** е осъдена
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
лихва в размер на 6,04 лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024г. върху
главницата за дялово разпределение в размер на 34,32 лв. за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2023г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която К. Й. С. е осъдена
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в първоинстанционното
производство за сумата над 490, 74 лева до сумата от 496,38 лв, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Й. С., ЕГН: **********
да заплати лихва в размер на 6,04 лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024г.
върху главницата за дялово разпределение в размер на 34,32 лв. за периода от
5
01.05.2021г. – 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15674 от 15.08.2024г. по гр. д. 8787/2024г.
по описа на СРС, 57 състав в частите, с които К. Й. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „*********, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, ул. “*********, следните суми:
на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 391,40 лв. за периода 15.09.2022 г.-
18.01.2024 г. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 3913,29 лв. за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., сумата от
34,32 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово
разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в
гр. София, ж.к. „*********, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 490,
74 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати
на К. Й. С., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1. 04
лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. И.
А. Н., САК, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „*********, на осн. чл. 38 ЗА
сумата от 2.79 лева за предоставена на К. Й. С., ЕГН: **********, безплатна
правна помощ във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. И.
А. Н., на осн. чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, сумата от още 0.88 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита пред първата
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца-въззиваем – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6