Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Русе, 22 юни 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 юни 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Мария Станчева ………и в присъствието на прокурора ……… Радослав
Градев….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №191…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Производството по настоящото дело е образувано след като с решение №
4155/03.05.2022 г. на ВАС, 3-то отделение е отменено решение № 34 от 24.06.2021
г. на АС Русе, по адм. дело №266/2021г. по описа на съда.
Причината за отмяната на съдебния акт, постановен по адм. дело №266/2021г.
по описа на АС-Русе е в това, че първоинстанционния съд не бил изложил
съображения, дали е налице неимуществена вреда за ищеца по смисъла на ЗОДОВ,
като не обсъдил показанията на разпитания свидетел, включително не е изложил
съображения, достатъчни ли са те да обосноват твърдените вреди.
Производството по адм. дело №266/2021г. по описа на съда е било образувано
по искова молба на Ц.К.Б. ***, депозирана чрез процесуален представител и
насочена срещу Националния осигурителен институт. С нея е предявен иск за
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева,
причинени на ищеца от незаконосъобразни административни актове – решение №
Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ – Русе, отменени с решение № 23/18.11.2020 г.,
постановено по адм. дело № 533/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
В исковата молба и представената по делото писмена защита се поддържа, че в
резултат на допуснатите пропуски при събирането на доказателствата в
административното производство, изразяващи се несвоевременното отправяне на
искане до компетентните органи в Италия за информация относно пребиваване с
формуляр Н005, се стигнало до продължително забавяне при произнасянето на
административния орган, който в крайна сметка постановил отказ за изплащане на
претендираното парично обезщетение за безработица. Признава, че такова
обезщетение му било изплатено, но едва през месец януари 2021 г., след като
съдът отменил решението на горестоящия административен орган и разпореждането
за отказ, потвърдено с него, и преписката била върната за ново произнасяне на
административния орган при съобразяване на дадените указания.
Твърди, че в периода след подаването на 03.01.2019 г. на заявлението за
отпускане на парично обезщетение за безработица и до произнасянето на
Административен съд – Русе с отменителното решение през месец ноември 2020 г.,
станал унил, бил притеснен и нервен. Основна тема на разговор в семейството му
и с негови близки било обезщетението за безработица. Отношенията в семейството
му сериозно се влошили, ищецът бил упрекван от съпругата си за липсата на пари,
който той, поради неизплащане на претендираното обезщетение, не можел да
осигури. Това наложило да поиска заеми от своите родители, за връщането на
които се притеснявал отново поради несигурността около отпускането на
обезщетението. Започнал да страда от безсъние и депресия, изпитвал психическо
напрежение и чувство на проявена спрямо него несправедливост. Твърди още, че
описаните неимуществени вреди са пряк резултат от незаконосъобразните и
отменени от съда административни актове и продължителното забавяне при
отпускането на обезщетението, за чието репариране претендира обезщетение в
размер на 5 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
посочената сума, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба в съда. Претендира направените по делото разноски.
При новото разглеждане на исковата претенция, тя се поддържа по начина, по
който е била предявена по адм. дело №266/2021г. по описа на съда.
Ответникът – Националният осигурителен институт, чрез процесуалният си
представител, в съдебна зала и в писмени бележки, оспорва предявения иск.
Счита, че обстоятелството, че административните актове са отменени и преписката
е върната на органа за ново разглеждане, не води автоматично до извода, че са
настъпили вреди за ищеца и то в пряка и непосредствена причинна връзка с
отменените актове. Счита така предявения иск за присъждане на неимуществени
вреди за неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на поисканите
разноски и претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е основателен, но със завишен размер.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на
тези, събрани по адм. дело №266/2021г. по описа на АС-Русе, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът е предявен от лице,
разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник
(чл.205, ал.1 от АПК, чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ), след отмяната на административните актове –
решение на директора на ТП на НПО – Русе и потвърденото с него разпореждане за
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, от които се
претендират да са настъпили вредите, поради което е допустим.
В случая незаконосъобразността
на административните актове, от които се претендират вредите, е установена с
влязлото в сила решение № 23/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 533/2020
г. по описа на Административен съд – Русе, с което те са отменени, което
обстоятелство, от своя страна, е условие и за допустимост на иска – арг. от
чл.204, ал.1 от АПК.
От представените от ответника
писмени доказателства се установява, че след отмяната на решение №
Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ – Русе, в изпълнение на съдебното решение, било
издадено ново разпореждане № 171-00-21-7/31.12.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица, считано от 20.12.2018 г. до 19.04.2019 г., в размер
на 9 лева дневно. Сумата от общо 738 лева била изплатена по банковата сметка на
ищеца на 14.01.2021 г. (л.39 от дело 266).
Въз основа на показанията на
св. В.П. (тъст на ищеца), разпитан отново по настоящото дело, може да се
приеме, че поради отказът за изплащане, респективно късното изплащане на
обезщетението за безработица ищецът бил потиснат, защото семейството му
изпитвало финансови затруднения, което наложило свидетеля няколкократно да ги
подпомага с пари, за да покриват издръжката си. Свидетеля твърди още, че „в този период отношенията в семейството им са били много напрегнати, тъй
като Ц. беше много депресиран от това, че чакаше около година и половина да му
се отпусне помощта за безработица“, комуникацията с него и съпругата му била трудна.
Именно с оглед на това свое
депресивно състояние, влошените семейни отношения, Ц. Б. претендира обезщетение
от НОИ чрез присъждането му от съда за причинените от ответника неимуществени
вреди.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е
настъпило в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с
оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г.
по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта на
иска за неимуществени вреди, съдът намира, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се
извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от действието на отменени по съдебен ред като
незаконосъобразни решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ
– Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите
на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение.
Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Безспорно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди и претендира
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателните психически
изживявания от отменения от съда отказ да му бъде отпуснато обезщетение за
безработица. Такава промяна вижда в него и разпитаният свидетел, поискан от
ищеца. Макар и негов тъст, той все пак е бил най-близо до семейството на дъщеря
си и неговия зет и пряко е придобил впечатления от състоянието на Б. във
времето, докато е чакал да получи обезщетение от НОИ, чрез ТП – Русе.
Цв. Б. доказа, че неговото
състояние се е променило в отрицателна посока след като по подаденото на заявление, заведено с вх.№ 171-00-21 от
03.01.2019г. на ТП на НОИ Русе е трябвало да чака повече от година, като в
крайна сметка резултатът е бил отказ за отпускане на обезщетение за
безработица, поискано по реда на чл.54а от КСО. Както видяхме с решение №
23/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 533/2020 г. по описа на
Административен съд – Русе, актовете на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ – Русе и на директора на ТП на НОИ-Русе са отменени.
През исковия период е налице
безспорно влошено емоциално състояние на ищеца, същият е преживял страдания и
негативни чувства, стрес, потиснатост, напрегнатост, тревога, социален
дискомфорт. През
определен период от време той е имал финансови затруднения, съгласно
показанията на св. В.П., несигурност
относно издръжката семейството си.
Безспорно е, че вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадените и отменени като
незаконосъобразни решение №
Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане № 171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ – Русе, но отражението не е в степента, каквото се
твърди.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат
да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати
неблагоприятно от административна дейност. Обема на търсената защита се определя
от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за
установяване на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от
закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и
всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени конкретно. Ищецът твърди, че в периода след подаването на 03.01.2019 г. на заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица и до произнасянето на
Административен съд – Русе с отменителното решение през месец ноември 2020 г.,
станал унил, бил притеснен и нервен. Основна тема на разговор в семейството му
и с негови близки било обезщетението за безработица. Отношенията в семейството
му сериозно се влошили, ищецът бил упрекван от съпругата си за липсата на пари,
който той, поради неизплащане на претендираното обезщетение, не можел да
осигури. Това наложило да поиска заеми от своите родители, за връщането на
които се притеснявал отново поради несигурността около отпускането на
обезщетението. Започнал да страда от безсъние и депресия, изпитвал психическо
напрежение и чувство на проявена спрямо него несправедливост.
От доказателствата по делото обаче
не може да се стигне до извода, че са налице данни за продължителни със
засилен интензитет отрицателни
емоционални преживявания, които да са продължили и след отмяната на административните
актове.
Предвид всичко гореизложено,
съдът намира за частично основателна
(досежно основанието, но не и относно размера) и доказана претенцията на ищеца
за причинени му от незаконосъобразните административни актове неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитани
негативни усещания и емоции, стрес, безпокойство.
Съгласно § 1 от ДР ЗОДОВ за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони. По силата на тази препращаща норма, при определяне на размера на
претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която
сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС №
4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да даде
заключение какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди".
Времето, за което се
претендират неимуществените вреди е реално според записаното в ИМ (л.5 от адм.
дело №266/2020г.) от месеца на подаване на заявлението вх.№ 171-00-21 от
03.01.2019г. на ТП на НОИ Русе до 16.12.2020г. На практика административното производство
е приключило с издаване на решение №Ц1040-17-30 от 21.08.2020г. на директор на
ТП на НОИ Русе, а съдебното такова на 18.11.2020г. Това време се оценява от
съда като един не много продължителен период, но и не толкова кратък, тъй като
през това време Б. е бил на практика безработен. По данни от адм. дело
№533/2020г., на 25.03.2020г. след изтичане на срока за регистрация в Агенция по
заетостта, той е започнал работа във фирма „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, с която е
сключил и безсрочен трудов договор. Така или иначе, до този момент, от подаване
на заявлението му пред ТП на НОИ-Русе е била изминала повече от година. А и
както се установи в производството пред съда по цитираното дело от 2020г.,
причина за забавянето на издаване на разпореждане с №171-00-21-5 от
15.07.2020г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе,
с което на Б. е отказано отпускане на обезщетение за безработица, поискано по
реда на чл.54а от КСО, е както в самата администрация на НОИ, така и във процедурата,
свързана с изискването на необходимите в такива случаи документи – на структуриран ел. документ Н006, за който пропускът е на служител на ТП
на НОИ. Още повече, ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ
Русе веднъж бил издал разпореждане за отказ, отменено от д-ра на ТП на
НОИ-Русе. И не по-малко важно е и това, че в крайна сметка не АО, а съдът е
преценил, че Б. има право на такова обезщетение, а компетентен за неговото
отпускане е именно ТП на НОИ-Русе, а не съответната институция в Италия –
държавата, в която той е работил за периода 2005-2018г.
Съобразно всичко изложено
по-горе, при така установените факти и обстоятелства, оценявайки събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на претендираното
обезщетение:
Ищецът претендира неимуществени
вреди в общ размер на 5 000 лева и присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на ИМ до нейното окончателно изплащане.
Отчитайки периода от време,
през който Цв. Б. е бил в състояние на стрес, напрежение и дискомфорт, съдът
приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен
до размер от 500 лева. Над този размер исковата претенция следва да бъде
отхвърлена. Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху исковата
претенция /в определения от съда размер/ от датата на депозиране на ИМ до
нейното окончателно изплащане.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав на Административен съд Русе счита, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
размер на 500,00 лева.
По отношение на претенциите за разноски:
В съдебно заседание адвокатът на ищеца претендира присъждане на направените
по настоящото дело разноски по представен списък. Такива са доказани за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева.
Претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение има и ответникът
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според ал.4 на същата норма „Съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Изхождайки от изложеното по-горе, съобразно частично уважения иск за неимуществени
вреди /в размер на 500 лева/ и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ съдът приема, че следва да присъдят в полза на ищеца суми, изчислени по
следния начин:
Исковата претенция е 5 000 лева. Доказаните разноски са адвокатският
хонорар, в размер на 600 лева, платени по адм. дело №266/2021г. по описа на
АС-Русе. Заплатена е и държавната такса – 10 лева за завеждане на делото - по
адм. дело №266/2021г. по описа на съда. Тя също е дължима, тъй като изявлението
на адвоката на ищеца е за заплащане на
разноските по делото. Толкова е адвокатския хонорар и по настоящото дело – 600
лева. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, съдът дължи произнасяне и по
своевременно направеното искане за разноски пред ВАС по административно дело №
9350/2021 г., с чието решение № 4155/03.05.2022 г. на ВАС, 3-то отделение е
отменено решение № 34 от 24.06.2021 г. на АС Русе, по адм. дело №266/2021г. по
описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
АС-Русе. Такива са направени в размер на
600 лева - за адвокатски хонорар и 5 лева държавна такса за касационното
производство.
Математическите изчисления, съобразно уважената част на претенцията за
неимуществени вреди - 500 лева /от 5000/, дават следните резултати : (500х1800/5000=180) – 180 лева е сумата за адвокатските възнаграждения, съобразно
уважената част на исковата претенция в съдебното производство общо.
Според разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, другите разноски, дори и при
частично уважен иск, се дължат от ответника в пълен размер. Тук под други
разноски се разбира платените държавни такси в общ размер на 15 лева. Или на
ищеца се дължи общо сумата от 195 лева.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, не се сочи размер. На основание чл.10, ал.4
от ЗОДОВ, вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед частично отхвърления иск, тази сума се редуцира до
размер от 90 лева.
По компенсация, на Ц.К.Б. *** следва да се заплатя деловодни разноски в
размер на 105 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, представляван от управителя И.Ц.И.,
да заплати на Ц.К.Б. ***, ЕГН **********,
сумата от 500 (Петстотин) лева – обезщетение за неимуществени вреди по
отменени с влязъл в сила съдебен акт решение № Ц1040-17-30/21.08.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане №
171-00-21-5/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП
на НОИ – Русе, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.К.Б. ***, ЕГН ********** срещу Националния
осигурителен институт, със седалище в гр. София, бул. "Александър
Стамболийски" № 62-64 иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер
над 500 лева до 5 000 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, представляван от управителя И.Ц.И.
да заплати на Ц.К.Б. ***, ЕГН ********** сумата общо от 105 (Сто и пет) лева, представляваща
съдебни разноски за всички инстанции, по компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: