№ 2081
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110158453 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Р. Г. В..
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.149 ЗЕ – за стойност на доставена топлина енергия.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. ........... Твърди,
че за процесния имот се дължи:
сумата 192, 72 лв., представляваща неизплатен остатък от стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2024 г. до
изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 17.04.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20687/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на посоченото вземане, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. Г. В., с който твърди, че на 21.11.2024 г. е платила сума в размер
на 112, 56 лв. Излага съображения, че разликата от 80, 16 лв. не заплаща, тъй
като тя представлява според нея разноски за заповедното производство.
С молба от 03.12.2024 г. ищецът потвърждава плащането на сумата 112,
56 лв., с което твърди, че е погасена част от дължимата главница и законна
лихва върху нея.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 05.04.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. Г.
В. за:
сумата 1 265, 72 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 151, 52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 19.03.2024 г.;
сумата 75, 44 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 15, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021 г. – 19.03.2024 г.
С разпореждане от 17.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 30, 16 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника с
твърдения за погасяване на задължението, ведно с приложени доказателства.
След развито производство по реда на чл.414а ГПК с определение на
съда от 02.09.2024 г., което е влязло в сила, заповедта за изпълнение е
обезсилена в частта относно:
сумата над 192, 72 лв. до 1 265, 72 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 151, 52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 19.03.2024 г.;
сумата 75, 44 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 15, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021 г. – 19.03.2024 г.
С разпореждане от 02.09.2024 г. по реда на чл.415 ГПК съдът е указал на
ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането му за сумата 192,
72 лв., представляваща неизплатен остатък от стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
2
съществуването на това вземане по исков ред.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. ответницата има качеството клиент на топлина енергия за битови
нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна
топлинна енергия на обща стойност 1 265, 72 лв., част от която е платена от
ответницата в заповедното производство, а именно: разликата над 192, 72 лв.
до 1 265, 72 лв.
Безспорно е между страните, че дяловото разпределение за исковия
период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Безспорно е между страните, че на 21.11.2024 г. ответницата е платила и
сума в размер на 112, 56 лв.
Тази сума не е достатъчна за погасяване пълния размер на
задължението, с оглед на което следва да бъде приложена нормата на чл.76,
ал.2 ЗЗД, според която, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата.
Следва да се има предвид и че върху платената сума в размер на 112, 56
лв. ищецът има вземане за законна лихва от датата на заявлението – 05.04.2024
г. до датата на плащането – 21.11.2024 г., която възлиза на сумата 9, 89 лв.,
изчислена чрез електронния лихвен калкулатор на НАП
(https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).
При съобразяване на горното, след отнасяне на платената в хода на
исковото производство сума в размер на 112, 56 лв. по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД
се налага извод, че е налице непогасена главница в размер на 90, 05 лв., по
отношение на която ответницата не твърди, нито установява плащане.
Следва да се посочи и че в заповедното производство ответницата с
възражението си е твърдяла и заплащане на сумата от 140, 40 лв., за което е
представена разписка от 04.10.2021 г., т.е. – преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, за извършено чрез EasyPay плащане с посочено основание –
фактура № ********** за м.07.2021 г.
Видно от представеното в исковото производство счетоводно
извлечение на ищеца (лист 23 от делото), вземане по посочената фактура не се
претендира от ответницата, т.е. това плащане е било съобразено от ищеца и
със същото не са погасени задължения, които да са предмет на настоящото
дело.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за сумата 90, 05
лв., представляваща неизплатен остатък от стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2024 г. до изплащане на
вземането.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 80, 16 лв., представляваща
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и
сумата 44, 84 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, в която ответникът не дължи
разноски, ако не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
предвид липсата в случая на горепосочените предпоставки.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Г. В., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ, сумата 90, 05 лв., представляваща неизплатен
остатък от стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. ..........,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2024
г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 17.04.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20687/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 90, 05 лв. до 192, 72 лв. – като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Р. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
80, 16 лв., представляваща разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, и сумата 44, 84 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца: „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4