№ 8
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000348 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от И. С. Т. – синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност срещу
Решение № 260087/ 22.07.2021 г. по Т.д. № 342/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност против
„Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и С. С. Б. и В. С. Ж. в качеството им на
наследници на В. Н. Б. искове – първият с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а
вторият с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение
на кредиторите на масата на несъстоятелността на договор за покупко-продажба,
сключен с НА № 2, том 2, рег. № 4278, дело № 171/ 11.04.2018 г. Счита постановения
акт за неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът
на съда за липса на увреждане от атакуваната сделка се основавал на преценката, че
липсва нееквивалентност на престациите, но тъй като в настоящия казус се касаело до
прехвърляне на процесния недвижим имот при условията на „даване вместо
изпълнение“, еквивалентността или липсата на такава изобщо не можело да бъде
преценявана. Отделно равностойността на разменените престации била елемент от
фактическия състав на друг иск, какъвто не бил предявен. Поддържа тезата си, че е
налице увреждане, защото сделката е сключена между свързани лица, от нея в
патримониума на Касата не била постъпила парична или имуществена облага и като
1
последица от това масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на всички
кредитори, намаляла. Вярно било, че чрез процесната сделка е намален пасивът на
Касата, но това следвало да се преценява през призмата на производството по
несъстоятелност. В случая предвид недостатъчността на длъжниковото имущество,
погасеното вземане на съответния член-кооператор нямало да бъде удовлетворено в
пълен размер, а съразмерно с вземанията на другите член-кооператор и всички
кредитори щели заедно и по равно да понесат неблагоприятните последици от фалита
на предприятието. Обсъдените от съда обстоятелства за начина на извършване на
разпоредителната сделка по силата на взето решение от ОС и при специална
процедура, били изцяло ирелевантни към спора, тъй като предпоставките за уважаване
на предявения иск имали обективен характер, а не били свързани с психичната сфера
на страните. Представените решения на ОС на Касата следвало да бъдат обсъдени само
с оглед констатациите в тях за лошото финансово състояние на Касата и
надвишаването на пасивите над активите й. По отношение свързаността на страните по
сделката се позовава на разпоредбата на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, като счита, че и ал.1, и
ал.2 нямат императивен характер, а свързаността може да бъде обоснована и с правно-
логически аргументи. Относно иска по чл.135 ЗЗД сочи, че неправилно съдът обсъжда
хипотезата на ал.3, тъй като никога не е твърдян сговор между страните за увреждане
на кредитор. Знанието на купувача се извеждало от свързаността му с продавача или от
знанието за състоянието на Касата, дебатирано на ОС. Моли решението да бъде
отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи някой от двата
отменителни иска за обявяване на атакуваната сделка за нищожна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от „Русенска популярна каса“ – в
несъстоятелност, в който тя заема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че
жалбоподателят преднамерено смесва хипотезите на чл.646 и чл.647 ТЗ, като
изложените от него в исковата му молба твърдения били за нарушаване на реда за
удовлетворяване на кредиторите, което сочело квалификация на претенцията му по
чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, т.е. преферентен иск, срокът за предявяване на който обаче бил
изтекъл към датата на предявяване на иска по делото. По делото не се доказало
увреждане на кредиторите, защото се признавало, че купувачът по сделката има
ликвидно и изискуемо вземане от Касата, както и че липсва нееквивалентност на
насрещните престации. Неоснователно било твърдението за наличие на свързаност
между страните по сделката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
2
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
ответника и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Фактическата обстановка по делото е детайлно изяснена от първоинстанционния
съд и липсват оплаквания в жалбата досежно възприетите релевантни за спора факти и
обстоятелства, които са следните: На 23.07.2016 г. е проведено извънредно ОС на КСК,
за което е съставен протокол № 32/23.07.2016 г. и видно от същия, са приети отчет за
първото шестмесечие на 2016 г. на КСК, проект за структурата на активите и
задълженията на Кооперацията към 30.06.2016 г., както и проект за бъдещата й дейност
от гледна точка удовлетворяване на задълженията на база реализация на активите.
Прието е решение, след постъпване от продажба на активите на Кооперацията, в това
число на недвижими имоти, на сума, представляваща 10 % от общия размер на
задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на
допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части от 10 %. Взето е решение
член-кооператорите, които писмено заявят в офиса на Кооперацията, че желаят да
приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от Кооперацията, по пазарна
цена съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това
чрез прихващане на вземането си от Кооперацията. Прието е 5-членна комисия,
избрана от ОС, да извършва мониторинг на решенията на УС при осъществяване на
двата способа за удовлетворяване вземанията на член-кооператорите. Не е спорно, че
първоначалният ответник В. Н. Б., починала в хода на производството, чиито законни
наследници са С. С. Б. и В. С. Ж., е била член-кооператор на КСК /посочена под № 27 в
книгата на кооператорите на л.27 от делото/. Не е спорно, че тя е имала вземане от
КСК в размер на 33 889.86 лв. за изплащане на срочни допълнителни парични вноски,
които са предвидени като източник на средства на КСК в чл.27 от Устава на
Кооперацията. В Устава е посочено, че тези вноски не се отразяват на дяловите вноски
на член-кооператорите и срокът за връщането им се урежда с правилник за
устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава. От съдържанието на протокола от
ОС става ясно, че вземанията на член-кооператорите за направените от тях
допълнителни парични вноски са били изискуеми към датата на ОС – 23.07.2016 г. На
извънредно заседание на УС на КСК на 10.04.2018 г. е взето решение за продажба на Б.
на основание решението на ОС на недвижим имот в с. Нисово за сумата 21 000 лв. чрез
прихващане на задължения на Кооперацията към купувача за връщане на срочни
допълнителни вноски до размера на цената по сделката. По делото е представен
протокол от 21.03.2016 г. от заседание на тръжната комисия, видно от който като
наддавачи за имота са участвали трима член-кооператори. Сделката е сключена с НА
3
№ 2, том 2, рег. № 4278, дело № 171/ 11.04.2018 г. Данъчната оценка на имота,
посочена в НА, е 1 908.40 лв.
КСК „Русенска популярна каса“ е подала пред ОС – Русе молба вх. №
4941/30.04.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност. По образуваното
Т. д. № 132/ 2018 г. е постановено Решение № 162/15.10.2018 г., с което е обявена
неплатежоспособността на КСК при определена начална дата 30.04.2018 г. и е открито
производство по несъстоятелност. С определение от 16.11.2018 г. за постоянен синдик
на несъстоятелното дружество е назначен И. С. Т..
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск от синдик по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за обявяване по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на относителната недействителност на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, който иск е съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Исковете са
процесуално допустими – предявени са от легитимирана страна – синдикът, в рамките
на висящо производство по несъстоятелност, в което има кредитори с приети
вземания, в едногодишен срок от откриване на производството.
По иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ: Уважаването на този отменителен иск е
обусловено от доказването на сключена сделка от длъжника в двугодишен период
преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, с насрещна страна по тази сделка свързано с
длъжника лице и увреждащ характер на сделката спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Безспорно оспорената сделка е сключена в посочения от закона
подозрителен период, но това е единственият елемент от очертания фактически състав,
който се установява по спора.
Страните по сделката не са свързани лица, защото не е налице никоя от
визираните в § 1 от ДР на ТЗ хипотези. Договарящите не са свързани по смисъла на § 1
т.4 ТЗ, която хипотеза касае отношения между съдружници или ако се допусне
аналогия – на член-кооператори помежду им, но не и на същите с дружеството, респ. с
Кооперацията. Тезата на жалбоподателя, че отношенията между КСК и Б. в качеството
й на член-кооператор попадат в хипотезата на ал.2 на § 1 също не може да бъде
споделена. Член-кооператорът участва чрез дяловата си вноска в капитала на
кооперацията и има право на глас в ОС, но доколкото този орган взема колективни
решения с предвидено в закона и Устава мнозинство, член-кооператорът влияе при
вземането на решения, касаещи всички член-кооператори, но гласът му не е решаващ и
той не може да въздейства за вземане на решения, благоприятни и изгодни само за
него. Условията на сключената сделка не са различни от обичайните, но по-
същественото е, че в конкретния казус сделка не е резултат на индивидуално
договаряне на КСК и Б., а е пряко обусловена от предхождащо я решение на ОС,
предоставящо еднаква възможност на всички член-кооператори да се удовлетворят за
4
вземанията си за допълнителни членски вноски от имуществото на кооперацията, като
подадат заявения и участват на търг и видно е, че и много други член-кооператори са
се възползвали от тази възможност. Процесната сделка не се отклонява от решението
на ОС – тя е сключена с член-кооператор, който има изискуемо вземане от КСК, след
проведен търг от нарочна комисия и взето решение на УС, на цена, значително
надвишаваща данъчната, при извършено прихващане на насрещните задължения до
размера на по-малкото.
Дори и страните да бяха свързани лица, не е налице другата кумулативна
предпоставка – увреждане на кредиторите на несъстоятелността от процесната сделка.
Следва да се посочи, че синдикът неправилно извежда увреждащия характер от
свързаността на страните по сделката – начинът, по който е формулирана нормата на
чл.647 ал.1 т.6 ТЗ – „сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано
лице с длъжника“, налага извод, че свързаността е самостоятелен елемент на
фактическия състав, който сам по себе си не обуславя увреждане. Синдикът счита, че
увреждането се изразява в липсата на постъпила от сделката насрещна престация, респ.
невъзможността конкретното отчуждено имущество да бъде осребрено в
производството по несъстоятелност и със стойността му да бъдат съразмерно
удовлетворени хирографарните кредитори. Съдът в настоящия му състав счита, че
имуществото е излязло от патримониума на длъжника вследствие на сделка, която
няма увреждащ характер. Увреждането е общ елемент на всички състави на чл.647 ал.1
ТЗ, то е обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора и засяга всички кредитори на
несъстоятелността, защото затруднява или осуетява възможността им да се
удовлетворят по реда на чл.722 ТЗ. Увреждащо кредитора действие има всеки правен
или фактически акт, с който длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
го обременява или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора,
в т.ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и др. В конкретния казус с прехвърлянето на недвижимия
имот от страна на КСК на Б. е извършено частично погасяване на насрещно
задължение на продавача към купувача за заплащане на допълнителни членски вноски
и това е преследваната и от двете страни цел на договора. Основанието за сключване
на процесния договор не е разпореждане с имота чрез продажба, а погасяване на
съществуващо задължение на КСК към Б., като длъжникът се освобождава от дълга
чрез престиране на нещо различно от дължимото. Избраният погасителен способ е
уреден в чл.65 ал.2 ЗЗД и както бе посочено, сключената сделка се основава на
решение на ОС, позволяващо отношенията между КСК и член-кооператорите да се
уредят по този начин, по приети ясни и предвидими правила за това – след
предварителна оценка на имотите от независим оценител, при провеждане на търг и
при създадена комисия, която да контролира изпълнението на решението. Договорът,
5
по силата на който се дава нещо вместо дължимото изпълнение, има акцесорен
характер спрямо предходно правоотношение между страните, по което престацията на
кредитора вече е изпълнена и погасяването на съществуващия дълг от длъжника не
поражда ново насрещно задължение за него. Именно това е причината КСК да не
получи насрещна престация от сделката. С изпълнението на парично задължение от
длъжника безспорно се е намалил активът на имуществото му, но това намаление се
балансира от съответно намаляване и на пасива му.
Увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на
сключването й, а погасяването на действително изискуемо задължение към кредитор,
какъвто е настоящият случай, се явява правомерно действие. Въпросът дали чрез това
изпълнение се засягат правата на другите кредитори на длъжника възниква едва с
откриване на производство по несъстоятелност на същия, чиято цел е да бъдат
справедливо удовлетворени всички негови кредитори при спазване принципа за
равното третиране на хирографарните такива. Законът позволява да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника към отделен кредитор,
независимо от начина на изпълнението – чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, но предпоставката за това е
този акт на длъжника да е извършен в рамките на 6-месечен срок след началната дата
на неплатежоспособността. Основателността на този иск за разлика от иска по чл.647
ал.1 т.6 ТЗ не е предпоставена от наличието на увреждащ ефект на действията на
длъжника, а произтича от накърняване на принципа за равенството на хирографарните
кредитори и недопускане на предпочтително удовлетворяване вземанията на някои от
тях в нарушение на нормативно установения механизъм по чл.722 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав счита, че предявения от синдика
иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е неоснователен и решението на първоинстанционния съд е
тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.135 ал.1 ЗЗД: Фактическият състав на Павловия иск включва
наличие на вземане спрямо длъжника, извършване на действие от последния, което да
уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането, а в случай, че действието е
възмездно – и у лицето, с което длъжникът е договарял. Изложените във връзка с иска
по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ съображения за липсата на увреждане на кредиторите на
несъстоятелността са изцяло относими към този иск. Дори и сделката да имаше
увреждащ характер, липсва свързаност между страните по нея, обуславяща
презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД, а обстоятелството, че всички член-
кооператори са били наясно с влошеното финансово състояние на КСК, не е
достатъчно, за да се приеме наличието на знание за увреждане чрез сключената сделка.
Преобретателят е действал със съзнанието, че сделката се сключва в съответствие с
взетото решение на ОС на КСК именно по този начин да бъдат погасени задължения
6
на Кооперацията към членовете й, участвал е в проведения търг, спечелил го е и е
получил частично удовлетворяване на своето вземане от КСК. След като не е
осъществен изискуемият фактически състав, исковата претенция е неоснователна и
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на спора на основание чл.649 ал.6 ТЗ следва да бъде осъдена
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност да
заплати дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на сумата 25
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260087/ 22.07.2021 г. по Т.д. № 342/ 2019 г. по
описа на ОС – Русе.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в
несъстоятелност, гр. Русе, ул.”Рила” № 44, ЕИК *********, да заплати по сметка на
ВТАС държавна такса за производството в размер на сумата 25 /двадесет и пет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7