№ 1501
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217422 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. А. Р. от
ВАК против електронен фиш серия К № 6761679, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че в обжалвания
електронен фиш липсва словесно описание на обстоятелствата, относими към
повторността като елемент от състава на вмененото нарушение - не е
посочено с какъв акт е установено предходното превишение на скоростта, от
коя структура е издаден, за какво нарушение, влязъл ли е в сила, както и
датата на влизането му в сила. Изтъква се, че в обжалвания електронен фиш
липсва конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, като
описанието на мястото на извършване на нарушението е непълно, неточно и
неясно. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш не са посочени данни за
позиционирането на използваното в конкретния случай автоматизирано
техническо средство или система (АТТС) и в коя посока на движение е
1
извършван контрол. Жалбоподателят счита, че горепосочените съставляват
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават
правото му на защита. Излагат се и аргументи, че неправилно е посочена
нарушената материалноправна разпоредба, като се твърди, че в конкретния
пътен участък ограничението на скоростта е сигнализирано с пътен знак
"В26", поради което и въззивникът счита, че нарушението е следвало да се
квалифицира като такова по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. С., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител - адв. А. Р. от ВАК, също
редовно уведомен. От адв. Р. са депозирани писмени бележки, с които се
прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш по доводите в
жалбата. Претендират се разноски, като се представя списък на разноските.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. М. Д., с пълномощно от Директора
на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш,
като се излагат подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете за
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено на 15.07.2021 г., на основание чл.
189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя В. Г. С. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева.
Електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, бил връчен на
жалбоподателя на 06.01.2022 г., не бил обжалван и на 12.01.2022 г.
жалбоподателят заплатил наложената с него глоба в намален размер (70 % от
размера на наложената глоба).
2
Към 13.12.2022 г. лек автомобил марка "БМВ", модел "530 Д" с рег. №
ххххххххххх бил собственост на жалбоподателя В. Г. С..
На 13.12.2022 г. в 10:37 часа лек автомобил марка "БМВ", модел "530
Д" с рег. № ххххххххххх се движел на територията на гр. София, по ул.
"хххххххххх" срещу № 40 - магазин "Хонда" с посока на движение от кв.
Челопечене към бул. "Ботевградско шосе". В коментирания пътен участък
максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от
категория "В" към 13.12.2022 г. била 50 км/ч, като липсвали пътни знаци
"В26", въвеждащи ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21
ал. 1 ЗДвП. Независимо от това автомобилът се движел със скорост от 88
км/ч.
Нарушението било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее, която билa преминала последваща
техническа проверка на 17.05.2022 г. в Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при Български институт по метрология, със заключение, че съответства на
одобрения тип. Преносимата система за видеоконтрол била разположена на
триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и
заснемала приближаващите автомобили.
На 13.12.2022 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 6761679, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя В. Г. С. като собственик на автомобила било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00
/осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено в условията
на повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № ххххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 67 – СГ -
ИСИС/17.05.2022 г., издаден от Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" при Български
институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
3
№ 17.09.5126, справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш,
справка за нарушител/водач, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-78404/14.12.2022 г.,
ежедневна форма на отчет от 13.12.2022 г., сертификат № AR1H01032019213,
електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, както и разписка за
връчването му, отговор от СДВР, ОПП УРИ № 433200-6270, ведно с
приложения - справка от АИС АНД, копие разписка за фиш № 5129861,
отговор от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на трафика",
ведно с копие от проект за организация на движението по ул. "хххххххххх" в
района на номер 40 (представителство на "Хонда") с посока на движение от
кв. "Челопечене" към бул. "Ботевградско шосе", вещественото
доказателствено средство – статично изображение /снимка/ към електронен
фиш серия К № 6761679 от 13.12.2022 г., вещественото доказателство –
снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към електронен
фиш серия К № 6761679 от 13.12.2022 г. като годно веществено
доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер
на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
4
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 6761679 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който
се е движел автомобилът, и конкретното място, където е установено
превишението на скоростта – гр. София, ул. „хххххххххх“ № 40, посочена е
посоката на движение на автомобила – от кв. Челопечене към бул.
5
„Ботевградско шосе“, посочено е действащото ограничение на скоростта - 50
км/ч за населено място. Мястото на извършване на нарушението е посочено
ясно и конкретно, като възраженията на жалбоподателя за неяснота при
посочване мястото на извършване на нарушението не се споделят от съдебния
състав. Посочено е населеното място, пътя, отворен за обществено ползване,
по който се е движел автомобилът, както и точния административен адрес.
Твърденията във въззивната жалба, че мястото на нарушението е описано
само с посочване на конкретна улица не кореспондират на съдържанието на
обжалвания електронен фиш. На страница четвърта от жалбата са изложени
съображенията на въззивния жалбоподател, че за да е налице пълно описание
на мястото на нарушението „същата (конкретната улица – бел. с.) следва да
бъде конкретизирана под определен номер или в близост до магазин…
предприятие…или кръстовище.“ Именно по посочения в жалбата начин е
индивидуализирано мястото на нарушението, тъй като е посочено, че се касае
за № 40 на ул. „хххххххххх“, като е посочен и разположения на този
административен адрес търговски обект, като от описанието на мястото на
нарушението в електронния фиш, става ясно, че превишението на скоростта е
установено срещу магазин „Хонда“. В допълнение в електронния фиш са
посочени и регистрираната скорост, както и установеното превишение.
Видно от разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП посочването на
месторазположението на автоматизираното техническо средство, с което е
осъществяван контрола на скоростта, режимът му на работа, както и посоката
на движение на контролираните моторни превозни средства, не са сред
императивно изискуемите реквизити в съдържанието на електронния фиш.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени в
пълнота и обстоятелствата, които обуславят наличието на повторност по см.
на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5129681.
Видно е, че санкционният акт, който според административното обвинение,
6
обуславя наличието на повторност, е индивидуализиран с посочване на вида
му – електронен фиш, както и на номера му. Горното е напълно достатъчно,
за да позволи на санкционираното лице да организира в пълнота защитата си
срещу административното обвинение, включително и като навежда
твърдения, че електронният фиш е издаден за различно нарушение или че не е
влязъл в сила. В електронния фиш не е необходимо да се посочи датата на
влизане в сила на електронния фиш, който според административното
обвинение обуславя наличието на повторност като квалифициращ признак,
неговия издател, както и за какво нарушение е издаден. Достатъчно е
излагането на твърдения, че процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на посочения електронен фиш, с който
въззивникът е санкциониран за същото по вид нарушение, а установяването
дали посоченият електронен фиш е издаден за нарушение от вида на
процесното, дали е влязъл в сила, както и дали процесното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходния електронен
фиш, касае основателността на повдигнатото административнонаказателно
обвинение за нарушение в условията на повторност. Посочването на вида на
предходно издадения акт и неговия номер са напълно достатъчни и за съда, за
да извърши дължимата проверка за основателност на административното
обвинение по отношение на квалифициращия признак „повторност“.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.). В
материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-78404/14.12.2022 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-
/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на контрол - на
територията на град София, ул. „хххххххххх“ срещу магазин „Хонда“,
посочена е посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства – от кв. Челопечене към бул. „Ботевградско шосе“, отразено е, че
контрол е осъществяван за времето от 10:00 до 12:00 часа на 13.12.2022 г.,
режима на измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили, както и номера на първото и
последното статично изображение/видеозапис.
7
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. От писмените
доказателства се установява, че АТСС, с която е установено нарушението -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее
представлява одобрен тип средство за измерване, като е вписана под № 5126 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. От
писмените доказателства се установява и че техническото средство, с което е
установено нарушението, е преминало последваща техническа проверка на
17.05.2022 г. в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" при Български институт по
метрология, със заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от проект за организация на движението на ул.
„хххххххххх“ в района на номер 40, както и от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
78404/14.12.2022 г. се установява, че в процесния пътен участък към
13.12.2022 г. липсват поставени пътни знаци "В26", които да въвеждат
ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
поради което следва да се приеме, че в процесния пътен участък максимално
разрешената скорост за моторни превозни средства от категория "В" към
13.12.2022 г. е била 50 км/ч. Не се споделят доводите в жалбата за наличие на
пътен знак „В26“, въвеждащ скорост от 50 км/ч. На първо място от приетия
8
като писмено доказателство копие от проект за организация на движението на
ул. „хххххххххх“ в района на номер 40, се установява наличието на пътни
участъци, в които липсват пътни знаци „В26“, поради което и важимо е
общото ограничение, предвидено в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. От протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-78404/14.12.2022 г. се установява и че пътният участък, където е
осъществяван контрол на скоростта е именно такъв, тъй като в протокола
изрично е отбелязана липсата на пътен знак „В26“. За пълнота следва да се
отбележи, че дори и да бяха основателни възраженията в жалбата, че в
конкретния участък ограничението на скоростта от 50 км/ч е въведено с пътен
знак „В26“, това не би довело до извод, че в електронния фиш неправилно е
посочена нарушената разпоредба и че нарушението би следвало да се
квалифицира като такова по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като в този случай
пътният знак „В26“ не въвежда ограничение на скоростта, различно от
общото такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 91 км/ч.
От протокола за проверка № 67 - СГ-ИСИС/17.05.2022 г. е видна стойността
на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 91 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 88 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. От писмените доказателства се установява, че към
13.12.2022 г. именно въззивникът В. С. е бил собственик на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, като няма данни в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство С. да е
посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на датата на
нарушението, такива доводи не се навеждат и в съдебното производство,
9
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършеното нарушение.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на
повторност, тъй като въззивникът е бил санкциониран за нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП с електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя В. С.
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00
/петдесет/ лева. Електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, бил
връчен на жалбоподателя на 06.01.2022 г. (видно от отбелязването и
положения подпис върху електронния фиш), като от писмените доказателства
се установява и че С. е заплатил наложената с него глоба на 12.01.2022 г.
Предвид горното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 79б ал. 2 ЗАНН,
съдът намира, че електронен фиш серия К № 5129861, издаден от СДВР, е
влязъл в сила на датата на плащане на наложената с него глоба – 12.01.2022 г.
Така, процесното нарушение, извършено на 13.12.2022 г., се явява извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5129861,
издаден от СДВР.
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП не може да се
обсъжда маловажност на нарушението. Дори и в случая да не намираше
приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче, нарушението категорично не
би могло да се квалифицира като маловажно предвид стойността на
превишението - 38 км/ч и предвид данните от справката – картон на водача,
че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушение на режима на
скоростта, което сочи, че той трайно при управление на МПС не зачита
въведените ограничения на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП в случаите
на превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено
място, за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч глобата е в размер на 400, 00
лева. В случая установеното превишение е 38 км/ч, поради което глобата
правилно е индивидуализирана в размер на 800, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
10
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6761679, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
В. Г. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В. Г. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11